Глава 7.

¹ Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

² Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

³ И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

⁴ И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

⁵ Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

⁶ но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

⁷ Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

⁸ Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

⁹ И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

¹⁰ намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

¹¹ Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

¹² Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

¹³ Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

¹⁴ Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

¹⁵ Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

¹⁶ Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

¹⁷ Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

¹⁸ Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

¹⁹ Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

²⁰ Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

²¹ И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

²² Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

²³ но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

²⁴ Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

²⁵ Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.
 

В първите шест стиха на тази глава, апостолът разяснява обявеното в гл. 6:14 начало, че християните “не са под закон, но под благодат”, чрез закона на брака. Брачната връзка се прекъсва само от смъртта. Така и в опитността на този, който вярва в Христа има смърт, която го освобождава от закона и му позволява да се съедини с Христа.

Ст. 1. Законът владее над човека само, до когато той е жив. Това е изложението на едно общо правело. Законът е назначен да управлява живите, и няма никакво отношение към умрелите.

Ст. 2,3. Тука имаме особен пример под това общо начало. Законът на брака свързва и мъжа и жената до живот, но ако мъжът умре, жената е свободна да се ожени за другиго. Това беше едно общоприето начало, с което Павловите читатели бяха добре запознати.

Ст. 4-6. Тука фигурата се променя. Не е законът, който умира, но вярващият умира към закона, но следствието е същото; връзката се прекъсва. Вярващият се разпъва с Христа. Старият му живот, в който той се е осланял на делата на закона, за да намери прием у Бога се е прекратил, както в гл. 6:6, животът на греха се представя за прекратен, и той започва да живее нов живот съединен с Христа. Срав. с Гал. 2:20. Както той умира с Христа, така и възкръсва с него, и живее в такова тясно съединение с него, което може по право да се нарече брак, както Христос често се нарича съпруг, а църквата негова невяста (2Кор. 11:2; Отк. 21:2,9, и пр. – Греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона. На тия, които са “в плътта”, т.е., в плътско, грешно състояние, законът не само им показва и осъжда греха, но го даже възбужда и увеличава. Ако това да не беше така, апостолът не щеше да пита в ст. 7, “Законът ли е грях?”. – Ние служим по нов дух, а не по старата буква. Новият живот в Христа е духовен живот. Срав. с 2Кор. 3:6, “Буквата убива, а духът оживотворява”; и думите на нашия Спасител, “Духът е онова, което дава живот” (Йн. 6:63).

Ст. 7. Законът ли е грях? Да не бъде! Ако законът стане причина да се увеличи грехът (ст. 6), човек може да каже, че законът трябва да му тегли вината. Апостолът съвсем отблъсква тази мисъл. Законът е свят (ст. 12); той показва вината и грозотията на греха, и по този начин възбужда враждата в развратената плътска природа, и косвенно увеличава греха.

Ст. 8,9. Без закон грехът е мъртъв, т.е., без едно ясно разбиране на духовното значение на закона, грехът е заспал и като, че е мъртъв. – Аз живеех някога си без закон (Цгр.). Като не знаех добре закона, аз бях спокоен, и никак не чувствувах, че съм грешен и окаян. – Когато дойде заповедта, - когато тя дойде със силата си; когато й разбрах значението. – Грехът оживя, а пък аз умрях. Грешната ми природа си показа силата, и всичкото ми упование изчезна. Аз видях, че съм под осъждение, умрял в престъпления и грехове.

Ст. 10,11. Самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. Божиите заповеди се дадоха, за да водят хората из пътя на живота, т.е., на святост и блаженство. Но (Павел казва) аз намерих това за смърт; “Умъртви ме”, т.е., в следствие на греха, не можа да ме оправдае, но само ме осъди, - не можа да ми даде святост и блаженство, но само ми показа колко съм грешен и за окайване.

Ст. 12,13. Това ли, което е добро, стана смърт за мене? Добрият, святият закон ме умъртвява и осъжда. Този свят закон ли е тогава причината дето аз загивам? Не. Вината, причината на загиването ми е грехът. – Тъй щото чрез заповедтта, грехът да стане много грешен. Развратната природа на падналия човек не само става явна чрез добрия, праведен, и свят закон, но и се увеличава, както видяхме в ст. 6; и така грехът става много грешен. С други думи, законът, макар и да е свят, не може да ги избави от осъждение, но може само да покаже, че грешникът има нужда от Спасител, който да може да спаси людете си от греховете им.

Ст. 14-25. Аз съм от плът, продаден под греха. Тези думи, както и думите в ст. 25, “с плътта, на греховният закон” слугувам, са твърде силни, и са дали повод на мнозина тълкуватели да считат всичките тези стихове (14-25), че изразяват опитността на един необновен човек. Такова е било мнението на Августин, което той е изказал в по-първите си съчинения, но след като размишлявал много върху тези стихове, той си отдръпнал това мнение, и напълно се съгласил с по-първите Отци, “Илария, Григория, Амвросий, и др.”, които са на мнение, че апостолът описва своята си опитност, т.е., опитността на един обърнат, но от части само осветен човек, който се бори с греха, който обитава в него. С това мнение се съгласяват мнозина от най-добрите нови тълкуватели. На ст. 15, "“е правя това което искам"” Калвин казва: "“е трябва да мислим, че той никога не е могъл да прави добро, но това от което той се оплаква е само, че той не може да направи каквото иска, така че той не е преследвал доброто с прилична ревност, защото той е бил някак си увързан от слабостта на плътта”

Че това е правото мнение става явно:

(1) От това, което апостолът казва в ст. 15, че той не прави това което иска, но което мрази. Невъзроденият човек, когато греши прави каквото иска, макар, че съвестта му го осъжда. Не може да се каже, че той мрази греха.

(2) От изречението в ст. 18 “(Сиреч в плътта ми)”. Невъзроденият човек няма нужда да каже това.

(3) От заявленията в ст. 19-22, че той иска да прави добро, и се наслаждава в Божия закон според вътрешният човек, т.е., във вътрешните си чувства.

Всичките тези изречения показват, че ние имаме тука една картина на борбата, която се върши в сърцето на истинно-вярващия, който се наслаждава в законът Божий, и желае напълно да се събрази с него, но намира при все това, че грехът живее в него, намира друг закон (друго управляващо начало), който воюва против закона на ума му и го завлича в робство.

Пред вид на тази ужасна борба, в която силата му беше съвъшенна слабост, той извиква, “Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?”. “С тяло на смъртта”, казва Калвин, “той разбира цяла маса грехове”. Така и в гл. 6:6, Павел казва, че стария човек е разпънат “за да изчезне тялото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха”.

Макар и да се отчайва от своите неподпомогнати усилия, той се радва, че има избавление, и се провиква с радостно благодарение Богу, че това избавление се дава “чрез Исуса Христа нашия Господ”. Невъзроден човек не говори така.

Последните думи на тази глава, “И така сам аз с умът си слугувам на Божий закон, а с плътта, на греховният закон”, не трябва да разрушат горното тълкувание. Те образуват заключението на описанието на борбата. Ако апостолът да беше казал, “с умът си удобрявам Божия закон”, ние можехме да счетем това като израз на необновен човек, но не е така когато той казва, “слугувам на Божия Закон”. Наистина, той казва също така, “слугувам на греховният закон”. Но последното става с плътта, т.е., до колкото плътта (плътската страст) преобладава; първото е с умът, т.е., като главното намерение и според преобладаващото начало на живота ми, който в ст. 23 се нарича “законът на умът ми”.

Назад | Съдържание | Напред