Глава 2.

¹ Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.

² И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули.

³ От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.

⁴ Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;

⁵ и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;

⁶ тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,

⁷ но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;

⁸ (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);

⁹ то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,

¹⁰ а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските страсти и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните същества;

¹¹ докато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят против тях хулителна присъда пред Господа.

¹² Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,

¹³ наближаващи да получат заплатата на неправдата - люде, които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас;

¹⁴ очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;

¹⁵ оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата,

¹⁶ но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.

¹⁷ Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].

¹⁸ Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.

¹⁹ Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.

²⁰ Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.

²¹ Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.

²² С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
 

Споменаването на истинни пророци и на истинното слово Божие, което те са говорили докарва на ума на апостола предупреждение срещу лъжливите учители между християните, които ще се появят така както лъжливи пророци се бяха появили заедно с истинните между едновремешният Божий народ (ст. 1) те ще имат голям успех (ст. 2). Нравственият им характер ще бъде лош, и чрез прелъстителните си качества те ще бъдат твърде опасни, но погибелта им навярно и бързо ще дойде (ст. 3), подобно на погибелта, която постигна ангелите, които съгрешиха (ст. 4), и света във времето на Ной (ст. 5), и Содом и Гомор (ст. 6). Праведните, като Ной и Лот, се избавиха (ст. 5,7,8); тъй щото явно е как Господ ще постъпи с добрите и нечестивите (ст. 9). Тези лъжливи учители ще се отличат в нечестие (ст. 10-19). Понеже те са се обявили за Христови ученици сетнината им ще бъде по-лоша, отколкото щеше да бъде ако те никога да не бяха се обявили за негови последователи (ст. 20,21). Развитието на характера им показва, че мръсната им развратна природа не е била никога променена; и с повръщането си на явно извършване на нечестие те само отново показват непроменената природа, която те винаги са имали у себе си (ст. 22).

Ст. 1-3. Лъжливи пророци: хора, които претендират, че са пророци, но не са. Бог не ги е призовал; и думите, които те провъзгласяват не са негови. Историята на Ахаав, книгите на Еремия и Езекил, и случката с Валаам (ст. 15) показват, че е имало в старо време такива пророци. Когато божиите синове се събират, и Сатана дохожда помежду им (Йов 1:6); и където истинните божии пратеници се покажат в света, прелъстители и “лъжливи пророци” (2Кор. 11:13) без друго ще се появят. Мнозина такива се появиха между едновремешните християни. Те притезаваха, че имат извънредно знание и святост, и прелъстиха мнозина с притезанията си. Ересите, които те “скрито” въведоха бяха учения враждебни на истината, макар че разпространителите им казваха, че са уж открили по-дълбока и по-висока истина, отколкото другите са научили. Но понеже те не бяха приети от мъдрите и добре-уведомени християни, следствието беше раздор, и лъжливите учения станаха “ереси”, или причини на разделения в църквите. Една отличителна черта на тези учения беше, че те отказваха това, което Евангелието наистина учеше за личността и делата на Господа Исуса. Друга черта беше себелюбието на учителите. Вместо да се стараят за духовното добро на хората, те се стараеха за своята полза. Следователно, те се отричаха от Господаря си, който ги бе купил, и отхвърляха единствения път на спасение, и чрез голямото си нечестие бързо попаднаха под неизбежна погибел. Всичките грешници в един смисъл са купени от Христа, т.е., с кръвта си той е откупил правото да им бъде Господар и Спасител, но те могат да се откажат да бъдат негово притежание, и да загинат вечно, ако и да са изкупени от него. Срав. Вт. 32:6, и виж. бел. на ст. 20-22. Какъв голям грях е да се отрече човек от Христа по който и да е начин! Няма съмнение, че когато е писал тези думи, Петър е чувствувал дълбоко вината си, където се е отказал от Господаря си, макар, че неговият грях беше следствие на страх. Влиянието, което има лъжливо учение върху тези, които го приемат да ги насърчи да грешат; и по причина на лошото им поведение светът захваща да говори зле за пътят на истината, по който те уж вървят, и по който истинните Християни наистина вървят. – Ще ви употребят като търговия⁴¹. Тези, които употребяват овцата само за вълната и кожата й не са истинни пастири на Христовото стадо, но наемници и крадци (Йн. 10:1,12; Д.А. 20:29,30,33).

