Общо послание на Юда

Въведение

Някои в ранната църква са се съмнявали за истинността и авторитета на това послание, но след внимателно разглеждане, то е било прието още от рано за боговдъхновенно и част от Св. Писание. То се намира в списъка на Ново-Заветните книги в откъслека на Муратори (около 170г. след Р.Х.); Тертулиан, Ориген, и други стари Отци го привождат като част от Св. Писание; и по същия начин Климент Александрийски го тълкува.

Писателят се казва, че е брат на Яков. Този Яков е вероятно писателят на Якововото послание, за когото вижте Въведението на неговото послание. Мнозина считат Юда, писателя на това послание, че е същия с апостол Юда (не Искариотски, Йн. 14:22), който се е наричал и Левий и Тадей (Мт. 10:3). Някои учени мъже, обаче, поддържат, че апостол Юда не е бил брат на апостол Яков, но син на някой друг Яков (Д.А. 1:13; Лк. 6:16. Срав. с Мк. 15:40). Ако апостол Юда е бил син на Мария, която се споменава в Мк. 15:40, то защо името му не е казано, а е казано името на Йосия, който не е бил апостол? Следователно, те казват, писателят на това послание не може да е апостол Юда. Повечето учени считат автора на това послание, че е бил един от братята на нашия Господ (Мт. 13:55, където виж. бел.), и че от скромност той се нарича брат на Яков (1:1) вместо брат на Исус.

Посланието е отправено въобще до Християни, но ако съдим от съдържанието му, ще заключим, че съчинителят е имал на ум повечето похристиянчени евреи. Някои предполагат, че е било писано на християни в Палестина, която в него време беше пълна със смутове, безнравственици, и богохулници. От къде е било писано, не се знае; както и не се знае кога е било писано, но вижда се, че не е било много преди разрушаването на Ерусалим. Заради приликата между това послание и 2гл. на второто Петрово Послание, и за въпроса кое от двете е било писано по-напред, виж. Въведение към второ Петрово Послание.

Стилът на посланието е остър, отривист, и пълен с пламенна пъргавина, - твърде противоположен на обикновенния стил на Йоан, и приличен на стила на никой друг писател, освен на Петровия до някъде си, в страшната строгост на изобличението му. Но той става нежен, когато писателят увещава своите братя ? ученици в длъжностите им, които той има за главна цел да им втълпи.

След поздравлението (ст. 1,2) съчинителят казва с каква цел пише, именно, да предпази вярващите от заблужденията на лъжливи учители (ст. 3,4). Той припомня наказателното правосъдие Божие, което той пояснява с три главни примера: - първо, осъждението на Израил (ст. 5); второ, осъждението на падналите ангали (ст. 6); и трето, осъждението на Содом и Гомор (ст. 7). Тогава той дава по-подробно описание на прелъстителите и злосторниците, за които споменава в ст. 1 (ст. 8-16). Те представят следващите отличителни черти, - оскверняват плътта, презират властта, и злословят началствата така както ангелите се боят да сторят (ст. 8-10). Той ги сравнява с Каин, Валаам, и Корей, и ги окайва (ст. 11). Тогава той им описва сладострастието, сластолюбието, себелюбието, незадоволството, ласкателствлото, гордостта, и грубото плътоугодие (ст. 12-16), и приспособява на тях това, което Енох пророкувал в старо време за Божия съд. В ст. 17-23, писателят ги съветва да слушат това, което апостолите им казват за такива прелъстители; да бъдат твърдо основани и да постоянствуват в Божията любов; и да се молят и имат любезно състрадание за прелъстените, но да мразят злото. В ст. 24 и 25, той завършва с едно великолепно славословие на Бога.

Общо послание на Юда

¹ Юда, слуга Исус Христов, а брат Яковов, до призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа:

² Милост, мир и любов да ви се умножат.

³ Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

⁴ Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос.

⁵ А искам да ви напомня, (тъй като сте узнали вече всичко това), че Господ, като избави веднъж Своя народ от египетската земя, после погуби ония, които не повярваха,

⁶ и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден;

⁷ както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци *, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън.

⁸ При все това, по същия начин и тия с бълнуванията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества.

⁹ Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.

¹⁰ Тия, обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си.

¹¹ Горко им! защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство.

¹² Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени;

¹³ свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века.

