Глава 4.

¹ И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

² Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

³ Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

⁴ А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

⁵ а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

⁷ "Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;

⁸ Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

⁹ Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

¹⁰ то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

¹¹ И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

¹² и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

¹³ Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

¹⁴ Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

¹⁵ понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

¹⁶ Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

¹⁷ (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¹⁸ Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

¹⁹ Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, -

²⁰ обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

²¹ уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

²² Затова му се вмени за правда.

²³ Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

²⁴ но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

²⁵ Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
 

Апостолът дава като довод Авраамовата история, както е разказана в Стария Завет, за да докаже, че правдата се добива чрез вяра.

Ст. 1. По плът. Някои днешни и стари тълкуватели свързват тези думи с думите “нашият отец”, така че въпросът ще рече “До какво достигна Авраам, естественият праотец на Израилтяните?”. Но повечето днешни тълкуватели предпочитат да свържат тези думи с глагола “е намерил”; и тогава въпросът ще значи, “До какво е достигнал по плът нашият велик праотец?, т.е., чрез делата си, чрез обрязване, или някои други дела сторени от послушание на Божиите заповеди. Оправда ли се той чрез някои свои дела? Ст. 2 е естествен отговор на въпроса разгледан от тази гледна точка.

Ст. 2. Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Явно е, че ако той се е оправдал с някои свои дела, той ще има право да се хвали. Тълкувателите въобще са съгласни, че изречението, “но не пред Бога”, е елиптическо или скратено, и значи “но той няма право да се хвали пред бога”. Няма да има достатъчна смисъл ако се каже, че той имал със какво да се хвали пред човеците, но не пред бога. Че апостол Павел иска да каже, “но той няма право да се хвали пред бога”, е почти верно от въззива, който се прави на Св. Писание в следващият стих.

Ст. 3-8. Понеже какво казва писанието? Приведеното място се намира в Бит. 15:6. Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда. Той не повярва точно в евангелския смисъл на думата, - в обещания Месия, но макар той и жена му да бяха твърде стари, той без колебание се упова на Божието обещание, че ще се сдобие със син. По този начин той показа почит към Бога; и Бог му вмени това за правда. Срав. със ст. 19-22. Апостолът тогава тегли една ясна разделителна черта между оправдание на човек от делата му и оправдание от благодат даром чрез вяра; и той прави въззив на Давидовото свидетелство, който в Пс. 32: не казва, “Блажен онзи който никога не е направил престъпление” (защото такъв човек не съществува на света), но “Блажен онзи комуто е простено престъплението …. Блажен онзи човек, комуто Господ не вменява беззаконие”.

Ст. 9-12. Апостолът тогава пита за кого са нарочени благословиите (благата) на Новия Завет. Могат ли да се ограничат само в Еврейския народ? или са нарочени за всичките народи еднакво? – Това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Отговорът на тоя въпрос се намира в поразителния факт, че Авраам, уважаемият праотец на евреите, повярва и се оправда и се припозна за приятел Божий много преди обрязването си. Заветът е предшествувал белега на завета. За евреите това доказателство е било неопровержимо. – Да бъде той отец, и пр. Фактът, че Авраам не се обрязъл докато не станал на 99 години (Бит. 17:24), и бил за много години в завет с Бога, го удостоил да бъде отец на всички вярващи, не само на израилтяните, но и на всички народи. Думата отец тука значи главатар, началник, основател и образец, както в Бит. 4:20,21 Явал се нарича отец на онези, които живееха в шатри, а Ювал на всичките, които свиреха с китара и със свирка. Това предполага прилика по характер в отеца и духовните му чава. Виж. Йн. 8:39; Гал. 3:29.

