Глава 3.

¹ Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

² Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.

³ Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

⁴ Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: -
"За да се оправдаеш в думите Си,
И да победиш, когато се съдиш".

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

⁶ Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

⁷ Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

⁸ И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.

⁹ Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

¹⁰ Както е писано: -
"Няма праведен ни един;

¹¹ Няма никой разумен,
Няма кой да търси Бога.

¹² Всички се отклониха, заедно се развратиха;
Няма кой да прави добро, няма ни един".

¹³ "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят".
"Аспидова отрова има под устните им".

¹⁴ "Техните уста са пълни с клевета и горест".

¹⁵ "Нозете им бързат да проливат кръв;

¹⁶ Опустошение и разорение има в пътищата им;

¹⁷ И те не знаят пътя на мира",

¹⁸ "Пред очите им няма страх от Бога".

¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

²⁰ Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

²¹ А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

²² сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

²³ Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

²⁴ а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

²⁵ Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

²⁶ за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

²⁷ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

²⁹ Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.

³⁰ Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

³¹ Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.
 

Ст. 1. Какво преимущество има юдеинът? Ако всичките хора са грешни и под осъждение, тогава преимуществата на Божия избран народ празни ли са? – Обрязването тука се употребява да покаже положението на тези, които са обрязани. Ползува ли нещо евреите, че те принадлежат на видимата Божия църква?

Ст. 2. Много във всяко отношение. Отговорът на апостола е твърде ясен и решителен. Избраният народ има голямо преимущество над всичките други народи, именно, защото те имат в ръцете си словото Божие, което е непогрешим водител към истината и длъжността.

Ст. 3. Ако някои не повярваха, що има от това? Мнозина евреи бяха невярваи, но това не отнемаше нищо от истината и цената на Писанията, нито от Божията истина и верност. Някои тълкуват този стих като, че да е въздържание на някой неверник евреин, но това ни се вижда прекалено. Няма нищо във връзката на фразата, което да оправдае такова тълкувание. По-естественно ни се вижда да разберем този стих като част от доказателството на апостола. Божието Слово е драгоценно; и макар, че евреите бяха невярващи, то беше голямо преимущество за тях, че те имаха това слово.

Ст. 4. Бог нека е истинен⁶⁷, т.е., нека всичките хора го видят и припознаят, че е истинен, макар и всичките хора биха се намерили вследствие на това лъжливи. Тези думи, които тука са приведени от Стария Завет са взети от Пс. 51:4, където Давид признава, че Бог е праведен, а той грешник. – Когато се съдиш. Бог благоволява да се съди с хората като с тъжител, да обяви притезанията си, и да покани хората да оправдаят себе си ако могат. Така в Ис. 43:26, той казва на людете си: "“а се съдим наедно; казвай ти, за да се оправдаеш”. В първобитния текст на Пс. 51:4, глаголът е действителен, “когато съдиш”. Апостолът привежда от Гръцкия превод, който читателите му в Рим естественно ще са имали, и в който глаголът е страдателен. Той вероятно е употребил този превод (както той и други Ново-Заветни писатели са правили и в други случаи), за да изрази въобще мисълта, която е искал да им втълпи в ума, без да прекъсне доказателството си поради критическа точност. Разликата не е голяма. Било, че Бог е съдия или тъжител, ще стане явно, че Той има право, а грешникът има криво. Бог ще надвие в съда, не защото е силен, но защото има право.

Ст. 5-8. Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? Тука ни се представя едно възражение; и то се показва, че е възражение от забележката поставена в скобки (“по човешки говоря”). Главната точка на възражението е отправена против Бога, за това, че Той счита хората отговорни за делата, които Той употребява, за да покаже славата си. Думите на възразителя не се представят направо. Апостолът просто пита дали има причина за такова възражение, и тозчас отговаря, Разбира се че няма. Ако това, което се употребява за добро не може да се осъди и накаже като грях, то (понеже всичко се употребява така) не само юдеите, но и всичките хора щяха да избегнат, и не би могло да има съд. Това се вижда да е най-естественият начин за разяснение на въпроса ст. 6, “Понеже как ще съди Бог светът?”. Други някои тълкуват този въпрос като да значи: “Всичките хора признават, че Бог ще съди светът; и ако е така, Той трябва да бъде праведен”. Но това не се съгласява с доказателството на апостола. – Защото ако, и пр.⁶⁸. Въпросите в ст. 7 и 8 се съгласяват с гореказаното мнение. Ако началото на възразителя е право, и лъжата ми се употреби от Бога, за да се покаже истината му, как бих могъл аз да бъда съден и осъден? Разбира се, че не мога. И тогава, разбира се, началото да правим зло щото добро да последва би било право начало, вместо да е, както и е, начало достойно за осъждение. Апостолът прибавя, че някои са обвинявали християните, че са държали такова начало, но той отхвърля обвинението като клевета.