¹⁴ За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии,

¹⁵ да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.

¹⁶ Тия са роптатели, оплаквачи, които ходят по страстите си, (и устата им говорят надуто), и заради печалба ласкаят човеците.

¹⁷ Но, вие, възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха:

¹⁸ В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти.

¹⁹ Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа.

²⁰ А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвета вяра и се молите на Светия Дух,

²¹ пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.

²² И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви;

²³ други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха.

²⁴ А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,

²⁵ на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.
 

Тълкувание

Ст. 1. Слуга⁵⁷. Виж. бел. на Як. 1:1. – Призваните: 1Пет. 1:2,15. – Пазени⁵⁸: виж. Йн. 17:6,12; 1Пет. 1:5.

Ст. 2. Виж. бел. на 2Йн. 3. Вместо благодат Юда желае любов, която е плод на благодатта, и начало и корен на всяка благодат.

Ст. 3. Общо спасение: учението чрез, което спасение дохожда на всички, които право го приемат, и само чрез, което един грешник може да се спаси. “Като желая да спомогна за преуспяване на това спасение, аз намирам, че обстоятелствата са такива щото трябва особенно да ви съветвам да се борите ревностно за вярата против тези, които я изопачават и турят в опасност”. Има за тях двойна длъжност, - усърдно да се борят за вярата против неприятели, и да се назидават във вярата (ст. 20). В борбата си за вярата, ние трябва внимателно да различаваме между това, което е по-важно и това, което е по-маловажно, и да се борим ревностно според важността, като сме търпеливи и снизходителни върху точки, които не са същественни за спасение, и като показваме във всяка препирня нежно състрадание към слабите, които са искренни, и като се отнасяме добродушно и учтиво към всички, даже и към тия, които се отнасят недобродушно и неучтиво към нас, защото е съгласно с изискванията на Божието славо (Рим. 14:1-19, 15:1-5,14; Кол. 3:12-14; Як. 3:13-18) и на истинна Християнска учтивост. Никога не трябва да се препираме за победа, но за истината. Следователно, не трябва да употребяваме доказателства, които чувстваме, че не са съвършенно здрави, ако и такива доказателства може да имат повече действие в някои случаи, отколкото здравите доказателства биха имали; и не трябва никога да изопачаваме истинските чувства и доказателства на противника си. Това е обикновенна грешка в препирни, и голямо престъпление е пред очите на Бога. Който се бори за истината, той не трябва да се покаже до толкова слаб, че да се разгневи, защото ако се разсърди, той се побеждава, макар истината и да е в него. – На светиите: Йн. 17:17; Рим. 1:7; 1Кор. 1:2; 2Кор. 1:1; Еф. 1:1; Фил. 1:1; Кол. 1:2; Евр. 13:24.

Ст. 4. Виж. бел. на Гал. 2:4; 2Пет. 2:1. – Отдавна са предназначени⁵⁹: на осъждение, а не на нечестие. Виж. бел. на Рим. 9:11-24. Какво чувствува Бог към хора които грешат се казва в Ез. 18:23,24,31,32, 33:11, и се вижда във всичко, което той е направил, за да ги спаси (Йн. 3:16,17).

Ст. 5. Начинът, по който Бог се отнася към Израиля беше образ на начина, по който той се отнася към всички, които злоупотребяват с милостта му. Виж. бел. на 1Кор. 10:5-12. Неверието ражда бунтовничество и всяка неправда. Този пример не се споменава в 2Пет., но вместо него се говори за потопа.

Ст. 6. Виж. бел. на 2Пет. 2:4. – Своето достойнство, именно, на небето. Виж. Отк. 12:7,9. Точно какво достойнство са имали в първоначалното си положение, не знаем. Падналите ангели сега се пазят във вериги или връзки, т.е., в затвор, от където те никога не могат да избягат. Петър казва “във вериги мрачни”; Юда казва “във вечни връзки отдолу под мракът”. Значението е все същото. Първото им жилище е било жилище на светлина, а сегашното им жилище е мрачно. Какво окаянство и отчаяние им се е паднало на участта! Но за в бъдеще има за тях по-страшна участ от тая, която те сега търпят (Мт. 8:29, 25:41). Мракът на отчаяние и на невъобразима, бескрайна окаяност е естественият плод на греха. Праведното осъждение Божие на греха е само изявление на естественната и неизбежна участ според законите на съществото ни. Има едно повидимому разлика между описанието, което Юда и Петър дават за сегашното жилище на злите духове и описанието, което се дава от другите писатели в Новия Завет, които ги представляват, че живеят във въздуха (Еф. 2:2) и ходят насам – натам да изкушават хората. Но разликата не е действителна. Климен Александрийски право казва: “Право може да се каже, че злите ангели са вързани с вериги, защото Бог не ги оставя да си придобият пак славата и щастието, което са изгубили”. Те все имат свобода на действие още, но те не могат да се отърват от мястото, където са затворени, и от участта, в която се намират.

