Глава 3.

¹ Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

² Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

³ и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

⁴ Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁵ Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁶ Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁷ Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁸ как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁹ Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

¹⁰ (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

¹¹ Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

¹² И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¹³ и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

¹⁴ Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

¹⁵ А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

¹⁶ но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

¹⁷ А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода,

¹⁸ А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
 

Ст. 1-6. Апостолът няма нужда от друго препоръчително писмо освен самите коринтяни, но той не казва това с цел да се хвали, понеже Бог му е дал качествата да бъде служител на новия завет.

Ст. 7-11. Той показва, че Новия Завет и служението му стоят по-високо от Стария Завет и служението на Мойсей, което лъжливите учители възхваляваха толкова.

Ст. 12-15. Той употребява покривалото на Мойсеевото лице като образ на тъмнината на старата наредба и на слепотата на Евреите относно значението му.

Ст. 16-18. Но тази заслепеност ще се премахне, когато евреите се обърнат към Христа, видът на чиято слава променя душата в неговия образ.

Ст. 1. Пак ли започваме да се препоръчваме? Павел трябваше постоянно да има на ум своите хулители в Коринт, и да се пази да не би да му изопачат думите. В гл. 2:14-17, той употребява такъв език, който може да се стори на някой, че е самохвалски; и той очаква, че те ще го обвинят, че е самохвалец. “Пак” означава, че те по-преди са го били обвинили, че хвали сам себе си, - дали в 1 Коринтяни или в други послания, не се знае. – Или имаме нужда, както някои, и пр. Лъжливите учители в Коринт без съмнение са се вмъкнали в църквата чрез такива писма. Те бяха непознати хора, и имаха нужда от такава препоръка. Но Павел, за когото те говореха с презрение, беше толкова добре познат на църквите, и беше надарен с такава чудотворна сила и с такива умственни дарби, че той не е имал нужда от такива писма.

Ст. 2. Вие сте нашето писмо. Фактът, че вие сте се похристиянчили, и че аз можах да образувам такава голяма църква в такъв развратен град като Коринт, показва плодът на трудовете ми, и е единственото писмо, което ми трябва. – Написано в сърцата ни. Някои предполагат, че множественото число включва и Тимотей, но по-вероятно е, че тука, както и на много други места, апостолът употребява множествено вместо единственно число. Виж. бел. на гл. 1:4. Че това писмо е било написано в сърцето на апостола не означава само, че съдържанието на писмото, т.е., съществуването на Коринтската църква, е било нещо драго за него, но особенно, че то му е било нещо добре познато. Той не се е нуждаел да чете съдържанието на това писмо в някое външно писание, защото той го е чувствувал, то е било вдълбано в душата му. – Узнавано и прочитано от всичките човеци. Това е било такова свидетелство за Павловото божественно послание, че е трябвало да убеди всичките хора; никой не е можал да се съмнява за значението му. Може и да се загатва за факта, че Коринт е бил такъв голям и прочут град, че каквото се е случвало в него скоро се е разчувало из цялата империя.

Ст. 3. И явявате се, че сте Христово писмо. Препоръчителното писмо дадено на Павел беше Христово писмо, а не писмо на някой прост човек. Чрез него, сам Христос свидетелствуваше, че Павел е Негов служител. – Произлязло чрез нашето служение. Павел и другирате му бяха инструментите, чрез които Христос преобърнал коринтяните; или, да се придържим към образът, те са били писарите, които са написали това писмо. Голямата стойност на това послание се показва от двойно сравнение: (1) Относно веществото, с което е било написано, “написано не с мастило, и пр.”. Всеки може да пише с мастило; само Христос може да пише със Св. Дух. Похристиянчването на коритнятите беше Божия работа; смиреността, вярата, и любовта в сърцата им са били написани от Св. Дух; (2) Относно веществото, на което е било написано, “не на каменни плочи, и пр.”. То не е, като Мойсеевият закон, написано на някои нетрайни външни вещества, но е написано вътрешно, и ще трае до веки. Десетте Заповеди са били наистина чудесно написани от Божията ръка, и са били доказателство за Мойсеевото божественно послание, но обновението на сърцето е по-чудесно от каквото и да е външно чудо. Може Павел в този стих да си е припомнил Ер. 31:31-33.

