Трето послание на апостол Йоан

¹ От Презвитера до любезния Гаий, когото любя;

² Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.

³ Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и засвидетелствуваха за твоята вярност, според както ти ходиш в истината.

⁴ По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.

⁵ Възлюбений, ти вършиш вярна работа в каквото правиш за братята, и то за чужденци;

⁶ които свидетелствуваха пред църквата за твоята любов. Добре ще сториш да ги изпратиш както подобава пред Бога;

⁷ защото за Христовото име излязоха, без да вземат нещо от езичниците.

⁸ Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.

⁹ Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.

¹⁰ Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата.

¹¹ Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.

¹² За Димитрия се свидетелствува добро от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелствуваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинско.

¹³ Имах много да ти пиша, но не ми се ще да ти пиша с мастило и перо;

¹⁴ а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.
 

Тълкувание

Това послание, отправено до Гаий (ст. 1), като изразява благопожеланието на писателя за благоденствието на приятеля му, исказва радостта на апостола, че Гаий ходи в истината (ст. 2-4); похвалява гостоприемството му към проповедници – братя (ст. 5-8); оплаква съпротивлението, което ще посрещнат от властолюбивия Диотреф, макар, че апостолът ги е препоръчал в писмото си, и че мнозина в църквата са били готови да се съобразят с него; загатва за намерението му да му се съпротиви решително като злосторник (ст. 9,10); предупреждава Гаий да не следва примера му и препоръчва Димитрий като човек удобрен от писателя и от всички любители на истината, които го познават (ст. 11,12). Като се надява, че наскоро ще се видят, той не пише за много неща, за които на драго сърце би се разговарял с Гаий; и свършва посланието си с поздравления от себе си и приятелите си до Гаий и приятелите му.

Ст. 1. Старец⁵⁵. Виж. 2Йн. ст. 1, бел. – Гаий. Виж. Въведение на 2Йн.

Ст. 2,3. На тогози, когото наистина обичаме не можем освен да желаем всяко добро. Най-голямото добро се намира в благосъстоянието на душата, т.е., в щастието на душата, съобразно със закона на царството небесно на земята. Гаий е имал това щастие в голям размер. Телесно здраве е такова едно голямо благо, и отсъствието му такова едно голямо лишение, щото ние трябва да се молим за него и да го пазим добре.

Ст. 4. Радостта на апостола беше като радост, която Христос е имал като награда за страданията си (Евр. 12:2), и радостта, която ангелите чувствуват, когато някой грешник се покае (Лк. 15:7,10). Колко приятна е мисълта, че когато ходим в любов и послушание на Евангелието, Бог (Соф. 3:17), Христос, и всичките небесни жители се радват над нас! – Моите чада: особено тези, които са се обърнали чрез него, и въобще всички християни, които той е познавал и любил с бащинска любов (1Йн. 2:1,18, 5:21).

Ст. 5-8. Които приемат служителите Христови приемат него (Мт. 10:40). Гостоприемството на Гаий към братята, които са отивали да работят между езичниците, което апостолът хвали, е било свидетелство, че той е бил верен ученик Христов, и че е притежавал духа на Христа. Умно нещо беше за тези братя да не взимат пари от езичниците, да не би езичниците да ги заподозрат в користолюбиви подбуждения. Срав. с 1Кол. 9:18; 2Кор. 11:7-12, 12:16; 1Сол. 2:9. Но прилично и похвално беше за техните събратя християни да им помагат. Павел се радваше, че му са помагали в работата му (1Кор. 9:11-14; Фил. 4:14-18); и е настоявал върху щедро даване на пари за Христа (2Кор. 8:1-12, 9:1-13). Така и сам Христос е правел (Мт. 10:8; Лк. 6:38; Д.А. 20:35). – За неговото име (Цгр.), т.е., за името на Христа, или от любов към него и от желание за славата му.

Ст. 9,10. Думата писах се отнася за някое друго писмо пратено на църквата, чиито член Гаий е бил. Него писмо Диотреф, който е бил водач на църквата – неин пастир или презвитер, може би, не оставил да се прочете в събранието. Не се казва, че Диотреф е учил лъжливо учение, но той бил горделив, властолюбив, вироглав, и световен, и имал голямо влияние, което упражнявал против апостола и неговите съчувственници. Той говорел против апостола, като го представял, може би, за отмалял старец, който е избезумял и не заслужавал никакво уважение. Той не оставял никого в църквата да му се противи, и можал да накара църквата да отлъчи всички от които той е искал да се оттърси. Чудно е, че един човек е можал да се казва, че е християнин, и да стане водач на църквата, когато е имал такъв дух, и да повлече църквата подире си против достоуважаемия и любезен апостол! Но хора като Диотреф по дух и по сполука често се появяват в църквите. Честита е тая църква, която няма такъв някой член! По-често се случва, че двама или трима стават водачи на партии, и смущават църквата с раздорите, които причиняват. Там където църквата не се съсипва съвсем, Божието дело в нея може да се съсипе за много години от влиянието на такива хора. Понякога те са добри хора, но властолюбието им ги вкарва в такъв път на поведение, който е най-добрата измислица на Сатана, за да повреди църквата и попречи на спасението на безсмъртни души. Каква ужасна отговорност взимат такива хора отгоре си! Диотреф бил особенно противен да се приемат тези, които са идвали от апостола, и на които целта е била да проповядват на езичниците. Апостолйт преглътнал това, но сега той сторил намерение да посети мястото, да се срещне с Диотреф лично, и да се потруди да му смаже властта в църквата. Това беше едничкият начин, по който църквата е можала да се избави от духовно разорение.

Ст. 12. Димитрий вероятно е носел това послание, и така се препоръчва като чужденец на Гаий. – И от самата истина. Истината беше огладало, в което действителният образ на Димитрий се е отразявал в подобието на Христовия характер. Така тя му е била свидетел. Ние трябва да подражаваме на такива хора.

Ст. 15. Мир на тебе⁵⁶. Виж. бел. на 2Йн. 3. Чадата на мира приемат мир (Лк. 10:5,6). Християните трябва да желаят един на друг мира, който христос дава (Йн. 14:27). Когато Христос дойде на света, ангелите запяха: “Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците в които е неговото благоволение” (Лк. 2:14). – Приятелите по име. Добрият пастир подражава на Добрия Пастир, Който вика овците си по име (Йн. 10:3). Той ги носи всичките на сърцето си, и всяка по име.

Назад | Съдържание | Напред