Глава 11.

¹ Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,

² защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.

³ Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

⁴ Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

⁵ Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

⁶ А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.

⁷ Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

⁸ Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;

⁹ а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

¹⁰ Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

¹¹ Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

¹² А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

¹³ Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

¹⁴ И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

¹⁵ тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

¹⁶ Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

¹⁷ (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.

¹⁸ Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

¹⁹ Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

²⁰ понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

²¹ За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

²² Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

²³ служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

²⁴ Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

²⁵ три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

²⁶ Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

²⁸ и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

³¹ Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

³² (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

³³ и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).
 

Макар Павел и да осъжда самохвалството, той е бил принуден да говори за себе си, защото лъжливите учители, като го хулили, подкопавали влиянието му толкова, че застрашавали да разорят делото му в Коринт. Но толкова не му се искало да говори за себе си, щото той проси извинение за дето говори; и макар няколко пъти да се вижда, че уж ще започне да се хвали, той се отбива в други работи, до като, към краят на главата, като че не може вече да отложи неприятният предмет, той започва да изброява своите превъзходства.

Ст. 1-6. Той им показва, че по причина на голямата им опасност, той намира за нужно да им говори за себе си, и казва, че в нищо той не пада по-долу от най-главните апостоли.

Ст. 7-12. Той им казва, че за да отнеме едно доказателство от устата на лъжливите учители, е отказал да приеме помощ от коринтяните, и по тази причина постоянства да отказва.

Ст. 13-15. Той показва истинския характер на лъжливите учители.

Ст. 16-20. Той пак разяснява и се извинява за самохвалството си; и най-после в

Ст. 21-23 той сравнява преимуществата и трудовете си с тези на лъжливите учители.

Ст. 1. Дано бихте потърпели, т.е., безумието му да се похвали. Самохвалството е почти всякога безумие; и макар че Павел е имал добри причини да говори за себе си, той предпочита да нарече това безумие. Като се е нарекъл с унизителното име “безумен”, и като им проси извинение, за каквото иска да каже, той ще разположи коринтяните да го слушат. – Потърпете ме. Ако този глагол е в повелително наклонение, както е преведен тук, повторението показва колко силно е желанието му. Но глаголът може да е в изявително наклонение, защото формата в оригинала е еднаква; и тогава се превежда, “вие ме търпите”, т.е., няма нужда да ви моля да ме търпите, защото сте вече склонни да ме слушате с търпение.

Ст. 2. Защото ревнувам за вас. Ето защо те трябва да го търпят. Глаголът, който е преведен тука “ревнувам” значи първо “обичам страстно”, а второ “завиждам”, което често се явява като следствие на любовта. Павел завиждаше на влиянието, което лъжливите учители били придобили в Коринт. – С божествена ревност³⁷². Това може да означава ревността, която е от Бога, т.е., “това мое чувство не е неприлично и себелюбиво чувство, но е чувство, което Бог е турил в сърцето ми”. Или може да означава ревността, която Бог чувствува. В Стария Завет често се казва, че Бог е ревнив за людете си, а тука Павел казва, че той споделя това Божие чувство. – Понеже ви сгодих с един мъж. Той тука разяснява в какъв смисъл ревнува. Той не беше младоженикът, но той беше сватът, който ги сгодил за Христа. Той може да иска да сравни себе си с бащата на булката, който я давал на мъжа й, но, по-вероятно, с “приятелят на младоженикът”, чиято длъжност беше да избира булката, да бъде отговорен за поведението й, и после да я представи на мъжа й. – Да ви представя, и пр. В Откровението се казва, че църквата ще се представи на Христа при второто му пришествие; и това изречение се вижда да има това събитие пред вид. Павел е желаел коринтяните да си останат неосквернени до край, така че на съдния ден да може да ги представи на Христа.

