Глава 16.

¹ А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.

² В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

³ И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;

⁴ и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.

⁵ Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);

⁶ а може би да поостана при вас, или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.

⁷ Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.

⁸ А ще се бавя в Ефес до Петдесетницата,

⁹ защото ми се отвориха големи врата за работа, има и много противници.

¹⁰ Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;

¹¹ затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.

¹² А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.

¹³ Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.

¹⁴ Всичко у вас да става с любов.

¹⁵ Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;

¹⁶ добре, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.

¹⁷ Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението ми от вас;

¹⁸ понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци.

¹⁹ Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.

²⁰ Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със света целувка.

²¹ Поздравът пиша аз, Павел, със собствената си ръка.

²² Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.

²³ Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.

²⁴ Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса.
Амин.
 

Ст. 1-9. Павел дава на коринтяните наставления за събиране милостиня за сиромасите в Ерусалим, и им казва какви са му плановете за бъдеще.

Ст. 10-12. Говори им за Тимотей и Аполос, и им ги препоръчва.

Ст. 13,14. Кратки увещания.

Ст. 15-18. За Стефанин и приятелите му.

Ст. 19-24. Поздравления, и най-после поздравление писано от самия Павел.

Ст. 1. Колкото за събирането на милостинята за светиите. От ст. 3, се научаваме, че тази милостиня се е събирала за бедните в Ерусалим, за които и в Македония (виж. Рим. 15:26), и в Галатия, както става явно от този стих, се е събирала помощ. Вижда се, че в Ерусалим е имало повече сиромашия, отколкото в църквите на други градове. Една от причините за това може да е била, че християните в Ерусалим се преследваха отначало по-жестоко, отколкото в езическите градове. Враждата на евреите се повдигна против последователите на Христа още в негово време, но в повечето градове на Римската Империя, където много различни вери се търпяха, няколко години се изминаха преди Християнството да се преследва жестоко. Може и гладът, предсказан от Агав, да е бил почувстван по-силно в Юдея, отколкото в някоя друга страна (Д.А. 11:28,29). Но освен тези факти, вярва се въобще, че тази сиромашия се дължеше отчасти на общността на имения учредена в Ерусалим, мярка която показва много несебелюбива любов, но която, в течение на тридесет години, беше произвела ужасни следствия. Такава една наредба, за да може да успее, изисква до някъде си нямане на себелюбие и ленност, нещо което липсва даже на Христовата църква, понеже членовете й са още несъвършенни. Достойно за забелязване е, че ако Павел и да се подозираше и нападаше от похристиянчените евреи, той им е спомагал в нуждите им повече от някой друг. – Както наредих в галатийските църкви. Наистина, всеки щеше да даде доброволно и без принуждение (2Кор. 9:7), но събирането на такава милостиня беше задължително, и апостолите имаха право да го заповядат. Не се казва ясно кога той е наредил това в галатийските църкви; в посланието му към Галатяните такова нещо не се споменава, и освен това, се вярва че това послание е било писано след първото послание към Коринтяните. Може да е било, когато Павел посетил тези църкви, както се разказва в Д.А. 16:6. Галатия беше област от Мала Азия, и обемаше местата около Ангора, където, вижда се, е имало няколко църкви.

