⁵ Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

⁶ И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

⁷ Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

⁸ Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

⁹ защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

¹⁰ ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

¹¹ Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

¹² трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

¹³ като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

¹⁴ Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

¹⁵ Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

¹⁶ Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

¹⁷ По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

¹⁸ Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

¹⁹ Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

²⁰ Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

²¹ Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

Заключение на тази част от Посланието.

Ст. 1-6. Заключение от предишната глава за начина по който трябва да се гледа на проповедничеството.

Ст. 7-16. Сравнение между лъжливи учители и последователите им и апостолите.

Ст. 17-21. Послание на Тимотей, и предупреждение на непокорните.

Ст. 1. Така да ни счита, т.е.,нас апостолите и проповедниците. – За Христови служители, - длъжни във всичко да изпълняваме волята Христова, а не своята. – Настойници са хора поставени върху един дом, за да управляват работите му и да раздават храна. Настойничеството, прочее, е една служба, която води със себе си отговорност. Апостолите бяха поставени да раздават храна за душата. Тази храна тука се нарича “Божии тайни”. Тук се употребява същата дума, която се среща в гл. 2:7, и е разтълкувана там. Тези тайни са великите истини Божии, които никой не узнава наистина, освен онези, на които значението им се открива чрез възраждане. Думата, която тука е преведена тайни никога в други части на Новия Завет не се отнася за тайнствата; и заради това няма причина защо тя да има това значение тука. Тя не оправдава обичая на онези Християни, които като вярват, че има свръхестественна сила в тайнствата, мислят, че главната длъжност на свещенниците е да извършват тайнствата. – Божиите тайни. Те се наричат така, за да ни се напомни, че апостолите не се очакват да изковат свои си учения, но просто да проповядват това, което Бог им открива.

Ст. 2. Главното нещо, което се изисква от един строител е верност. В други звания, други добродетели може да бъдат особенно важни, като, например, храброст у войника; това което един настойник трябва да има е верност. Той трябва да бъде верен на господаря си, да не прахосва имота му, или да го употребява за своя полза. Той трябва да бъде верен на събратията си слуги, и да не ги остовя да страдат по причина на нямане нужна храна. Така е и с проповедниците. Те трябва да бъдат верни Христу, да слушат всичките Му заповеди, и да бъдат верни на паствата си, и да не ги оставят лишени от потребната им духовна храна.

Ст. 3. А за мене, т.е., нас апостолите и проповедниците. – Е твърде малко нещо, и пр. Апостолът не иска да каже тука, че един развратен проповедник не трябва да се съди от църквата, макар че той, в качеството си на боговдъхновен апостол, не е подлежал на такова съдене. Нито иска да каже, че не трябва никак да ни е грижа за доброто мнение на хората. Мисълтта му е тази. Като настойник, той трябва да бъде верен, и за верността си той трябва да даде отчет, но не на тях, или на света, а на Бога. Стига само Господ да удобрява това, което той върши, и то не важи много нещо дали те го удобряват, или не. Той не е техен настойник, нито проповядва техните учения. Едно от най-общите изкушения за един проповедник е да скрие част от истината, за да угоди на хората. – Или от човешки съд, - буквално, “човешки ден”. “Денят Господен” ще рече денят, в който Господ ще съди света; следователно, “човешки ден” ще рече денят, когато човек съди, и затова може право да се преведе “човешки съд”. Причината поради която е прибавил това изречение може да е било да задоволи чувството на коринтяните, като че е искал да каже: “Не е, че аз особенно презирам вашия съд, аз считам за нищо всеки човешки съд”. – Даже аз не съдя сам себе си. Самооболщението често кара хората да отхвърлят съжденията на другите за тях, но Павел не беше от тези хора. Той не беше по-способен да съди за своята верност, отколкото коринтяните. Себелюбието е можало да го заслепи толкова, колкото завистта е заслепявала другите.

