Второ и трето послания на Апостол Йоан

Въведение

I. Кой ги е писал?

Йероним и някои други в ранната църква приписвали тези послания на Йоан презвитера, когото те са предполагали, че не е апостол Йоан. В по-новите времена, същото мнение за съчинителя им се е поддържало. Но свидетелство, че апостол Йоан ги е писал се намира в съчиненията на Ириней, Климент Алексадрийски, Евсевий, и други църковни писатели от първите четири века. В средните векове не се вижда да е имало съмнение за това; и ние го считаме за достатъчно доказано, че уважаемият апостол ги е писал.

II. Кому са писани?

Третото послание е отправено към Гаия. Нямаме причини да мислим, че този Гаий е същото лице с Македонеца Гаий (Д.А. 19:29), или Коринтянина Гаий (1Кор. 1:14; рим. 16:23), или Гаий от Дервия (Д.А. 20:4). Името Гаий беше твърде обикновенно име; и лицето, комуто Йоан на старите си години пише може да е било съвсем различно от лицата, които са имали същото име във времето на Павел, 40 години по-рано.

Не е явно кому е било писано второто послание. Надписът на гръцки е “Еклекте Курия⁵² и чадата й”. “Чадата ти” се казва в ст. 4. “Госпожо”, в звателен падеж, се среща в ст. 5. “Чадата на избраната твоя сестра” се казват, че пращат поздравление (ст. 13). От тези данни следващите съмнения произлизат: - Някоя частна жена ли е на която се пише? Ако е така, по име ли й се пише? Ако името й е казано, Еклекти ли или Кирия се е казвала?

Даже и в старо време различни отговори са били дадени на тези въпроси. Някои са предполагали, че тука се говори за някоя църква, както в 1Пет. 5:13. Виж бел. там и Ваведението на 1Пет. Но против това мнение се дават важни възражения. Думата Кирия не се среща в 1Пет. 5:13. Макар, че Кирия се употребяваше обикновенно в значение на госпожа, но понякога то се употребяваше и като собственно име, както в един стар надпис, който споменава “Фенипа и жена му Кирия”. Така може да е и тука ? “до избраната Кирия”; думата Еклекти (избрана) може да стои като прилагателно, както е и в ст. 13. Но Вулгатата (официално приетият превод на Св. Писание от Римската църква) го превежда, “до госпожа “клекти”, и в ст. 13 нарича със същото име и сестрата. Някои знаменити учени предпочитат този превод. Този е един въпрос, който вероятно никога не ще може да се реши положително.

III. Къде и кога са били писани?

Също така невъзможно е да се определи и това навярно. Посланията много си приличат по стил, и може да са били писани почти заедно. Пътуванията, които се споменават в 2Йн. 12, и 3Йн. 10,14, може да са едно и същото пътуване. Евсевий разказва, че апостолът “когато се завърнал от заточението си на острова след смъртта на Домициан ?. бил поканен и отишъл при съседните езичници, в някои места, за да назначи епископи, в други да нареди църкви, а в други да ръкопожи лица посочени от Св. Дух”. Може да е пред вид на това пътуване, където той заплашва Диотреф в 3Йн. 10. Ако е така, тези послания принадлежат на последния период на апостоловия живот.

Колкото за мястото от където са писани, вероятно е било Ефес.

Второто послание е твърде кратко: един вид писъмце писано в няколко минути, може би на някоя знаменита християнка, която е била лична приятелка на апостола. Но то се занимава с много важен предмет, и хубаво изразява любовта и чистотата на апостоловото сърце. След поздравлението (ст. 1-3), той си изказва радостта, че децата на госпожата са послушни на евангелската истина (ст. 4); напомня й длъжността на взаимна любов, според както неизменяемия евангелски закон изисква (ст. 5,6); говори за лъстци и антихристи, и предупреждава да не се мамят от тях, нито да им дават лице (ст. 7-11); казва, че не иска да пише повече, и изразява надежда за скоро виждане и устно разговаряне; и завършва посланието с поздравления от чадата на сестрата (ст. 12,13).

