⁶ Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

⁷ Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

⁸ (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

⁹ понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

¹⁰ Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

¹¹ (Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

¹² защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

¹³ Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

¹⁴ Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

¹⁵ но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

¹⁶ Но, ако някой мисли да се препира за това, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

¹⁷ А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¹⁸ Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

¹⁹ защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

²⁰ прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

²¹ защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

²² Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

²³ Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

²⁴ и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

²⁵ Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

²⁶ Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

²⁷ Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

²⁸ Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹ защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

³⁰ По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³¹ Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³² А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³³ Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³⁴ Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане.
А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

След като поправил частните им пороци, Павел в тази глава разглежда недостатъците, които се били вмъкнали в общественното им богослужение. Първият стих трябваше да се постави в края на предишната глава; останалата част на главата се разделя на две части:

Първо (ст. 2-16) той казва, че не е прилично жените да се молят в църква с непокрита глава.

Второ (ст. 17-34) той осъжда неприличния начин, по който Господнята Вечеря се е отслужвала в Коринтската църква.

Относно първата част, очертанието на мисълта е ясно. Той с доказателство доказва, че обичаят е неблагоприличен (както в ст. 3-10); после, да не би жените да се натъжат твърде много, той показва в ст. 11 и 12 взаимната зависимост на половете; и най-накрая, като потвърждение на доказателството си, той се обляга на това, което самите коринтяни считат за прилично (ст. 13-15), и на обичая на църквите (ст. 16).

Началото, което Павел поддържа тука е, че относно до облекло жените трябва да се съобразяват с чувствата на тези, между които живеят. Една носия, която може да бъде прилична на едно място може да послужи за присмех на друго място. В Коринт булото се считаше за знак на скромност и подчиненост, както се счита и до днес в много източни градове; и беше неприлично следователно за една християнка да подражава езическите жреци и да се яви пред хората гологлава. В други страни няма такъв обичай; и да си забулиш лицето не значи нещо повече, отколкото да си забулиш ръката.

Ст. 1. Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа. Както казахме по-горе, този стих принадлежи на десетата глава. Павел (гл. 10:33) не търсеше “своята си полза, но ползата на мнозина”, и в това отношение беше подражател на Христа, който “не дойде да му слугуват, но да слугува”. Христос е истинният образец; и понеже Павел беше проявил Христовия дух, и отразил Христовата светлина, заради това той се осмелява да посочи на себе си като пример за подражание. Ако той не е последвал в нещо Христа, и те не трябва да го последват в това нещо.

Ст. 2. А похвалявам ви¹⁸⁴. Павел е готов да похвали там, където се пада похвала, както е готов да изобличи там, където се пада изобличение. Макар ласкателството и да е често вредно и винаги за презрение, истинната похвала често прави добро. – Че ме помните за всичко¹⁸⁵. Макар, че им беше трудно да подражават самоотверженността на Павел, мнозина в Коринт помнеха заповедите му. Някои предполагат, че тези думи се привеждат от писмото на Коринтяните до Павел, в което са му били писали, “Във всичко те помним, и пр.”. Така или не, вероятно е, че в писмото си те са се допитали до Павел върху тази точка, и някои от тях може да са били на мнение, че когато една жена е боговдъхновенна за да проповядва, тя може с всяко приличие да захвърли настрана оня белег на скромност, който друг път й прилича да носи. Думата “предание” въобще се употребява сега да означи това, което чрез устата се предава от поколение на поколение, но тя не значи това тука. В първоначалното си значение, тя означава всяко поучение, което се дава някому, било устно или писмено.