Ст. 3. Но боя се, и пр. Това е причината на ревността му. Мъжете не стават ревниви докато не ги накара нещо да се боят, че жените им са зели да любят някого другиго. Така и Павел зел да ревнува като се страхувал, че Коринтяните ще се отвърнат, някак си, от чистата си и усърдна любов за Христа. Те не се били още отвърнали, но е имало опасност, че ще се отвърнат. – Както змията, и пр. Този пример беше като предупреждение за тях. Ева беше създадена свята, но тя падна, защото послуша “старовременната змия, която е Дявол и Сатана”. Така и коринтяните започнали новия си живот с искренна привързаност към Христа, но са могли да паднат по причина на изкушенията на Сатанинските служители. Ева падна защото бе “прелъстена”. Измамата само може да накара някого да предпочете греха от обичане и служение на Бога. Този, който вижда естеството и следствията на греха така, както са си ще бяга от него като от най-смъртоносна отрова. – Да се разврати умът ви, и пр. Павел се е боял, че лъжливите учители ще сторят на коринтяните това, което змията сторила на Ева. Сега те са сгодени с Христа, но той се е страхувал да не би някое грешно чувство да влезе в сърцата им, и да обърне любовта им към другиго.

Ст. 4. Този стих или показва защо Павел се е страхувал, че ще се измамят, или трябва да се свърже със ст. 1, и показва защо те трябва да го търпят. Последната връзка дава по-добър смисъл. – Защото, ако дойде някой. Това не се отнася само за един от лъжливите учители, но за всичките. – И ви проповядва друг Исус, и пр., т.е., проповядва ви да обичате и се кланяте на друг някой освободител от греха неже ли Синът на Дева Мария, Когото ние ви проповядвахме. – Или ако получите друг дух, и пр. Осветителната и чудотворна сила на Духа, която вярващите са приели беше най-голямото свидетелство, че евангелието е истинно. Виж. Гал. 3:2. И така значението е, “Ако другият Исус, когото те проповядват праща друг дух, чието проявление се различава от проявлението на Св. Дух, когото сте приели”. Това, разбира се, е било невъзможно. – Или друго благовестие³⁷³, - евангелие пълно с други обещания, или което открива друго някое спасение. – Вие лесно го търпите³⁷⁴, и пр., т.е., вие се показвате готови да търпите такъв човек, защото лъжливите учители са такива хора, и вие ги търпите. Следователно, вие трябва да сте по-готови да търпите мене, който проповядвам истинния Исус, и пр.

Ст. 5. Обаче мисля, и пр. Мнозина свързват това с предишният стих, и го считат за иронически. “Аз не падам по-долу от онези твърде славни апостоли – лъжливите учители”. По-добре е, обаче, да го свържем със ст. 1, като че дава още една причина защо те трябва да търпят. Той заслужаваше такова търпение, понеже беше равен с Петър, Яков и Йоан. Чинът му, трудовете му, сполуката му, и властта му бяха равни с тези на кого и да е от тях. Това показва ясно, че него време Петър не е бил някой Папа, който е имал власт над цялата църква.

Ст. 6. Ако и да съм в говоренето прост. Това е било едно от обвиненията против Павел, и той донякъде признава. Главната му цел не е била да е напет оратор. Той беше се научил да говори гръцки в Тарс, където, вероятно, езикът е бил покварен с местни наречия, така че стилът му се е лишавал от изящността, с която са можали да се гордеят тези, които са били родени в Гърция. – В знанието не съм. Той беше получил направо от Христа познание на учението на евангелието. Това беше най-важното нещо, и в това той е бил напълно подготвен. Нищо не е можало да се каже против това, което е проповядвал; той не го мислил, че заслужава да говори напространно за него. – Дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко³⁷⁵. Като е живял помежду им, и говоренето му и знанието му им са били познати. За това е нямало нужда да им говори повече за тези неща.

Ст. 7. Грях ли съм сторил? Той е казал в предишния стих, че доказателството на апостолството му им е било ясно познато. Той сега пита дали вреди на апостолството му, че е проповядвал евангелието без заплата. Лъжливите учители казвали, че той не искал подпорка, защото съзнавал, че е лъжец. – Като смирявах себе си, - като работил с ръцете си. – За да се издигнете вие, т.е., за духовното им добро.

