Глава 10.

¹ Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

² и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

³ и всички да са яли от същата духовна храна,

⁴ и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

⁵ пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

⁶ А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

⁷ Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

⁸ Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

⁹ Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

¹⁰ Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

¹¹ А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

¹² Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

¹³ Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

¹⁴ Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

¹⁵ Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

¹⁶ Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

¹⁷ тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

¹⁸ Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?

¹⁹ Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.

²⁰ Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

²¹ Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

²² Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

²³ Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

²⁴ Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.

²⁵ Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;

²⁶ защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

²⁷ Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.

²⁸ Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -

²⁹ съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

³⁰ Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

³¹ И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

³² Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

³³ както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
 

Някои са се съмнявали дали има някаква връзка между тази глава и предишната, и някои тълкуватели даже са я считали като съвсем отделна глава, която въвежда нов предмет. Но всеки читател ясно ще види от долното разяснение в какво се състои тази връзка, която сега се приема от всеки, че съществува между двете глави.

В глава 8, той дава съвети на християните в Коринт да бъдат самоотвержени и самообуздани относно ядене на идоложертвенно поради по-слабите братя. В глава 9, той разяснява тази длъжност чрез примера си, като ги увещава да подражават на това самоотвержение за да придобият венеца на безсмъртието.

В първата част на десета глава (ст. 1-13), той привежда доказателства от примера на израилтяните, че те трябва да бъдат самоотвержени. И те както коринтяните са били много облагодетелствувани от Бога; но, при все това, той ги намразил, защото се лишавали от духа на самоотвержението. Това е сериозно предупреждение за християните да не попаднат и те под този грях. Но Бог е всемилостив, и няма да ги остави да се изкушават твърде силно. Във втората част на главата (ст. 14-22), той се връща пак на въпроса за идоложертвеното, и им показва, че освен това, че трябва да се въздържат от идоложертвенно за доброто на другите, те трябва да отбягват от него и по друга причина, именно, да не би да се увлекат в идолослужение. Той казва, че участване в идоложертвенно пируване е идолослужение; и може да има на ум особенно ядене в идолско капище. Доказателството му е това. Участване в Господнята Вечеря прави човека да бъде едно с християните, и е обожаване на Христа (ст. 16,17). Също така и яденето на Еврейските жертви е правело човека едно с Божиите люде, и е било обожаване на Бога (ст. 18). Заключението е, че тези, които взимат участие в идоложертвенна гозба обожават идола, или, по-право, бесовете, на които езичниците действително принасяха жертвите си (ст. 19-20). Но понеже човек не може да се кланя в едно и също време на Христа и на бесове, Христос се подбужда на ревнование (ст. 21,22).

Останалата част на главата (ст. 23-33) е ясна. Позволено им е да купуват месо от тържището и да ядът в частни къщи без никакво предирвание. Но ако им кажат, че ястието е от идоложертвенно, те не трябва да ядът заради съвестта на другите, и защото всичко трябва да се прави за слава Божия, както сам Павел е дал пример за това.

Ст. 1. Защото, братя желая да знаете. Християните в Коринт бяха обладани от извънмерна самонадеяност. Те се похристиянчили, кръстили се в името Христово, били са снабдени с чудотворни дарби, и са считали себе си високо просветени. Следователно, те са били склонни да се отпуснат в бодростта си, да се увлекът в изкушение, и да се вдадът на съмнителни удоволствия. Павел се старае да ги стресне, като им дава за пример евреите, които са били избавени от Египет. Чрез изречението “Желая да знаете”, той им привлича вниманието на нещо важно, нещо което те трябваше да помнят. Вероятно е, че те не са могли да забравят фактите на Изхода, макар че са били вече забравили урока, който тези факти са поучавали. – Макар да са били бащите ни всички. Тука всички се вижда да е най-силната дума. “Не само Исус Навин и Халев, които само от това поколение достигнаха в обетованата земя, но всичките се наслаждаваха на същото божественно покровителство, точно както и вие всички сте покръстени”. Тука той може да загатва за гл. 9:24, “Всички тичат, а само един взима наградата”. – Под облака, - облачният стълп, който ги е водил в пътешествията им (виж. Из. 13:21). Някои мислят, че този облак им е служил за подслон от страшната жега на слънцето; и те изкарват това тълкувание от Чис. 10:34, 14:14, и други такива стихове. – И всички да са преминали през морето, т.е., Червено море, през което Бог чудотворно им отвори път. Тези, които са били така чудотворно водени и избавени лесно, можали да чувствуват, че са Божии люде, приятни Богу, и уверени, че ще се спасят.