Второ послание на апостол Йоан

¹ От Презвитера до избраната госпожа и до чадата й, които аз наистина любя, (и не само аз, но и всички, които са познали истината).

² заради истината, която пребъдва в нас, и ще бъде с нас до века,

³ благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от [Господа] Исуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.

⁴ Много се възрадвах, че намерих някои от чадата ти да ходят в истината, както приехме заповед от Отца.

⁵ И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова заповед, но тая, която имахме отначало; Да любим един другиго.

⁶ И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало.

⁷ Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.

⁸ Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда.

⁹ Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.

¹⁰ Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,

¹¹ защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.

¹² Имам много да ви пиша, но не искам да пиша с книга и мастило, обаче надявам се да дойда при вас, и уста с уста да се разговорим, за да бъде радостта ви пълна.

¹³ Поздравяват те чадата на твоята избрана сестра.
 

Тълкувание

Ст. 1,2. Старец⁵³. Апостол Петър като увещава презвитерите (или старците), казва че и той е презвитер (1Пет. 5:1). Петър е казал това от смирение и братска любов. По същата причина и Йоан може да си е дал това название. Или може да са му го дали като почетно название, по причина, че е бил стар, и най-стар от всичките апостоли. Нито в Евангелието си, нито в някое от посланията си апостол Йоан не казва, че той е който го пише. – До избраната госпожа. Виж. Въведение. – Чадата й. Ако думата госпожа значи църква, както някои са предположили, тогава чадата ще значи членовете на църквата. Но това не е вероятно. Посланието е отправено до някое лице, някоя Християнка-майка и чадата й, които са образували най-приятното зрелище на света – едно истинно Християнско семейство. Ако баща им е бил жив, той може да е бил някой непохристиянчен евреин или езичник, но по-естественно е да го мислим за умрял. Виразителното повторение на “истината” в първите четири стиха показва, че апостоловата любов не е само искренна, но и заради истината. Истинско Християнско братолюбие трябва да почива върху приемането на онази евангелска истина, която пребъдва во веки в светиите. – Нас означава и този, който пише и тези, на които пише.

Ст. 3. Там, където истина и любов пребъдват, Божията благодат, милост, и мир изобилствуват. Божията благодат се дава на хората понеже са грешни и имат нужда от прошка; милост – понеже са окаяни и имат нужда от помощ. Ние имаме нужда всеки час и от благодат и от милост. Мирът е действието на милост и благодат, и обема всяко духовно благо. Истина и любов са основните начала на Християнския живот, в който се наслаждаваме на мирът, който е истинното здраве и благосъстояние на душата. Бог е Отец на Христа; и той става наш Отец, в най-високия смисъл на думата, когато влезем в съединение с Христа чрез вярата. Виж. Йн. 1:12,13; 1Йн. 3:1, и бел.

Ст. 4-6. Радостно нещо е когато млади хора ходят в пътя на истината и набожността. – Намерих: той не казва как е намерил. Може да се е срещнал с някои от тях някъде. Това ще разясни, че изражението “от чадата ти” не ще да каже без друго, че само някои от тях са ходили в истината. Той говори особенно за тези, които е намерил, без да говори за другите, но в надписанието (ст. 1) той пише до всичките чада, които са били обичани заради истината не само от него, но и от всички, които са познали истината; от където право е да заключим, че те всички са ходели в истината. – Нова заповед, и пр. Виж. бел. на 1Йн. 2:7,8. – И любовта е това. Виж. бел. на 1Йн. 2:24, 3:11-24, 4:7-21.

Ст. 7. Виж. бел. на 1Йн. 2:18-23, 4:1-6, 5:1-12.

