Глава 8.

¹ При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

² че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

³ Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

⁴ като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване *, дано да участвуват и те в служенето на светиите.

⁵ И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

⁶ така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

⁷ И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.

⁸ Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

⁹ Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

¹⁰ А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.

¹¹ А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

¹² Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.

¹³ Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

¹⁴ но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

¹⁵ според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно".

¹⁶ А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, което имаме и ние;

¹⁷ защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

¹⁸ Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всичките църкви;

¹⁹ и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,

²⁰ като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение;

²¹ понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

²² Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото му към вас доверие.

²³ Колкото за Тита, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христа.

²⁴ Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.
 

Тази и следващата глава дават разяснения и наставления за помагане на сиромасите светии в Ерусалим.

Ст. 1-6. Извънредната щедрост на църквите в Македония кара Павел да помоли Тит да довърши събирането на помощ в Коринт.

Ст. 7-15. Той увещава коринтяните да подражават примерът на македонците, и да прибавят щедрост на другите си добродетели. Павел не казва това като заповед, но подкрепя съветът си с примерът на Христа, и им напомня предишните им щедри планове. Той им казва, че склонност към щедрост е главното нещо, и че никой не се очаква да даде повече, отколкото може. Целта, с която той иска тази помощ, е да има равенство между християните, така че тези, които имат да помогнат на тия, които нямат.

Ст. 16-24. Той хвали Тит за ревността му в тази работа, а също така и другите братя, които изпратил с него, за да не даде причина за незадоволство.

Ст. 1. При това, братя, и пр. Тука щедростта се отдава на Божията благодат. Влиянието на Духа върху сърцето побеждава естественото себелюбие, и кара човек да дава на драго сърце за другите. Тя се казва, че е била дадена като дарба на македонците. Когато човек дава пари за доброто на другите, тогава той чувствува най-голямо удоволствие. Освен това, даването е средство на благодат, понеже ни прави да бъдем несебелюбиви; и всяко нещо, което ни прави да растем в благодат увеличава вечното ни щастие. Ако считаме даването на милостиня за добро дело, чрез което ще откупим небесното блаженство, милостинята ни не струва нищо, защото всичките ни добри дела са “като омърсена дреха”, и ние се спасяваме чрез Христовата кръв, но ако даваме от любов за Христа, и от искрено състрадание за бедните, тогава трябва да помним, че “който помилва сиромаха заима Господу”. – Църквите в Македония. В тази страна Павел беше основал църкви във Филипи, Солун, и Верея. За щедростта им виж. Фил. 4:15-18.

Ст. 2. Че, макар и да търпят голямо утеснение. За състоянието на Гърция тъкмо преди това време, историкът Арнолд казва: “Състоянието на Гърция беше запустяло и утеснително. Тя беше пострадала твърде много от продължителни граждански войни. Освен това, тя не беше се още съвзела от продължителните бедствия, които бяха последвали и придружили завоеванието й от римляните”. Освен дето са теглили тези мъки, християните може да са страдали и други мъки от гонение. – Великата им радост³⁴⁶, - радост, която произлиза от опрощение на греховете и обещанията на евангелието. – И дълбоката им беднотия³⁴⁷, и пр., т.е., сиромашията им прави щедростта им по-очевидна. Те са били толкова сиромаси, че може да са имали нужда от милостиня, но вместо да искат милостиня, те дали щедро-щедро.

Ст. 3,4. Защото …. според силата си, и пр. – повече, отколкото някой си би помислил, че могат да дадът по причина на сиромашията си. Павел е можал най-добре да засвидетелств,ва това, понеже той работил между македонците и бил запознат със състоянието им. – Доброволно, и пр. Те не чакаха да ги подкани някой, или аз да ходя от къща на къща да събирам милостиня. Павел им разказал каква е работата, и им казал за усърдието на коринтяните (гл. 9:2), и после ги оставил сами да решат колко да дадат. – Като ни умоляваха с голямо настояване³⁴⁸. Вместо Павел да ги подканвя, те помолили Павел да им позволи да вземат участие в събиране на милостиня. Повечето тълкуватели мислят, че те са молили Павел, не да поеме грижата за милостинята им, но да им позволи да дадът толкова щедро, колкото искат. Вижда се, че щедростта им била толкова неочаквана, че Павел бил склонен да ги разубеди да не дават толкова.

