⁵ Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

⁶ Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?

⁷ Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

⁸ Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

⁹ Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

¹⁰ Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.

¹¹ Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.

¹² Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

¹³ Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

¹⁴ Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

¹⁵ Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

¹⁶ Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

¹⁷ Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

¹⁸ Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

¹⁹ обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.

²⁰ Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

²¹ В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

²² Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

²³ И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

²⁴ Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

²⁵ тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

²⁶ Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

²⁷ Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

²⁸ Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

²⁹ От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.

³⁰ Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

³¹ Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

³² и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.

³³ Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.

³⁴ Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

³⁵ Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

³⁶ Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

³⁷ Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

³⁸ Но ако някой не иска да признае, нека не признае.

³⁹ Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

⁴⁰ Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

Тази глава, в която разискването за духовни дарби се свършва, се дели естественно на две части. Първата част, която обема ст. 1-25, показва, че дарбата на пророчество стои по-горе от дарбата на езици. Това превъзходство се състои главно в това, че пророчеството ще бъде назидателно за църквата, понеже може да се разбере, а чуждите езици не могат да се разберат; и той разяснява това: (1) като предполага, че той дохожда при тях, и им говори това, което не може да се разбере, (2) чрез сравнение с музикални здукове, и (3) чрез опитността им в отношенията им с чужденци.

За да могат и те да говорят назидетално, той иска щото тия, които говорят с езици да се молят да им се даде дарбата и да разтълкуват; другояче, невежите братя не биха могли да вземат участие в славословията им, и чужденци, които идват в техните молитвени домове биха ги помислили за луди, а пък чрез пророчество те можаха да се убедят и преобърнат.

Тия са главните мисли на тези стихове, които, като доказателство, са твърде ясни, т.е., твърде ясно доказват, че пророчеството стои по-високо от дарбата на езици. Но естеството на дарбата на езици, както се излага тука, се намира заплетено в голямо съмнение, поради което Златоуст право казва: “Всичко това е много тъмно, но тъмнината произлиза от това, че не знаем описаните факти, които, ако и да са били добре познати на тези, на които апостолът е писал, са престанали да се случат”. Ние видяхме в бележките върху гл. 12:10, че дарбата се състои в чудесно говорене на един или повече езици, които говорителят не е знаел по-напред; от тази глава ние се учим, че езикът е имал духовно значение, понеже е бил полезен за църквата, когато се е тълкувал, и че причината защо някои не са го разбирали е била защото те не са знаели употребения език. Има спор между тълкувателите дали говорителят винаги е разбирал каквото е казал.

Защо тази дарба е била толкова всеобщо дадена, не можем да разберем, но можем да разберем защо са я оценявали толкова много, - защото е по-учудвала странника, отколкото пророчеството. Ако някой простак би станал в едно събрание, в което представители от всичките Европейски народи се намират събрани, и би говорил боговдъхновенни думи, като Павловите, то не ще ги учуди много, но ако той би им говорил на всеки на езика му, те щяха да признаят, че това е чудо.

Останалата част от главата (ст. 26-40) повечето се занимава с някои прости наставления как да се води общо богослужение така, че събранията им да бъдат благоприлични и порядъчни.

Ст. 1. Следвайте любовта, - защото, както се казва в гл. 13, тя стои по-високо от всички други дарби, - най-скъпоценното имане, което човек може да има. – Но копнейте и за духовните дарби²¹⁷. Тези дарби, макар и да стоят по-долу от любовта, бяха също така желателни; ако не беше така, Господ не щеше да ги даде. Всяка една от тях беше за този, който я притежаваше прибавачен талант, който трябваше да се употреби в служба на Господаря. – А особено за дарбата да пророкувате. Той е показал в гл. 12, че тези дарби са от различна относителна важност; и тук той казва, че пророчеството стои по-горе от другите, а особенно от езиците. Може би тия двете да са били най-обикновенни.

Ст. 2. Защото, който говори, и пр. Каквото той казва не ползва хората, понеже не могат да го разберат; само Бог разбира молитвата и славословието, и, следователно, може да се каже, че човекът говори само на него. – Защото никой не му разбира. Това разяснява първата половина. Другите чуват звуковете, които излизат от устата му, но не прикачват никакво значение на тях. Никой тука значи никой от обичайно присъстващите. Може да се случи някой, който разбира езика да присъствува, и той ще се ползува. Но в църквата в Коринт това може рядко да се е случвало, и нямаше никаква полза да се употребява дарбата публично друг път. – Понеже с духа си говори тайни²¹⁸. Както разяснихме другаде, тайни ще рече истините свързани с плана за изкупление. Човекът наистина говори тези тайни, и думите му ще бъдат полезни ако се разбират, но недостатъкът е в слушателите му, които не разбират езика. Какво значи думата духом? Някои казват, че значи “в неговия дух”, т.е., в чувствата му, като различават дух от ум, както в ст. 14. Други казват, че значи “в Св. Дух”, т.е., с Негова помощ и боговдъхновение. Последното се вижда по-съгласно с употребата на думата в подобни изречения, и е по-за предпочитане.

