Глава 4.

¹ Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

² но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

³ Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

⁴ за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁵ (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁶ Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁷ А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁸ Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

⁹ гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

¹⁰ Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹¹ Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹² Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

¹³ А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

¹⁴ понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁵ Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

¹⁶ Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁷ Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁸ които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
 

Ст. 1-6. Павел пак утвърждава верността на проповядването си, и от това заключава, че ако някои загинат то ще се дължи на влиянието на Сатана, а не на евангелието, или на начина, по който се е проповядвало.

Ст. 7-15. Слабостите и страданията му доказват по-ясно силата на Бога, който е извършил такива големи работи с такъв слаб инструмент; и същите тези слабости бяха полезни за църквата.

Ст. 16-18. Пред вид на тези ползи от страданията му, той не се е обезсърчил от тях, но е гледал зад тях невидима и вечна слава

Ст. 1. Като имаме това служение, т.е., служението на Новия Завет, за което се говори в гл. 3:6, и което се казва в следващите стихове на нея глава, че е много по-славно, отколкото служението на Мойсей, понеже е служение на оправдание и живот, а пък Мойсеевото беше служение на осъждение и смърт. – Както и придобихме милост. Някои свързват това с “не ни дотегва”²⁹⁶ , като че Павел да казва, “чрез Божията милост не ни дотегва”. По-добре е, обаче, да го свържем с “като имаме това служение”. Божията милост му е поверила такова голямо служение, особенно пред вид на предишното му хулене и съпротивление (виж. 1Тим. 1:13). – Не се обезсърчаваме²⁹⁷, т.е., той не е пренебрегнал длъжностите си било от дотегване или от страх. Значението на стиха може да стане по-ясно ако поизменим малко думите му, - “Понеже службата, която Божията милост ни е поверила е толкова голяма, не ни се досажда изпълнението на длъжностите ни, колкото и да са тежки”.

Ст. 2. Но се отрекохме от тайни и срамотни дела. В това описание на поведението си, Павел има на ум лъжливите учители в коринт; и това, което той отрича за себе си, можем да разберем, че той го казва за тях. Скришността на срама, от която той се е отрекъл, те са я упражнявали²⁹⁸. Това ни дава да разберем, че той ги обвинява в нямане на откровенност и искренност, и в това, че те са употребявали такива тайни средства за постигане на целта си, че би се посрамили да ги изкажат. Поведението на тези лъжливи учители в това отношение е приличало на поведението на езическите жреци, които са се смеели помежду си на тайните измислици, с които са мамели хората. – И не ходим с пронирство (Цгр.)²⁹⁹. Пронирство или лукавство е същото качество, - употребление на хитри средства за постигане на целта си, без да се гледа на нравственния характер на тези средства. С лукавщина Сатана изкуси Ева; и с лукавщина евреите няколко пъти се мъчиха да вплетат нашия Господ. – Нито изопачаваме Божието слово³⁰⁰. Те размесваха словото Божие с предание и философия, или му изопачаваха и извръщаха значението. Най-лошите еретици са се мъчили да оправдаят ученията си със стихове от Св. Писания. – Но, като изявяваме истината. Павел не е употребявал тези лоши и лукави изкуства, но е проповядвал “истината”, т.е., евангелието, ясно и напълно. – Препоръчваме себе си, и пр. Павел знаеше, че Божията истина ще убеди съвестта на всички. Тя има такова вътрешно доказателство, че даже тези, които я отритват и мразят, и гонят тези които я проповядват, трябва да чувствуват, че е истинна. Великите факти на грях и вина, нуждата от изкупление и освещение, които евангелието провъзгласява, възбуждат отклик в съвестта на всеки човек, ако даже и външно да е неверник. И начинът, по който евангелието посреща тези нужди чрез жертвата на Христа и вътрешното действие на Духа трябва да се приеме от всекиго като богооткровен начин, освен ако сърцето е толкова потънало в грях, че е станало нечувствително, или е паднало в предрасъдък и вярва лъжлива религия. – Пред Бога. Павел е действувал така като е чувствувал, че Божието око го гледа, и че никаква лукавщина не може да измами Бога.