Ст. 7. Виж. бел. на 2Пет. 2:6. – Подобно на тях. Тълкувателите не са съгласни върху какво се говори тука. Ние мислим, че е за лъжливите учители споменати в ст. 4. Това се вижда да е по-вероятно, отколкото да разберем, че “на тях” означава падналите ангели в ст. 6. Не е за вярване, че Юда е искал да утвърди Еврейската басня, че уж ангелите са направили буквално прелюбодеяние с дъщерите на човеците. – Чужда плът⁶⁰: друга плът, а не тая, която Бог е определил за насищане на естественно желание. По-сетне грехът на Содом стана общ у най-просветените древни народи: виж. Рим. 1:27.

Ст. 8,9. Виж. бел. на 2Пет. 2:10,11. - Бълнуват⁶¹: в сънят на греха, от който хората се увещават да се събудят в правда, така че в Христовата светлина да могат да видят не празни мечти, но действителности (Еф. 5:14). – Архангел Михаил. Петър говори за ангели въобще. Юда означава Михаил като архангел, и говори за една особенна борба между него и дувола за Мойсеевото тяло. Юда загатва вероятно за някое предание, което е било познато на читателите му; и той го утвърждава за истинно. В Йонатановият Таргум (т.е., Халдейския превод) на Вт. 34:6, се казва, че Мойсеевият гроб се дал особенно на Михаил да го пази. Сатана искал да го употреби за лоша цел. Може би да е искал да го направи място за поклонение и идолопоклонническо почитание за израилтяните. Според преданието, той бил даден на михаил да го пази и да не допусне това да стане. В съпротивлението си на намерението на сатана, макар и да е било толкова нечестиво, и макар и да е знаел, че Сатана е Божий голям неприятел, той е имал толкова голямо почитание за предишната слава на Сатана, като един от главните святи ангели, и такава милост за него в положението му на нравственно унижение и съсипване, че не е могъл да го хули, но го възпрял от намерението му като само му казал “Господ (не аз) да ти запрети”. Същите думи са били употребени, когато Исус Йоседеков и Сатана са се борили за избавлението на Израиля от плен (Зах. 3:2). Пред вид на такива примери, и на примера на нашия Господ Исус Христос пред първосвещеника и Съборът и пред Пилатовото съдилище, колко търпеливи и самообладани трябва да бъдев в отношенията си даже към най-нечестивите злодейци!

Ст. 10-13. Виж. бел. на 2Пет. 2:12-22. – Петна на вашите любовни събрания⁶². Лицата, за които се говори тука са били членове на църквата, но разрушители на мира и чистотата на църквата, но разрушители на мира и чистотата на църквата. – Напасват себе си. Юда има на ум без съмнение Ез. 34:2,8; Ис. 56:11. Ние очакваме вода от облаците и плод от дърветата. С тези образи се изобразява съвършенна неполезност, разярени страсти, и ужасно разрушение. – Скитащи звезди: вероятно комети или опашати звезди, които са възбуждали ужас с появяването си, и после са се изгубвали и потъмнявали.