Ст. 4. Такава увереност, т.е., толкова сме уверени в истинността и важността на нашето послание. – Спрямо Бога, - че Бог ни е призовал да вършим тази работа, и ще ни подкрепи в извършването й. – Чрез Христа. Павел не уповаваше на себе си, а на Христа, чрез чиято благодат той се надяваше да успее и за напред, както беше успял и по-преди.

Ст. 5. Не че сме способни от само себе си. Апостолът казва тука, че той от само себе си не може даже да помисли нещо право; той не би могъл да разбере евангелските истини ако не беше приел помощ от горе. Колко по-малко той можеше да ги проповядва така, че другите да ги приемат. Всичката му способност за тази работа беше “от Бога”.

Ст. 6. Който ни и направи способни, и пр. Бог ни направи способни не само да мислим право за истината му, но и да служим полезно на новия завет. Заветът направен с евреите на Синайската планина се нарича “стар завет”, а евангелието се нарича “нов завет”. Първият се счита тук за “завет на дела”, а вторият за “завет на благодат”. Истина е, че заветът на благодаттта започва от грехопадението и обещанието за Христа дадено на прародителите ни, и че всички, които са били спасени под старата наредба са били спасени чрез благодат, а не чрез дела. Истина е, също така, че свещенничеството и обредите на Мойсеевия закон бяха всички първообрази на Христа, и този факт им придаваше всичката им стойност. Но евреите и онези християни, които се придържаха към старата наредба не гледаха така на работата. Те считаха обредите за добри дела, чрез които придобиваха Божията благосклонност; и затова за тях Мойсеевият завет беше завет на дела, т.е., обещание на живот с условие ако те бъдат съвършенно послушни. Така гледа на него Христос, когато казва на законника, “Това прави, и ще бъдеш жив”; и по този начин се гледа на него и в този стих. – Не на буквата, но на духа. “Буква” и “дух” означават “закон” и “евангелие”, като Павел да е казал, “Ние не сме свещеници та да извършваме обредите на закона, но проповедници да проповядваме евангелието”. Законът се нарича “буква” понеже беше нещо написано – външно правило. Евангелието се нарича “дух”, понеже е вътрешно начало – духовна сила. – Защото буквата убива. Законът изисква съвършенно послушание, ако ли не, наказва със смърт. Понеже никой не може да отдаде това послушание, той убива всички. Законът също така ни прави да съзнаваме греха си; и ако да нямаше закон, ние не щяхме да знаем, че сме под осъждение. – А духът оживотворява, - евангелието ни оживотворява като ни осигурява оправдателното достойнство на Христовата смърт, и влиянието на Духа да обнови сърцата ни, и това да засвидетелствува в нас, че сме родени от Бога.

Ст. 7,8. Но, ако служението, и пр. Не беше служението, което беше издълбано на камък, но законът, т.е., Десетте Заповеди, които обемаха на кратко закона като закон на дела. Защо се нарича служение на смъртта ние разяснихме в предишния стих. “Служението”, т.е., службата поверена на Мойсей и свещениците, и длъжностите на тази служба, Павел казва, че са били славни. Сиянието на Мойсеевото лице, за което се говори тука, беше едно от многото явления на тази слава. Сиянието на славата, което показваше присъствието на Бога, изобилното употребление на злато в построяването на съдовете и украшения в скинията, багряното и хубаво платно, скъпоценното благоухание, свещеническите одежди, многото жертви, - всичко това беше славно. – Щото израилтяните²⁹², и пр. Виж. Из. 34:29,30. Това сияние ознаменуваше славата на старата наредба в две отношения: (1) То беше външна слава, както и всичките обреди бяха ваншни; (2) То беше привременна слава, “която имаше да престане”, както обредният закон престана, когато Христос дойде. – Как не ще бъде служението на духа, и пр. Ако служението на старата наредба, която сама по себе си нямаше важност освен като приготовление за евангелието, беше славно, колко по-славно ще бъде служението на евангелието. Съмнително е дали “Духът” тука се отнася за Св. Дух, или означава евангелието както в ст. 6. Във всеки случай, значението е същото, защото евангелието си получава всичката сила от Св. Дух. В следващите стихове ни се казват някои от особенните случаи в които славата на евангелието е по-голяма от славата на закона.