Ст. 4. Съвестта ми в нищо не ме изобличава. Това, разбира се, трябва да се ограничи от връзката на думите. На друго място Павел нарича себе си “първият от грешниците”. Тука той иска да каже, че като апостол съвестта му е била непорочна. “Като настойник съм бил верен до колкото умът ми е стигал”. – Господ е, Който ще ме съди. Нито вие коринтяните, нито всичките хора, нито даже моята съвест не може да съди точно. Христос е, който трябва да реши дали съм бил верен настойник.

Ст. 5. Затова, - понеже Христос е единственният способен съдия. – Недейте съди нищо преждевременно. Павел не съдеше себе си, нито тези, които му бяха противници в църквата; и той ги поучава да бъдат като него в това отношение. “Времето”¹¹⁸, за което се говори се разяснява тозчас, че означава денят на съда, защото е времето “докле дойде Господ”. После се дава причината защо не трябва да съдят преди това време. Те нямаха нужното знание, за да си съставят едно мнение. – Скритото в тъмнината не се отнася особенно за лоши дела, както е в същото изречение в Еф. 5:11, но само на дела и подбуждения, които са скрити от очите на хората. – Намеренията на сърцата. Това е по-определено, понеже те са част от “скритото”. Верността на един човек в проповедничеството зависи главно от подбужденията му а хората не могат да видят подбужденията му. Но Христос ги вижда и ще ги открие; и колко ясно ще се докаже всеведението му, когато той изкара на яве всичките тайни подбуждения на всеки човек! – И тогава всеки ще получи подобаваща нему похвала от Бога. “Всеки” тука ще рече “всеки верен човек”. Причината, поради която Павел употребява думата “похвала”, а не “заплата” или “награда”, може да е, че той е имал предвид именно Аполос и себе си. Някои коринтяни хвалели Павел, а други Аполос, но всеки верен човек ще получи похвала от Бога. И за себе си, макар и да не е съдил себе си, той е знаел, че ще приеме удобрителна присъда (2Тим. 4:8).

Ст. 6. И това, т.е., което е казал за проповедниците от гл. 3:5 чак до тука. - Приспособих¹¹⁹, и пр. На гръцки това всичко е казано с една дума, която значи, първо, “изменям образа на нещо”, и второ, “говоря в преносно значение”. Преносното значение тука е това, че той е приспособил на Аполос и себе си това, което е въобще истина за учителите. Например, вместо да каже, “Някои проповедници насаждат, а други напояват”, той казва, “Аз насадих, Аполос напои”. Той е казал това заради тях, понеже истината би била по-убедителна ако се представи така нагледно, или както той сам го казва, “да се научите от нас” – от това, което съм казал за Аполос и себе си – “да не мъдрувате повече от писаното”. Ако това, което е казал е истина за Аполос и него, колко по-истина е то за обикновенните проповедници! Не беше право да казва някой, “Аз съм Павлов”, понеже Павел не е “нищо”. Как могат, прочее, християните да кажат, “Аз съм на този или онзи проповедник”? – Писаното. Някои разбират, че това се отнася за това, което е бил писал, но по-добре е винаги да считаме това изречение, че се отнася за Стария Завет. Той не привежда никакъв особен стих, но загатва за общото учение на Св. Писание относно начина, по който трябва да гледаме на Божиите слуги. – Да не се гордее някой от вас¹²⁰. Те не само бяха раздвоени, но всяка партия се мислеше, че е по-добра от другите, също както сектите правят днес. Всяка партия се мислеше, че е по-мъдра, по-правоверна, и по-набожна от другите; и това самооблощение произвеждаше вражда.

Ст. 7. Той тука показва колко са безумни, че се гордеят по този начин. – Кой те прави да се отличаваш от другиго? Ако вие се мислите, че сте наистина по-горни от другите, кой ви направи да бъдете по-горни? – Що имаш, което да не си получил? Вашата набожност, вашето учение, вашето правоверие, вашата верност- всичко това е от Бога. Той е, който ви дава всяка естественна дарба и всяка духовна благодат. Макар да бяхте придобили тези неща чрез своите си собственни трудове, тогава можахте да се гордеете, но вие не можете да се превъзнавяте, защото те всичките са ви подарени. Това не значи, че християните не трябва да се трудят. Павел постоянно се е трудил да държи тялото си под власт, да расте в благодат, и да печели души за Христа. Но той знаеше, че целият му успех в тези неща беше от Бога, и затова е казал: “С Божията благодат съм каквото съм”.