Ст. 3. А който пророкува, и пр. И той, както и другият, би говорил Духом, и даже може да изкаже същите истини, но той употребява матерният език на слушателите си. Затова, това което казва ще бъде назидателно, т.е., ще помогне на духовното им преуспяване. Двете следващи думи се включват в първите. Двата начина на назидаване бяха “увещаване”, чрез което вярващите се събуждаха от ленивостта (немарливостта) си, и “утеха”, чрез което скръбта им се премахваше, и те ставаха радостни в Господа.

Ст. 4. Който говори на непознат език, назидава себе си. Трудно можем да разберем как той може да направи така освен ако разбира, каквото казва. Религиозните чувства се възбуждат като размишляваме върху религиозни истини; например, сърцата ни се трогват да обикнат бога, когато имаме пред ума си идеята за Божията благост и милост. Но някои стихове по-долу в тази глава се виждат на някои да загатват, че говорителят не е разбирал всякога себе си.

Ст. 5. Желал бих всички вие да говорите, и пр. Той не отдаваше малка важност на дарбата на езици. Тя беше полезна и нужна дарба; но ако човек не е можал да има повече от една, по-добре е било да има дарбата на пророчеството. – И който²¹⁹ пророкува, е по-горен, и пр., т.е., по-полезен е. Целта, за която Бог е дал дарбите е била да се разпространи евангелието чрез тях, а не да се спечелят почести за притежателите им; и затова, право е било да се каже, че по-полезната дарба е била по-голяма от другата. – Освен ако тълкува. В него случай едната дарба може да бъде толкова полезна, колкото и другата.

Ст. 6. За да разясни мнението си апостолът тука предполага един случай. По-преди той им беше проповядвал просто учението на евангелието; и чрез това учение те се бяха убедили да отхвърлят идолопоклонството, и да приемат всичките благодеяния на Християнската вяра. “Сега”, казва той, “да предположим, че аз пак дойда при вас и говоря незнайни езици. Какво ще ви ползвам?”. Четирите неща поименовани в другата част на стиха са били загадачни за тълкувателите, но най-вероятното мнение е това, което поддържа, че последните две са повторение на първите две, което можем да разясним по този начин – “Ако ви не говоря с откровение или с познание, т.е., (с други думи) или с пророчество или с поучение”. И така “откровение” и “пророчество” значат същото нещо – боговдъхновенното слово на апостола или пророка; а пък “познание” и “поучение” също така означават същото нещо, и се отнасят на думите на небоговдъхновенния учител.

Ст. 7. Даже бездушните неща, и пр. Ако музикалните инструменти издават само глас, а не свирят някоя свирня, те не причиняват никакво удоволствие на тези, които слушат, и не могат да управляват техните днижения. – Свирка или гъдулка²²⁰, - по един от двата главни вида музикални инструменти – тези, които се надуват, и тези, които са струнни.

Ст. 8. Защото, ако тръбата издадеше, и пр. Разни свирни на тръбата призоваваха войника на разни длъжности. Ако тръбата изсвиреше по един известен начин, това значеше, че войникът се вика на бой, но ако, вместо това, тръбата издаваше неопределен глас, войникът нямаше да разбере, и не щеше да бъде приготвен да дочака неприятеля. Мисълта, както и в предишния стих, е, че глас, който не се разбира не ползва.

Ст. 9. Също така, и пр. Приспособлението е явно, - за да може да ползува, проповедникът трябва да бъде разбран, защото това което ползува не е глъчката, която той прави, но истинните, които той изказва. Тука “език” значи неговият език като инструмент на слово, а не чужди езици. – Ще говорите на вятъра, т.е., нахалост.