Ст. 3. Но желая да знаете. Преди да осъди обичая, той излага началото, върху което осъждението почива; и тази фраза служи като въведение, за да им привлече вниманието върху това начало. – Че глава на всеки мъж е Христос. Понеже другите части на тялото са подчинени на главата, думата често се употребява в Св. Писание и в разговорния език да означава господар или главатар. “Всеки мъж” в този стих вероятно ще рече “всеки християнин човек”; защото макар Христос, като Бог, да е над всички, той е подчинен на Отца в службата си като Ходатай, и като Ходатай само той е глава на църквата си. Поставеното в този стих начало е, че жената е подчинена на мъжа, както църквата е подчинена на Христа, а Христос на Бога. Не е истина, че подчинеността е еднаква по вид и степен; и Павел не казва това. Мъжът е много по-напълно подчинен на Христа, отколкото жената на мъжа; а пак, до колкото знаем, Христос е подчинен на Отца само по служба, т.е., като Богочовек и Изкупител той припознава Отца си за своя Глава.

Макар, че жената има същото естество както и мъжът, макар че тя стои в същото отношение спрямо Христа и спасението му, и макар, че и на другия свят ще има съвършенно равенство в половете, Бог е отредил щото на този свят тя да се подчинява на мъжа, така както децата се подчиняват на родителите си. Колкото повече духът на евангелието прониква в един народ, толкова по-високо става положението на жената; и вместо да я счита, както диваците правят, за робиня и товарно животно, просветеният християнин гледа на жена си като на другарка. Но когато някои отиват по-нататък, и се стараят да я направят във всяко отношение равна на мъжа, и да я освободят от всякаква длъжност на подчиненост, те действат против Божията заповед, и въвеждат едно начало, което най-накрая ще произведе голяма вреда.

Ст. 4. Всеки мъж, който се моли или пророкува¹⁸⁶. Пророкувам тук не значи “предсказвам”, но “говоря като от страна на Бога” – “увещавам и назидавам другите чрез думи, които Бог ми вдъхва”. – С покрита глава, засрамва главата си. Някои мислят, че това значи, че този, който взима участие в общественно богослужение с покрита глава засрамва Христа, който в ст. 3, се нарича “глава на всеки мъж”. Най-добрите тълкуватели, обаче, са на мнение, че думата глава има същото значение и в двете части на изречението, именно, главата на мъжа, както и в ст. 5, главата на жената. Значението тогава е, - Този, който се моли или пророкува с покрита глава засрамва себе си. Виж. по-долу ст. 7.

Ст. 5. А всяка жена, която се моли, и пр. И в Стария и в Новия Завет пророчици се споменават, - жени надъхани от Бога да искажат волята му. От този стих се разбира, че те могат да говорят публично ако са с покрита глава; и това показва, че пророчиците са били изключение на общото правило установено в гл. 14:34. – Засрамва главата си. Тя докарва срам на себе си – също такъв срам, какъвто би имала ако да беше с бръсната глава.

Ст. 6. Защото, която жена се не покрива, и пр. Мисълта на този стих е, “Нека бъде последователна”. Жената не желае да бъде със стригана коса, защото стригането беше знак на безчестна жена. Но хората считаха също така за нескромна и тази жена, която ходеше незабулена. И така Павел казва, - Ако искаш да се считаш за добродетелна и скромна жена, носи булото, което честните жени носят. Ако искаш да се причислиш с блудниците, тогава захвърли булото и си острижи косата.

Ст. 7. Защото мъжът не трябва да си покрива главата, т.е., не само, че не е нужно, но е неприлично за него, да я покрива; и причината е, “понеже е образ и слава на Бога”. Това не се отнася за нравствения образ Божий, по който човек е бил създаден, защото той го е изгубил по причина на грехопадението си, и освен това, в този образ имаше участие и Ева. Може да се каже, че мъжът е образ Божий, а жената не е, в този смисъл само, че както Бог владее вселената, така той е направил човека да бъде глава на всичко в света. – А жената е слава на мъжа, т.е., е подчинена нему, и отразява неговата слава. Ако той е цар, тя е царица; и каквото и да е състоянието му, тя показва на другите величието и честта му.

Ст. 8,9. Подчинеността на жената се доказва от два факта: (1) че жената е била направена от мъжа, т.е., от реброто му (Бит. 2:21,22); и (2) че тя е била създадена за него, да му бъде другарка и утеха (Бит. 2:18).

