Второ послание към коринтяните

Въведение

Това послание е било писано няколко месеца след първото послание, т.е., около есента на 57г. след Р.Х., ако датата, която поставихме за първото послание е вярна. За да разясним обстоятелствата, в които е било писано, ние трябва да припомним някои от фактите, които научихме от първото послание. То е било писано от Ефес към края на Павловото почти тригодишно пребиваване там; и в последната глава той указва за бъдещите си планове. Той имал намерение да остане в Ефес до Петдесетницата, и от там да отиде през Македония за Коринт. Мълвата подбутната от Димитрий златаря, за която се разказва в Д.А. 19, може да го е накарала да напусне Ефес по-скоро. В Д.А. 20:1, се казва, че той “излезе да иде в Македония”, като се спрял из пътя си в Троада да проповядва евангелието (2Кор. 2:12,13). Той бил пратил Тит от Ефес в Коринт, като му поръчал да се завърне и го срещне в Троада, както става явно от гореприведените стихове. Но той не намерил Тит там, и за това побързал да замине за Македония, където се срещнал с Тит. Наскоро след срещата им, той е писал това послание от Македония. Виж. гл. 7:5,6, 8:1. Няколко ръкописи казват, че е било писано от Филипи в Македония; самото послание, обаче, не съдържа никакво доказателство да потвърди или опровергае това мнение.

Вижда се, че Тит бил изпратен нарочно да види какво действие е имало върху Коринтяните порвото послание, - нещо което Павел естественно се е интересувал да знае. Той беше силно укротил църквата в Коринт за съществуващите в нея развратности, и трябва да е чувствувал, че не само апостолската му власт, но и интересите на Христовото дело в Коринт, са зависели от начина, по който ще приемат писмото му. Писмото е било прието въобще добре. Повечето членове на църквата се покаяли, изхвърлили блудника член, и изказали най-дълбока признателност и любов за апостола, и по този начин го успокоили. Но макар писмото и да е било полезно за повечето, то наежило още повече лъжливите учители и привържениците им, и ги осмелило да отказват още по-силно апостолството на Павел. Това справедливо го възнегодувало; и тази смес от радост и негодувание ни разяснява защо в това послание той често преминава от едното на другото. Писано, когато чувствата му са били силно развълнувани, посланието ни показва характера и подбужденията на Павел, и затова е твърде интересно. По същата причина, то е и най-несистематично наредено от всичките Павлови съчинения; защото, за да може човек да говори систематично, той трябва хладнокръвно да мисли, а не да е силно развълнуван.

Би ни отнело много време и място ако речем да разчленим подробно съдържанието на посланието. Можем да го разделим горе-долу на 3 части: От гл. 1 до 7, апостолът разказва за характера на духовните си трудове, и изразява любезните си чувства към тези, които е преобърнал в християнствто. В гл. 8 и 9, той дава наставления за събиране милостиня. От гл. 10 до 13, той за щитава апостолството си.

Назад | Съдържание | Напред