Ст. 2. И в облака и в морето всички да са били кръстени от Мойсея¹⁷⁰. Тука се подразбира повечето за значението, отколкото за образа на кръщението. То не се нарича кръщение от обстоятелството, че те са преминали през водата на морето, или че облакът беше вода във вид на пара. Няма никакво доказателство, че те са се измокрили от морето или от облака. Те минаха през морето по сухо. Облакът, който беше над тях не беше някой обикновен дъждовен облак, но един стълп, който денем се гледал като облак от дим, а нощем като огнен стълп. Те преминаха през морето нощем; и за това облакът се е видял на израилтяните като огнен стълп. Принудени сме прочее, да считаме казаното тука за преносен говор. Като преминаха през Червено море и напуснаха Египет по Божие повеление, израилтяните се отрекоха от предишния си робски живот в Египет, и започнаха да живеят нов живот като Божии свободни, като се обвързваха да слушат Бога – и Мойсей като техен богоназначен водач. Погледнато от тази гледна точка, цялото събитие има поразително сходство с изповядване на Християнството чрез кръщение; и въвеждането му тука прави още по-силно Павловото увещание на коринтяните да не подражават бунтоничеството и вероотстъпничеството на старите израилтяни.

Ст. 3. И всички да са яли от същата духовна храна, т.е., от манната, небесния хляб, който поетично се нарича в Пс. 78:25, “ангелски хляб”.

Ст. 4. Същото духовно питие. Защо манната се нарича тука духовно ястие, а водата от канарата духовно питие? Някои биха казали, че така се наричат защото са били доставени чудотворно. Но обстоятелството, че едно нещо е доставено чудотворно не е достатъчна причина да го наречем духовно. Освен това, и канарата от която водата е била накарана да протече се нарича “духовен камък”. И апостолът тозчас прибавя, “И този камък бе Христос”, т.е., е представлявал Христа. По-добре е, прочее, да разберем с Калвин и мнозина други, че те се наричат духовни защото бяха образи на духовни благодеяния. Думите на нашия Спасител в Йн. 6:32,33, ни дават да разберем, че манната беше образ на него.

Как трябва да разберем, че камъкът е придружавал израилтяните? Някои мислят, че апостолът иска да каже, че Христос (на когото камъкът е бил първообраз) ги е придружавал. Но ако той е искал да каже това, не еше ли да каже, че ги е водил? Както се казва, че “пиеха от духовният камък”, сиреч, от водата, която протече от камъка, така и тука можем да разберем, че потокът, който Бог накарал да потече от канарата ги е придружавал в пътуването им. Становището им на Хорив беше на твърде високо място; и повечето от пътя им додето стигнат морето в Есион-гавер е било нанадолнище. Павел не казва, че потокът ги е придружавал във всичките им скитания из пустинята. От Вт. 9:21, можем да заключим, че е текъл за много дни. Колко е текъл не прави никаква разлика в доказателството. Той естественно ще е текъл към Червено море; и огненият, облачен стълп вероятно е водил народа покрай същите долища, през които потокът е текъл, за да могат да се ползуват от тази чудотворно доставена вода, до когато им е трябвала, т.е., докато да стигат някоя страна където биха могли да намерят естественна вода. В последната година на скитането си из пустинята те пак се намериха притеснени за вода; и Бог пак се намеси и ги оттърва, като им даде чудотворно вода (Чис. 20:8-11). Някои разбират, че когато апостолът казва, че камъкът е придружавал народа, той има на ум повторното чудотворно произтичане на вода от някоя канара; но разяснението, което дадохме по-горе се вижда да е по-естественно.

Забележете изразителното повторение на думата всички. Тя се повтаря пет пъти в тези четири стиха. Като, че апостолът иска да каже на коринтяните, - Не дейте забравя, че всичките израилтяни, които последваха Мойсей в пустинята се наслаждаваха на същите преимущества; всички ядоха от небесния хляб; всички пиха от чудотворно доставената вода; но, при все това, не всички от тях бяха Божии истинни люде: не мислете, прочее, че защото сте изповядали Христа, сте се покръстили, и сте участвали в Господнята Вечеря, вие сте наистина негови люде. Но пазете се, бдете и се молете, да не би да предизвикате Божия гняв, и да бъдете отритнати, както бяха отритнати онези стари престъпници в пустинята.