Ст. 10. Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите. Този е един от най-спорните стихове в новия Завет. От многото тълкувания които са били дадени, най-естественното е вероятно най-доброто, т.е., че жената, като със скромност признава определеното й от Бога подчинено положение, трябва да се явява в Християнски събрания с було (в знак, че тя е под власт); и това тя трябва да стори не само защото хората ще забележат обноските й, но и ангелите ще ги забележат, които на разни места в Св. Писание се казват да се интересуват твърде много от работите на църквата тука на земята, и да се радват много, когато грешниците се покаят. Виж. Лк. 2:10-14, 15:7; 1Кор. 4:9; Евр. 1:14; 1Пет. 1:12.

Това е много по-добро, отколкото да разберем думата ангели, че значи пастири на църквите, както в Отк. гл. 1-3, - значение, което никъде не се дава на тази дума без да й се притурят някои ограничителни думи, и което е неприспособимо на този стих, където думата е поставена в множественно число и определена форма, - ангелите. Още по-неприспособимо е значението, което се дава на думата ангели в този стих от някои тълкуватели, именно, пратеници или шпиони, пратени от неприятели да видят и изложат какви и да са неприличности в Християнските събрания.

Ст. 11. Нито мъжът без жената¹⁸⁷, и пр. Да не би мъжът да злоупотреби властта си, или жената да се унижи твърде много от подчиненото си положение, апостолът казва, че двата пола зависят взаимно един от друг. Макар и да е привременно по-долна, жената е толкова нужна на мъжа, колкото и мъжът на жената. – В Господа, т.е., както Господ е отредил или благоволил.

Ст. 12. Защото, както жената е от мъжа, т.е., първобитно създадена от мъжа. – Така и мъжът е чрез жената, т.е., ражда се от жената, или идва на света чрез нея. Понеже двата пола взаимно зависят един от друг, те трябва да се обичат и да живеят в съгласие. –А всичко е от Бога. Половете и отношенията им, и всичко друго, са от Бога. Това е утешително за жената. Тя е по-долна в някои отношения, не защото мъжът чрез по-голямата си сила я е подчинил, но защото премъдрия Бог така е определил.

Ст. 13. Сами в себе си съдете, и пр. След като е употребил разни доказателства за да докаже своята гледна точка, апостолът сега се отзовава на това, което те мислят за благоприлично. “Вие намирата ли го за право и прилично, жената да се моли пред хората гологлава?”. Понякога естественните чувства на простите хора са по-верни ръководители, отколкото размишленията на най-дълбокомислещия философ.

Ст. 14,15. Не учи ли ви и самото естество? Думата естество тука се вижда да означава онова инстинктивно чувство на приличие, което всичките хора имат, и което произхожда от умственното ни устройство. Ние не можем да кажем защо, но факт е, че почти всичките хора считат дългата коса за безчестие на мъжа и за слава на жената. Между евреите никой мъж не носеше дълга коса, освен тези, които даваха обричане на назирейство. Има някои племена, които са изключение; но въобще, диваците, както и образованите племена, се съобразяват с този обичая, който тука се казва да е естествен. Косата на жената също расте по-дълга от косата на мъжа; и това е друг начин, по който естеството ни учи на същия урок. Някои мислят, че тука естеството не ни учи нищо, и че всичко, което апостолът иска да каже, е че естественно за жената да се съобрази с това, което е на мода в мястото и времето й; но ако това е така, как става, че макар и да има разлика между другите обичаи на хората, почти всеки народ го счита за прилично жените да си оставят косата да расте?

Ст. 16. Но, ако някой мисли да се препира, и пр. Стихът се вижда да значи това: “Аз ви изложих причините защо съм противен на този обичай; ако някой желае да се препира повече върху този предмет, аз му казвам, че ние апостолите не удобряваме такъв обичай, и че у другите църкви го няма”. Ако човек се препира само и само, за да спори, няма никаква полза да му даваш доказателства. За да запуши устата на такива дрънкачи, Павел привежда авторитетното мнение на апостолите и църквите. Ако те видят, че не само Павел, но и всичките други, са против тях, те може да си млъкнат.