Ст. 8. Това е иронично или на присмех изречение, твърде рязко и на мястото си. То показва, че по някога това опасно оръжие може да се употреби на мястото си, макар, че този който има обичай да бъде ироничен може да повреди хората. Твърде нарядко се среща ирония в Св. Писание; и, както всяко опасно оръжие, той може безопасно да се употреби само от онзи, който го употребява мъдро и внимателно. Когато целта ни не е да докачим чувствата на другите, но да ги укорим за тяхно добро, истинската Християнска мъдрост би удобрила употребата на ирония в някои редки случаи. Тука апостолът я отправя към гордите и самохвални коринтяни; вероятно е Павел да е имал на ум онези разколнически учители, които с толкова голяма самоувереност осъждаха него и Аполос. – Вече. Това, което апостолите очакваха, и за което се трудеха, тези коринтяни си мислеха, че вече са го постигнали. – Сити сте, и пр. Има наращение в тези изречения. Те бяха не само сити, но и богати, и не само богати, но и възцарени. Те бяха сити, понеже имаха всичката духовна сила и мъдрост, която им трябваше. Освен това, те са се обогатили и са станали способни да дадът и на другите. С възцарихте се той като, че иска да им каже, че за тях Христовото царство е вече дошло, и че те са съвършенни. И това, казва той, вие сте достигнали без нас, т.е., без наша помощ и поучение; или думите може и да значат, “като изпреварихте нас апостолите”. Вие сте достигнали края, а ние сме още на път. – И дано да царувате, и пр. Това не е казано на присмех. Макар и да се тълкува различно, значението му е ясно. Апостолът като, че им казва, “Желал бих наистина да царувате, и Христовото царство наистина да дойдеше, така че тогава и ние да се прославим и да царуваме с вас”. Павел знаеше, че да “бъде с Христа”, би било “много по-добре”.

Ст. 9. Защото. Това дава причината защо той желае Христовото царство да дойде, именно, че съдбата на апостолите е тежка. – Последни. Някои разбират това да значи най-безполезни, а други го тълкуват, че се отнася за амфитеатъра, където тези, които са били осъдени на смърт са се оставяли за най-после, и са бивали хвърлени на диви зварове, или са ги накарвали да се бият един с друг. Това загатване лесно може да се е разбирало от коринтяните, които бяха запознати с такива зрелища, а за нас то може да е малко неясно. – Осъдени на смърт. Това не ще рече, че те са били ежедневно изложени на смърт, но че са вече осъдени на смърт като престъпници. Ако това се отнася за амфитеатъра, то значи, че както осъденият гладиатор е бил принуден да се бие, и след като убие един съперник, е трябвало да се залови за друг, докато падне убит, така и апостолите посрещат изпитня след изпитня, гонение след гонение, и трудност след трудност. - Показ¹²¹. Той почти навярно се отнася за амфитеатъра, където борците се биеха на плоския потон в средата, заобиколен от кръгли седалища едно върху друго. На тези седалища можаха да насядат хиляди зрители, но на борбата на апостолите гледаха “светът, ангели и човеци”. Тука “светът” се вижда да обема другите две, и следователно значи вселената; или ако го вземем в буквален смисъл, ние знаем от Св. Писание, че както добри, така и зли ангели има постоянно около нас, - добрите да ни служат, а злите да ни изкушават. Думата “ангели” тука, казва един тълкувател, значи “добрите, но особенно злите”. Друг един казва: “Празна работа е да питаме дали той говори за добри или зли ангели”, а още друг казва, “Думата ангели, когато се употребява без някое прилагателно, винаги значи добри ангели”.