Ст. 5. Пак, т.е., въпреки всичките отличия, които им са били дадени. – В повечето от тях, и пр. Двама само му угодиха достатъчно, за да им позволи да врязат в обетованата земя, макар и вероятно мнозина от тях да влязоха в небесния Ханаан, - Мойсей и Аарон и мнозина други. – Затова ги измори в пустинята¹⁷¹. Това доказва неговото незадоволство. Някои умряха от болест, други от нарочни наказания, но труповете на всичките без разлика останаха в пустинята, освен на Исус Навин и Халев, които влязоха в обетованата земя.

Ст. 6. А в тия неща те ни станаха примери. Тези наказания, които сполетяха евреите, въпреки всичките им преимущества, имаха за цел да ни предупредят. – Та да не похотствуваме за злото¹⁷², и пр. Незадоволни с манната, която Бог им даде, израилтяните ламтяха за Египетските котли на месото. Бог им изпълни желанието и им изпрати пътпъдъци, но в същото време ги порази с голяма язва (виж. Чис. 11). Това беше най-подходящо да предупреди тези, които ламтяха за вкусните идолски пиршества, в които те са участвували, когато са били езичници.

Ст. 7. Нито бивайте идолопоклонници, и пр. Събитието, за което се загатва тука е обожаването на златното теле, както се разказва в Из. 32. С това израилтяните не искаха да се откажат от Йеова; те искаха само някой видим образ от Него, - нещо обаче, което той нарочно беше забранил. За този грях те бяха зле наказани. С взимане участие в угощения давани в чест на идоли, коринтяните бедствуваха да изпаднат в същия грях. – “Людете седнаха да ядат и да пият”¹⁷³. Из. 32:6. Те ядоха и пиха в чест на идола. – И станаха да играят, т.е., да вземат участие в хората¹⁷⁴, които у езичниците обикновенно придружават религиозните пиршества.

Ст. 8. Нито да блудствуваме, и пр. Тука се загатва за Чис. 25:1-9. Блудството беше свързано с идолопоклонство. Някои бяха се отвърнали и обожаваха Моавския бог Ваалфегор, комуто слугуваха публични блудници, с които израилтяните блудствуваха. Понеже това твърде много приличаше на обожаването на Венера в Коринт, коринтяните се намираха в същата опасност, и имаха нужда от предпазване. – И паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. В Чис. 25:9, се казва че са паднали 24,000 души. За да съгласят двата разказа, някои предполагат, че 23,000 са паднали от язвата, а 1,000 души са били отпосле осъдени на смърт от съдиите. По- естественно е, обаче, да предположим, че и Мойсей и Павел говорят с кръгли числа, и че истинското число е било между 23,000 и 24,000.

Ст. 9. Нито да изпитваме Господа¹⁷⁵. Няма допълнение на глагола изкусиха във втората половина на стиха; и това означава, че той има същото допълнение, което има и глаголът в първата половина. Тези, които искат да избегнат доказателство за божеството на нашия Господ, четът този стих така: “Да не изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха Бога”, но това не е естественно, и освен това, трудността не се премахва, защото се подразбира, че ние се намираме в същото отношение спрямо Христа, в което евреите се намирали спрямо Бога. – Ако евреите са изкусили Христа, то показва, че той е съществувал в тяхното време, и че те са имали работа с него. Христос беше, който се появи на Мойсей в запалената къпина. Те го изкусиха, както се разказва в Числа, като са изкушавали търпението му; и вероятно е, че и коринтяните са били в опасност да го изкушават по същия начин.

Ст. 10. Нито роптайте, и пр. Тука вероятно се загатва за Чис. 14:2, където се разправя за роптанието на народа, защото останали разочаровани от известията на съгледвачите. “Изтребителят”, беше ангелът, когото Бог пратил да ги порази с язвата. Някои от коринтяните, може би, са имали склонност към същия дух, и не са били доволни със службата Христу.

Ст. 11. А всичко това им се случи за пример. Всичко това беше праведното наказание, което им се падаше за греховете им, но както всяко съдебно наказание, то трябваше да послужи за пример на другите, и да ги отвърне от такива грехове. – И се написа за поука нам. Ако не беше се написало, то щеше да се забрави, и ние не щяхме да бъдем поучени от него. – Последните времена. Това изречение означава Християнската наредба, която обема времето между първото и второто идване на Христа, без да означи дали това време е дълго или кратко.