Калвин и някои други разбират стиха различно, и го тълкуват така: “Ако някой си вижда да е препирлив, нито ние, нито църквите имаме обичай да се препираме”. Но първото тълкувание е вероятно по-право.

Ст. 17-34.

В тази част Павел се труди да поправи друго едно зло свързано с богослужението им, именно, безпорядъчният начин, по който отслужват Господнята Вечеря. Той им показва какви са тия безредици (ст. 18-22). За да искара още по-наяве неприличното им поведение, той им разправя как от най-напред се е учредила тази вечеря (ст. 23-25).

От това той заключава за естеството на това учреждение, и им казва какви са следствията ако то не се пази както трябва (ст. 26-29).

Той загатва за бедите, които са ги сполетели защото са осквернили това тайнство (ст. 30-32).

В заключение, той ги увещава да употребяват къщите си за обикновенни ядения, и да гледат на Господнята Вечеря като на действително причастие (ст. 33 и 34).

Вижда ни се чудно и почти непонятно, че такива злоупотреби като тези са могли да се вмъкнат в една Християнска църква, и то във връзка с най-тържественното й тайнство. Вижда се, обаче, че както нашия Господ учреди тайнството в края на Пасхалната вечея, така и старите Християни имали обичай да се причащават, за спомен на Христовата смърт, когато са ядели. Въобще се вярва, че такъв обичай се загатва в Д.А. 2:42 и 46. Освен това, в празниците на евреите и гърците е имало пиршества свързани с жертвоприношенията им; и понеже християните са били хора покръстени от тези две народности, естественно е било да се придържат към старите си идеи. У гърците е било обичай всеки поклонник да си донесе храната на пиршеството; и този обичай коринтяните са подражавали. Целта на Павел в следващите стихове е да поправи злините, които произхождат от това.

Ст. 17. И това като ви заръчвам (Цгр.). Май съмнително е дали “това” се отнася на каквото е казал по-преди или на каквото ще каже по-долу. Последното тълкувание е по-вероятно. – Не ви похвалявам. В ст. 2, той казва “Похвалявам ви”; но в този въпрос, за който сега им говори той трябва да ги изобличи, а не похвали. – Защото се събирате. Това не се отнася без друго за всичките им събрания, но за онези събрания, в които те са отслужвали Господня Вечеря. Тези събрания са били така водени, че са им причинявали вреда, а не полза.

Ст. 18. Защото първо. Павел започва с въпроса за Господнята Вечеря, и после преминава (гл. 14) на говорене с езици, и (гл. 15) на възгледите, които някои са имали за възкресението. – Когато се събирате в църква. Думата “църква” не значи здание или храм; тя никога няма това значение в новия Завет, но значи всичките вярващи. Значението е “Когато се събирате заедно, или като църква”. – Слушам, че ставали раздори помежду ви¹⁸⁸. Думата “раздори” тука, както и в гл. 1:10, означава разцепления или партии. Както разяснихме по-горе, те не отидоха чак до там, че да орбазуват особенни църкви, но е явно от каквото се казва по-долу, че богатите били образували една партия, а сиромасите – друга, и вероятно имало е и други причини за раздор. – И отчасти вярвам това. Той може да е подозирал, че известието, което Хлоините домашни и други лица са му съобщили е преувеличено, или поне не му се е искало да вярва, че всичко, което е чул за тях е истина. Но той е вярвал достатъчно, за да се увери, че е имало сериозни злоупотреби.