Ст. 10. Толкова вида гласове, и пр. Някои предполагат, че “гласове” тука се отнася за животински и човешки звукове, и че апостолът казва, че те всички имат значение. Други мислят, че това се отнася за звуковете на разните езици на света. И най-простаците диваци употребяват звукове, за да изкажат мисли, и само за това. Толкова значи “такова огромно число”.

Ст. 11. Ако, прочее, не разбера значението на гласа. Това подразбира, че гласът е значел нещо, и не е бил върволица от нищо незначещи звукове, както някои предполагат дарбата на езици да е била. Това не би било никаква дарба, защото всеки може да избъбри нищо незначещи звукове. – Другоезичен. Гръцката дума значи варварин, и с нея гърците означаваха всичките други народи. И така значението тука е, “ще бъде същото както ако някой чужденец би дошъл и би ми говорил на своя си език”.

Ст. 12. Така и вие. И вие сте другоезични за тези, които ви слушат да говорите чужди езици; и както другоезичникът би желал да изтълкува това, което казва, за да мога да го разбера, така правете и вие. – Понеже копнеете за духовните дарби²²¹. Думата в оригинала е “на духове”, което вероятно се отнася за проявленията на Духа, за които се говори в гл. 12:7, и значи, както е и преведено, “на духовните дарования”. – Старайте се да се преумножат, и пр. В тази ваша равност имайте за цел да превъзходствате в тези дарби, чрез които църквата се назидава.

Ст. 13. Затова, т.е., за да можете да превъзходствате в назидание. – Който …. нека се моли за дарбата и да тълкува. Както видяхме по-горе, това беше особенна дарба; и апостолът загатва, че понякога тя се е давала в отговор на молитва.

Ст. 14. Защото, ако се моля на непознат език, и пр. Някои са изтълкували това да значи, “Чувствата ми са заети в богомолието ми, но аз не разбирам думите, които казвам”. Но по-добре е да го разтълкуваме, че значи, “Сърцето ми наистина се моли, но умът ми не дава плод”, т.е., не ползува другите. Причината, по която първото тълкувание не може да се приеме е, че не можем да проумеем как сърцето и разумът могат да бъдат така разделени, че сърцето да действа, а разумът да спи.

Ст. 15. Тогава що?, т.е., Кое е практичното заключение на разискването? Павел го дава във вид на лично решение. – Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си, и пр. Както за предишния стих, така и за този, има две тълкувания: (1) Така ще се моля, че и умът и чувствата ми да бъдат съединени в молитвата ми; (2) Така ще се моля, че не само моето сърце да се ползува, но и други да могат да разберат. От този стих се вижда, че понякога в Коринт са се употребявали чужди езици за публично богомолство и пеене.

Ст. 16. Иначе²²², т.е., ако не се молите с умът си, така че всички да могат да разберат. – Ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? “Амин” е Еврейско прилагателно име, и значи “истинен” или “верен”. То се употребявало в края на молитви в значение на “така да бъде”; и обичаят преминал от Юдейската в Християнската църква. Разбира се, неверникът е можал да каже думата “Амин”, ако и да не е разбирал молитвата, но той не е можал да вземе участие в молитвите, и затова, неговото “Амин” не би имало никакво значение. Исинска молитва ще рече да изразим желанията си на Бога, а ние не можем стори това на език, който не знаем. Следователно, грешка имат онези църкви, които употребяват в богослужението си език, който употребяват в богослужението си език, който богомолците не проумяват. Такава молитва може да е по-добра, отколкото никаква молитва, понеже тя накарва душата да припознае Бога, но колко далеч тя отстои от онова идване при Бога, като чадо при своя баща, за което Св. Писание ни учи!

Ст. 17. Защото ти наистина благодариш добре²²³, т.е., по един начин, който е приятен на Бога и полезен за душата ти. Относно последното, трябва да кажем в добавка на това, което се каза по-горе, че говорителят, който не разбираше това, което говореше се вижда да е бил в същото положение, в което се намираше и слушателят. Те не се назидаваха, понеже не разбираха. Ако не разбираше, как можеше да се назидава?

Ст. 18. Благодаря Богу²²⁴, и пр. Павел никак не считаше дарбата на езици за нищожна. Тя беше полезна дарба за него; и той се радва, че може да говори толкова езици.

Ст. 19. Обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи, и пр. Това е силно изражение, за да утвърди, че пророчеството е по-полезно. И тука изрично се казва, че “да изговоря с умът си” има за цел щото другите да разберат. Това потвърждава разяснението, което дадохме горе на ст. 14 и 15.