Ст. 9. Имаме ли някакво предимство над езичниците? т.е., ние юдеите оправдани ли сме пред Бога, а пък езичниците са осъдени? – Никак. Наистина юдеите имаха по-големи преимущества, понеже имаха на ръка словото Божие, и една от Бога отредена система на Богослужение, като средство за познание на Божията воля и на праведния път. Но както в гл. 1 апостолът е доказал, че езичниците бяха под властта и осъждението на греха, така и в гл. 2 той е доказал също така ясно, че и юдеите бяха виновни и осъдени, защото те не бяха живяли според светлината, която им беше дадена. И така всички бяха под грях, т.е., под властта и осъждението на греха.

Ст. 10-18. Че юдеите са виновни и осъдени, апостолът го доказва с приводи от Стария Завет. Виж. Пс. 14:1-3, Пс. 5:9, Пс. 10:7; Ис. 59:7,8, и Пс. 36:1. – Няма който да разумява⁶⁹. Според езика на Св. Писание мъдрост ще рече духовна мъдрост, и разум духовен разум; и на всякъде те отиват заедно с добро поведение. “Страхът Господен той е мъдрост; и отдалечаването от зло, то е разум” (Йов 28:28). Виж. Мт. 13:15; Кол. 2:2. – Гроб отворен е гърлото им. Това вероятно се отнася за гнусните и заразителни вони, които излизат от отворен гроб. Гърлото им, т.е., езикът им, това което излиза от устата им, е отвратително и пакостно. В Ер. 5:16, изречението “отворен гроб” се употребява да изрази зеене с цел да погълне, но връзката на думите тука е в полза на първото тълкувание.

Ст. 19. Каквото казва закона, казва го за ония, които са под закона, т.е., Божиите укори в законът (думата тука се употребява в най-широк смисъл, и означава целият Стар Завет) бяха отправени към Израил. Езикът е наистина общ, и показва всемирното преобладаване на грях и разврат. Но писателите не говореха особенно за чужденци, но за хора между които те живееха. Така никой не може да каже, че е свободен от всемирен разврат, и “всяка уста се затулят”.

Ст. 20. Ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изискани от закона. “Делата на закона”, - дела такива, каквито законът изисква, добри дела. Юдеите се надяваха, че ще се оправдаят като правят всичко щото Божият закон изисква. Апостолът по-горе е доказал, че действително никой не прави това. “Ни една твар⁷⁰”, - ни един човек, както изречението често се употребява в Св. Писание. Да се наричат хората плът вероятно си води потеклото от идеята на слабост. Бит. 6:12, “Всяка плът беше растлила пътят си”, т.е., всичките хора. Пс. 145:21, “И всяка плът да благославя святото Негово име”. 1Кор. 1:29, “Да се не похвали пред него ни една плът”. – Да се оправдае, - да се смята праведна, или да се провъзгласи за праведна. Ако някой да беше упазил съвършенно всичките Божии заповеди, той щеше да се провъзгласи за праведен на основание на делата си. Но Павел доказва, че никой не е направил това; и тука той прибавя, “понеже чрез законът бива само познаването на грехът”. Законът посочва пътят на правдата, и следователно, показва вината на престъплението. Той може дамо да осъди престъпника, но не може да го избави.

Някои си (Католици, и някои Протестантски богослови) утвърждават, че с думата оправдае апостолът иска да каже да направи праведен, а не да провъзгласи за преведен. Те казват, че Бог не може да провъзгласи някого за праведен, освен ако той е наистина праведен; следователно Бог най-напред направя грешника добър човек, а после го приема като праведен. На пръв поглед това се вижда да е така, но то е противно на значението, което думата оправдая има в св. Писание. Исая казва (5:22,23) “Горко на онези, които оправдават беззаконният за дарове”. В Пр. 17:15 се казва, “Който оправдава нечестив е мерзост Господу”. Същото се среща и в Йов 9:20; Пс. 51:4; Ис. 43:26; Рим. 2:13, 4:3, и в много други места, където ще бъде безмислено да се замести “оправдая” с “правя добър”.

Други пък определят оправдание да значи “прошка и милостиво приемане”. Но това определине е недостатъчно. Когато един цар прощава някой престъпник и го помилва, ние не казваме, че той го оправдава. Прощаването е дело на изпълнителната власт; оправданието е дело на съдебната власт, и е противното на осъждение. В гл. 2:13, се казва “Изпълнителите на закона е бъдат оправдани”. Какъв смисъл щеше да има, ако се кажеше, че изпълнителите на законът ще бъдат простени и помилвани? Също така безсмислено щеше да бъде ако се кажеше, че изпълнителите на закона ще бъдат направени праведни.

