|
Послание към римляните Въведение От двадесет и едно послания или писма в Новия Завет, отправени от апостоли или апостолски лица, или на християните въобще, или на частни църкви, или на частни лица, тринадесето носят името и са без разумно съмнение произведение на апостол Павел. Посланието към евреите въобще се приема да е негово, макар че не носи името на този, който го е писал, и може да е било задружно произведение на Павел и на някого от верните му сътрудници. Върху този въпрос вижте въведението на това послание. Редът, по който посланията са наредени в новия Завет не показва времето, когато те са били писани. Напротив, двете послания към солунците, които се намират най-после между посланията, които носят името на Павел и са отправени към особени църкви, се вижда да са били писани най-напред. До колкото можем да разберем от съдържанието на самите послания и от случайни забележки в Деянията, Павловите послания се вижда да са били писани по следния ред:
Последното послание е било писано вероятно малко преди Павловата смърт, която вероятно се е случила през май или юни 68г. след Р.Х. Посланието към Римляните е поставено най-напред, вижда се, по причина на важността му. То е най дългото от всичките послания, и е най-пълно и систематично в разискването на основното учение на оправдание и спасение чрез вяра в Христа. Важността му може да е пораснала, понеже то е било отправено към църквата в Рим, столичния град на тогавашния свят. I. Писателят на това Послание По Божието провидение и благодат апостол павел е бил нарочно подготвен да проповядва Евангелието на езичниците. Роден в езически град, Тарс, столицата на Киликия, който по своите училища и учени мъже се считал за съперник на Атина и Алекснадрия, той бил “евреин от евреи” (Фил. 3:5), и е бил отхранен в най-строгата Юдейска секта, и сам се е нарекъл “Фарисей, син Фарисеев” (Д.А. 23:6). Той без съмнение се е запознал в Тарс с Гръцката наука и образование; и това става явно от начина, по който той е говорил на атиняните, и от факта, че в посланията си той често привежда изводи от гръцки поети. Но той е бил главно възпитан в Ерусалим, под ръководството на отличния учител Гамалиил, чийто достоен ученик той станал, като надминал мнозина от другарите си в изучаването на Старо-Заветните писания и на народните предания, за които той е бил “голям ревнител” (Гал. 1:14). Тая ревност го накарала най-напред да преследва Христовите ученици. Той си мислел, че служи на Бога като ги биел и затварял, и даже като си упражнявал влиянието, за да ги погуби. Но след като той сам станал ученик Христов, той посветил същата ревност и усърдие и същите умственни сили да служи на Христос и да прогласи великото му спасение на евреи и езичници. Той бил особенно назначен за апостол на езичниците. Но понеже юдеите бяха разпилени измежду другите народи по света, твърде важно беше щото той да бъде окачествен да се бори с тях, и чрез тясното си познанство с техните писания, предания, начини на мислене, и народни предрасъдъци да убеди по-искренните измежду тях, и да запуши устата на противниците. Където и да се срещал в проповедническите си пътешествия със свои съотечественници, той се е отправял първо към тях, като проповядвал в синагогите им на тях и на мнозина езичници, които са били убедени в божественната власт на Старо-Заветните писания, и са взимали участие в богомолието на синагогите; и няма съмнение, че чрез тях той често е придобивал достъп и при други езичници. Много пъти му е помагало в работата му неговото право на Римски гражданин, което той наследил от баща си (Д.А. 22:28). II. Хората, на които посланието е било отправено Нищо положително не се знае за кога и чрез чии старания се е основала Християнска община в Рим. Старото предание (което Евсевий споменава), че Петър бил основал църквите в Антиохия и Рим, че той отишъл да живее в Рим в 42г. след Р.Х., и че бил главен пастир на тамошната църква през последните 25 години на живота си трябва да се отхвърли, защото то не се съгласява с Д.А. 15:7; Гал. 2:9-12, и с факта, че Павел пише посланието на Римските християни в 58 г. след Р.