Ст. 4-9. Апостолът показва чрез три исторически сравнения такива хора навярно ще загинат. Първо сравнение. Св. Писание ни учи, че ангелите са многочислени и твърде възвишени. То ни дава високо понятие за умствените им сили, и за блаженното и славното им състояние. Някои от тях съгрешиха; ние не знаем как, освен, че са били надути от гордост (1Тим. 3:6) и надменност, и се разбунтували против волята и закона на Създателя си. Един от тях се казва, че им е главатар под разни имена: Дявол, Сатана (Отк. 20:2), Веелзевул (Мт. 12:24,27), князът на въздушната власт (Еф. 2:2), и др. Ако и да са паднали от първобитното си високо състояние, злите ангели още притежават голяма сила да правят зло. Злите хора са като тях, и дяволът ги води като пленници, където си иска (2Тим. 2:26), и най-накрая ще бъдат наказани заедно с него (Мт. 25:41). - Преизподня⁴², - мястото на наказание, което отговаря на Геената на Евреите. Там е тяхната тъмница или местожилище до страшният съд. По самото си същество грехът е окаянство, и падналите ангели по причина на греха сега са крайно окаяни, но на старейшините съд окаянството им ще се увеличи още повече. И те очакват това с голям страх (Мт. 8:29). Но страданието им не ги накарва да се покаят и очистят от хреха. Наказанието докарва плод на святост само под влиянието на Божията благодат (Евр. 12:5-11). Горчиво разкайване за грях, вместо да докара такова покаяние, каквото Петър почувствува (Мт. 26:75), може само да накара човека да се отчае, както се случи с Юда (Мт. 27:3-5), и да направи грешника достоен да живее с дявола в света на безкрайно отчаяние. От ужасното им осъждение няма отърваване, понеже то е “вечно” (Отк. 20:10). – Второ сравнение. Ной проповядваше “правда”, т.е., че трябваше да се напусне грехът и да се покорява човек на Бога, който щеше да изтреби света с потоп, ако хората продължаваха да бъдат нечестиви. Това той направи в разстояние на 120-те години, когато той градеше ковчега. Ужасният съд, който постигна света беше впечатлително доказателство на всичките последваи векове на истината, която той проповядваше, и на която и ние трябва да обърнем внимание. – Ной, - един от осемте души, които се избавиха в ковчега. – Трето сравнение. Апостолът сега посочва за пример разрушението на Содом и Гомор с огън. В това осъждение Бог пак показа милостта си като избави Лот и двете му дъщери. Лот беше съгрешил защото беше избрал да живее в такъв нечестив град като Содом, и защото целта му беше сам да се обогати, а не да проповядва правда, и да предупреди и избави жителите на града; и той бе жестоко наказан в поведението и погублението на семейството си (Бит. 14:26), и чрез загубата на имотите си; но при все това той беше добър човек, и не можеше да търпи да гледа нечестието на хората наоколо си. Ако да беше имало десет души като него в Содом, градът щеше да бъде пощаден заради тях; и той не се разруши докато единственият добър човек не излезе от него (Бит. 18:32, 19:22). Колко малко нечестивите съзнават какви злини те избягват, и какви добрини те приемат, поради малцината добри хора помежду им, които, може би, те мразят и гонят!

Ст. 10-16. Лъжливите учители, които щяха да се появят се представят през очите на апостола като да са се появили вече. Той ги вижда в истинския им характер, макар, че мнозина щяха да се прелъстят от лъжливите им притезания и лицемерства. Като се показват, че са кротки и святи, те действително са пълни с надменност и всякакъв вид злини. Те нямат никакво прилично уважение за възраст и върховенство в служба, чин и характер. Те презират управлението, което Бог е учредил, и говорят така както ангелите не биха дръзнали да говорят. Виж. бел. на Юда 8,9. – Пред Господа: в присъствието на Съдията на всички, ангелите и добрите хора се боят да изкажат дръзко и хулително съждение за някого. – Денем, т.е., не само през нощта. Това е най-голяма степен на разпутство, съвършенно нямане на срам. Тези люжливи учители, като скотовете, нямат право знание и съждение; и понеже намират наслаждение, като Валаам, в заплатата на неправдата, и понеже се предават на всякакви беззаконни наслаждения, те ще погинат без друго. – Чада на клетва са⁴³, т.е., съвсем проклети. Лудост е наистина да се бори човек с Бога. – Пророка. Валаам притезаваше, че е пророк, и той изрече някои истинни пророчества (Чис. 22:8,13,18,19, 23:5-16, 19-24, 24:3-9, 16-24). Човек може да приеме послание и откровение от Бога, а пък сърцето му да е в царството на тъмнината. Даже и силата на правене на чудеса може да се приведе от някои си за оправдание в последният ден, когато сърце-ведущият Съдия ще ги осъди, но напразно (Мт. 7:22,23).

Ст. 17. Този стих дава две твърде изразителни фигури. “Безводни кладенци” в пустинята осуетяват надежди; и вместо жизнедающа вода, която човек очаква с нетърпение, той намира въобще кал и прах. Те са не само празни от това, което е добро, но заразителни и отвратителни. – Облаци⁴⁴, - или мъгли, “от вихрушки тласкани”, невеществени, бягащи, и изчезващи в гъста тъмнина. Тази “мрачна тъмнина” трае во веки.

Ст. 18,19. Горди думи, лишени от всяко значение, са знак на празен, слаб ум, но такива думи често прелъстяват слаби и лековерни хора, и ги вкарват в печални грехове. Истинското величие на ума и добродушие всякога е придружено от скромно говорене. Когато някой се мисли за по-умен от апостолите, и по-свят от мерилото на евангелието, той лесно пада в ямата на разпътството, и става съвършенно слуга на Сатана. Такъв човек е този, който обещава свобода от правилата на нравственността под предлог на по-висока духовност и святост. Истинната свобода се състои в подчинението на нашите грешни наклонности; и ако ние им се отдадем, ние падаме в едно робство, което ни докарва злощастие и смърт. Виж. бел. на края на Посланието на Галатяните.

Ст. 20,21. Виж. бел. на Мт. 12:44,45. Мнозина се виждат да отиват добре в християнския живот за няколко време, а после отпадат и стават по-лоши, отколкото са били отначало.

Ст. 22. Този стих показва, че първото изповядване на благочестие не е било придружено с истинско обръщение на сърцето. Вътрешното естество не се е променило наистина. Може да не е било съзнателно лицемерие, защото хората често мамят сами себе си. Те може да се чувствуват виновни в грях, и може да имат дълбоко чувство на страх и скръб, и може да се радват като мислят, че Христос е техен Спасител, и може да са много усърдни да му служат, но те са като куче, на което вкусът се е променил само привременно, и като свиня, която само отвън се е окъпала, а пък вътрешното им естество е останало същото, а първоначалните им вкусове и навици след няколко време са придобили пак предишната си сила. Виж. 1Йн. 2:19, и Евр. 6:4-9.

Назад | Съдържание | Напред