Глава 4.

¹ Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.

² По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога;

³ а никой дух, който не изповядва Спасителя *, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света.

⁴ Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.

⁵ Те са от света, за това светски говорят и светът тях слуша.

⁶ Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.

⁷ Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.

⁸ Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

⁹ В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.

¹⁰ В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

¹¹ Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.

¹² Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.

¹³ По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.

¹⁴ И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.

¹⁵ Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.

¹⁶ И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.

¹⁷ В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.

¹⁸ В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.

¹⁹ Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.

²⁰ Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.

²¹ И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.
 

Ст. 1. Христос предсказа, че лъже-христи ще се появят и ще прелъстят мнозина, и че много вълци ще се покажат в овче облекло (Мт. 7:15, 24:24). Павел и Петър също така говорят за лъжливи учители, които ще разпокъсат църквата и ще отвлекат ученици след себе си (д.А. 20:29,30; 1Тим. 4:1-3; 2Тим. 3:6, 4:3,4; 2Пет. 2:1-3). Такива хора се появяват във всеки век. Те се познават по учението и поведението си (Мт. 7:16-20). Заповедта да изпитваме духовете, или да опитаме дали тези, които претендират, че са божии пратеници са наистина такива, апостолът я дава не само на пастирите, но на всички християни.

Ст. 2,3. От братска любов ще познаем, че сме от истината (3:19); и знакът, че Бог пребъдва в нас е духът, който той ни е дал. Този дух е дух на любов, чистота, ходене в истината, и послушание на всичките му заповеди (3:24). Всичко, което е противно на този дух не е от бога. Този дух се отказва, когато се отказва, че Син Божий е дошъл в плът; и който отказва това, той е Антихрист, той има дух противен на истината, чрез която само спасение дохожда на хората. Предложението, че Христос е дошъл в плът обема две неща: (1) че той е бил наистина човек, а не само по вид, - тъй съвършенно човешки като да е бил само човек; (2) че той е бил повече от човек, именно, божествен. Словото, което от века е било с Бога и е било Бог, творецът на всичките неща, които са били сътворени, станало плът (Йн. 1:1-14). Кой би помислил да каже за Давида или Павла, че е дошъл в плът, когато той е можал да дойде само като човек? Но когато казваме, че Исус е дошъл в плът, ще рече че той е можал да дойде по друг някой начин, и че имаме в него Спасител, който е и Бог и човек. И чрез тая истина на Христовото въплъщение хората се раждат от бога, се спасяват от грях, и стават подходящи за небето.

Ст. 4-6. Нежната любов на апостола го кара постоянно да говори по най-любезен начин. “Вие”, “дечица”, - “вие сте победили” вече; и окончателната ви победа е сигурна, защото вие сте от бога, и никаква сила не може да ви разлъчи от него. Виж. Йн. 10:28,29. – Който е в света, т.е., дяволът. Виж. 2:14. – Те, т.е., тези, които имат духа на Антихриста. – Са от света: те обичат това, което светът обича, и тичат след това, което светът гони. Те се стараят да угодят на света, и “светът тях слуша”, защото учението им води към разпътни дела и се харесва на плътските сърца. – Ние сме от Бога, който познава Бога, нас слуша, т.е., апостолите, които сме ви учители. Всеки истинен християнин познава Бога. Това познание идва от опитността на сърцето, което намира наслаждение в общение с Бога, и което дава духовни плодове, които са начало и залог на вечен живот. Срав. Йн. 14:7,17,23, 17:3; Рим. 8:14-16; 1Кор. 1:21, 2:12; 2Кор. 4:6. Никакви доказателства от безверници хора не могат да разклатят уверението на този, който познава така бога, както възраженията на слепи хора не могат да ни накарат да се съмняваме, че гледаме.