Ст. 14-16. Юда разказва Еноховото пророчество като нещо добре познато на читателите му, и за което те не са имали съмнение; и се вижда, че той потвърждава, че е наистина казано от Енох. Едно съчинение, на име Енохова Книга, е било познато на старите Отци, и трябва да е съществувало и във второто столетие. Всички, освен Тертулиян, са го считали за апокрифно. Откъслеци от това съчинение се намират в разни Гръцки писания, но самото съчинение на гръцки се е изгубило. Но в края на миналото столетие един Шотландец пътник, г-н Брус, донесъл в Европа три ръкописни преписи от него на етиопски, които той намерил в Абисиния. Този превод е бил направен от гръцки. Книгата обема откровения, което уж били дадени на Енох и Ной. Целта й е да оправдае начините, по които Божието провидение действува, да изложи ужасното наказание определено за грешниците, били те ангели или човеци, и да повтори по всеки вид голямото начало, че природният, нравственият, и духовният свят се намира под прякото управление на Бога. Има много неща в това съчинение, които са величественни и благородни, но то съдържа и много глупави басни и други работи, които показват, че не е боговдъхновенно дело. Някои предполагат, че главната му част е била писана още във времето на Макавеите, или във второто столетие преди Христа, и че рано в Християнската ера са му били прибавени други части. Други поддържат, че то не е било писано по-рано от второто столетие след Христа. Което мнение от тези и да приемем, не е нужно да вярваме, че Юда е привел от тази книга, или че я е почитал, ако не е знаел за съществуването й. Има значителни разлики между това Юдино послание и тая книга. Юда споменава за едно старо предание, както Павел споменава за неща предадени по предание (2Тим. 3:8). Устното предание е невярно; заради това Бог накарал да се напише това, което Той е искал да се упази за бъдещите поколения (Из. 17:14, 34:27; Пс. 102:18; Ис. 8:1; Ер. 36:1-3; Рим. 15:4; Отк. 1:11), но едно предание може да бъде истинно, и ние можем безопасно да приемем тези устни предания, които боговдъхновените писатели на Новия Завет подтвърждават в съчиненията си. – Господ иде. Виж. Дан. 7:10. – С десетки хиляди свои светии, т.е., с голяма дружина. Даниил казва: “Тисяща тисящи му слугуваха, и тми на тми предстояваха пред него: съдилището седна, и книгите се отвориха”. Във Вт. 33:2, Йеова се представя, че се явява от Синай, сияещ измежду тми святи. Срав. с Д.А. 7:53; Гал. 3:19. Според Зах. 14:5, той ще дойде на съд с всичките си светии. Срав. с Мт. 25:31; Отк. 5:11; 2Сол. 1:7,10. Думата “светии” обема ангели и светии измежду хората. – Да извърши съдба над всички – добрите и лошите (Дан. 12:2; Мт. 13:40-43, 16:27, 25:31-46; Йн 5:28,29; Д.А. 17:31; Рим. 2:5-16; 2Кор. 5:9-11; 2Тим. 4:1; Отк. 20:11-15). Всичките хора ще бъдат съдени изведнъж, когато Христос дойде в последния ден; и съдът ще се касае до целия им характер и до всичките им дела. – Жестоки думи. Неблагочестието винаги говори против добротата и правдата на Бога. Да мърморим против провидението му е голям грях. Християните често падат в този грях, и трябва особено да се предпазват от него.

Ст. 17,18. Някои изкарват от 17-и стих доказателство, че Юда не е бил апостол. Но то не решава въпроса. Той може да говори така и пак да е апостол, макар, че той по-вероятно би употребил този език ако да не беше апостол. Той загатва най-вече за думите на апостолите, защото те съобщаваха думите на Христа и говореха под вдъхновението на Св. Дух. – За ст. 18, виж. препратки и бел. на 2Пет. 2:10,18, 3:3.