Ст. 3. Ако ли е нашето благовествуване покрито (Цгр.)³⁰¹. “Нашето благовествуване”, значи “евангелието, което проповядваме”. Макар и характерът му да е сам по себе си очевиден, някои които го слушаха не можаха да съзрат истината и красотата му. Но Павел казва, че за това не е виновно евангелието, но са виновни хората. Слънчевата светлина не се намалява защото слепите не могат да я видят; така и хубостта на евангелието не се намалява защото “неверните” не могат да я видят. Тука може да се подразбира сравнение между евангелието и Мойсеевото лице, което е било покрито с покривало. – То е покрито за тия, които погиват, - не тези, които са в пъкъла, но тези които отиват към погиване – които действително са вече погинали, т.е., са в едно състояние в което ако си останат навярно ще погинат. От това следва, разбира се, че тази заслепеност е виновна. Този, който отхвърля евангелието не може да се оправдае като каже, че той е бил безверник и не го е вярвал, защото той не би могъл да бъде безверник ако сърцето му не е било ужасно развратно, - с други думи, само греховете му са го направили безверник.

Ст. 4. Този стих разяснява как “тези, които погиват” не виждат истината и хубостта на евангелието. – Богът на тоя свят, т.е., Сатана, който се нарича така по причина на властта, която той упражнява в света, и послушанието, което хората му отдават. Не че те действително желаят да се покоряват на Сатана, но че, без да го видят или съзнават влиянието му, те се повеждат по онези грешни пътища, които той желае те да следват. В Йн. 12:31, той се нарича “Князът на този свят”. Виж. и Еф. 2:2. Арияните настоявали, че понеже Сатана тука се нарича Бог макар и да е създание, така и Христос, който е Бог, може да е сътворен. Но Св. Писание приписва на Христа всичките свойства на Бога, и ни учи да му се кланяме като на Бог. Простата употреба на думата “Бог” в този стих не значи нещо повече, отколкото значи в Фил. 3:19, където Павел казва за някои си хора, че техният “бог е търбухът им”. Добре е, обаче, грешниците да помнят, че волю или неволю, те са поданици на Сатана. – Е заслепил. Не направо, но чрез влиянието, което той упражнява чрез изкушение. Ако някой попита защо Бог му позволява да лъсти така хората, ние ще кажем, че това влияние не се различава по вид от влиянието, което един лош човек упражнява върху друг, но само по степен, и че на всички се предлага по-силното влияние на Св. Дух да противодействува на влиянието на Сатана и да го надвие. “Неверните” в този стих са същите “тези, които погиват”; и изречението е прибавено да разясни, че те са заслепени чрез неверническия дух, който Сатана поражда в умовете им. – За да ги не озари светлината, и пр. С тази цел Сатана заслепява умовете им. Той иска да им попречи да не видят “славата Христова”, защото тя е светлината на евангелието. “Славата Христова” обема всичките божественни и човешки превъзходства проявени в живота и смъртта му, - любовта, милостта, правдата, и святостта му. – Който е образ на Бога. Това е което прави Христовата слава толкова голяма, “защото в него обитава телесно всичката пълнота на божеството” (Кол. 2:9), така че е можал да каже, “Който е видял мене, видял е Отца”.

Ст. 5. Защото ние не проповядваме себе си. Връзката, която съюзът “защото” означава, не е твърде ясна. Някои го тълкуват така, “Сатана ги е заслепил, а не ние, защото ние не проповядваме себе си, и пр.”. Други го свързват с предишния стих така, “Нашето благовествуване е благовествуване на Христовата слава, защото ние не проповядваме себе си, а Христа Исуса”. Да проповядваме себе си ще рече да се стараем с проповядването си да привлечем на себе си удивлението и упованието на хората, или да увеличим честта и властта си. Павел казва, че той не е правил това. Той не се е стараел да накара хората да мислят за Павел, но за Христа Исуса Господа, - да мислят за Него като Христос, помазания Месия, предсказан от пророците и очакван от евреите, - да мислят за Него като Исус, който “ще спаси своите люде от греховете им” (Мт. 1:21), и от вечните следствия на греховете им, - да мислят за него като Господ, творец и владетел на цялата вселена. Да проповядваме само нравственност, честност, и благодетелност не е достатъчно за да преобрази света, или да спаси хората. Трябва да проповядваме личността и делата на Исуса Христа. – А себе си като ваши слуги. Единственият начин, по който Павел е загатвал за себе си в проповядването си е бил, че той работил, не за себе си, но за коринтяните. – Заради Исуса. Любовта му за Христа го накарала да слугува на коринтяните. Те бяха Христово паство, и преуспяването им в благодат и размножаването им щеше да бъде за слава на Христа.