Ст. 20. Братя, не бивайте деца по ум. Децата се залъгват с празни работи, и предпочитат това, което е ново и лъскаво, отколкото това, което има истинска стойност. Коринтяните бяха деца дето предпочитаха биещата в очи дарба на езици, отколкото по-полезната дарба на пророчество. Продължителните разпри, които са вълнували църквата в последващите векове за истинната дата на Рождество Христово и за други сравнително маловажни въпроси са също примери от детинство. – Но, бидейки дечица по злобата²²⁵. Има, обаче, друго едно детско качество, което той желае да подражават те, и то е сравнителната невинност на децата, - нямането им на лъст, омраза, и всякакви зли чувства. Нашия Господ е поучил същия урок, когато турил едно детенце посред учениците си, и рекъл: “Ако не се обърнете, и бъдете като децата, и пр.” (Мт. 18:3).

Ст. 21. В закона е писано. Думата “закон” понякога се употребява да означи петте книги на Мойсей, отделно от “Псалмите” и “Пророците”, които съставляват останалата част на Стария Завет. Тука, обаче, думата се употребява за целия Стар Завет, както и в Йн. 10:34; Рим. 3:20, и другаде. Приведеното тука е взето от Ис. 28:11 и 12, но не е напълно съобразно, нито с Еврейското, нито с превода на Седемдесетте. Не можем да разберем, че Исаевото пророчество се отнася за дарбата на езици. Той казва, че Бог ще ги научи (т.е., евреите) като ги премести в една земя където те ще говорят чужда език. Той ще ги накаже за дето не слушат пророците, които им говорят по езика им, като ги накара да научат езика на Вавилон. Така и апостолът подмята, че дарбата на езици, която е била дадена като благословение на коринтяните, би се обърнала на проклетия и средство за наказание ако те пренебрегнат пророците, които им изказват Божията воля по езика им, и допуснат на говорителите с езици да дрънкат безполезно в събранията им.

Ст. 22. Прочее²²⁶. Това не се вижда да е заключение от предишния стих, но от цялото разискване. – Езиците са белег не за вярващите, а за невярващите²²⁷. Целта на тази дарба не е да назидава вярващите, но да убеждава неверниците, като им служи за доказателство, че Бог е дал чудотворна сила на говорителите. Това се вижда да е било така в Денят на Петдесятница. Чрез дарбата на езици, народът е бил приготвен да повярва, че апостолите говорят от страна на Бога, и че новата вяра е била истинна. Вярващите нямаха нужда от такова чудотворно доказателство за истинността на евангелието. – А пророчеството е белег²²⁸, и пр. Главната цел на пророчеството е да ползува църквата чрез увещание и утеха. Той не казва, че то не се употребявало да предупреди неверниците, но че главно се е употребявало да назидава вярващите.

Ст. 23. Ако се събере цялата църква, т.е., ако се събере за общо богомолство – и всички говорят на непознати езици²²⁹, т.е., ако всички, които говорят, говорят по незнаен език – и влязат хора прости или невярващи. Простаци бяха тези, които не разбираха езика, който се говореше. Ако неверник влезеше, който разбираше езика, той можеше да се ползува; но и нему даже щеше да му се види глупаво за един говорител да говори на слушателите си на чужд език.

Ст. 24. Но ако всички пророкуват, и пр. Ако всички, които говорят употребят общия за всички език, тогава простакът и неверникът, който полюбопитства да влезе в събранието ще се ползува. – Той се обвинява от всички²³⁰. Той се убеждава в истината на това, което всички казват, и се изобличава от нея. – И осъжда се от всички²³¹. Думите им го накарват да изпита себе си; Божията истина е така пригодена на състоянието на грешника, че той чувствува като че ли всеки говорител прониква в сърцето му, и разправя това, което намира в него. Виж. Евр. 4:12.

Ст. 25. Тайните на сърцето му, и пр. Това е следствие от изпитването му. Той вижда грешния си характер, и че бедствува да бъде наказан от Бога. Преди това, състоянието на сърцето му е било тайна, както за него, така и за другите хора. – И тъй, той ще падне на лицето си. Първото действие на благодатта ще бъде да го кара да се самоунижи и почувства за недостоен. – Ще се поклони Богу. И той ще стане християнин, и ще обича Бога, и ще му се моли и служи. – И ще изповяда, че наистина Бог е между вас. Той не само сам ще приеме истината, но ще я възвести и на другите (виж. Рим. 10:10). Той изповядва това с пълна увереност. Човекът не се съмнява вече, но казва, че "н“истина" ”ова е истина Божия. Павел не иска да каже, че такова ще бъде влиянието на пророчеството върху всеки неверник, но че често то така ще подейства.