Ст. 8,9. Други църкви обрах. Каквото получил от другите църкви, т.е., в Македония, е било дадено свободно; и след всичко което са дали, те са още дължали на апостола. Единственото значение, в което може да се каже, че той ги е обрал е, че той им позволил да дадът парите, които трябваше да се дадът от коринтяните. – А когато бях при вас, и пр. Вероятно е, че когато дошъл в Коринт, Павел донесъл пари дадени от братята в Македония. Тези пари той насосал от труда си, но трудовете му за разпространението на евангелието не му оставяли нито време, нито възможност да си печели напълно прехраната; за това, той пак се намерил в притеснение, и пак приел помощ от Македония. Той отказал да приеме помощ от коринтяните, и им обявява, че постоянствува на отказването си. В тази работа- дето от едни приел, и от други не приел помощ – Павел се е влияел от обстоятелствата. Имал е право от всякъде да приема помощ, но не е желаел да си упражни правото, когато е мислел, че с това ще принесе вреда. Така е било в Коринт, и в Ефес (Д.А. 20:34,35), и в Солун (1Сол. 2:9).

Ст. 10. Заради Христовата истинност³⁷⁶, и пр. Това може да се счете като клетва, или може да се разясни така – “Аз не лъжа, но истината, която Христос е породил в мене ме кара да кажа, че никой, и пр.”. – Тая похвала, и пр. Никой в цяла Ахаия не е дал нищо за моя поддръжка, и за това не ще може да ме възпре да не се гордея, че нищо не съм получавал от вас.

Ст. 11. Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог! Това ни дава да разберем, че ако той е отказал да приеме помощ от тях, не го е сторил защото не ги е обичал. Той тържественно прави въззив към сърцеведецът Бог да потвърди силата на любовта му.

Ст. 12. А каквото правя, и пр. Същинската причина защо Павел отказал да приеме помощ била да не даде на тези, които са желаели да го злословят повод да рекат, че той е проповядвал евангелието за печалба. – Относно това, с което те се хвалят, и пр. Някои тълкуватели предполагат, че лъжливите учители не са получавали никаква помощ, и са се хвалили с това, и че Павел иска да каже, “В това отношение, те не са по-добри от мене”. Други пък, като заключават от ст. 20, че тези учители са обирали църквите, мислят, че Павловата мисъл е тази, “За да задоволят любовта си да се хвалят с превъзходството си над нас, те може да се принудят да напуснат печалбата си с евангелието, и да правят като нас”. Възможно е, че ако на име са работили без заплата, те са приемали достатъчно подаръци, за да имат значителна печалба.

Ст. 13. Защото такива човеци са лъжеапостоли. Ето защо Павел се е стараел да отсече причината на тези учители, и защо предупреждава коринтяните против тях. Не защото са му били противници, но защото са били недостойни и развратни хора, които се мъчили да възвърнат Христовото паство от истината. “Лъжеапостоли” са били тези, които на лъжа са притезавали, че са апостоли, изпратени от Христа и надарени с боговдъхновение и чудотворна сила, като другите апостоли. Сатана изопачава всяко добро, и както е имало лъжехристи и лъжепророци (Мт. 24:24), така е имало и лъжеапостоли. – Лукави работници. Те наистина работели, но употребявали лукавство, и се трудели да лъстят и развращават хората. – Които се преправят, и пр. Те са притезавали, че имат апостолска власт, и лицемерно са подражавали святият живот на апостолите, като се престрували, че са по-предадени на Христа от самия Павел.

Ст. 14. И не е чудно, и пр. Не ще ни се види чудно, че лоши хора искат да минат за апостоли като си припомним, че Сатана, най-лошото същество на света, и “княз на тъмнината”, “се преобразува на светъл ангел”. Добрите ангели се наричат светли ангели защото чистотата им идва от участието им в Божията светлина. Някои предполагат, че тука особенно се загатва за появяването му на Ева или на Христа; но по-вероятно е, че се загатва за общият факт, че Сатана е нравствен и духовен лъстец, и употребява светли преструвки от истина и доброта, за да съблазни хората към злото.

