Глава 12.

¹ Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

² Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

³ И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

⁴ който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

⁵ С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

⁶ (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене).

⁷ А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън * в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

⁸ Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

⁹ и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

¹⁰ Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

¹¹ Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

¹² Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

¹³ Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

¹⁴ Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

¹⁵ А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

¹⁶ Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама.

¹⁷ Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

¹⁸ Помолих Тита да отиде при вас, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

¹⁹ Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? Не; пред Бога говорим това в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

²⁰ Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;

²¹ да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и не * са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.
 

Ст. 1-6. Отчет на чудесното видение, което Павел е имал, и което е най-силно доказателство, че бог е гледал с добро око на него.

Ст. 7-10. Заедно с това той придобил някаква телесна болка, за да не се превъзнася, че е имал това видение.

Ст. 11,12. Те са го принудили безумно да говори за себе си, макар и да не му се нравило, защото той им бил показал всичките външни знакове на апостолство.

Ст. 13-15. Нямало е никаква причина защо да му бъдат противни, защото той е сторил за тях всичко, което е бил сторил за коя и да е друга църква, освен дето не ги е оставил да го поддържат, и ги е обичал много и несебелюбиво.

Ст. 16-18. Той отговаря на обвинението, че ги е измамил с лукавство.

Ст. 19-21. Всичко, което е казал, той го е казал не да се похвали, но да им стори добро; защото се е страхувал, че като дойде в Коринт, ще се принуди да ги накаже за продължително грешене и непокорство.

Ст. 1. Ще дойда, и пр. Вместо да ви се хваля какво съм сторил и страдал, по-добре ще докажа апостолството си ако ви разкажа какво е сторил Господ за мене. – До видения и откровения. Думата “откровения” има по-обширно значение от “видения”. Виденията бяха един вид откровения, но е имало и други откровения. По някой път Бог се е откривал със сънища, понякога с глас, а понякога със светлината на Духът в сърцето.

Ст. 2. Познавам един човек в Христа, т.е., християнин, който е жизнено свързан с Христа с жива вяра. Макар и да говори в трето лице, Павел говори за себе си, (1) защото се мъчи да докаже своето си апостолство, а откровение дадено на другиго не може да има нищо общо с доказателството; и (2) защото в ст. 7 той изрично казва, че той е получил тези откровения. – Преди четиридесет години³⁸¹. Не се знае къде е имал той това видение. Не може да е видението, което видял, когато паднал на земята из пътя си за Дамаск, защото то се бе случило двадесет години преди написването на това послание, нито е било него време Павел “човек в Христа”. – В тялото ли, и пр. Павел не се е съмнявал, че е видял видение, но се е съмнявал за начина, по който го видял. Дали душата му е била привременно отлъчена от тялото му, или тялото и душата му са били взети заедно на небето, той не знае, защото той е бил така обзет от видението, че е бил съвсем в несвяст. Изразяването показва това поне, че Павел не е съчувствувал с мнението на някои днешни философи, които поддържат, че душата не може да съществува отделно от тялото. – Бог знае, и само Бог знае, така че безполезно е да разискваме как е станало това видение. – Третото небе. Без съмнение, това значи най-високото небе, същото каквото рай значи в ст. 4. Първото или най-ниското небе е било атмосферата (птици във въздуха се наричат небесни птици); второто небе е било твърдта със звездите, и в този смисъл е казано: “Небесата разказват славата Божия, и твърдта възвещава делото на ръцете му:; третото или най-високото небе се счита да е мястото, където се намира Божия престол, или където славата му особенно се проявява, и където светиите живеят.

Няма си никак мястото да разясним това изречение с мечтаемите от равините седем небеса (третото, от които те считат за звездното небе), защото тогава третото небе в ст. 2 не ще значи това (както е явно, че значи което рай в ст. 4 значи. Освен това, не се знае дали такава мечта е съществувала тогава, когато апостолът е живял.

Ст. 3,4. Вторият стих се повтаря за по-голямо изражение, само че думата “рай” е поставена вместо “третото небе”. “Рай” буквално значи “градина”, и означава мястото, където светиите живеят след смъртта си. Виж. Лк. 23:43; Отк. 2:7. – Чу неизразими думи³⁸², и пр. Тези думи не бяха за изказване, първо, защото не могат да се изкажат с човешки език, и второ, защото Бог бил заповядал на апостола да не казва какво е видял. Това откровение, без съмнение, е било дадено на Павел, за да го насърчи във великите му подвизи и страдания, но вижда се, че през всичките 14 години, той не е казал нищо за него. Какво чудесно мълчание! Разбира се, че той постоянно е мислил за това видение, но не е можал да говори за него на другите.