Ст. 26. Тогава, братя, що става между вас? – как стоят работите наистина у вас? – Всеки има да предлага псалом, и пр. Не че всеки е имал всичките тези неща, но че един е имал псалом, друг учение, и пр. Думата “псалом” тука едва ли може да се отнесе за някой от Старо-Заветните псалми, но означава изказване на славословие Богу внушено на певеца. – Има поучение, - желае да разясни или да предложи някое учение. – Език има (Цгр.)²³², - желае да се моли или говори на незнаен език. – Има откровение, - както някой пророк е боговдъхновен, за да провъзгласи някое откровение от Бога. – Има тълкувание, - Духът го е приготвил да разтълкува това, което друг някой е казал на непонятен (чужд) език. Макар и да е имало хора, които са председателствували в събранията, всички са желаели да говорят; и, разбира се, това щеше да докара бъркотия. За да поправи това, апостолът дава общото правило, “Всичко да бива за назидание”; а в следващите стихове дава по-особенни правила.

Ст. 27. Ако някой говори, и пр. Само двама или трима трябваше да говорят с езици в едно събрание, и само един трябваше да говори наведнъж; и след като той сам или друг някой разтълкува думите му, друг можеше да говори.

Ст. 28. Но ако няма тълкувател, и пр. Ако се говори без тълкувание, не ще бъде назидателно; и заради това по-добре щеше да бъде ако човекът си мълчи, и мълком изкаже желанията си на Бога.

Ст. 29. От пророците нека говорят, и пр. Както за тези, които говорят с езици, така и за пророците той казва, че само двама или трима трябва да говорят в същото събрание, и един по един, а пък другите може да упражняват дарбата на “разпознаване на духовете”, за която се споменава в гл. 12:10, т.е., разсъждаване дали това, което се казва е наистина боговдъхновено. Някои предполагат, че “другите” се отнася не за други пророци, но за останалата част от събранието, които трябваше да сравнят, това което се казва с това, което Божието слово казва, и да разсъдят дали е наистина право. Такова критично настроение на ума, обаче, не би било благоприятно за назидание на тези, които са можали да разсъждават; и при това в него време малцина хора в събранието биха били способни да разсъждават. Следователно, първото разяснение е най-правото.

Ст. 30. Ако дойде откровение на някой друг. В случай, че стане откровение на някой друг пророк, когато първият говори, те не трябва да говорят заедно. Наставлението “първият нека млъква” може да се изтълкува по два начина: (1) или че първият говорител трябваше да прекъсне съвсем говоренето си, понеже фактът, че Бог е направил откровение на другиго можеше да се вземе като доказателство, че Той няма никакво друго откровение да даде нему; или (2) да прекъсне привременно думата си, докато вторият доизкаже това, което има да говори, и тогава да стане и довърши речта си.

Ст. 31. Защото един след друг всички можете да пророкувате. Тази е причината защо двама не бива да говорят отведнъж, понеже ще има доста време за тях да говорят един по един, не, може би, в същото събрание, но в някое от честите им събрания. – За да се поучават всички и всички да се насърчават²³³. Това ще бъде ползата ако всички говорят и се разберат. Думите на един пророк ще отговорят на нуждите на някой брат или някоя сестра, а думите на друг някой пророк ще назидаят някого другиго в някое друго положение, така че чрез някого от пророците Бог ще даде някое откровение, което да отговаря напълно на нуждите на всеки християнин.

Ст. 32. И духовете на пророците, и пр. този стих е прибавен, за да покаже, че е било възможно за пророците да се чакат един друг. Когато някой е получавал откровение, той е можал да управлява духа си – да говори или да мълчи. Езическите жреци и жрици се преструваха, че божествата им ги докарват в изтъпление, като ги обладаваха така, че те не можеха да управляват себе си. Щат не щат, те трябваше да кажат, каквото богът в тях им внушаваше. Павел казва, че боговдъхновението на Християнския пророк не е такова. Той може да чака за удобно време и място, за да изкаже, каквото Духът му е открил.