Х. (само десет години преди петровата смърт), и то без да спомене нито веднъж, че Петър е или е бил в рим. Освен това, в писмата си писани от Рим в 62г. след. Р.Х. и по-късно той не казва нищо за Петър, че е бил пастир на тамошната църква, или че е живял там. Виж. бел. на Мт. 16:18,19. Между многото хора, които са се стичали в рим от всичките краища на империята по работа трябва да е имало доста християни. В Деня на Петдесентица, повече от 25 години преди това послание да е било писано, имало в Ерусалим евреи и прозелити, които са били от Рим (2:10). Някои от тях може да са повярвали в този достопаметен ден, и после да са се върнали в Рим. Неколцина от тези, на които апостолът праща поздравление в края на това послание бяха негови другари в Християнското дело в Гърция и Азия, а някои от тях бяха и негови роднини. Фива, която е носела писмото, отивала от Кенхрея, пристанището на Коринт, в Рим по работа (гл. 16:1,2). Вярващите в Христа щели да се намерят един другий, и естественно щели да се сдружат заедно за назидание и Християнска работа. Лесно е прочее да си разясним как става, че е имало в столицата на империята в 58г. след Р.Х., едно голямо тяло християни, макар и никой апостол да не бил още работил там. От самото послание се вижда, че някои от Римските християни са били от Еврейско потекло, но че повечето са били езичници става твърде вероятно от гл. 11:13, където апостолът нарочно се отправя към тях и, за оправдание на това, казва че е призован да бъде апостол на езичниците. III. Кога и къде е писано посланието към Римляните? Няма никаква причина да се съмняваме в общоприетото мнение, че това послание е било писано от Коринт през тримесечното пребивание на Павел в Гърция, за което се споменава в Д.А. 20:3. Защото когато го пишел (Рим. 15:25), апостолът се канел да отиде в Ерусалим и да занесе помощта събрана от църквите в Македония и Ахаия за сиромасите Ерусалимски християни. Приносителката на посланието била от пристанището на Коринт; и вижда се, че Павел е тръгнал от Коринт преди Пасхата (виж. Д.А. 20:6), през пролетта в 58г. след Р.Х. IV. Причината и целта на Посланието Причината е била несбъдването на апостоловото намерение, което той имал от дълго време, да посети Рим и да проповядва евангелието там. Той се възползвал от тръгването на Фива за Рим (гл. 16:1) да пише на християните там и им извести, че той ревностно желае да ги навиди и да проповядва славното евангелие в столицата, - желание, което той все се е надявал да изпълни наскоро (гл. 15:23,24), - и им излага за тяхно назидание, до колкото е възможно в едно кратко писмо, онези велики истини, които той е желаел, но не му е било още позволено, да им проповядва лично. Това естественно щеше да приготви пътя за личното посещение, което той се е надявал да направи, и което му е било позволено да направи около три години по-късно (Д.А. гл. 28). V. Съдържанието на Посланието Великата задача на посланието е изложена в ст. 16-и на глава1, “благовестието Христово, понеже е сила Божия за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника”. Първите 16 стиха са като въведение, и обемат надписа и апостолското поздравление, израз на апостоловото почитание към живущите в Рим християни, и ревностно му желание да ги посети и да проповядва евангелието в този град. Поучителната част на посланието започва от ст. 17-и, и продължава до края на гл. 11, но може лесно да се раздели на две части. Първата част, която се простира до края на гл. 8, излага и защитава основното учение на Евангелието, именно, че оправдание и спасинеи са по Божията безплатна благодат, чрез вяра в Христа, и излага радостта, безопасността, и тържеството на така оправданите и спасените вярващи. Втората част, гл. 9,10 и 11, разисква неверието и отхвърлянето на Израил, което апостолът казва, че не е пълно или окончателно, и призоваването на езичниците, което той казва, че е било предсказано в Стария Завет. Практическата част на посланието заема гл. 12 до 15:13, и обема наставления за длъжности към Бога, към граждански началници, и към Християнски братя. Апостолът завършва посланието си като излага на кратко какво е сторил и какво мисли да стори, праща поздравления на разни лица, и завършва с едно великолепно славословие. Назад | Съдържание | Напред |