Глава 6.

¹ Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

² Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

³ Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

⁴ Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

⁵ Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;

⁶ като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

⁷ Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

⁸ Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

⁹ знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

¹⁰ Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

¹¹ Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

¹² И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

¹³ Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

¹⁴ Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

¹⁵ Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

¹⁶ Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

¹⁷ Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

¹⁸ и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

¹⁹ (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.

²⁰ Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

²¹ Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

²² Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

²³ Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
 

Ст. 1,2. Учението за спасение чрез благодат даром може да се злоупотреби, и се е злоупотребило, като се е мислело, че ако продължаваме да грешим, благодатта ще се умножи, т.е., ще се покаже още по-явно. Това се вижда да е било учението на Николаитите, които се споменават в Отк. 2:6,15. Но апостолът тука не говори на тези, които поддържат такива гибелни мнения, но на тези, които може да възразят на учението за благодат даром, като кажат, че то може да се злоупотреби. Той с негодувание отхвърля възражението, и показва, че евангелието е съвсем противно на такова лъжливо тълкувание.

Ст. 3. Кръстихме се в смъртта му (Цгр.). Кръщение ще рече изповядване на съединение с Христа, или, както се казва в Гал. 3:27, обличане в Христа. Следователно, вярващите се казват, че са в Христа, че умират с него, че се разпъват с него, че възкръсват с него, че живеят в него и той в тях. Христовата смърт изми греховете на людете му. Когато те обличат Христа, те умират към грехът. Той възкръсна, за да оправдае тях, а те възкръсват в нов и свят живот.

Ст. 4. Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, т.е., чрез славната сила на Отца. Срав. с 1Кор. 6:14; 2Кор. 13:4. Няма разногласие между тия стихове, които казват, че Отец е възкресил Христа от мъртвите и ония, които казват, че той доброволно взе живота, който той доброволно положи. Срав. с бел. на гл. 1:4.

Ст. 5-7. Ветхия наш человек бе разпет с него, за да не бъдем вече роби на греха (Цгр.). Апостолът тука разяснява какво иска да каже тука с думите, че сме се разпънали с Христа, че сме се кръстили в смъртта му, и пр. То значи, че стария човек се е съсипал, че грешният ни живот се е прекратил, и че ние сме се избавили от робството на греха. – Който е умрял, той е оправдан⁷⁴ от греха. Много и разни тълкувания са се дали на този стих. Някои са го считали като пословично изречение относно физическа смърт, и че значи, че един престъпник, който е умъртвен не може вече да се счита отговорен за престъпленията си, понеже той ги е изкупил чрез смъртта си. Но това (заедно с други разяснения, които се касаят до смъртта на тялото) не се вижда никак приспособимо на доказателството на апостола. Много по-добре е да разберем, че смъртта, за която се говори тука, е смъртта към грехът, за която се споменава в ст. 3,4,6,8,11. Значението тогава ще е, че както Христос премахна греха като принесе себе си жертва веднъж (Евр. 9:26), така и вярващите, като се съединят с него, умират към грехът, оправдават се чрез вяра в него, освобождават се от властта на греха, и живеят нов и свят живот. Това мнение се потвърждава от ст. 11-14, и от сравнение с думите на апостол Петър (1Пет. 4:1), “Пострадалият по плът престанал е от грехът”, където лесно можем да си въобразим, че той е имал на ум същите тези думи на “любезния си брат Павел”.

Ст. 8-10. Ще и да живеем с Него. Не само, че ще живеем на този свят свет живот, и не само, че ще се съединим с него в небесния и вечния славен живот, но и едното и другото, защото той е “нашия живот” (Кол. 3:3,4). Този живот в Христа започва, когато повярваме, и се усъвършенствува на небето. Както нашият Спасител не може вече да умре след като е направил умилостивение със смъртта си за греховете ни, така и вярващите, веднъж избавени от грях и съединени с него, трябва да участвуват в неговият свят и безсмъртен живот.

Ст. 11-14. Апостолът тука увещава читателите си да живеят според високото си преимущество. Те са били служители на греха, но те са станали сега служители Божии; и съвършенството на промяната се изразява в изречението, “Като от мъртвите оживели”. Тази промяна е дело Божие (срав. с Еф. 2:10, “Негово сме творение, създадени за добри дела”), но от нас се изисква да съдействуваме на това дело. Ето защо той казва, “Да не царува грехът”, “Представете себе си на Бога като от мъртвите оживели”. Така и в Фил. 2:12,13, “Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е който действува във вас”. Павел никога не изпуска от пред вид, и ние не трябва никога да изпускаме от прев див, и двете тези черти на делото на благодатта. – Понеже не сте под закон. Докогато хората се трудят да се оправдаят с делата на закона, те остават под властта на греха, защото законът може само да покаже и осъди греха, а благодатта е която избавя от тая власт.

Ст. 15-20. Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Павел пак се връща на това възможно изопачаване на учението за благодат даром. В ст. 1 въпросът беше, “Да останем ли в грехът, за да се умножи благодатта?”. А тука въпросът е, - Освобождението ни от закона (като средство на оправдание) дава ли ни право да грешим? Такива изопачавания на учението за благодат са се появявали във всеки век от Павловото време и чак до днес; също така се е появявало и възражението на това учение основано на факта, че това учение може да бъде изопачено по този начин. Апостолът тука не се впуска в разискване, но се задоволява само да отблъсне с негодувание възражението. – Образец на вероучението, - учението за благодат даром. – По човешки говоря, т.е., като казвам, че сте били слуги на грехът, а сега сте слуги на Бога, аз употребявам обикновен език, и не искам да кажа, че едната служба е точно като другата. Те са съвсем различни. Но християнинът, колкото и да е свободен в преданността си към Бога, намира се под най-високите задължения да живее свят живот. И така идеята, че вярващият може да продължава да греши, защото той не е вече под закона, но под благодат, е съвършенно противна на първото начало на новия му живот. Тая идея предполага, че той още обича греха и счита за тежко ограничение задължението да бъде свят, когато напротив той е умрял камъ грехът, и е разпънал стария човек.

Ст. 21-23. Какъв плод имахте тогава? – какво добро, каква полза? Някои тълкуватели казват, че плод тука ще каже, както и в Мт. 3:8 и другаде, само поведение. Това е естественното значение там дето хората се сравняват с дърветата или лози, които произвеждат плод, но изречението имам плод се употребява също така да значи “придобивам някое ценно следствие от труда си”, както Павел казва в гл. 1:13, че той желае да посети Рим, за да може да има някой плод (на трудовете си) там, както и другаде. Връзката на смисъла придава това значение на думата и тук. Каква полза или облага придобихме дето слугувахме на греха? Никаква, понеже грехът води само към смърт и съсипване. Но животът на вярата ви принася неизразимата полза на постепенно освещение, и най-накрая живот вечен. Забележете как в съпоставянето, представено в ст. 23, той не казва “Заплатата на правдата е живот”, но “Божието дарование е живот вечен в Христа Исуса нашя Господ”. Всичко идва от благодат. Предопределение, призоваване, оправдание, и вечно прославяне са всички дарове на Божията Благодат. Срав. с гл. 8:30.

Назад | Съдържание | Напред