Ст. 19. Защото е нужно да има и разцепление¹⁸⁹ между вас. “Нужно е” не произхожда от естеството на Християнската религия, или от някое влияние, което Бог упражнява в църквата, но от слабостта на човешкото естество. Хората, даже и тези които са външно свързани с църквата, са до толкова несъвършенни, а някои до толкова себелюбиви и лоши, че трябва да има разделения. Нуждата е същата, за която Спасителя загатва в Мт. 18:7, “Неизбежно съблазните ще дойдат”. Някои мислят, че думата, която е преведена “разделения”, значи същото, което значи думата “раздори” в предишния стих, като да е казал, “Наистина нужно е тези раздори и други злини да съществуват между вас”. А други някои отдават на думата по-обширно значение, като например, “Не само тези раздори, които сега виждате, но действителни разделения или ереси, трябва с време да се случат”. – За да се яви, кои са одобрените помежду ви¹⁹⁰. Бог позволява тези разделения да стават в неговата църква, за да изпита своите истинни чада. Те ще се явят посред разделения чрез любовта си за истината, любовта си за другите, кротостта си, и миролюбието си.

Ст. 20. Когато така се събирате заедно, - както се казва в ст. 18. Ст. 19, е като в скобки или вметнат. – Не е възможно да ядете Господнята вечеря, - това не е наистина причастие; то не заслужава това име. Нарича се Господня Вечеря не само защото нашия Господ я е учредил, и тя е в Негова чест, но и защото Той е Началник на Вечерята, и духом присъства, за да влезе в съобщение с братята си.

Ст. 21. Защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго. Тази е причината защо отслужването на вечерята не е било прилично, защото не е било истинно общение. Всеки ядял без да чака за другите, така че някои са се наяждали до насита, а други не са хапвали нищо. Вижда се, че те са забравили важното значение на вечерята, и са я считали за обикновенна вечеря. Целта на тези, които са взимали участие не била да си припомнят Христовата смърт, но да наситят охотата си. – И така един остава гладен, а друг се напива. Ако всеки е ядял каквото сам си е донасял, сиромасите, които са донасяли малко или нищо, са оставали гладни. Или ако всичко, което е било донесено се е слагало заедно, сиромасите са били принудени да чакат докато богатите се наядът, а тъй малко или нищо не е оставало за тях да ядът. А някои не само са взимали повече, отколкото им се падало, но са се и напивали. Ако да не е било така, Павел не щеше да ги обвини в такова нещо. Вижда ни се чудно, че такова нещо е можало да се случи, но трябва да помним, че те са били навикнали да ядът и пият без мярка в идолопоклонническите си празници. Този пример ни поучава, че трябва да се пазим и да не приемаме, че едно нещо е наистина от Божия власт защото е старо. Някои привеждат авторитета на “Отците”, като че ли има решаващ глас, но тука ние виждаме, че Коринтската църква, около 27 години след Христовата смърт, била изпаднала в най-груби безредици.

Ст. 22. Къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Тази е първата причина за осъждане. Те бяха унизили Господнята Вечеря до там, че я считаха за проста вечеря, с която да се наядът хубаво. Но те имаха къщи, където можеха да сторят това; и църквата не е място за това. – Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Сиромасите бяха част от Божията църква, които Бог е избрал и изкупил така, както и богатите. В Христа Исуса нямаше разлика между господар и роб; и заради това всички трябва да седят на Господнята трапеза като равни. Но коринтяните не правели така. Те презирали църквата, защото презирали голяма част от членовете й, и посрамявали сиромасите като показвали наяве това презрение, и не ги оставяли да взимат участие в това, което те криво наричали Господня Вечеря. За това им поведение Павел им казва, “Не ви захваляваме”.