Ст. 5. С такъв, и пр. “С това видение ще се хваля, защото ми е било дадено доброволно от Бога в знак на благоразположението Му към мене, а не защото съм го заслужил, но ще се хваля само с тези си дела, които показват слабостта ми”.

Ст. 6. Защото, даже ако поискам, и пр. Ако рече да говори за дарбите си, за чудесните следствия на трудовете си, за чистотата и посвещението си, той не ще бъде безумен, защото ще каже само истината. Причината, която дава защо не се хвали е, да не мислят твърде високо за него. Той предпочита да имат по-ниско мнение за него, отколкото твърде високо, и за това иска да съдят за него по ежедневният му живот – от каквото виждат и чуват – а не от някои по-високи дела. Колко Павел се различава в това отношение от повечето хора, които не само искат, но и се грижат да ги мислят другите за повече, отколкото заслужават!

Ст. 7. А за да се не превъзнасям, и пр. Павел е бил в опасност да се възгордее повече от този особен знак на Божието благоразположение към него, отколкото от похвалите на хората; и ако се беше възгордял, то щеше да му съсипе полезността като апостол. Затова Бог му дал такава една беда, която е щяла да го въздържа да не се възгордее твърде много. Ако Павел е бил в опасност да се гордее, кой е свободен от такава опасност? – Даде ми се, - от Бога. – Трън в плътта. Думата, която е преведена “трън” значи първо, изострен кол, а второ, трън или бодил. Понеже се нарича “трън в плътта”, вероятно е, че е било някоя телесна болка, а не, както Калвин и други предполагат, зли внушения, с които Сатана го изкушавал, или съпротивлението на неприятелите му в Коринт и другъде. Не се знае точно що за болка е била тази болка. Някои предполагат, че е запъване в говорене, или пелтечене; други го мислят, че е очебол. Виж. бел. на Гал. 4:12-15. – Ангел Сатанин (Цгр.)³⁸³, и пр. Било е позволявано понякога на Сатана да налага телесно страдание, както на Йов, и на беснуемите; за това той нарича тази телесна болка “ангел Сатанин”, т.е., нещо изпратено от Сатана. – Та да се не превъзнасям, и пр. Това, разбира се, изразява защо Бог му дал този трън, а не защо Сатана му го пратил. Такива страдания, макар и да раздразняват нечестивите против Бога, изпълняват в сърцето на християнина важна част от делото на освещението.

Ст. 8. Затова, и пр. От този и следващия стих става явно, че тази негова болка е била постоянна. – Три пъти се молих на Господа, и пр. Несъмнено Павел е мислил, че този “трън в плътта” ще попречи на ползотворната му деятелност, и затова се молил настоятелно да се премахне. Първият и вторият път той вероятно не получил никакъв отговор; но третият път той получил такъв отговор, който му дал да разбере, че е по-добре трънът да си остане, и след това той не се молил вече да се премахне. Така и нашия Господ се е молил три пъти в Гетсиманската градина да премине чашата от него. Господ, комуто Павел се молил бил Христос, както става явно от следващият стих, “за да се всели в мене силата Христова”.