И така ние трябва да приемем, че оправдая тука значи противното на осъждам. В гл. 8:1, апостолът казва, “Няма никакво осъждение на тези, които са в Христа Исуса”. Христос е понесъл греховете им; Той е изплатил дългът им. Когато един поръчител (кефилин) е изплатил някой дълг, същинският длъжник е свободен; заимодавецът не може вече да иска нищо от него. В тайнството на изкуплението Исус Христос е нашият поръчител; Той е понесъл греховете ни; и ако чрез вяра ние сме в Него, няма осъждение за нас; ние сме оправдани; ние се намираме в блаженното състояние на онези (гл. 4:8), на които “Господ няма да вмени грях”. Той не ни го вменява, защото Христос го е понесъл. Той се е вменил нему; и правдата Му се вменява нам ако вярваме в него, или според както е казано в гл. 8:1, ако сме в Него. В изразителните думи на 1Кор. 5:21, “Бог за нас го грешен направи, за да станем ние чрез него праведни пред Бога”. Това мнение силно се потвърждава от следващите стихове.

Ст. 21. А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога. “Сега”, - под наредбата на евангелието. Законът можеше само да осъди грехът. Евангелието доставя правда на грешниците. За изречението “правдата от Бога” виж. бел. на гл. 1:17. Но макар, че законът не е изложил, както евангелието, начинът на избавление от грях, много места се намират в закона и пророците, които свидетелствуват за началата по-напълно изложени в евангелието, и обявяват какво ще бъде естеството на Новия Завет. Павел често прави въззив на тези свидетелства в проповядването си на своите съотечественници.

Забележете как апостолът потвърждава уверението на юдеите в техните Св. Писания. Всичките апостоли и самият ни Спасител правеха същото, и постоянно признаваха писанията на Стария Завет, че са боговдъхновенни.

Ст. 22-24. Няма разлика, т.е., между юдеин и езичник. – Понеже всички съгрешиха. Това е причината защо “няма разлика”. Апостолът е доказал, че и юдеин и езичник са под осъждение; първият, защото е съгрешил против Божия закон, който е имал на ръка, а вторият, защото е съгрешил против светлината на природата, и против законът, който Създателят е написал в сърцето му. – Славата Божия⁷¹. Това не може да значи тука същественната слава на Божия Хараткер. То трябва да е нещо, което човек можеше да постигне, но грехът не го оставя. Трябва, прочее, да го разберем, че то се отнася за славата, която Бог дава на тези, които Му са верни, като ги въздига и ги прави съучастници в своята слава и блаженство. Срав. с думите на Исус в Йн. 17:22, “Славата, която ми даде, дадох я на тях”. Грехът е лишил хората от тая слава; и заради това, те трябва да се оправдаят и спасят даром с благодат. – Изкуплението, което е в Христа Исуса. Хора, които са в плен могат да се изкупят с пари, но апостол Петър (1Пет. 1:18) казва, “не сте изкупени с тленни неща, със сребро или злато, но с драгоценната кръв Христова”. Срав. с Мт. 20:28; 1Тим. 2:6.

Ст. 25,26. Когото Бог постави за умилостивение, т.е., умилостивителна жертва. Това се подразбира в гореприведените и в много други места, където се казва, че Христос е дал себе си, или живота си или кръвта си, заради нас. Цялата система на жертвоприношения в Старо-Заветната наредба излага учението на умилостивение или изкупление, и посочва “Агнецът Божий, който взема греховете на света”. – Греховете извършени по-напред. Това се отнася за грехове, които хората са сторили преди да им се проповядва евангелието. Бог си показал дълготърпението дето не ги наказал за тези грехове, като чакал време да покаже благодатта си, и най-накрая като открил ясно пътят на опрощение чрез вяра в Христа. – Та да се познае, че той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса. Изкупителната жертва на Христа обяви, че Бог е праведен. Ако той беше опростил греха без това изкупление, правосъдието му щеше да се накърни: законът не щеше да бъде запазен. Но чрез изкуплението изискванията на закона се удовлетворяват, и Бог се явява праведен, и следователно може, съгласно с това си свойство, да оправдае всички, които вярват в Исуса.

Ст. 27,28. И тъй где остава хвалбата? Изключена е. Понеже оправданието е даром от Божията благодат, чрез вяра в Христа, когото Бог е положил за изкупителна жертва, всяко упование на човешки дела, и всяка хвалба на човешки заслуги, е изключена. – Без делата на закона. Истинният християнин ще прави добри дела. Това му е званието. Но то не е основа на оправданието му, но само плод и свидетелство за вярата му. Той няма да се хвали с тях, но с благодарение ще признае, че те са Божие дело в него (Еф. 2:10).

Ст. 29-31. Бог е Бог на езичници и на евреи, и се води по едно начало в управлението си и на едните и на другите. И поучението на вярата не е противно на учението на Стария Завет, но показва истинното му значение и го потвърждава, както нашия Спасител е казал (Мт. 5:17), “не дойдох да разруша (законът или пророците), но да изпълня”.

Назад | Съдържание | Напред