Глава 4.

¹ Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?

² Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.

³ Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

⁴ Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

⁵ Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

⁶ Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

⁷ И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

⁸ Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.

⁹ Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.

¹⁰ Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

¹¹ Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

¹² Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

¹³ Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, -

¹⁴ когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.

¹⁵ Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

¹⁶ Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.

¹⁷ Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.
 

Гл. 4. Яков сега разглежда причините за горчивите недоразумения, и техния цяр или способът за унищожението им. Причината той намира в себелюбивите страсти, които възпират молитвата, или пък я правят безполезна. Способът се състои в правилното разбиране нечестивостта на тези страсти, и тяхното подчинение чрез Божията помощ, която трябва да се проси с истинска смиреност, покаяние, и усилие за пречистване на сърцето. Особенно се изисква от християните да отбягват лошо говорене и съдене на други, и да развиват в себе си чувството, че техния живот е винаги зависим от Бога, че може да бъде прекъснат на всяка минута, и че колкото да е дълъг, той ще изчезне като пара, която се явява за кратко време. За това всяка самоуверена похвала трябва да се остави на страна, и трябва да се помни, че ние ще бъдем осъдени като грешници за всичките пропуснати случаи да сторим добро, което знаем, че е наша длъжност да го сторим.

Ст. 1-3. Недоразумения между християните са ужасни злини; те позорят името на Христа, което се носи от страните, които се приперат; те причиняват най-големите нещастия, развалят Божията работа, и дакарват вечна почибел на безсмъртни души. Затова всеки трябва да пита искренно от къде идват те, и как могат да се спрат. Отговорът може лесно да се даде. Каранията, които опустошават църкви произлизат от същите страсти, в сърцата на тези, които изповядват, че са последователи на Князът на Мирът, които впускат народите в боеве, пълнят най-хубавите земи с кръвопролитие, и ги опустошават. Тези страсти не са подчинени както трябва; удовлетворението им се позволява. Един е жаден за това, което принедлежи другиму, и му прави тежка неправда; или пък той се лесно разсърдва, твърд е, не прощава, и е отмъстителен. Така дяволът го употребява като свое оръдие, за да си върши работата. Когато някой храни самолюбиво, завистливо, и злобно чувство, той не е способен да се моли; и ако се моли, неговата молитва е мерзост пред Бога (Пр. 15:8,29). – В телесните ви части. Виж. бел. на Рим. 7:23. – Пожелавате, но нямате. Себелюбиво лакомство за нещо, което не принадлежи нам води към насилие, неправда, и угнетение за придобиването му. – Вие убивате²³, т.е., готови сте да убиете. Любостяжанието възбужда омраза, а омразата е убийството на сърцето (1Йн. 3:15). – Нямате защото не просите. Вашите желания не се удовлетворяват, защото не просите удовлетворението им от Бога по един начин приятен на неговата воля. Чрез карания и борби хората рядко придобиват това, за което се борят. Понякога те го придобиват, но когато нечестивите цъвтят, то е “за да се изтребят вечно” (Пс. 92:7). Истинският път за добиване за тобиване на това, което желаем е да направим желанията си да се съгласят с Божията воля. Този, който е доворен от това, което му дава Бог е истински богат и щастлив човек. Този, който не търси доброто от Бога няма право да очаква да го приеме; и ако го добие, то не го удовлетворява. – Зле просите, т.е., със зло намерение и по начин неугодно на Бога.

Ст. 4. Прелюбодеи и прелюбодейци (Цгр.). Тези думи се употребяват тук вероятно да означат душевно прелюбодеяние, както на много места в Стария Завет. Виж. Ез. 16:23; Ос. 3:1; Ис. 57:3-7. В тия стихове се говори за Бога като съпруг (Ис. 54:5; Ер. 3:20, 31:32), и че неверността от страна на неговия народ към неговия завет е както неверността на една жена към мъжът си. – Света. Виж. гл. 1:27. Светът тук означава земни неща, които отвличат човека далеч от Бога. Бог и светът стоят противоположни един към други, така че ние не можем да се присъединим към единия без да бъдем противни на другия (Мт. 6:24). Тази дума, също така означава въобще хората, които избират земни неща вместо Бога. Ако изберем такива за приятели, единственото условие е да отхвърлим Бога, т.е., истинната му и духовна служба (Йн. 15:18,19). Приятелството със света е съчувствие с неговите правила, начала, и чувства; то е неизбежна вражда с Бога. Виж. бел. на Рим. 12:2; Йн. 12:31; 1Кор. 1:20; 1Йн. 2:15.