Ст. 23. Като най-добро средство, за да им покаже, че грешат, като така злоупотребяват с вечерята, той им разказва как тя се е учредила. Това ще трогне сърцата им и ще възбуди съвестта им повече, отколкото ако рече да ги нападне и ругае. – Защото аз от Господа приех това, и пр. Това е причината защо той не може да им захвали, понеже той им предал каквото бил приел от Господа Исуса. Следователно, те не са съгрешили по незнание, но умишлено не са послушали Христа и апостола му. Макар Павел и да не виждал вероятно Господа, освен след възкресението Му, той казва, че е приел направо от него, каквото им казва, така както е приел и цялото евангелие. “Нито аз от човек съм го приел, и пр.” (Гал. 1:12). Наистина той можеше да научи всичко това от другите апостоли, но това щеше да го направи някак си по-долен от тях. Христос предпочел сам да открие тези неща на Павел; и от Гал. 1:18, както и от други места, ние узнаваме, че той не бил виждал никого от апостолите до три години след покръстването си. Кога това му е било открито, не мажи много; важното е че то е станало по Божия власт. – През нощта, когато беше предаден. Той казва това, за да придаде по-голяма тържественност на учреждението на Господнята Вечеря. Исус е ял вечерята с учениците си през последната нощ, точно когато един от дванадесетте апостоли е щял да го предаде. Колко е неприлично, прочее, да се обърне вечерята в гуляй! – Взе хляб, без съмнение хлябът на Пасхалната Вечеря, който е бил отпреде му, и е бил безквасен. Православната Църква и Католическата се препират помежду си дали хлябът, който сега се употребява в причастието трябва да е безквасен или не, но явно е че това не важи много.

Ст. 24. И като благодари. В Мт. 26:26, се казва “Благослови”, но двете изречения значат същото нещо (виж. бел. на гл. 10:16). – Разчупи¹⁹¹. Това се споменава и от Матей, Марко, Лука, както от Павел тука. Това е за да ни напомни, че Христовото тяло биде смазано и премачкано за нас, и затова преломлението на хляба не трябва да се изоставя, както Католиците правят в причастието си. – Вземете яжте¹⁹². Макар и да ги няма в по-стари ръкописи, тези думи се намират в Мт. 26:26, и следователно са били казани от нашия Господ. Всичките ученици трябваше да ядът, и всичките причастници трябва да приемат хляба сега, за да си напомнят, че те могат да се спасят само ако лично вярват в Христа и му се покоряват. – Това е Моето тяло. Вероятно е, че никое изречение в Библията не е произвело нито на половина толкова препирни, колкото е произвело това. Спорната точка е тази – Трябва ли да разберем думите в буквален смисъл, и да вярваме, че хлябът наистина става Христово тяло, или не? Ние отговаряме “Не”, по следващите причини:

(1) Тези думи не изискват това тълкувание, но може да значат “Това представлява моето тяло”. Такъв начин на говорене често се среща в Св. Писание. Виж. Ез. 5:5, “Той е Ерусалим”; Бит. 41:26, “Седемте добри крави са седем лета”; Гал. 4:25, “Агар е планината Синай”; и думите на Спасителя, “Аз съм лозата”, “Аз съм вратата”, и пр. “Един хляб…. сме ние мнозината” (1Кор. 10:17).

(2) Не можем да повярваме, че когато най-напред се учреди Вечерята, и когато Христос е бил още жив и е ял хляб с учениците си, те са разбирали тези думи буквално.

(3) Христовото тяло се възнесе на небето и сега е там. Макар и Христос да е вездесъщ като Бога, тялото му е част от човешкото му естество, и то не е вездесъщо.

(4) Нямаме никакво доказателство, че такова чудо става. Доколкото можем да съдим от чувствата си, хлябът си остава пак хляб, и има същия изглед и същия вкус, и ако го анализираме химически той дава същите следствия, както и преди да е бил благословен. Ако Бог наистина прави такова голямо чудо, защо не го направи така очевидно, че да смути неверника?

(5) Каква полза има от такова чудо? Бог не прави безполезни чудеса.

Въобще мнението, че тези думи трябва да се вземат буквално е свързано с още по-важни заблуждения, и или приписва на Вечерята спасителна сила, или пък поддържа, че тя е жертва, която свещеникът принася, а пък Св. Писание ни казва, че Христос биде принесен “веднъж за винаги”, и приношението му нямаше да се повтори (Евр. 9:25-28, 10:10-18). Истина е, че добри хора – такива, каквито можем навярно да очакваме да видим на небето – са били привърженици на буквалното мнение; но ние не можем освен да го считаме за опасно заблуждение. –Което е [разчупено] за вас¹⁹³, - се убива или умъртвява за вас. Това е важната част на тайнството; не трябва само да помним, че Христос умря, но че той умря като жертва, за да ни изкупи от грях. – Туй правете за Мое възпоминание. За това е отредена Вечерята. Та не е приношение на жертва, тя не е пиршество, за да насити охотата, но е нещо за спомен – просто и трогателно средство да си припомним, каквото Христос е пострадал за нас.