Ст. 9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, и пр. Това е едно превъзходство на евангелието и служението му. Призванието им е по-славно от призванието на Аароновото свещеничество, понеже последното е имало “служение на осъждение”, а те имат “служение на правда”. Законът осъжда грешника, и го кара да чувствува, че заслужава наказание. Евангелието го избавя от наказание, и го оправдава пред Бога; т.е., присъдата против него се отменя. И двете са нужни, защото, докато грешникът не почувства, че е загинал, той няма да потърси спасение, но няма съмнение, че делото на евангелието е по-славно.

Ст. 10. И наистина, онова, което е било прославено, и пр. Не стига да кажем само, че славата на закона е по-малка от славата на евангелието. Макар и да е славен сам по себе си, законът може да се каже, че няма никаква слава, когато се сравни с евангелието, както звездите денем нямат никаква светлина по причина на по-голямата светлина на слънцето.

Ст. 11. Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, и пр. Това е друго превъзходство на евангелието. Предписаните от закона обреди бяха само привременни и незадължителни вече, когато евангелието дойде. Но евангелието ще трае до свършването на света, и няма да се последва от друга някоя наредба. И даже когато светът се свърши действията му няма да престанат, но ще траят во веки.

Ст. 12 И тъй, като имаме такава надежда, - че евангелието и служението му ще се покажат по-горни от закона и свещеничеството. Той казва “надежда”, а не увереност, защото беше уверение, което се касаеше до бъдещето както и до настоящето. – С голямо дръзновение действаме (Цгр.)²⁹³. “Дръзновение” е противно на “прикриване”, или на “страх от следствията”; и стихът значи, “Понеже сме напълно убедени в истината и славата на евангелието, и в божественното ни призвание да го проповядваме, затова го проповядваме напълно и без страх”.

Ст. 13. И не сме като Моисея. Като говорим с дръзновение и ясно ние не следваме примера на Мойсей. – Който туряше покривало на лицето си, и пр. Обикновенното тълкувание на това изречение е, че Мойсей покривал лицето си, за да не видят когато светлината е преминавала. Казаното в Из. 34:29-35, се вижда да загатва, че Мойсей се е покривал с покривалото защото Израилевите синове са се страхували да гледат непокритото му лице; но това само се загатва, а не се казва явно; и даже ако да се кажеше явно, не щеше да има противоречие между двете места, понеже Мойсей може да се е повлиял и от двете тези подбуждения, за да си покрие лицето. Мойсей не ги е искал да видят преставането на светлината; и това Павел употребява като първообраз, че те не ще видят края на наредбата си ясно, но неясно, както можали да видят Мойсеевото лице през покривалото. Намерението Божие е било планът на изкуплението да се открие постепенно, за “да не достигнат в съвършенство без нас” (Евр. 11:40). Каквото им беше нужно за спасение, това им се откри, но “който е най-малък в небесното царство (сир., новата наредба) е по-голям (сир. знае по-добре пътя на спасението) от Йоан Кръстител”, или който и да е негов предшественик.

Ст. 14. Но техните умове бяха заслепени. Те не само не виждаха ясно естеството на обредната си наредба, но не го виждаха никак. Бог е имал за цел да ги накара да видят неясно идващата евангелска слава, както Авраам се зарадв да види Христовия ден, но плътските им умове са били съвършенно заслепени, така че не са виждали нищо друго освен самите обреди. – Защото и до днес, и пр. До времето на Павел, когато четяха в синагогите си Стария Завет, евреите не знаеха духовното му значение. Думите “Стария Завет”, като название на Еврейските Св. Писания, не се среща никъде другаде в Новия Завет; евреите не ги наричаха така, защото не признаваха други писания. – Преминава в Христа²⁹⁴. Причината поради която покривалото е останало е защото се отнема само чрез Христа. Само животът и смъртта му, учението и характерът му, откриват духовното значение на храмовата служба, и на цялата Еврейска система на богослужение.