Ст. 5. Писанието. Яков говори за Писанието въобще, без да се отнася до някои особенни стихове. Той може да е имал в умът си такива стихове като Вт. 32:19-21; Из. 20:5; Чис. 35:34. Вижда се, че мисълта в умът на писателят е била тази: Ние сме обручени с неизменния Бог, който е посадил в над Духът си (Ез. 36:27); и той е ревнив Бог, който няма да ни признае за свои възлюбленни, ако ние сме приятели с неговия неприятел. Той желае ние да сме негови, както един ревнив мъж желае любовта и верността на своята съпруга. Това сравнение, което срещаме в Светото Писание не е празно, но показва една най-важна истина.

Ст. 6. Бог, чрез своят Св. Дух, който обитава в нас, ни дава повече благодат, понеже той има силно желание да стори това за нас. Той говори в Писанието, че дава благодат на смирените, защото само със смирението ние ставаме способни да получим благодат, т.е., духовни влияние и благословии. Виж. Рим. 12:16. Не е възможно да влезем в Небесното царство, или да се наслаждаваме на благословиите му на земята, ако не се преобърнем и станем като малки деца (Мт. 18:1-4).

Ст. 7-10. Горделивото, непокорно, светско сърце трябва да се подчини на Бога, и да воюва с дявола и със своите собственни похоти; и единствената му цел трябва да бъде търсенето на чистота, дълбоко покаяние, и смирение, ако желае да се наслаждава на Божията милост. Дяволът бяга пред решителна съпротива. Бог приближава при грешникът, който отива при него, както бащата се затече да посрещне блудният си син при завръщането му (Лк. 15:20), и възвишава тия, които се смиряват с искренно желание да се освободят от греховете си. – Измивайте ръцете си, - външните органи на действието, които са били осквернени от грешните дела, които са извършили. Виж. бел. на 1Тим. 1:8. – Вие колебливи²⁴, - разделени между Бога и света. Виж. бел. на гл. 1:8.

Ст. 11,12. Яков тук се връща на предметът за употребата на езика, който той вече разисква в гл. 1:26, и гл. 3; защото употребата на езикът е тясно свързано с религиозното състояние както на християните, така и на всички човеци. Почти всичките злини, които можем да си представим произлизат от кривото употребление на езика. Исказването неблаги съждения за другите поражда ужасни карания и всичко, което е нечестиво по чувства и дела. Ние не трябва да съдим другите, но трябва да внимаваме да изпълняваме законът (Мт. 7:1). Виж. бел. на Рим. 14:4-10. Когато съдим без милост, ние грешим против “царският закон” (гл. 2:8), който трябва да бъде напечатан в сърцата ни и изпълняван от нас, така както се изпълнява от светиите и ангелите на небето. – Одумва закона и съди закона. Който съди трябва не само да знае поведението на доведените пред него, но и да има пълно познаване на законът, според който трябва да се дава решение. Онзи, който одумва и съди брата си обезчестява законът, защото поставя себе си за съдия, и така притендира, че знае съвършенно Божия Закон. Само Бог, Законоположникът, има това съвършенно знание; и следователно Той трябва да е и Съдия. Нам прилича да сме изпълнители на законът, а не съдии.

Ст. 13-16. Всяко хваление и злословие произлиза от нечувстване на нашата зависимост от Бога за живот и благословии, и от неможене да схванем както трябва идеята, че животът ни е кратък и неизвестен. Ние трябва да чувствуваме постоянно своята слабост и близост до съдът. По този начин нашите сърца не ще бъдат разделени между Бога и светът, и не ще бъдем груби и не благи в нашите чувства към братята си; нашите думи и поведение ще станат също такива, каквите приличат на християните, и каквито удобрява Бог. Какво изчезва по-бързо от парата на врящата вода, или пушекът на огънят? За толкова късо време е и нашето пребивание на земята. И от тази къса минутка зависи нашето бъдеще в безкрайната вечност. Колко сериозно е нашето положение! Колко внимателни трябва да бъдем да отбягваме злото и да вършим добро!

Ст. 17. Това заключение споменато особенно в употребата на езикът е всеобщо и приложимо към всякакъв вид поведение. Павел казва в Рим. 14:23, че когато един човек прави нещо без да бъде убеден в умът си, че може да го върши законно, той е грешен. Яков взема по-далечен възглед тук, и утвърждава, че когато човек пренебрегне нещо, което той сам е убеден в умът си, че трябва да стори, това пренебрегване е грях. Тези, към които Павел се обръща били изкушени да вършат много неща, които те не удобрявали в съвестта си; затова той ги предупреждава да не грешат като се вдават на подобни искушения. Яков пише тук на тези, които са тщеславни по причина на религиозно знание, но не са внимателни да приложат в действие това, което знаят; така той им казва, че ако не вършат това, което те знаят, че е право, тяхното знание ще им увеличи вината. Така също е грешно ако не се стараем да спечелим знание относно нашата длъжност, чрез чистосърдечно разпитване и търсене божественно осветление. Виж. Д.А. 17:30; Йн. 7:17; Пр. 2:1-15.

Назад | Съдържание | Напред