Ст. 2. В първия ден на седмицата. Господният Ден се е пазел още в него време. От най-напред евреите-християни почитаха за свят седмия ден. Новия Завет не съдържа никаква положителна заповед, че седмият ден трябва да се замести с първия като ден на почивка, но не може да има съмнение, че промяната е станала по Божия заповед. Това се доказва от почестта, която Христос е отдал на деня (виж. Йн. 20:19 и 26), от името “Господен Ден”, което Йоан му дава (Отк. 1:10), и от доказателството, което ни дава този стих и Д.А. 20:7, че християните са имали обичай да се събират в този ден да се молят. Такава промяна си е била твърде на място, понеже по този начин се възпоменава както трябва Христовото възкресение, върху което почива, както се каза в последната глава, цялата ни религия. И най-убедително от всичко е еднообразната практика на старовременната църква; такава практика не би била въобще приета ако апостолите не бяха я одобрили. – Всеки от вас. Даването на милостиня не се ограничаваше само в една класа хора в църквата. Богатите можеха да дадът всичко, което трябваше, но има явни причини защо всички трябваше да дадът: (1) Даване на милостиня е дело на богомолство, ако се дава от прав дух; и заради това няма никаква причина защо богатите само да дават, както и няма причина защо красноречивите само да се молят. (2) Даване на милостиня, добре разбрано, е също едно преимущество и средство за придобиване на Божието благословение. Чрез него ние спомагаме да надвием себелюбието си, и да укрепим всичките си добродетели. Когато даваме за някоя работе, ние се усещаме, че я обичаме повече, и се молим за нея с повече усърдие и вяра. Христос каза, че е по-блаженно да даваме, отколкото да приемаме; и никой не трябва да бъде лишен от участие в това благословение. (3) Макар, че богатите биха могли да дадът колкото трябва, те не дават; и историята на Християнската църква показва, че повечето пожертвувания идват от тези, които не са богати. – Да отделя по нещо (Цгр.)²⁶¹. Всеки трябваше сам за себе си да реши колко да даде, и да го приготви, не за да го държи у дома си, но да го тури всяка Неделя в Господнето съкровище. Това е главната полза, поради която Господният Ден е бил избран за това нещо; и, освен това, следващият стих ни казва, че не трябвало да има събиране на милостиня, когато Павел дойде, както щеше да има ако всеки държеше у дома си парите, които е отделил. Ползите от еженеделно даване са явни: (1) По този начин богомолството с даване постоянно се упражнява, и благословението за даване постоянно се приема; (2) Каквото очакваме да дадем на Господнето съкровище в края на годината може да бъде изгубено за него ако внезапно умрем; (3) По този начин ние избягваме изкушение, защото каквото даваме от неделя на неделя ни се вижда малко, но ако го дадем отведнъж, то ще ни се види много, и има повече опасност, че Сатана е ни убеди, че е твърде много, и ще ни накара да задържим някоя част; (4) По този начин ние ще се научим да даваме по начало, а не от проста прищевка. Този, който дава защото някой дойде та му поиска вероятно ще реше колко да даде като се води от думите на просителя, а не от достойнствата на целта, за която дава. По-добре с молитвен дух да решим тъкмо това, което Бог изисква от нас. Църквите, които имат обичай да събират еженеделно пари за милостиня намират въобще този план за най-добър. – Според успеха на работите си. Това е очевидно право начало; и правителствата го пазят в разхвърляне на данъци. Всеки трябва да даде според средствата си. Но ние не трябва да основаваме пожертвованията си на това, което другите дават, т.е., да си мислим, че сме си изпълнили напълно длъжността, ако дадем половина от това, което някой друг е дал, чиито приходи са два пъти повече от нашите, защото той може да не си е изпълнил напълно длъжността. – За да не стават събирания, когато дойда²⁶². Той не е искал да се бави, или сам да си боли главата със събиране на милостиня, понеже времето на един апостол е било твърде драгоценно (Д.А. 6:2-4).

Ст. 3. Които ще одобрите. Апостолът не иска да дадът парите на него, нито назначава тези, които ще занесат милостинята. В тази работа той действува с мъдро предпазване, защото многото му врагове можаха да го обвинят, че той присвоява част от парите за своя полза. Така трябва да се предпазват всички проповедници на евангелието. Тези, които щяха да отидат може да не бяха познати в Ерусалим; и заради това те щяха да имат нужда от препоръчителни писма до тези, на които трябваше да се предаде събраната милостиня

Ст. 4. И ако заслужавам да отида и аз²⁶³. Дали ще бъде достойно, или не, ще зависи от сумата, която ще се събере. Ако се събере достатъчно много, че да стане нужда за Павел да отиде, той ще отиде. От Д.А. 19:21, се научаваме, че Павел се е надявал да отиде в Ерусалим след като посетил Македония, а тука той казва, че ако стане нужда да отиде с милостинята, той ще побърза да тръгне.

Ст. 5. Ще дойда при вас, и пр. Първото му намерение е било да отиде от Ефес право в Коринт, а от Коринт да замине за Македония. Отпосле той си променил намерението, и посетил Македония, когато отивал за Коринт. Тази промяна, на която причините той излага в 2Кор. 1:23, се е взело като основа за нападение от неговите противници. Виж. 2Кор. 1:17. – Понеже през Македония минавам. От употребата на настоящото време в този стих, някои са заключили, че той е бил вече в Македония; и това е дало повод на някои да мислят, че това послание е било писано от Филипи, град в Македония. Ние дадохме във въведението на посланието причините, които ни карат да мислим, че то е било писано от Ефес.

Ст. 6. Или даже и да презимувам. Трите месеца, които според Д.А. 20:2,3, той прекарал в Гърция са били вероятно три зимни месеца; и вероятно е, че той ги е преминал в Коринт. – За да ме изпратите вие на където отида, - като му дадът хора да го придружават, или като му помогнат по някой друг начин за пътуването му.

Ст. 8. А ще се бавя в Ефес. Това показва, че посланието е било писано от Ефес. – До Петдесетницата, т.е., до свършването на жетвата, която в Юдея се падала в пролетта. Павловото намерение се вижда да е било да прекара пролетта в Ефес, лятото и есента в Македония и в пътуване, а зимата в Коринт.