Ст. 25. Така. Матей и Марко казват, “И взе чашата, и благодари”. Думата така вероятно се отнася за това. Той благослови и благодари за чашата както и за хляба. – Тая чаша е новия завет в Моята кръв. Това не може да се разбере буквално, - чаша не може да бъде завет; и затова то служи за доказателство против буквалното тълкувание на предишния стих. В старата наредба кръвта на завета служеше да потвърди завета. Виж. Из. 24:6-8; Евр. 9:19,20. Така и Христовата кръв потвърди завета на изкуплението. Заветът се нарича нов, за да се различава от Мойсеевия завет, който той замести. Повечето от тези, които бяха поръсени на Синайската планина се разбунтуваха, и Бог ги отритна. Така и мнозина, които приемат чашата на причащение не устояват на своята част от завета; и,, разбира се, тя не им принася никаква полза. Завет означава, че и двете страни взаимно си обещават нещо. Грешникът се обещава да се уповава в Христовата кръв за спасение, и да Го обича и има доверие в него за всичко, което е направил за него; а Бог се обещава да го избави от вечна смърт, и да го приеме горе на небето по тези условия. Ако грешникът не изпълни своята част от завета, и Бог няма да изпълни своята. Чашата е, прочее, залог за спасение; и колчим пъти я приемаме, ако в същото време имаме вяра в това, което Христовата кръв може да стори за нас, ние отново получаваме благословенията на завета. В този свещен смисъл ние приемаме Христовата кръв, когато се причащаваме, и я чувствуваме, че отново се приспособява за очищение на греховете ни.

Ст. 26. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб. Тука и в следващия стих се говори за “хляб”, а не за “моето тяло”. Хлябът си е хляб преди да се благослови и след като се благослови. – Възвестявате смъртта на Господа. Думите на нашия Господ се свършват с предишния стих; и в този стих Павел заключава от тях за значението на Вечерята. Тя, казва той, възвестява Господнята смърт. Тя представя по един впечатлителен начин и на този, който се причащава, и на този, който гледа от страни, факта, че той е умрял. Колко си е на мястото щото едничкото тайнство на Християнската църква, което често се повтаря (човек се кръщава само веднъж) ни посочва това, което е най-главното нещо в религията ни – Христовата смърт за нашите грехове! – Докле дойде Той, т.е., до второто Му пришествие да съди света. Това тайнство трябва да се пази всякога, така че всичките отрасли на църквата трябва да "възвестяват смъртта му”.

Ст. 27. Защото, който яде хляба …. Недостойно. Какво ще рече да яде “недостойно”? Това изречение заедно със стих 29 е задало ненужен страх на мнозина слабодушни християни, - ненужен, казваме, понеже произлиза от криво разбиране на апостолските думи. Той не казва, “който недостоен човек яде, и пр.”, защото това би изключило всички. Кой има в себе си такова достойнство, което да го удостои да седне на трапезата на Всесвятия Спасител? Действително, ако да бяхме достойни, Вечерята щеше да изгуби голяма част от значението си. Тя ни напомня голямата жертва, чрез която се примиряваме с Бога, макар и да сме осъдени грешници и неспособни от сами себе си да избегнем Божия гнув, или да заслужим небесно блаженство. И така, да ядем недостойно не значи да ядем като се съзнаваме, че сме недостойни, защото това ние трябва да съзнаваме. Нито пък значи да ядем със страх защото не сме се приготвили както трябва, нито даже със страх, че може да не сме истинни християни. Мнозина наистина обновени човеци, които имат слаба вяра, са претоварени с подобен страх. Да дойдем недостойно ще рече да дойдем немарливо и без страхопочитание, а особенно без желание или намерение да възпоменаваме Христовата смърт, като изкупителна жертва за нашите грехове. Коринтяните ядяха недостойно като обръщаха вечерята в обикновенно ядене, и като ядяха и пиеха до немай къде, а пък в същото време отказваха да дадът нещо на по-бедните си братя. – Ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа¹⁹⁴. Те стават виновни защото не почитат тялото и кръвта на Христа. Който стъпче знамето на един народ, той обижда държавата, която знамето представлява. Така и който се обхожда с незачитане към хляба и виното на причастието е виновен в незачитане на тялото и кръвта, която те представляват. Това ни се вижда да е истинското значение на мястото.