Ст. 9. И Той ми рече, и пр. Павловата молитва не е била напразно. Наистина, той не получил това за което се е молил, понеже Бог видял, че то ще го повреди, но той получил нещо по-добро. Често пъти Бог отговаря на молитвите на християните по този начин. – Доволно ти е Моята благодат, т.е., телесната болка ще си остане, а аз ще ти дам моята любов и моята сила, за да ти помогнат да я търпиш с радост. – Защото силата Ми, и пр. Това може да се разбере по два начина: (1) Само когато почувстваме, че сме слаби ние сме готови да просим и получим напълно помощ от Бога; или (2) Слабостта ни най-напълно показва силата Христова. Когато Павел, макар че е бил немощен, е бил тъй задоволен и тъй полезен, явно е че силата Христова е действувала в него. Когато някой християнин, който постоянно се мъчи от телесна болка, е постоянно весел и щастлив, подкрепителната сила на Христовата благодат е явна. И също така силата Му се е показала когато дванадесет души простаци апостоли обърнали света наопаки с проповядването си. – И тъй, с преголяма радост³⁸⁴, и пр. Един тълкувател разяснява това, че значи, “ще се похваля с немощи нежели с откровения”, но значението се вижда да е, “ще се похваля с немощите си нежели да искам да се освободя от тях”. Голямо нещо е когато един християнин може от все сърце да се подчини на бедствията, които Бог му изпраща, но е още по-голямо нещо ако той може да се радва в бедствията си. – За да почива на мене³⁸⁵, и пр. Това е било причината защо той се е радвал; тези бедствия са му припечелили повече Христова сила и присъствие, отколкото е можал другояче да придобие.

Ст. 10. Затова намирам удоволствие³⁸⁶, и пр. Павел се е хвалил с немощите си, макар и да не е искал да се хвали; да бъде благодарен от тях е друго нещо, и колко е било добре за Павел да бъде благодарен в немощите си, от които той е имал доста! – В немощи. Това се предполага да означава изобщо, каквото следващите думи по-подробно описват. – За Христа. Тази дума трябва да се повтори с всяка една от предишните думи. Страдание не е нещо, от което чевек може да се благодари, но страдание за Христа е съвсем друго нещо. – Защото, когато съм немощен, и пр. Когато чувствувам, че съм слаб, съм готов да получа Божията сила. Ние трябва да се изпразним от себе си, за да се напълним с Божията сила и любов.

Ст. 11. Станах безумен, и пр. Някои криво тълкуват това да е подигравка; истинното значение е, “Само глупците се хвалят; и понеже се хваля, то аз съм глупец. Но не съм аз виневен, защото поведението ви е било такова, че съм бил принуден да се хваля, за да оправдая апостолската си власт, и да избавя Христовото дело от безчестие”. – Защото вие трябваше, и пр. Когато лъжливите учители нападали павел, той не трябвало да си отвори устата, за да се защити, понеже коринтяните трябвало да бъдат готови да го защитят. Те знаеха, че обвиненията са лъжливи, и те са били твърде задължени на павел; така че, като не са го защитили, те не само са се показали непризнателни и страхливи, но и са станали съучастници донякъде си във вината на клеветниците му. – Понеже не съм бил, и пр. Виж. бел. на гл. 11:5. – Ако и да не съм нищо³⁸⁷. Макар и да защитавал апостолската си власт и ползотворност, той чувствувал, че всичко това е идвало от Божията благодат, и че той сам по себе си е недостоен и немощен. (Виж. 1Кор. 15:8-10).

Ст. 12. Признаците на апостолите³⁸⁸, и пр. Павловата скромност го кара да употреби страдателен глагол, вместо да каже, “Аз действувах между вас”. Тези знакове бяха чудесата, които бил направил. Ако да беше дошъл без тях, те щяха да бъдат длъжни да го отхвърлят като лъстец. Но те не можаха да се съмняват, че Бог го е изпратил, понеже Божията сила действувала чрез него. – С пълно търпение. Той следвал да дава това свидетелство, въпреки съпротивление и неверие. – Чрез знамения, и пр. Тези три думи значат същото нещо. Като доказателства на апостолството му наричат се “знамения”; по естеството им и действието им върху умовете на хората казват се “чудеса”, а наричат се “сили”, защото показват на яве Божията сила.

Ст. 13. Защото в какво …. другите църкви, - не само тия, които Павел основал, но и тия, които са били основани от другите апостоли. Никоя църква не беше приела повече дарове или повече доказателства на апостолска любов и грижа от тях. – Простете ми тая неправда! Ако мислите, че ви съм докачил защото не съм искал поддръжка от вас, моля ви се да ме простите за тази повидимому неправда.