Ст. 15. Тъй че, не е голямо нещо, и пр. Ако князът им може да се явява като добър ангел, не е чудно, че лошите хора подражават примерът му, и се наричат Христови раби и апостоли. Наричат се “служители” на Сатана, защото той упражнява влияние върху тях, и защото те спомагат за напредъка на царството му, и вършат волята му. – Служители на правдата. Тука правда се употребява в общ смисъл на доброта, или може да се отнася особенно за “правда по вяра”, която е отличителна черта на християнството. В последния смисъл, “служители на правдата” значи също каквото значи “служители на евангелието”. – Но тяхната сетнина ще бъде според делата им, - а не според притезанията им. Бог ще накаже строго лошият човек, макар мнозина и да са се помамили и са го присторили на апостол.

Ст. 16. Пак казвам. След като изобличил лъжливите учители, той пак се връща на намерението си да се оправдае. – Никой да не ме счита, и пр. Не мислете, че каквото казвам го казвам от глупаво желание да се похваля, но ако даже мислите така за мене, изслушайте с търпение хвалбата ми. – И аз. Това се отнася за лъжливите учители. Вие слушате техните хвалби; право е тогава да чуете и моята хвалба.

Ст. 17. Това, което казвам, и пр. Някои заключават от това, че по този въпрос Павел е говорил без боговдъхновение, но по-добре е да го разберем, че значи, че нашия Господ не е бил самохвалко, и примерът му не кара никого да се хвали. Павел казва, че каквото казва, той не го казва, за да се похвали; но ако те искат да го считат за похвала, тогава той би желал да го чуят като похвала, макар че такова самохвалство не е съобразно с примера и духа на Христа, но е глупост. Ако даже приемем, че Павел е имал не-християнско и самохвалско чуство, (което не е никак истина), това не показва, че той не е бил до толкова боговдъхновен щото да се упази да не падне в грешки като ни разправя в следващите стихове своите си трудове.

Ст. 18. Тъй като мнозина се хвалят, и пр. Това показва, че Павловите противници в Коринт са били мнозина. Те всички се хвалили “по плът”, което може да значи, че се хвалили според подбужденията на развратеното и себелюбиво естество на неподновени хора, или че се хвалили с външни преимущества, като напр. обрязване, и д.т. Ако значи първото, не трябва да подразбираме “по плът”, че се повтаря във второто изречение; но ако второто разяснение е право, както се вижда да е по-вероятно, тогава “по плът” трябва да се подразбере и с “ще се похваля и аз”. Павел ще разкаже вънините си преимущества, и ще ги сравни с преимуществата на своите противници.

Ст. 19. Търпите безумните, и пр. Това е страшна ирония и значи това, - Разумните трябва да съжаляват и търпят безумните. Вие твърде много се гордеете с мъдростта си, и за това сте търпели безумните лъжливи апостоли; то потърпете и мене, който съм безумен.

Ст. 20. Понеже търпите, и пр. Този стих иска да каже, - “Вие можете много добре мене да потърпите, тъй като сте търпели тиранството и насилието на лъжливите учители”. – Ако някой ви заробва. Тези учители се обхождали с коринтяните като че са имали такова право над тях, каквото един господар има над рабите си. – Ако ви изпояжда. Това показва колко тези хора са били различни от Павел. Той не взел нищо от коринтяните, а те се трудели да ги осиромащат. – Ако ви обира³⁷⁷, т.е., ако си присвои вашето имане като че е негово. – Ако се превъзнася³⁷⁸, т.е., над вас, като ваш господар. – Ако ви бие по лицето³⁷⁹. Това беше най-позорно нещо. Не трябва да го разберем буквално, но значи, “ако някой се отнася с вас по най-позорен начин”.

Ст. 21. За свое унижение го казвам, и пр. Това изречение се тълкува различно, но истинното му значение се вижда да е това, “Аз говоря укорително за себе си, и се наричам безумен и самохвалко, като че съм наистина слаб, а моите противници силни, - като че те са наистина толкова по-горни от мене, колкото претендират да са”. – Но с каквото, и пр. Макар и да говоря така за себе си, аз смея да се похваля с толкова добри черти, с колкото може да се похвали който и да е от лъжливите учители. Нека си покажат всичко, с което се гордеят, и аз ще покажа същото, и даже нещо повече. Но това до толкова не се нрави на апостола, че той прибавя в скобки, “несмисленно говоря”, т.е., това което казвам се вижда да е глупаво самохвалство.