Ст. 19. Се отлъчват⁶³: тези хора отстъпват от вярата, която веднъж бе предадена на светиите (ст. 3), и се отделят и нямат общение с тези, които са верни на тая вяра. Понякога те напускат църквата и се обявяват за еретици и схизматици, а понякога те се разделят от нея вътрешно, като съсипват мира и единството й, и понеже са доста силни и влиятелни, те не могат да бъдат изпъдени от нея, нито пък я напускат от само себе си. Виж. ст. 12. – Плътски, - хора, които се управляват от земния живот на душата си, и в които животът на духа с по-високите си сили е потъпкан. Павел ги описва, че “правят волята на плътта и на помислите” (Еф. 2:3). Те може да живеят явно в грехове, или може да бъдат от вън нравственни, а от вътре да са роби на гордост, користолюбие, или сладострастие. Те може да бъдат също така искренни, нравственни, и любезни, като младият началник, който дошъл при Исуса, и когото Исус възлюбил като видял многото любезни черти на характера му, но комуто казал: “Едно не ти достига” (Мк. 10:17-22). Този човек е нямал Духът; той не е бил възроден. При всичката си религиозна ревност, доброта, и желание да се спаси, той не се е бил оттърсил от себелюбие, и не бил станал духовен. Който се предава на унизителните си прищевки, той е плътски. Който се посвещава на Бога, живее за него, има общение с Него, и живее не себелюбив, но любовен живот, той е духовен. Този, който не постигне това, каквото ще и да постигне друго, е плътски, и има естественна тясна връзка с плътските хора, ако и да се гнуси от грубите им пороци. Според Ириней, гностиците в негово време (2-и век) твърде безсъвестно са злоупотребявали с тия думи. Те наричали себе си духовни, и доказвали, че както златото не си губи хубостта, а си запазва стойността, макар и да е смесено със сгурия, така и те са си оставали духовни, макар и да са се търкаляли във всякакви пророчни гнусотии. “Те се присмиват на нас, които се боим от Бога, като на избезумели старци”, казва този храбър защитник на истината, “и високо въздигат себе си, като наричат себе си съвършенни и избраното семе; и те даже считат похотливостта за добродетел, и ни наричат прости животни; и казват, че имаме нужда от въздържание, за да можем да достигнем до съвършенство, но че те, които са духовни и съвършенни, нямат нужда от това”. Право може да се каже за такива хора, че “тяхното осъждение отколе приготвено не се забавя, и тяхната погибел не дреме” (2Пет. 2:3).

Ст. 20,21. Писателят увещава братята си християни да правят противното на това, което тези, за които той е говорил, правят, - да се назидават в истинна святост, като се придържат здраво за истините, които са предмет на вярата им, и като ги употребяват право. – И се молите на Святия Дух. Виж. бел. на Рим. 8:26; Еф. 6:18. – ние трябва да се пазим в Божията любов, като чувствуваме в сърцата си Божията любов към нас, и като отговаряме с любов към Него. Вяра в Божията любов докарва любов в замяна. – Християнска сила, деятелност, и утешение зависят от осъществяването на нашата надежда за вечен живот (като верен и ближен) чрез Божията милост изявена от Исуса Христа, а не по някой друг начин. Вечен живот не се купува с нашите заслуги, но ни се дава; и ние ставаме подходящи за него само чрез благодат. Но ако спасението и да е дар Божий, и ние сме пазени за него чрез силата Му (1Пет. 1:5), ние го приемаме чрез вяра, която е наше дело, и го изработваме със свободното упражнение на силата си, като се осланяме на помощтта му (Фил. 2:12,13).

Ст. 22,23. Ние трябва да желаем и работим за спасението на всички, но нашите начини на действие трябва да бъдат пригодени на особенния характер на хората. Ние трябва да правим разлика, както Павел правел в словата си на евреи и езичници и в отнасянето си към разни класове хора (1Кор. 9:20-22). С някои трябва да се отнасяме твърде кротко и милостиво. Други могат да се избавят само с най-енергично обхождане с тях. Но когато ние показваме кротост и добродушие към едни, и се отнасяме с други като, че ни е страх да не би да изгорят преди да ги извадим от огъня, ние трябва да мразим и да се гнусим от греховете им тъй както се гнусим от някоя дреха взета от тялото на някой болен оп проказа или друга заразителна болест, или която е станала гнусна от мърсотия. Така направили ангелите, които изкарали лот от Содом (Бит. 19:16).

Ст. 24,25. Това великолепно славословие много прилича на славословието в Рим. 16:25. Ст. 21 може да внуши съмнение дали можем да се пазим в Божията любов, на което Юда отговаря, че Бог може да ни пази, и навярно ще ни пази, стига само ние да му се предадем. За доброто извършено чрез изпълнението на благодатното му намерение, чест и величие се пада на него: за победата на злото от същата благодат, държавата и властта принадлежат на него. Вярата изказва това славословие сега, и го вижда, че се пада на Бога от миналите вечни векове; и надеждата е уверена, че ще има изобилна причина за него през нескончаемите бъдещи векове. Да бъде представен непорочен пред Христовата слава в последния ден ще бъде осъществяването на радостта на вярващия. Каква радост трябва да му даде очакването на това сега, когато той носи всичките товари на борба и скръб в този смъртен живот!

Назад | Съдържание | Напред