Ст. 28. Но да изпитва¹⁹⁵ човек себе си, и пр. Ако следствията на недостойното ядене са такива, нека човек се приготви да се причасти като се изпита предварително. Той трябва също да си изпита чувствата и види дали той съзнава греховете и недостойнството си, и дали се чувствува, че има истинна вяра в христа като свой Спасител от грях, и дали наистина желае да напусне греховете си и да живее за слава на Спасителя си.

Ст. 29. Защото, който яде и пие недостойно¹⁹⁶, и пр. Този стих дава причината за такова себе-изпитване. Следствието на недостойно ядене е “осъждане на себе си”. Думата осъждане не се отнася за окончателно и безкрайно наказание, но за някое Божие наказание на този свят, както се разбира от следващия стих. Коринтяните ядяха недостойно, но Павел се вижда да ги счита за братя християни, и не иска да каже тука, че те ще отидат в пъкъла. – Като не отличава тялото Господне, т.е., като не прави разлика между Господнята вечеря и обикновенна вечеря, - не гледа през белега на означеното нещо, нито почита както трябва господнето тяло, което по този начин се представлява.

Ст. 30. По тая причина, т.е., защото ядът и пият недостойно. – Мнозина между вас са слаби и болнави¹⁹⁷. Тези думи се разбират за телесни слабости и болести. – А доста и са починали¹⁹⁸. Между християните в коринт е върлувала някоя болест, която в много случаи, е причинила смърт; и Павел им казва, че това е Божие осъждение за този им грях. Не трябва да се разбере от това, че умрелите са били загубени. Гръцката дума в оригинала, която е преведена тука умират, значи действително спят, и тя се употребява обикновенно, макар и не винаги, да означи смъртта на праведен човек (виж. Д.А. 7:60); и това ни кара да се надяваме, че тези коринтяни са отишли на небето, макар и да са били толкова жестоко наказани.

Ст. 31. Но ако разпознавахме сами себе си¹⁹⁹, и пр. Ако бихме се изпитали и приготвили за причастието, Бог не би ни така наказал.

Ст. 32. А когато биваме съдени. Този стих ни открива какво е Божието намерение в тези осъждения, и има за цел да утеши коринтяните. Макар и да бяха сторили такъв ужасен грях, той можеше да бъде простен; макар и Бог да ги наказваше строго за греха им, те не трябваше да се отчайват. Тези осъждения нямаха за цел погубването им, но спасението им, “за да не бъдем осъдени заедно със светът”. Светът тука значи невъзродените хора, които се отличават от църквата. Този стих показва, че осъждение в ст. 29 не може да се отнесе за вечна смърт.

Ст. 33. Една от главните злини в отслужването им на Вечерята беше, че то не беше изтинно съпричащение един с друг, понеже някои взимаха, а някои не взимаха. Той им казва да поправят това като се чакат един друг.

Ст. 34. Друго зло беше, че те считаха Вечерята като обикновенно ядене, за да се наядът до насита. За да се поправи и това зло, той им казва да ядът у дома си; и за да даде повече сила на думите си той прибавя “да се не събирате за осъждение”. – А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда. Имало и други безпорядъци в богослужението им, но Павел ги оставя докато отиде в Коринт. Вероятно е, че те са били маловажни, другояче той би ги поправил изведнъж.

Назад | Съдържание | Напред