Ст. 22. Евреи ли са?, и пр. От това се познава, че Павловите противници са били евреи. Три различни думи се употребяват, за да изразят това. Според някои, първата дума означава естественното им сношение като евреи, а другите две, духовното им сношение; няма, обаче, нужда да правим такава разлика. Трите заедно са изразителни, както когато Павел казва, че е евреин на евреите.

Ст. 23. В предишния стих Павел показва, че в случайните преимущества на раждане той е равен с противниците си. Сега той показва, че стои по-горе от тях по чин и трудове. – Служители Христови ли са? Те бяха наистина служители на Сатана (ст. 15); но даже ако допуснем, че са били служители Христови, както са се наричали, Павел казва, “аз повече”, което може да значи, че е бил служител от по-висок чин, или по-деятелен и плодороден служител. – В повече трудове, и пр. Това иска да каже, че и те са работили, и може би страдали, като християни, но много по-малко от Павел. – Много пъти и на смърт, т.е., често съм бил в опасност да умра.

Ст. 24. Пет пъти, и пр. Нищо не ни се казва в Деянията за това; и това показва, че Деянията не ни разказват напълно за Павловите трудове. Мойсеевият закон забраняваше да се дават повече от 40 удара (Вт. 25:3); и евреите, за да се уверят, че не са сбъркали в броенето и са превишили това число, са имали обичай да удрят престъпниците по един удар по-малко. Казват, че те са употребявали бич (камшик) с три ремъка, и удряли 13 пъти, тъй щото, понеже всеки удар е нанасял три рески, цялото число е било 39.

Ст. 25. Три пъти бях бит с тояги. Само за едното от тези се разказва, именно, което се случи във Филипи (Д.А. 16:22). – Веднъж ме биха с камъни, - в Листра (Д.А. 14:19). Три пъти съм претърпял корабокрушение. Нито едно от тях не се споменава в Деянията; а разказаното в Д.А. 27, се случи след като това послание е било вече писано. – Една нощ и един ден, и пр. Това вероятно се е случило или когато се е придържал към парчета от строшеният кораб, или когато е бягал в някоя малка лодка от корабокрушение.

Ст. 26. Много пъти, и пр. Понеже Павел е бил сиромах, вероятно е, че той е пътувал повечето пеша по сухо, и е бил изложен на всичките мъки и опасности на такова едно пътуване. – В опасност от реки. Бил е в опасност да бъде отнесен от тях, когато ги е пребродвал, а най-повече, когато са прииждали от пролетните дъждове. – В опасност от разбойници, - на които всеки пътник е бил изложен, а най-повече тези, които са пътували без стража или оръжие. – В опасност от съотечественици. Въобще евреите най-напред повдигнаха съпротивление на апостолите. Това беше така в Дамаск, Ерусалим, Антиохия Писидийска, Икония, Листра, Солун, Берия, и Коринт. – В опасност от езичници, - както във Филипи и Ефес. – В пустиня, - изложен не само на разбойници, но и на диви зверове, и на страдания от жажда и глад. – По море, - както става явно от предишният стих. – Между лъжебратя, - тези, които се преструваха, че са християни, а в същото време се мъчеха да го предадът на враговете му.

Ст. 27. Някои предполагат, че тука “неядене” означава драговолно постене, а най-вече по причина, че “глад” се споменава отделно. Но всичките тука споменати страдания са били недоброволни; и по-добре е да разберем “неядене” по същият начин, понеже не е за вярване, че Павел би показал тъй на яве своето драговолно постене. Земено във връзка с “глад”, то значи, че той не само е гладувал често пъти, но е прекарвал цели дни без да може да вкуси храна.