Ст. 14. Ето, …. трети път. В Деянията се споменава само едно посещение, което Павел направил в Коринт преди да пише това послание; и този стих може да не значи нищо друго освен, че два пъти се е канел да ги посети по-преди. Гл. 13:1, обаче, показва че той бил вече ходил в Коринт два пъти. (Виж. Въведение на 1Кор.). – И няма да ви отегча³⁸⁹, т.е., както до сега, така и сега не искам да получавам помощ от вас. – Защото не искам вашето. Той не работи от себелюбие или за пари, но единственото му желание е да се спасят. – Понеже чадата не са длъжни, и пр. Това е хубаво и нежно извинение дето не приел помощ от тях. “Естественно правило е родителите да събират имот за чадата си, а не чадата за родителите; и така, аз, духовният ви отец, искам да сторя същото за вас”. Това не е никак съгласно с мисълта, че в предишният стих той говори на подигравка.

Ст. 15. А пък аз с преголяма радост, и пр. Той не само, че не им иска имотът, но, като техен отец, ще даде за тях своят си имот, и себе си – силата си, времето си, и живота си. Той ще стори всичко това “с преголяма радост”, даже ако, с това изявяване на любовта си, той би загубил любовта им. Той не казва, че малко го е грижа за любовта им, но че неговата любов за тях е толкова силна, че даже непризнателността им не би могла да я потъпче.

Ст. 16. Но, нека е тъй, и пр. Това е истинно или мнимо възражение на противниците му. “Той сам не приел помощ, но това доказва хитростта му. Той прати приятелите си тука, и чрез тях ни ограби”. Ако лъжливите учители са се въодушевявали от такъв подъл дух, добре е сторил Павел, че се е предпазвал да им не даде причина да го клеветят.

Ст. 17,18. Спечелил ли съм аз нещо (Цгр.)³⁹⁰, и пр. Павел опровергава тази клевета като посочва на фактове. Коринтяните знаеха, че Тит и другарите му не събраха пари за Павел; знаеха също така, че сами те се показаха толкова самоотвержени, колкото Павел, и подражаваха примера му. С “не в истите ли стъпки ходихме?”, той може да иска да каже, че Тит и другарите му, като Павел, отказали да приемат помощ от коринтяните. Тука не се говори за отиването на Тит в Коринт, за което споменава в гл. 8, защото той не беше още отишъл, но за това, което се споменава в гл. 7.

Ст. 19. Още ли мислите, и пр. Апостолът иска да им даде да разберат, че той не ги счита за свои съдии, пред които той трябва да се защитава, или че главната му цел е била да ги накара да имат добро мнение за него. – Пред Бога говорим това в Христа. Бог само е наш съдия; и ние говорим като пред Него и като отговорни на Него. “В Христа” ще рече, “както подобава на тези, които са съединени с Христа”. – И то всичко, и пр. Целта ни с това самооправдание е вашето духовно назидание, а не нашата частна полза.

Ст. 20. Защото се боя, и пр. Този страх го беше накарал да се труди за назиданието им по гореказаният начин. – Да ви намеря, и пр. Това се разяснява по-долу, “да не би да има между вас разпри, и пр.” – И да не би да има между вас раздор, и пр., - раздорите, които естественно ще последват от разделението им на партии. Това твърде много се различава от казаното в гл. 7, където той говори тъй похвално за плодовете на покаянието им, но както казахме, това се разяснява, не като предположим, че това е отделно послание, или че дълго време се било изминало между писането на първата и втората части на това послание, през което време Павел бил пак приел известие от Коринт, но като предположим, че в първата глава той е имал на ум разкаяното и послушно болшинство, а във втората част той говори на неразкаяните.

Ст. 21. Да не би, когато дойда, и пр. Нямаше да бъде приятно за Павел да накаже престъпниците, защото щеше да му причини унижение и мъка. Нищо не го унижаваше толкова, колкото да гледа тези, които считал за свои духовни чада, и които бил приел в църквата, че се показват недостойни. – И да оплача мнозина, и пр. Павел ще почувства за тях такава скръб, каквато баща усеща, когато му умре дете; и скръбта му ще бъде по-горчива, защото непокайване за грях е по-голямо зло от смърт. Думата “мнозина” показва, че макар и да са били вероятно малцинство, тези престъпници са съставлявали значителна партия в църквата. – Нечистотата, блудството, и пр. Коринтяните са били особенно изложени на споменатите в тези два стиха грехове. Те били от разни народности, и имали разни учители; заради това, “разпри, завиждания”, и др., е имало помежду им. Градът им бил най-сластолюбив на света; заради това е имало у тях “нечистота, блудство”, и др.

Назад | Съдържание | Напред