Ст. 6. Понеже Бог. Този стих, според мнението на някои тълкуватели, ни дава причината защо Павел беше слуга на коринтяните, но според мнението на някои други тълкуватели, той трябва да се свърже с първата част на предишния стих, и така той ни дава причината защо Павел е проповядвал Христа, а не себе си. Понеже главната му мисъл тука е проповядването на Христа, по-добре е да приемем второто тълкувание. – Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината. Това се отнася за сътворението на светлината. В Бит. 1:2, е казано, “Тъмнина бе върху бездната”, а в ст. 3 се казва, “И рече Бог: Да бъде светлина, и стана светлина”. Същият Бог, казва Павел, Който е сътворил светлината озарява сърцата ни. Ние бяхме в тъмнината на греха, докато Бог ни даде светлина. “Сърцата ни” може да е множественно, вместо единственно число, и може да означава или Павловото сърце, или сърцата на всички вярващи. – За да се просвети, и пр. Затова Бог озарява сърцата ни. И това изречение е било тълкувано по два начина: (1) че той, Бог, ни просвещава, и пр.; (2) че ние трябва да просвещаваме другите. От тези две тълкувания първото е за предпочитание. “Познанието на славата Божия” ще рече да познаем славния Му характер, а това познание не можем постигна освен ако Бог сам ни го даде. – В лицето Исус Христово. Тази слава се отразява в Исуса Христа; чрез Него ние познаваме колко свят и славен е Бог. Само Христовото евангелие ни дава понятие както трябва за Божията любов, милост, святост, и правда.

Ст. 7. А ние имаме това съкровище, т.е., служението на евангелието, - това евангелие което, както е доказал по-горе, е много по-славно от закона, което ни открива характера на Бога, и преобразява хората в образът Му, като ги освобождава от осъждението и властта на греха. – В пръстни съдове. Това се отнася не само за телесната слабост на Павел и сътрудниците му, но за факта, че те бяха просто хора, и нямаше нищо в тях, което да ни разясни успеха на проповедта им. Да се повери евангелието на такива пратеници беше като да се турят най-отбор скъпоценности в пръстен съд. – За да се види, че превъзходната сила³⁰², т.е., извънредно голямата сила, която евангелието има да промени и въздигне хората и народите. – От Бога, т.е., да се признае, че е от Бога. Всеки ще се принуди да признае, че употребените средства са несъразмерни с произведените действия, - че такива незначителни мъже не биха могли да извършат, това което са сторили ако Божията сила не е била с тях. Какъв слаб инструмент Павел е бил той показва в следващите стихове.

Ст. 8,9. Отвсякъде³⁰³ се подразбира с всяко едно от следващите изречения. – Но не сме утеснени. Павел се вижда да се сравнява с борез, който се е налегнал от противника си, но не изгубил дързостта си, а може да се съвземе. Почти същото значение има и следващото изречение, “в недоумение сме, но не до отчаяние”, т.е., често усещаме оскъдност, и се съмняваме на къде да се обърнем, но никога не изгубваме упованието си в бога, и винаги намираме подкрепа и отворен път пред себе си. – Гонени сме, но не оставени. Макар Бог и да оставя хората да ни гонят, Той никога не ни оставя. – Повалени сме, но не погубени. Това е също загатване за борба. Неприятелят ни тръшва на земята, но не ни изтръгва от Божията ръка. По този начин той показва колко слаб е бил. Вместо да бъде като някой голям победител, животът му беше една продължителна върволица от позори и страдания. Главната му цел е да покаже това, но той желае да покаже също така, че Бог никога не го оставя, и може да иска да възбуди любовта на коринтяните, като им припомни какви теглила е претърпял заради тях.

Ст. 10. Всякога носим на тялото си, и пр. Където и да отивал, той винаги търпял, и е рискувал да умре така, както Исус е умрял. Никъде не е бил без такива страдания. В Коринт, или в Ефес, или в Ерусалим, той е страдал все същото. Срав. с Рим. 8:36, “Всеки ден сме убивани”, и 1Кор. 15:31, “Всеки ден умирам”. Следващата половина на стиха показва защо Бог е позволявал на Павел да търпи такива теглила. – За да се яви на тялото ни, и пр. Ние търпим всички тези страдания, за да стане явно, чрез постоянното ни избавление и трайното действие на проповядването ни, че Исус е още жив. Макар и да е бил разпънат, такива следствия има проповядването на евангелието му, и такива чудеса стават в името му, че става явно че той е възкръснал от мъртвите. Вероятно е, също така, че Павел загатва за своето си възкресение, като да е казал, “Аз тегля такива теглила, каквито Христос е теглил с тялото си, за да мога и аз да участвувам в славното възкресение, на което той е бил начатък”.