Ст. 5. И те не само дадоха, както се надявахме, и пр., т.е., “не както се надявахме” – само една малка помо. – Но първо предадоха себе, и пр. Като отдали себе си първо на Господа, после отдали на Него всичко, което са имали, за да се употреби за Негова слава, и на апостола, в отговор на въззванието му. – По Божията воля. Те сторили това съгласно с Божията воля, и чрез ръководството на Св. Дух.

Ст. 6. Така щото помолихме Тита, и пр. В 1Кор. 16:1, Павел беше подканил коринтяните да съберат милостиня за бедните светии. След това послание, Тит отишъл в Коринт и се вижда, че започнал да събира милостиня. Насърчен от щедростта на македонците, Павел се помолил на Тит пак да отиде в Коринт и довърши събирането.

Ст. 7. В този и следващите стихове той ги подканва да бъдат щедри по разни съображения. Съображението, което се дава в този стих е, че щедростта е нужна, за да допълни Християнският им характер. Освен другите им добродетели, се изисква и щедрост. – Както изобилвате във всяко нещо, т.е., вие се отличавате с всички Християнски добродетели. Това беше истина за болшинството от членовете на църквата в Коринт, макар, че за някои съвсем противното е било истинно. – Във вяра, - силно и влияещо вярване в учението на евангелието. – В говорене, в знание³⁴⁹. Виж. 1Кор. 1:5. – В пълно усърдие³⁵⁰. Усърдни били в извършването на всяка длъжност, както Павел узнал от начина, по който приели първото му послание. – В любов към нас, - която беше мерило на любовта им за Христа и църквата му, понеже обичали Павел като Христов служител и техен брат християнин.

Ст. 8. Второто съображение, което трябваше да ги подкани да бъдат щедри беше, че щедростта ще докаже искренността им. – Не казвам това като по заповед. Когато човек дава милостиня по принуждение, то не е щедрост. Голямата ценност на даване милостиня като мерило на набожносте, че всеки е свободен да даде, или да не даде, както си ще. – Да опитам, и пр. Доказателство на любовта са нейните плодове, или това, което тя ни кара да направим за тези, които обичаме. Другите хора не могат да узнаят чувствата ни, и самите ние можем да се излъжем в тях. Уверения на любов нямат голямо значение ако не са придружени от дела. – Чрез усърдието на другите, т.е., усърдието им беше повод за мене да опитам вашата любов.

Ст. 9. Третото съображение е примерът на Христа. – Защото знаете благодатта, и пр. Благодат е незаслужената любов и добрина, която е показал към нас. Като говори за това, Павел не само им посочва примерът на Христос, но и прави въззвание на признателността им. “Понеже вие дължите толкова на Него, вие трябва с благодарение да помогнете на светиите му, които са части от тялото му”. – Че, богат като бе, т.е., като Бог, преди въплъщението си, Той е владеел всичко; всичкото злато и сребро, и всичките ниви и добитъци по света са били негови, а освен това, той е имал и всичкото богатство на небесната слава. – За вас стана сиромах. Не че се е родил богат та после се е отрекъл от богатството си, но че е станал сиромах, когато се е родил с естество като нашето. Както се е родил той се е положил в ясли; той е прекарал сиромашки живот; и когато е умрял не е оставил никакво друго имане, освен дрехите си, които убийците му разделили помежду си. И тази сиромашия не беше заради Него, но за нас, както се казва в следващото изречение. – За да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. На този свят вярващите имат сто пъти повече в любовта и общението на Бога, а на другият свят ще имат вечно богатство. И всичко това се придобива с Христовата сиромашия, понеже той се смирил до толкова, че е приел нашето естество, и понесъл греховете ни на кръста.