Каква картина имаме тука на живота на апостола! Тя е способна да посрами не само лъжливите учители, но и най-верните и работливи Християнски служители днес със сравнението си. Но Павел не се кае нито за едно от тия неща сега, защото без съмнение той стои много горе в небесна слава, както е стоял и в страдания.

Ст. 28. Разни тълкуватели различно тълкуват този стих. – Освен външното (Цгр.)³⁸⁰, и пр. т.е., ако този превод е верен, освен онези външи опасности, които той беше изброил по-горе. Но някои мъже, вещи в Гръцкия език, закват, че думите не могат да значат “външно”, и ги превеждат, “да не споменавам други мъки”, с което иска да им каже, че е имало и други освен тези, които бил споменал. – Още и натрупването (Цгр.), и пр. Някои считат тези две изречения като пояснителни едно на друго. Това, което му идяло всеки ден е било да се грижи за всичките църкви; и каква грижа е била тази грижа можем да съдим от опитността му с църквата в Коринт, както той ни я разказва в тези две послания. Други превеждат първото изречение, “Освен натрупването на много человеци у мене всеки ден”, т.е., лица за които трябвало да се грижи.

Ст. 29. Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Това показва, че Павел е съчувствувал с всеки член на църквите, които той бил основал. Ако някой е бил немощен във вяра или знание, той не го презирал, но го съжалявал за немощта му, и търпял грешките му (виж. бел. на 1Кор. 9:22). – Кой се съблазнява без да се разпалям аз?, т.е., Кой греши или се заблуждава, и аз не негодувам против него? Както този, който обича правда негодува против тези, които отнемат имота и правдата на сиромасите, така и Павел е негодувал против тези, които са още повече вредили слабите му братя като са ги въвеждали в грях.

Ст. 30. Ако трябва да се хваля, - което показва, че той не е искал да се хвали, но е бил принуден. – Ще се похваля с това, и пр., - не, както лъжливите учители, с чина си, красноречието си, и учението си, но с това, което показва слабостта ми, т.е., моите страдания и моята сиромашия.

Ст. 31. Бог и Отец, и пр. В този стих Павел тържественно призовава Бога да бъде свидетел, че той говори истина за своите страдания. Някои предполагат, че това трябва да се свърже с това, което следва, и че той призовава Бога да свидетелствува, че е истина това, което казва за избягването си от Дамаск. Но това не ни се вижда да е достатъчно важна работа, която би оправдала такава тържественна клетва. Той е изброил толкова много свои страдания, че се вижда почти невъзможно за един човек да е претеглил всичко това. Неприятелите му биха го обвинили в грубо прекаление; и понеже е нямало човек свидетел, който да е бил с него във всичките му страдания, той призовава Бога да засвидетелствува истината на всичко, което е казал.

Павел призовава Бога, не като Творец, но като Бог на християните. Когато евреинът се кълнеше в Бога на Авраам, Исаак, и Яков, той Го припознаваше за заветен Бог на народа си. Така и тука Павел го припознава за причинител на вечно спасение чрез Сина Му.

Ст. 32. В Дамаск, и пр. В тези два стиха, с които завършва главата, Павел ни разказва за друго премеждие, което по-преди бил забравил, за да покаже, може би, колко наскоро след похристиянчването му страданията му започнали. Събитието, което се споменава тука се разказва от Лука (Д.А. 9:23-25), с тази само разлика, че там е казано, че евреите пазели вратата. Може евреите да са подсторили управителят. “Арета” беше обикновенно име за Арабски царе. Този, който се споменава тука е бил тъст на Ирод Антипа, за когото се споменава в Мт. 14. Ирод се оженил за жената на брат си Филип; и затова Арета му обявил война, за да отмъсти за обидата сторена на дъщеря му, и съвършенно разбил Ирод. Ирод се отправил до Император Тиверий за помощ, и Римска войска била готова да тръгне и му иде на помощ; но императорът умрял, и войската не тръгнала. Предполага се, че него време Арета привременно завзел Дамаск.

Ст. 33. И през прозорец, - който е бил или в самата стена или на някоя къща съградена на стената. Съгледвачите избягали от Ерихон по същият начин (И.Н. 2:15).

Назад | Съдържание | Напред