Ст. 15. А и до днес. Каквото Павел казва, че е било истина за неговремешните евреи е истина за тях и сега, защото даже и днес, повече от 1800 години след като Христос с идването си е напълно разяснил закона, те не могат да го разберат. – При прочитането на Моисея, т.е., петте книги на Мойсей, които са били четени в синагигите им всяка събота (Д.А. 15:21). – Покривало лежи на сърцето им. В предишния стих се казва, че покривалото е на Стария Завет, а тука се казва, че е на сърцата им, но то е все същото, защото ние можем да скрием едно нещо или като него покрием, или като си покрием очите.

Ст. 16. Но когато Израил се обърне, и пр. В Из. 34:29-35, се казва, че когато Мойсей се явил пред Бога, той свалил покривалото от лицето си; и в този стих се вижда да се загатва за този факт. Така и когато евреите се обърнат към Господа Исуса с вяра и покаяние, покривалото на невежество ще се премахне, и те ще разберат закона.

Ст. 17. А Господ е Духът²⁹⁵. Това показва защо, ако се обърнат към Христа, покривалото ще се премахне. От разните разяснения дадени за този стих, две само заслужават внимание. Първото е, че Христос е все и в все на евангелието, и само чрез него евангелието оживотворява, а законът убива. Разяснено по този начин, доказателството е следното: “Като се обърнат към Христа, покривалото ще се премахне, защото Той е същността на това евангелие, за което сме казали вече, че оживотворява”. Но във второто изречение на стиха, “дух” се вижда да се отнася за Св. Дух; и някои тълкуватели, като го считат, че значи същото нещо и в двете изречения, дават второто тълкувание, което е следното: “Покривалото ще се отнеме, защото Христос и Св. Дух са едно, и където е Св. Дух, там е свобода”, т.е., като се обърнат към Христа, те приемат Св. Дух да пребивава в тях, който ще им даде свобода вместо предишната им заслепеност. Понеже предишната им заслепеност предполагаше всичките злини на духовна смърт, свобода тука предполага всичките благословения на духовен живот.

Ст. 18. А ние всички, т.е., всички християни, - всички в душите, на които Духът пребивава и им дава свобода. – С открито лице, т.е., с непокрито лице. Той показва по-горе, че евреите по причина на покривалото върху сърцето им не са можали да видят славата Господня, но върху сърцата на християните такова покривало няма. – Като в огледало. Макар и да гледаме така, както евреите и всички необърнати не гледат, ако лицето ни и да е “открито”, когато тяхното е покрито, ние нямаме още онова съвършенно гледане, което ще имаме на небето. Ние не гледаме право в славата на Спасителя, но виждаме, така да се каже, образът й. – Господната слава. Ние виждаме славата на Исуса като Син Божий, съвършен човек, винаги предстоящ и вседостатъчен Спасител, и тържествуващ Глава на Църквата Си (Йн. 1:14, 17:24). – Се преобразяваме в същия образ. Като гледаме хубостта Христова, и ние ставаме като Него. Несъвършенното гледане, с което Го гледаме тука ни прави отчасти подобни на Него, а съвършенното зрение на небето ще допълни образа, защото там “ще сме подобни Нему, защото ще Го видим както е” (1Йн. 3:2). Само християните биват като Христа; и до колкото те биват подобни на Него зависи от това как те изучават и разбират славния Му характер, и се възхищават от него. – От слава в слава, т.е., от една степен на слава в друга. Приликата ще расте повече и повече. Виж. Пс. 84:7. – Както от Духа Господен. Преобразованието се извършва от Св. Дух. Гледане просто на Христовия пример не е силата, която ни преобразява, но е средството, чрез което Духът ни преобразява. “Както” се вярва да значи “както може да се очаква от такъв деец”.

Назад | Съдържание | Напред