Ст. 33. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир²³⁴. Ако Божият Дух оставя пророците без себевъздържание, така че те са принудени да говорят двама или трима наведнъж, тогава той причинява немирство, а не те. Но това не може да бъде, понеже той е Бог на мир, който обича и поддържа мир; и за това трябва да вярваме, че той оставя духовете на пророците да им бъдат така подчинени, че като говорят ред по ред, да могат да пазят мир. – Както по всички църкви на светиите (Цгр.). За да им втълпи в умовете тази длъжност, той им посочва примера на другите църкви, където Бог се обожава тихо и мирно. Някои издания на Гръцкия Нов Завет, обаче, свързват това изречение със следващия стих.

Ст. 34. Жените нека мълчат в църквите²³⁵. Това е друго едно правило, което има същата цел както правилата дадени относно говорене с езици и пророкуване, т.е., пазене на благоприличие и порядък в общото им богослужение. Правилото, което се дава тука е ясно и всеобщо. Не се загатва, че е имало изключения, - че е било благоприлично кога и да е за жена да говори в общи събрания, където е имало мъже. Някои, обаче, го намират трудно да примирят този стих с други стихове на Св. Писание. От Й-л 2:28; Д.А. 21:9, и пр. Става явно, че дарбата на пророчество се е давала и на жени; и въпросът е, защо им е била тая дарба, ако не са можали да я упражняват. В отговор на това, можем да кажем, че жените ще са имали много благоприятни случаи, за да я упражняват частно, или в събрания на жени. – Както казва и законът. Виж. Бит. 3:16.

Ст. 35. Ако искат да научат нещо, и пр. Тази заповед на апостола няма за цел да държи жените в невежество, но той ги иска да се учат по един начин съобразен със скромността им. Казаното тука се вижда да предполага, че между коринтяните е имало някаква си безцеремонност в събранията им, каквата я няма днес, и че този, който не е разбирал това, което се е казвало е можал да иска да му го разяснят. Павел не е противен на това, стига само жените да не взимат участие в питането. Трябва да забележим, че тука се забранява на жената да не говори и да не се моли “в църквата” само, но тя е била свободна да упражнява духовните си дарби във фамилията си, или в събранията със своите Коринтски сестри. Виж. бел. на 1Тим. 2:11-14..

Ст. 36. Божието слово от вас ли излезе? Вие ли сте майката църква, и всичките други от вас ли са произлезли? – Или само до вас ли е достигнало? Вие ли сте единствената истинна църква? С тези въпроси Павел иска да изобличи коринтяните зато, че са пренебрегнали примера и обичаите на другите църкви, а най-вече за дето са позволили да станат такива безредици в богослужението им, които той се труди да поправи.

Ст. 37. Ако някой мисли, и пр. Някои може да се откажат да послушат Павел в тези работи, и даже да притезават, че уж имат откровение противно на наставленията му за тях. Тогава ще ги изкара, че са лъжливи пророци, понеже Св. Дух не си противоречи, както той си би противоречил ако речеше да надъха Павел да каже едно нещо, а другиго да каже съвсем противното. Следователно, за коринтяните това би било средство, за да опитат пророците си. Всички, които са наистина боговдъхновени ще изповядат, че работите, които Павел пише са “заповеди Господни”. – Духовен тука може да означава този, който има духовни дарби. – Това, което ви пиша. Не е нужно да ограничим това, че се отнася само за предишните стихове; можем да го отнесем за всичко, което Павел е писал. То всичко е непогрешимо, и трябва да се приеме, че има такъв авторитет, какъвто имат думите на самия Христос.

Ст. 38. Но ако някой не иска да признае²³⁶, - “ако някой не знае властта ми, ако се съмнява в боговдъхновението на думите ми, или се приструва, че се съмнява, - нека не признае”. Павел не ще си хаби думите с такъв човек; той е дал достатъчни доказателства, че е апостол, и повече доказване би било безполезно.

Ст. 39. Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате²³⁷, и пр. Този и следващия стих са като заключение на главата. Относно двете дарби на езици и пророчество, той казва, това е заключението до което сме достигнали, че пророчеството е за предпочитане, но че и езиците са полезни и не трябва да се забраняват когато се употребяват както трябва.

Ст. 40. Всичко нека става с приличие и ред²³⁸. Нека бъде всичко така направено, че да придаде благообразие и хубост на богослужението, и да не докачи истинното чувство на благоприличие.

Назад | Съдържание | Напред