Ст. 13-16. Понеже обещанието, и пр. В бит. 17:4,5 се казва, че Бог се обещал на Авраам, че той ще бъде отец на множество народи”, а в бит. 22:18, че в неговото семе ще се благословят всичките народи на земята. В тези обещания ние имаме зародиша на Христовото царство, което ще владее над всички. Авраам, чрез великия си потомък Месия, става “наследник на света”. И тези обещания не са били дадени чрез закона, или под закона, но стотици години преди даването на закона и на онази приготовителна система от правила, която разлъчи Израил от всичките други народи. Системата на правда чрез вяра, която е същественната част на евангелието, се откри преди да се даде Законът, даже преди обрязването, и следователно принадлежи, не на един народ само, но на всичките народи. – Ако са наследници тия, които се облягат на закона, т.е., ако само те са наследници, тогава вярата (на която Авраам беше такъв забележителен пример) е осуетена, и обещанието (дадено на Авраам, и което беше също така дело на благодат, както и спасението чрез Христа) е унещожено. – Законът докарва, не обещание, а гняв. Не е възможно да се оправдаем от делата на закона, защото законът може само да ни изобличи в грях, и да ни осъди като грешни, а апостолът е доказал, че ние всички сме грешни. – Обещанието да е осигурено за цялото потомство, т.е., на всичките вярващи, които се наричат Авраамово семе, понеже имат вяра като неговата.

Ст. 17,18. Пред Бога. Тези думи трябва да се свържат по смисъл със ст. 16. Бог е считал Авраам за отец на всички вярващи, евреи и езичници. – Който съживява мъртвите. Това се отнася за “замъртвялостта” на Авраам и Сара (ст. 19), т.е., на обстоятелството, че те бяха до толкова остарели, че естественно нямаха надежда, че ще добият син. Жизнодавец Бог, обаче, поднови силите им. – И нарича което не съществува като че съществува⁷². Авраам не беше още праотец на обещаното множество, но Божието обещание беше толкова навярно да се изпълни, че той не каза, “Ще те направя”, но “Направих те отец на множество народи”.

Ст. 19-22. Не сматряше, че тялото му е вече замъртвяло (Цгр.), и пр. Много стари ръкописи изоставят отрицателната частица, и казват, “той сматряше”. Но смисълът на фразата не се изменява от тази разлика в четенето. Ако се задържи отрицателната частица, както е в общоприетия текст, фразата ще каже, “Той не сматряше, че тялто му и Сарината утроба бяха замъртвели до толкова щото да отслабне във вярата си”. Ако изхвърлим отрицателната частица, значението е, “Той сматрял тези неща без да отслабне във вярата си”. Чрез упражнението на тая силна и несъмнителна вяра в обещанието, Авраам “даде Богу слава”; и за това Господ му я вмени за правда, т.е., счете това детско и непоколебимо упование като знак на искренна преданност и свят характер, в които той намира наслаждение.

Ст. 23,24. Не се написа само за него, - не само, за да остане нещо верно записано за Авраам, но като ръководство и насърчение на нас. Ако Авраам повярвал Бога и се оправдал чрез вяра, така и ние и всички, които вярват в Христа, - обещаното Авраамово семе, в което всичките народи щяха да бъдат благословени, - можем да се оправдаем чрез вяра, и без друго ще се оправдаем.

Ст. 25. Който биде предаден за прегрешенията ни. Той бе наранен за престъпленията ни (Ис. 53:5); веднъж биде принесен, за да дигне греховете на мнозина (Евр. 9:28); и Христос пострада за нас (1Пет. 2:21). Предаването му за тази цел се приписва на Отца, тука, в Рим. 8:32; Д.А. 2:23, и другаде; в същото време се казва, че Синът е дал себе си доброволно, за да ни изкупи (Йн. 10:15,17,18; Гал. 1:4; 1Тим. 2:6; Тит. 2:14, и др.). – И възкръсна за оправданието ни (Цгр.). Нужно и даже същественно беше за Божието намерение Исус да положи живота си, за да ни изкупи, но също така нужно беше той да възкръсне, за да довърши делото на спасението ни, (1) като доказателство, че Отец приема самопожертвуванието му като умилостивителна жертва за нас, и (2) за да може да седне от дясната страна на Отца, и (както се казва в Посланието към Евреите) да влезе в най-святото място, за да продължава свещеническата си служба като ходатайствува за людете си, и като дава възможност на всички вярващи да се възползуват напълно от изкуплението му. Толкова неизбежно нужно беше възкресението на нашия Господ, че апостолите го считаха за своя особенна работа да свидетелствуват за това велико събитие; и Павел в посланието си към Коринтяните им казва, “Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна и вашата вяра” (1Кор. 15:14,17).

Назад | Съдържание | Напред