Ст. 10. Този и следващите два стиха съдържат четвъртото съображение за в полза на щедростта им, именно, че ще бъде полезно за тях да се покажат последователни. – А относно това нещо аз давам тоя съвет. Това трябва да се свърже със ст. 8, където той казва, “Това не ви го казвам като заповед”. Той ги съветва, а не им заповядва. – Полезно за вас. Някои мислят, че това значи “Полезно е за вас да ви съветвам, отколкото да ви заповядвам”, но по-правото тълкувание е, “Полезно е за вас да турите в действие намерението си да дадете, за да не се покажете, че сте вятърничави и непостоянни”. – Които лани бяхте първи не само да го правите. Докато македонците не били направили никакви постъпки по тази работа, коринтяните били започнали да събират помощ, и то на драго сърце, и с определена цел. “Лани” не ще рече преди една година, (понеже само шест месеца се били изминали между двете послания на коринтяните), но през миналата година.

Ст. 11. А сега го свършете, и пр. “Понеже сте имали целта на делото и сте го захванали, доизкарайте го”. – Според каквото имате. Той не ги подканва да дадът повече, отколкото могат, но толкова, колкото им иде от ръки.

Ст. 12. Защото, ако има усърдие, и пр. Значението на този стих е, че Бог съди за това, което се дава, не според сумата, която се дава, но според духът, с който се дава. Виж. какво е казал Спасителят за двете лепти на вдовицата (Мк. 12:41-44). – Според колкото има, и пр. Наклонността за даване ще се съди според средствата на човека. Ако двама души дадът еднакви суми, това не значи, че и двамата са еднакво щедри, понеже единият може да е десет пъти по-богат от другият. Казаното тук за даване е истина за всяка служба, която Бог изисква от нас. Каквото той иска от нас е да направим на драго сърце, каквото можем да сторим, и той не очаква от никого да направи повече от това.

Ст. 13. Като пето съображение Павел показва, че това което той очаквал от коринтяните не е неразумно. – Понеже не искам други да бъдат облекчени, и пр. Затова не е желаел да дадът повече, отколкото са могли. Следващият стих показва, че “на други” не се отнася за другите църкви, които щяха също така да дадът заедно с тях, но за сиромасите светии в Ерусалим, на които щеше да се изпрати милостинята. Той иска да каже, “Не искам тежината на сиромашията да се прехвърли от тях на вас, или вие да осиромашеете, за да обогатите тях”.

Ст. 14. Но да има равенство, и пр. Когато това послание е било писано, коритнятине са били сравнително богати, а християните в Юдея са се лишавали от насъщният си хляб, но не щеше да бъде никак чудно или противно на човешка опитност ако след няколко години състоянието на светиите в Юдея станеше добро, а коринтяните изпаднеха в оскъдност, и тогава да им се изпратят спомоществования от Юдея. Такова равенство той разбира тука, - че на всяка община трябва да се помогне, когато се намира в притеснение, а не че имотите трябва да се разделят наравно между всички. Трябва да забележим също така, че каквото се казва в тази и следващите глави се отнася само за сиромаси християни. В един смисъл, всички хора са братя, и ние сме длъжни да бъдем добродушни и състрадателни към всички, но особенно сме длъжни да помагаме на бедните си братя християни. Виж. Гал. 6:10. На друго място Павел ни предупреждава да не злоупотребим това начало, “Това ви заръчваме, че ако не рачи някой да работи, нито да яде” (2Сол. 3:10). Безразборно даване на милостиня е голямо зло. Да поддържаме този, който може да се поддържа сам, ще рече да му съсипем човещината, да го насърчим да бъде мързелив, и да му сторим положително вреда. Затова, в много градове е обичай да не дават помощ никому без да изпитат първо какво му е истинското състояние, и да помагат на сиромасите, до колкото е възможно, като им доставят работа, така че да могат сами да си помагат. По-малко опасност има да се повредят по този начин съвестни християни братя, защото разумните християни знаят, че доброволна ленивост е порок.

Ст. 15. Според както е писано. Виж. Из. 16:18. Това е било казано за манната, от която се е събирало по гомор на човек. Тези, които са могли да съберат повече са задържали по един гомор за всеки член от фамилиите си, а давали остатъка на ония, които не можели да съберат толкова. Така и нашето излишно богатство трябва да се употребява за облекчение на нуждите на по-сиромасите братя.

Ст. 16. А благодарение на Бога. Всяко право чувство, всяко свято желание, макар и да се вижда да е драговолно, се влага в сърцата ни от Св. Дух. – Който туря, и пр., т.е., същото усърдие, което е и в моето сърце. За вас, - за вашето духовно благоденствие, а най-повече, за да се развие щедростта у вас.