Ст. 11. Това е разяснение на предишния стих. – Защото ние живите, и пр. Това не значи, “ние, които сме живи”, за различие от Яков, Стефан, и други които са умрели, но значи, “макар и да сме живи, винаги сме изложени на смърт”. Павловите врагове постоянно се наговаряха и решаваха да го премахнат, но Божието провидение постоянно го избавяло от смърт. – За да се яви и живота на Исуса, и пр. Това е същото като последната част на предишния стих, само че “смъртна плът” е казано вместо “тяло”, като изречение, което показва по-ясно идеята на слабост.

Ст. 12. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас. Това е следствието на слабостта и страданията, които е описал по-горе. Павел постоянно умира, или както този стих го изказва, смъртта е действащо начало, което винаги действа в него, а следствието на опасностите му е, че коринтяните се ползуват. Чрез Павловата опасност от физическа смърт те придобиваха духовен и вечен живот. Такова трябва да е значението, защото Павловите опасности никак не спомагаха на физическия им живот; а напротив, и те се излагаха на опасност с приемането на християнството. Можем да изразим това, което Павел иска да каже по този начин, - “И така, проповядването ми на евангелието, с опасност за живота ми, е било средство за вашия духивен и вечен живот”.

Ст. 13. А като имаме същия дух на вяра, т.е.,същият дух, който Псалмопевецът е имал, когато е изговорил приведените тука думи. “Дух на вяра” значи същото, което значи “вяра” или “вярващ дух”. – Според писаното, в Пс. 116:10. Този псалом е бил написан, когато писателят се е намирав в голяма тъга: “Смъртни болезни ме обиколиха, и адови утеснения ме снамериха”, но той не си изгубил упованието в Бога. Той е вярвал, че Бог е благ и се грижи за него, и заради това е прогласил тази благост. Така и Павел, въпреки страданията си, напълно е вярвал евангелските истини, и обещанието, че той сам ще участвува в неизказаните благодеяния на евангелието.

Ст. 14. Понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил, и пр. Това е упованието, което павел е имал, и то е било толкова силно, че той не казва “вярваме”, но “знаем”. Той проповядвал евангелието посред страдания, понеже знаел, че бог е възкресил Исуса от мъртвите, и с това е дал залог, че ще възкреси всичките последователи на Исус. Възкресението им ще бъде “чрез Исуса”, т.е., Бог ще ги възкреси чрез действието на Исуса, както чрез него е сътворил света (Евр. 1:2). Павел е считал възкресението за великото усъвършенстване на Христовото дело, когато последното зло на греха ще се премахне; и заради това, както той го употребява, то обема всичко, което предшества. До възкресението, делото на изкуплението ни още следва; с възкресението, то ще се извърши напълно, и тогава ще бъдем готови напълно да влезем във вечната радост на нашия Господ. – И ще ни представи заедно с вас. След възкресението Бог ще представи изкупените на Христа като възнаграждение за страданията му и белег на безкрайната си любов и удобрение. Такова представяне преди възкресението би било преждевременно, както би било преждевременно за един човек да подари на някого една къща преди да е свършена.

Ст. 15. Защото всичко това е заради вас³⁰⁴. Апостолът е изразил уверението си, че коринтяните ще бъдат участници с него във възкресението, и причината е че всичко е за тях. Връзката на мисълта се вижда да ограничава “всичко” в Павловите опитности – страданията и избавленията му. И така, той иска да каже, “Аз вярвам, че и вие ще се спасите, понеже Бог ме е призовал да претърпя всичко това заради спасението ви”. – Щото благодатта, увеличена, и пр. Значението на това е, “щото благодатта, която ми е била дадена, като се увеличи с вашето участие в нея, да би могла чрез благодарението на мнозината (т.е., чрез благодарението на всички, които приемат спасително благодеяние от моите трудове) да преизобилва в слава Божия”. С други думи, колкото повече спасителната благодат се разширява, толкова повече благодарение ще има, а колкото повече благодарение има, толкова повече Бог ще се прослави. Или, ако съединим “благодарението на мнозината” с “благодатта умножена”, значението е, че тяхното благодарение е било средство да увеличи благодатта, която е била дадена на Павел. Което и да е от тези разяснения дава добър смисъл.