Ст. 9. Този стих дава две причини защо той се е бавил в Ефес: (1) Защото ми се отвориха големи врата за работа. Той е имал изобилно слечаи да проповядва евангелието; и трудът му не е бил напразно. Мнозина не само са го слушали, но са и приели истината в сърцата си; (2) Има и много противници. Те бяха най-главно обожателите на Дияна, а в Коринт противниците му бяха партизани на Юдейските предания. Това съпротивление го накарало да се побави, и да помогне на новите ученици да го понесат.

Ст. 10. Ако дойде Тимотей. В гл. 4:17, Павел им известява, че ще им прати Тимотей. От Д.А. 19:22, се учим, че той го изпратил заедно с Ераст за Макединия, а той сам останал в Азия, т.е., в Ефес; и той е кроял Тимотей да замине от Македония за Коринт, ако не му се улучат препятствия в пътуването. Освен това изпращане на Тимотей, той е изпратил Тит, както се споменава в 2Кор. 2:12,13. – Внимавайте да бъде без страх между вас. Нямал е защо да се бои от лично нападение, но от презрение по причина на младостта му. Имало е хора, които са презирали Павел, а колко повече те щяха да презират младия му ученик. – Защото и той работи Господното дело, и пр. Това е причината защо те трябва да го почитат. Той е проповядвал същото евангелие като Павел, и със същите благородни подбуждения. Да го накарат да се страхува ще рече да му попречат в работата, и да я направят безплодна.

Ст. 11. Никой да го не презира²⁶⁴. Това разяснява страха, който той вероятно би почувствал. Млад и страхлив, той не би могъл лесно да поднесе презрението на лъжливите учители, които са се хвалили с мъдростта и набожността си. – Но изпратете го с мир. Помогнете му да се завърне, като му дадете хора да го пазят и каквото му е нужно за из пътя. – Защото го очаквам с братята, т.е., или, - Аз и братята тука го очакваме, или, по-вероятно, - Аз го очаквам да дойде с братята, които ще пътуват заедно с него.

Ст. 12. А колкото за брат Аполоса, и пр. По просбата, може би, на коринтяните, Павел накарал Аполос да придружи братята, които щяха да занесат това послание. Тази усърдна и повторена просба показва, че Павел не е бил завистлив. Защо Аполос се е отказал да отиде не знаем; може да е било по причина на партизанските карания, с които името му е било замесено, и че това го е накарало да си мисли, че с отиването си той ще принесе повече вреда, отколкото полза. По предания се знае, че той пак посетил Коринт след като раздорите се били премахнали. От този стих се познава, че Павел не е претендирал да има някаква власт над Аполос.

Ст. 13,14. Тези увещания, пълни с важно значение, и толкова кратки, че лесно се запомнят, са прилично сключване на посланието. –Бдете²⁶⁵. Вие сте посред духовни неприятели. Бъдете на щрек, и не ги оставяйте да ви надвият. – Стойте твърдо във вярата²⁶⁶. Не се оставяйте на лъжливите учители да ви вкарат в съмнение за ученията на вярата. Грехота е да се колебаете, след ясното и добре-засвидетелствувано откровение, което Бог е дал. – Бъдете мъжествени. Дерзайте пред вид на гоненията, които сте призовани да теглите. – Укрепявайте се²⁶⁷. За да се борят със своите страдания, те трябваше да бъдат не само дързостни, но и силни. Източникът на тази сила се обявява в Еф. 6:10. – Всичко у вас да става с любов. Предишните части на посланието показват колко любов липсваше на коринтяните, и колко любовта надминава всички други дарби.

Ст. 15,16. Вие знаете, че Стефаниновото семейство, и пр. Тази е била първата фамилия, която се похристиянчила в областта Ахаия, чийто главен град беше Коринт. – И че те са посветили себе си да служат, и пр. Не се знае дали те са сторили това като църковни служители или не. За услугата, която са направили, Павел казва на коринтяните да им се подчиняват, т.е., да ги почитат и уважават за това, което са направили; или, ако са били църковни служители, значи буквално да им се подчинят.

Ст. 17. Радвам се, и пр. Двамата Стефанинови другари не се споменават никъде другъде в Новия Завет. Тези хора бяха дошли в Ефес, може би нарочно да се съветват с Павел по църковни дела, и бяха донесли писмото, за което се загатва в гл. 7:1. – Те запълниха лишението ми от вас. Това може да значи, “Известието за положението на работите в Коринт, което вие не ми дадохте, аз го научих от тях”. Но не се вижда това да е казано с цел да ги смъмри; и по-добре е да го разберем, че иска да каже, “Тяхното идване запълни вашето отсъствие и моята скръб, че не можах да ви видя”.