Ст. 10. Макар тук и да не се споменава за лъжливите учители, които са се противили на Павел, вероятно е, че коринтяните, които са знаели кои са го укорявали и са му се противили, ще разберат, че това се отнася особенно за тях; и може да е било по-разумно за Павел да не им спомене имената. Някои считат този стих за ироничен, и смисъла му добре се разбира ако се вземе за ирония, но вероятно е, че тук просто се загатва за общото мнение. – Ние безумни заради Христа, т.е., ние работим заради Христа по такъв начин, че вие и светът ни считате за безумни. – А вие разумни в Христа. Вие считате себе си и вашата партия ви счита за духовно умни. – Ние немощни. Вие ни считате за немощни, и ние сами изповядваме, че сме “нищо”, а пак вие, напротив, нямате такова мнение за себе си, но вие се мислите за крепки, и сте самоуверени и се считате за силни. – Вие славни, и пр. Това е неизбежно следствие от другите, понеже, разбира се, разумните и силните ще се славят, а безумните и слабите ще се презират.

Ст. 11. Този стих показва колко далеч бяха апостолите от ситост, богатство, и царуване. – До тоя час. Нашето проповядване започна в това нищожно състояние, и до сега ние сме го следвали. Да търпят за толкова време тези лишения за да могат да проповядват Христа се е виждало на света като доказателство на безумие. Но в църквата, това сравнение между Павел и неговите порицатели ще се счете за тяхно осъждение. Какво право имаха тези, които живееха охолно да говорят против този, който с веселие търпеше лишение от всичко заради Христа?

Ст. 12. Трудим се работейки със своите ръце. Макар, че Павел показва, че има право да иска подкрепа от църквата, той не е пожелал да иска или получи помощ от коринтяните (гл. 9:13-15). Може би, поведението на разколническите учители да е било съвсем противното. – Като ни хулят благославяме¹²². За думи на омраза и клевета ние връщаме думи на любов и добродушие. – Като ни гонят постоянстваме¹²³. За дела на неправда и ненавист ние не отвръщаме, но търпим без съпротивление или оплакване.

Ст. 13. Като ни злословят, умоляваме¹²⁴. Когато ни приписват лоши дела и подбуждения, ние се трудим да ги опровергаем с добродушие; или може да значи, “Молим нашите хулители да напуснат лошите си пътища”. Във всичко това апостолът следва наставленията и примера на своя Учител (виж. Мт. 5:44, и 1Пет. 2:23). – Измет на света. Думата, която е преведена измет значи помия или нечистотия, която се счита за най-мръсна. Смет означава нечистотията, която се стърже от нещата. На светът и на всичките са силни определителни изречения, като че искат да кажат, че всичко, което е мръсно и гнусно на света се е събрало, за да се покаже долното състояние на апостолите. Думите преведени измет и смет се употребяват и двете на гръцки във второстепенен смисъл, и означават онези гнусни лица, които са били държани, за да се принесат в жертва на боговете във време на чума или някоя обща беда, но не е вероятно, че тука те имат такова значение. Относно тези последните стихове можем да кажем, че Павел не е желаел да преувеличава каквото е извършил за Христа. Ако е искал да преувеличава, коринтяните щяха да знаят, че това е преувеличение; и думите му щяха да си изгубят важността. Като вземем, прочее, това като една скромна оценка на страданията му, какво правим ние за Учителя си в сравнение с това, което той е сторил?

Ст. 14. Не пиша това, да ви посрамя. Без съмнение тези неща щяха да ги посрамят; или, ако не ги посрамеха, това щеше да покаже, че те се намират в окаяно духовно положение. Но това не беше Павловата цел. Той не желаеше да тържествува над тях, и не се движеше от никакви подбуждения на завист или отмъщение. Той не искаше да нарани чувствата им, освен да им стори добро. – Като любезни мои чада. В следващия стих се казва защо той ги нарича чада. Той ги е обичал като свои синове, и ги съветва за тяхно добро, като им показва с горното сравнение колко далече са те от духовна пълнота и богатство, които те мислили, че са били достигнали.