Ст. 7-10. Толкова важен е този предмет на любовта, че апостолът постоянно мисли за него, и повтаря и потретя същия съвет и същото доказателство. Любящето сърце, а не острият ум, познава Бога. Чистото сърце го вижда, любящото сърце го чувствува, както гърдите поемат въздух, и както окото се радва да гледа. Без любов не можем да познаем Бога, както и без зрение не можем да узнаем някое хубаво зрелище, нито без слушане можем да проумеем сладки звукове. – Бог е любов. Ние казваме, че Бог е мъдър, силен, велик, не че той е мъдрост, или сила, или величие. Той е праведен, но не е правда. Любовта е по-същественна част на битието му. Понеже е любов, той е праведен; защото правдата е любов, която пази това, което е за обичане, и която осъжда това, което истинната любов трябва да ненавижда. Бог ненавижда греха, защото грехът е противен на любовта и разваля това, което е добро, но той обича грешниците и желае да ги благослови, като ги избави от греховете им и от ужасните им следствия. Затова той е дал единородния си Син да отвори пътя на спасинеито, т.е., да го направи възможно щото Божията любов да стане сила за спасение. Христос не умря, за да направи Бога желаещ да прости, но Бог до толкова възлюби света щото даде Сина си да пострада и умре, щото Той да може да прости грешниците без да нащърби своето царство на любов. Ние не можем да знаем всичките причини на Христовото умилостивение, но то беше нужно от любов, и от святост и правда по причина на любов. Любовта ни към бога не е причина, но следствие, на любовта му за нас. Не е този, който само се е кръстил, но този, който е обновен от Св. Дух, и люби Бога и ближните си, е възроден.

Ст. 11-14. Никой с телесните си очи не е видял бога, нито може да го види, в духовното му същество. Нито пък ние можем, в настоящето си положение, да поднесем някое високо проявление на славните му свойства; понеже славната правда на безконечната любов щеше да ни истреби, ако ни се откриеше в мярка по-горе от нашата способност (като смъртни и грешни същества) да я приемем (Из. 33:18-23; Ис. 6:5). – Любовта негова е съвършенна в нас (Цгр.): като се обичаме един друг, ние показваме, че любим бога; и любовта ни за Него става по-гореща и съвършенна. Любовта на братята, за която апостолът говори, не е естествената любов на деца и други роднини и приятели, но така любов, каквато Христос е имал за учениците си и за всичките хора. Колко се мами този, който мисли, че обича бога, или че има истинна набожност, когато в сърцето му няма истинна любов, но има ненавист, завист, и всякакви други лоши страсти!

Ст. 15. Ако някой изповяда, т.е., в истинния смисъл и от сърце. Тази изповед предполага действително приемане на Исуса за Божествен Спасител, и послушание на него като на Госпадар.

Ст. 16. Каква велика и славна истина е тая, която апостолът повтаря! Има много работи в системата на природата и в провидението, които са тъмни. Колко бъркотия и злощастие има в света! Но, от друга страна, има изобилни доказателства за Божията благост. Ние взимаме от библията ключа за правото тълкувание на природата и на събитията в човешката история. Грехът е източник на човешките злощастия. Бог така управлява света, че да поучи, увещае, и поправи грешниците. Всяко естественно зло бива за нравственно добро. Чрез Евангелието Божието сърце се открива като любящо сърце. Всичките ни печални патила имат за цел да ни накарат да се покаем, и спомагат за духовното ни благосъстояние. Има неизразимо голямо благословение за тези, които го приемат по единственият възможен начин. Каква разлика има между бога на Новия Завет и всичките езически богове, между духа на ученията му и духа, който преобладава в света, между религията, която се препоръчва тука и религията, в която духът на света в сърцата на така наречените християни я е променил, и ни я представя пред очите за Християнство! Ако християните, които обожават Бога на любовта, да притежаваха любовта, която им се препоръчва тука, каква щастлива дружина те сами щяха да бъдат, и колко скоро щеше светът да се изпълни с благословенията на Христовото духовно царство (Йн. 17:20-23)!

Ст. 17. Виж. бел. на гл. 3:20-22.

Ст. 18. Виж. бел. на Рим. 8:15; 1Пет. 1:17. Виновната съвест кара хората да се страхуват. Примирение с Бога чрез вяра в Христа докарва мир с Бога и мир в сърцето на грешника (Рим. 5:1,5, бел.). Там където има взаимна любов, няма страх. Но все трябва да имаме страхопочитание пред Бога (3Цар. 19:13).

Ст. 19. Виж. бел. на ст. 7-10.

Ст. 20,21. Лъжец е: не лъжец съзнателно и умишлено, защото той може да се е измамил сам. Любов за Бога ни кара да имаме състрадание и милост за най-лошите и за най-окаяните, и да желаем да им сторим добро. Не може да има любов за Бога, която да не тече заедно с Божията любов за хората. Бог иска да се обичаме братски, за да можем да бъдем като него по естеството си, и да се сподобим да станем участници в божественно блаженство.

Назад | Съдържание | Напред