Ст. 18. Понеже успокоиха моя дух. “С присъствието и разговора си те успокоиха духа ми, като ме зарадваха отчасти с тази радост, която аз щях да почувствам ако да бях с вас”. Макар и да донесли сведения за някои нежелателни работи в състоянието на църквата, няма съмнение, че те са казали много неща, които са зарадвали апостола. – И вашия. Някои разясняват това, че значи, “Те ще ви успокоят с писмата, които носят”. Други казват, “Те ще ви успокоят с разговора и помощта си когато се завърнат, както сега успокояват мене”. Други пък мислят, че значи, “Ще се благодарите и ще се зарадвате с мене ако ви кажа, че аз се успокоих”.

Ст. 19. Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Азия тука означава онази Римска област в западната част на Мала Азия, на която Ефес беше столица, и в която се намираха седемте църкви, за които се говори в Откровението. “Поздравяват” ще рече “изпращат уверение от Християнска любов, и в същото време желаят ви мир и благодат от Господа”. – Акила и Прискила, и пр. В Рим. 16:3, името на жената е поставено по-напред. Изгонени от Рим, Акила и Прискила са заседнали в Коринт (Д.А. 18:2); и когато Павел си тръгнал от Коринт, те отишли с него в Ефес, където и живели няколко време. – С домашната си църква. Виж. Рим. 16:5. Вижда се, че и в Ефес и в Рим една дружина от вярващи е имала обичай да се събира в къщата на Акила, не само защото той и жена му са били ревностни християни, но и, вероятно, защото занятието му с правене шатри е изисквало големи стаи. Макар и да е твърде прилично да се отредяват и посветяват здания за богомолство, както всички християни правят сега, ние никъде не намираме в Новия Завет да се говори за такива посветени места; и явно е че там, където няма такива места ние можем да се молим на Бога в частна къща или на отворено поле.

Ст. 20. Поздравяват ви всичките братя. Понеже “всичките братя” се различават от домашната църква на Акила, можем да заключим, че една малка част само от братята в Ефес са се събирали там. – Поздравете се един друг със света целувка. Старовременните християни имаха обичай да се целуват, особенно след като се причастяваха. Павел им казва да се целунат, след като прочетат писмото му, в знак на взаимно прощаване и примирение.

Ст. 21. Поздравът пиша аз, Павел, със собствената си ръка. Обикновенно Павел е писал с помощта на писар, но е прибавял заключителните фрази саморъчно в знак, че посланието е наистина от него. Виж. Кол. 4:18; 2Сол. 3:17. От разни изречения в посланията му се заключава, че една от причините, поради която не е писал сам са били слабите му очи.

Ст. 22. Който не люби Господа Исуса Христа, да бъде анатема (Цгр.). Анатема ще рече “обречен на погубване”. С това тържественно изречение, писано с ръката му, Павел вероятно е искал да отвърне мислите им от по-маловажните въпроси, които са ги тревожили на най-важния въпрос – дали те имат най-същественното нещо на християнството, именно, любов за Христа. Като си помислим кой е Христос, и какво е сторил заради нас; когато си припомним, че той е наш Създател, Пазител, и Спасител; когато си помислим за нашето загубено естественно състояние, и за всичко, което или притежаваме или за което се надяваме като изкупени с кръвта му, ние чувстваме, че справедливо е проклятието произнесено против тези, които не Го любят. Ако Павел е изрекъл тази страшна клетва, той я е изрекъл не от чувство на отмъщение, но от чувство на справедливост. Ако той сам се е лишавал от тази любов, той е щял да се мисли достоен за същата клетва. Подобно чувство, може би, ще накара добрите да удобрят присъдата, която ще се произнесе върху погиналите на страшния съд. – Маран ата (Цгр.). Тези думи са арамейски, и значат “Господ наш иде”. Те са прибавени, за да покажат, че проклятието навярно ще се изпълни. Макар, че хората не могат да го наложат – не могат даже да знаят навярно кои са тези, които не любят Господа – Той сам ще дойде наскоро да осъди неприятелите си; и понеже той е сърцеведец, всеки ще си вземе това, което му се пада. За причината защо се употребяват Арамейски, а не Гръцки думи тука, може да се направят само предположения, но нищо положително не може да се каже.

Ст. 23. Благодатта на Господа, и пр. Когато тези които не любят Господа се проклинат с клетва, която докарва вечна смърт, Павел се моли коринтяните да имат благодатта, която докарва вечен живот. В края на всяко едно от четиринадесетте си послания, Павел се моли да се даде благодат на тези, на които той пише.

Ст. 24. Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Макар, че Павел го беше счел за своя длъжност да изобличи някои си в църквата, и макар, че някои се бяха отнесли с него твърде несправедливо, той завършва посланието си с уверение, че люби не само тези, които са казвали “Аз съм Павлов”, но всичките християни в Коринт.

Назад | Съдържание | Напред