Ст. 15. Защото ако имахте десетки хиляди наставници в Христа. Освен Павел, те имаха мнозина други. “И десет хиляди да бъдат”, казва той, “но мнозина отци нямате”. – Мнозина бащи¹²⁵ нямате, т.е., имате само един. Павел им беше духовният баща, защото чрез него те са били преобърнати в християнството; и никой учител не прилича на баща. – Понеже …. в Христа Исуса, т.е., като Христов апостол и като оръдие в ръцете му. От само себе си Павел не можеше да стори нищо. – Чрез благовестието, т.е., чрез проповядването на евангелието. И така брънките на веригата бяха, (1) Божията истина пригодена към нуждите на грешника; (2) Павел щеше да проповядва тая истина; и (3) Христос чрез Духа си щеше да направи проповедта му действителна.

Ст. 16. Затова, т.е., понеже съм ваш духовен баща. – Бъдете подражатели на мене. Не да се присъедините на моята страна вместо на страната на Аполос или Кифа, но да подражавате смирението, самоотвежието, и ревността, която виждате у мене. Животът на всеки проповедник трябва да е така чист и осветен, че паството му да може безопасно да го следва. Той трябва да може да каже “елате”, а не “идете”. Никой човешки пример, обаче, не е съвършен; и Павел не забравя да опъти братята си към истинния образец (виж. гл. 11:1).

Ст. 17. По тая причина ви пратих Тимотея. Тимотей е бил заедно с Павел, когато Павел бил работил изпърво в Коринт, и следователно те са го познавали (виж. Д.А. 18:5); и той показва със следващите думи, че Тимотей е достоен за тази работа. Той беше Павлово “любезно чадо”, те., негов духовен син, заото Павел е бил станал причина за похристиянчването му. В качеството си на Павлов духовен син той подражавал на Павел, и можал да знае живота и поученията му. Освен това той бил “верен в Господа”, т.е., верен в служение на Христа. – Той ще ви напомни. Нищо друго не трябваше, за да се освободи Павел от обвиненията, които се хвърляха отгоре му, освен да им се припомни това, което той е вършил между тях. – Каквито поучавам навсякъде във всяка църква. Павловото учение и проповядване беше еднакво на всякъде. Тимотей ще им напомни каквото е проповядвал в Коринт, което беше същото, каквото е проповядвал и в Ефес, - “Исуса Христа и него разпнат”.

Ст. 18. Но някои се възгордяха, и пр. Някои може да си помислят, че понеже е изпратил Тимотей, той сам няма да дойде. Лъжливите учители, които му се противяха, отказваха апостолския му чин, и укоряваха поучението му щяха да се възгордеят, като си помислят, че те са го уплашили, и той не иска да се срещне с тях.

Ст. 19. Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойде при вас. Павел е имал намерение да дойде, но той оставя работата на Бога, - “Ако той ме води с Духа си, и управи пътя ми с провидението си”. Това е съгласно с Як. 4:15. – И ще изпитам не думите, и пр. Тука “силата” вероятно не значи чудотворна сила, но способността им. “Те на думи се хвалят, но ще видя какво могат да направят, каква действителна власт имат в църквата, или каква сила имат да накарат Христовото царство да напредне”.

Ст. 20. Защото Божието царство. Това изречение се употребява различно в Новия Завет, но тука то се вижда да означава царството му в сърцата на вярващите. – Не се състои в думи, а в сила¹²⁶, - не е просто изповядване с думи или празна хвалба, но е сила в сърцето, - като да беше казал, “Не принадлежат на царството Божие тези, които само говорят набожно, но тези в чиито сърца Духът е посадил силата на любов и светост”.

Ст. 21. Вместо да се страхува да отиде в Коринт, Павел е бил готов да отиде да ги накаже, ако стане нужда. Той, както и другите апостоли, е имал право да упражни такава власт в църквата. На коринтяните оставаше да изберат дали да дойде да ги накаже, или не. Няма съмнение, че като техен духовен отец, той не можеше да намери наслаждение в наказанието им, както един нежен естествен баща не се наслаждава да наказва детето си, но както последният, той е имал правото, и може да се види задължен да упражни това право.

Назад | Съдържание | Напред