Ст. 8. Значението е⁵⁴: Внимавайте щото ние, вашите учители, да не изгубим заплатата на трудовете си за вас чрез вашето отпадане от вярата. Вашето спасение е нашата заплата. Лична заплата или награда очаква всеки верен служител Христов. Най-малкото нещо направено от любов към него ще бъде възнаградено (Мт. 10:41,42, 25:35,36,45; Лк. 14:14). Надеждата за такава заплата е право подбуждение на нас да работим и да се жертваме заради Христа (Лк. 6:38; Евр. 6:10-12). Но заплатата, която ще се даде на християните ще бъде от благодат, а не защото те я заслужават. Те не правят нищо друго освен длъжността си: след като направят всичко, което могат, те пак са нищожни слуги (Лк. 17:10). Най-голямата степен на любов, и дела на любов и послушание доколкото можем да дадем, се изискват от Божиите заповеди и евангелския дух (Рим. 12:1; Мт. 5:48). Невъзможно е, прочее, за нас да направим Бога длъжен на нас, или да купим небето или каквато и да е награда, като платим някоя цена за нея. Нито може някой да стане по-свят, отколкото се изисква от него, и да има такова преизобилно достойнство, че да даде от него и на другите. Колкото повече сме святи, толкова повече съзнаваме, че сме грешни. Виж. бел. на 1Тим. 1:15. Но нашият “труд на любовта” (Евр. 6:10) докарва изобилна награда в плодовете си, за които можем да се радваме, и в упражнението на духа на любовта и благата, които произтичат от по-голямото ни приличане на Бога. Колкото повече се оприличаваме на тези, които са на небето, толкова повече вкарваме в душите си това, което съставлява небесно блаженство. Трябва да внимаваме да не загубим тая заплата, като се лишаваме от прави възгледи за Евангелието и не изразяваме духа му в поведението си. А това е така най-вече, когато заблуждение изобилствува около нас. Главната ни работа не е да го нападнем, но да пазим добре сърцата си.

Ст. 9. Виж. бел. на 1Йн. 3:10,23,24, 5:10-13

Ст. 10,11. Ние не трябва да слушаме никой учител, който отрича същественна евангелска истина, т.е., истина, която е основно нужна за евангелската система, и отричането на която съсипва душите на хората; и следователно, длъжни сме да нямаме сношение с този, който учи такива работи. Заради това, не трябва да приемаме такъв човек на гости, нито да го поздравяваме като приятел, ако с постъпването си другояче с него ние бихме дали на хората да разберат, че благоприятствуваме на гибелното му заблудително учение, и бихме по този начин увеличили влиянието му за зло. Но даже и с такъв човек, ние трябва да се обхождаме с прилична учтивост, и да му покажем добродушие, ако се намира в притеснение. И с Християни – братя, които вярват в Христа като в Спасител, и Християни – учители, които го проповядват за Спасител, ние трябва да бъдем добродушни, дълготърпеливи, и любезни, ако и да се различават много от нас в някои точки, които не са същественни за спасиние. Виж. бел. на Рим. гл. 14 и 15:1-3; 1Кор. 8:9-12, 9:22. Ние трябва да се въздържаме от дела, които биха се взели като насърчение на явни учители на душеубително заблуждение, макар, че не би било криво да направим същите неща на някой личен приятел, или на друг някой, който не е такъв учител, но който може да поддържа същото заблуждение. Ние трябва с добро да привлечем към истината тези, които поддържат заблуждения, а не да ги отблъснем със строго порицание и вражда.

Ст. 12,13. Твоята избрана сестра. Чадата на тази, за която се говори са били с апостола, когато е писал, и са били добре познати на тази, на която посланието е било пратено. Дали майка им е била наистина сестра, или само сестра по вяра, не се знае. Тя е била, обаче, “избрана”. Виж. бел. на 1Пет. 1:2. Причината защо и майката не праща поздравление е, че или е била умряла, или я нямало. Ако я нямало, то без съмнение тази, на която апостолът пише е знаела, че я няма.

Хубав обичай е да разменяме сърдечни поздравления с приятели в писма и по други начини, и да им желаем всяко житейско и душевно благосъстояние. Честити са онези сестри и братя които, освен, че са свързани с естествени връзки, са също така здраво свързани със връзките на божественната благодат. Когато тези, които са едно по вяра и любов се срещат и приказват за Божията благодат, която те са опитали, те имат предвкусие от небесна радост. Нищо не възвишава, очиства, и ощастливява човешкото общество толкова, колкото влиянието на Евангелието. Наистина Христос е основал небесното царство на земята.

Назад | Съдържание | Напред