Ст. 16. Затова, - защото сме уверени, че страданията ни споспешествуват на славата Божия, и ще се последват от славното ни възкресение. – Ние не се обезсърчаваме³⁰⁵, - същата дума, която е употребена в ст. 1. – Но ако и да тлее външният наш човек, - Макар тялото ни и да се намира ежедневно в опасност, не само от смърт, но и от тление. – Вътрешният всеки ден се подновява. Вътрешният човек е духовният живот. Макар естественият живот и да е ставал по-слаб и по-слаб, и даже съвсем да е загинал, по-високият душевен живот, който е “скрит с Христа в Бога”, ежедневно се е подновявал. Духовната храна от която се е нуждаела му се е доставяла ежедневно: като се уповавал на Господа, силата му се е подновявала. Тежките трудове на Павел, макар и да са отслабвали тялото му, не са повреждали душата му, но напротив, са били средство, за да му увеличават ежедневно духовната сила. Каква разлика има в това отношение между Павел и несвяти хора! И техните тела трябва да отслабнат рано или късно, но при всичко това вътрешният им живот не расте. Когато светилото на живота на един християнин започне да зачернее, той знае, че слънцето на по-светъл живот изгрява, но когато светилото на живота на грешника започне да гасне, нищо не му остава освен безкрайна нощ и тъмнина.

Ст. 17. Защото. Този стих ни казва причината защо не му е дотегвало. – Нашата привременна лека скръб. Тъгите на Павел сами по себе си не бяха леки. Трудно може да се намери човек, който е теглил по-големи мъки. Той беше сиромах, често е страдал от студ и глад, бил е без жилище, и е бил заобиколен с външни врагове, които са искали да му изпият кръвта, и с противници вътре в църквата, които са отричали апостолството му, и са укорявали всичките му подбуждения. Като че ли Господ е бил заповядал за него да вкуси всякакъв вид страдание познато между хората (виж. гл. 11:23-29). Такива страдания можаха да се нарекат леки само когато се сравнеха с бъдещата слава. Тези страдания започнаха с похристиянчването му, и се свършиха с мъченическата му смърт; така че по никой начин не може да се каже, че те са били кратки в отношение на този живот. Той ги нарича привременни, защото най-дългият живот в сравнение с вечността е по-малко от минута. – Произвежда. Тези страдания не само ще се последват от слава, но са средството, което ще ни оздрави тази слава. Те са като болките на раждането, които са средството за произвеждане на нов живот. Не че тези тъги сами по себе си са достойни да прекупят вечна слава, - всичкото достойнство се намира в Христовата кръв; и ако Христос да не беше умрял, никакви страдания не щяха да ни ползуват. Нито пък всяко страдание е средство, което ще умножи вечното ни щастие. Страдание, което ние си налагаме сами не ползува нищо. Павел никога не е бичувал себе си, нито се е излагал ненужно на болести или страдания. Само това страдание, което теглим заради Христа е полезно, т.е., страданието, което може да ни сполети, когато проповядваме евангелието, или вършим някоя работа, която Христос ни е наложил. Макар и да не трябва сами да търсим страдания, ние трябва да се радваме, когато Бог ни ги налага; защото ако ги претърпим както трябва, те ще бъдат средства да увеличат вечното ни щастие. Виж. Мт. 5:12, 19:29; 1Пет. 4:13. – Все повече и повече. Това е до немай-къде силно изречение, двойно превъзходително, като че Павел не може да намери достатъчни думи да си изрази мнението. – Вечна е противното на “привременна”. – Тежина е противното на “лека”. Всеки християнин трябва дълбоко да размисли върху това сравнение между страданията на този свят и бъдещото възнаграждение.

Ст. 18. Които не³⁰⁶ гледаме на видимите, и пр. Тук се дава причината защо тъгите на живота се виждат малки на вярващия. Ако той ги би гледал постоянно, те биха му се видели големи и нетърпими, но когато той си отведе очите от тях, и си съсредоточи мислите и желанията в невидими неща, той си забравя тъгите, или ако не може съвсем да ги забрави, той ги сматря, че са малка цена, с която да купи славните неща, които макар и да са сега невидими, навярно ще дойдат; и така той си търпи весело тъгите. И от това разбираме ползата от страдание. Този, който се намира в приятни обстоятелства, и чиято съдба е свободна от мъка и скръб, почти навярно ще дава най-много внимание на видимите неща.

Причината защо Павел и всички духовни християни гледат повече на невидимите, отколкото на видимите е защото те заслужават много повече да се гледат, - както той казва, “защото видимите са привременни, и пр.”. Скърбите, както и радостите на живота траят за кратко време, а пък радостите, святостта, и приятелството небесно са вечни.

Назад | Съдържание | Напред