Ст. 17. Защото наистина прие молбата ни, и пр. Той не само прие на радо сърце да тръгне когато го помолихме, но твърде много желаеше да отиде, даже ако не бяхме го поканили да иде. Вероятно Тит е занесъл това второ послание, и следователно той не бил още тръгнал, когато е било писано, но съгласно с източният начин на говорене, казва се, че той е вече направил това, което се е готвел да направи, или апостолът се прехвърля умом във времето, когато коринтяните ще получат посланието, и употребява времето, което ще бъде подходящо за тях, когато му четат посланието.

Ст. 18. Пратихме с него и брата. Не възможно да решим кой е бил този брат, понеже името му не се казва нито тука, нито в гл. 12:18, където пак се споменава за него. Въобще се предполага, че е бил Лука, но може да е бил Марко, или Сила, или някой на когото името не се споменава в никое послание. – Чиято похвала в делото на благовестието е известна във всичките църкви, т.е., добре познат е за верен проповедник на евангелието. Може да значи всичките църкви в Македония, или може да има по-обширно значение.

Ст. 19. И не само това, - не само е познат за верен проповедник. – Но още беше избран от църквите. “За да имате още повече доверие в него, известявам ви, че той е бил избран от църквите (вероятно в Македония) като човек достоен да събира тези спомоществования”. – На което служим, т.е., Павел се беше нагърбил да раздава помощите в Ерусалим, и този брат щеше да бъде другар на Павел, докато се свърши раздаването. – За славата на Господа. Защото сме убедени, че Христос ще се прослави с раздаването на вашата помощ.

Ст. 20. Като избягваме това³⁵¹, и пр. Павел накарал да назначат този брат за спътник, и го изпратил в Коринт, за да не би някой да го обвини в безчестност, че си е присвоил част от парите, както неприятелите му би били готови да го обвинят. По същата причина той накарал църквите да му изберат другар, а не си го назначил той сам. – Относно тоя щедър подарък, т.е., да раздавам големи суми пари, които ще минат през ръцете ми.

Ст. 21. Понеже се грижим за това, и пр. Ако нямаше такъв спътник, Бог, който вижда сърцето, щеше да знае, че Павел е честен, но само това не стигаше. Той иска да действува така, че и хората да се убедят в честността му, защото ако те подозират честността му, той не ще може вече да бъде полезен на света. В своята предпазливост Павел е пример на всички Християнски служители, на които църквите поверяват пари за каквато и да е цел.

Ст. 22 Пратихме с тях и другия ни брат. Не се знае кой е бил този втори другар на Тит. – Чието усърдие много пъти, и пр. Павел бил по-преди опитал този брат, и го намерил усърден за всяко добро дело, но сега той е бил още по-усърден да вземе участие в това пътуване, понеже се е надявал, че коринтяните ще дадът на драго сърце и щедро.

Ст. 23. Този стих е кратко повторение на това, което е бил казал за похвала на Тит и на другите. – Той е мой другар и съработник между вас. Той има дял с мене в делото на служението, а най-вече е работил с мене за духовното ви назидание. Той е нямал навярно нужда от по-добра препоръка. – А колкото за нашите братя, те са пратеници, и пр. Думата в оригинала е “апостоли”, но очевидно е, че е употребена в първоначалното й значение “посланници” или “пратеници”. Те не са били от апостолски чин, но църквите ги избрали и изпратили като хора подходящи за работа. – Слава на Христа. Със святия си живот, те отразяват Христовата слава, и карат другите да го славят.

Ст. 24. Покажете им, …. вашата любов. Това може да значи любовта им към апостола, или любовта им към сиромасите братя в Ерусалим, но по-вероятно е, че значи любовта им към тези, които са били изпратени до тях, и които (апостолът казва) са заслужавали любовта им. – Пред църквите, - така, че църквите, които са изпратили тези братя да видят доказателство на вашата любов. – И на справедливостта на нашата похвала с вас. Докажете, че сте така щедри, както съм ви похвалил, че сте.

Назад | Съдържание | Напред