Ст. 12. Така щото, който мисли, че стои. Този е общият урок, който трябва да научим от примера на евреите. Той може особенно да загатва за онези, които са припознавали идола, и следователно не са се чувствували в опасност като са се вдавали в изкушение. Такова чувство на безопасност е само по себе си най-главна опасност. Нека всички тези погледнат на примера на евреите и не се уверяват на себе си, да не би и те да паднат. Когато съзнаваме, че сме слаби, тогава можем да сме най-уверени, че няма да паднем.

Ст. 13. Никакво изпитание¹⁷⁶ не ви е постигнало освен това, което може да носи човек. Повечето изкушения принадлежат на един от тези два вида, - тези, които произхождат от привлекателността на греха и светско наслаждение, и тези, които произлизат от трудностите в пътя на длъжността ни. Ние можем да бъдем изкушени от прелъщенията на греха, или от гонения и страдания. Може, когато това послание е било писано, коринтяните да са били изкушавани от първия вид изкушения, понеже се виждат да са били външно благоденстващи, но апостолът иска да каже и за двата вида. “По никой начин вие не сте били изкушавани повече отколкото е обикновенно за хората. Мнозина са падали в същите изкушения и са побеждавали”. – Обаче, Бог е верен. Като е влезъл в завет или съглашение с истинните си люде да ги пази чрез вяра за спасение, той ще остане верен на този завет. Виж. бел. на гл. 1:9. Това е едничката основа за безопасност; ако се облягаме само на своята си сила, ние ежедневно бедстваме да паднем. Не трябва да се лишим от успокоението, което това учение ни дава, ако се пазим от две заблуждения: (1) Бог не ни пази, колкото щем и да грешим, но ни пази от самия грях, от осквернението и осъждението му. Този, който живее несвят или небрежлив живот показва чрез това, че не е човек, когото Бог пази; (2) Бог не ни пази без да иска никакви усилия или бдителност от нас, но като ни кара да се стараем, да бдим, и да се молим, чрез действието на Духа му в нас. – Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата¹⁷⁷. Той не се обещава да ни пази съвсем от изкушение, защото навремене добре е за нас да бъдем изкушени; ако противостоим, ние ставаме чрез това по-силни. Наистина, Бог не може да ни изкушава като ни мами към злото (Як. 1:13); но той ни изкушава като позволява на други да ни прилъстяват. Всяко изкушение, обаче, е ограничено. Бог знае силата на всекиго от нас, и никога не сбърква да наложи на някой вярващ по-тежък товар, отколкото той е готов да му даде благодат и сила да понесе. Ако вярващият не попроси тая благодат, вината е негова, а не Божия. – Но …. ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите¹⁷⁸. Той не ще ни упази винаги да не срещнем духовните си врагове, но винаги ще ни помогне да ги победим.

Ст. 14. Затова, т.е., пред вид на каквото е казал, сир., примерът на израилтяните, и опасността им да паднат като тях. – Възлюблени мои. Павел постоянно показва, че даже когато ги изобличава той говори като любящ баща, а не като съперник или неприятел. – Бягайте от идолопоклонството¹⁷⁹. Колкото и да се мислят в безопасност, той ги считаше че бедствуват да попаднат в този грях, и затова ги съветва да го отбягват, и не само идолослужението, но и пиршества, капища, и всяко нещо свързано с идолослужение. Фактът, че Бог е верен не ни дава право да се впускаме в грях, защото той ни избавя само чрез будност от наша страна.

Ст. 15. Говоря като на разумни човеци, на хора, които са способни да мислят самостоятелно, и да видят дали доказателствата, които той ще им даде са основни или не. – Сами вие съдете за това, което казвам. С това той не иска да каже, че ако тяхното съдене е несъгласно с каквото той казва, той ще признае, че е погрешен; но той изразява уверенността си, че думите му са очевидно прави. Като разумни хора коринтяните не можаха освен да ги приемат.

Ст. 16. Чашата, която биде благословена¹⁸⁰. Това се отнася за виното в Господнята Вечеря. Нарича се чашата на благословението, не защото ни доставя благословение, макар това и да е истина, но защото е чашата над която произнасяме благословение. В Мт. 26:26, се казва, “И благослови и преломи го”; в Лк. 22:19, е казано, “И като благодари преломи го”; “благословението и благодарението” изразява едно и също действие. Чашата е, прочее, чаша на благословение, понеже като я употребяват Божиите раби те отдават благодарности за нея, и чрез това действие я освещават като причастие. – Която ние благославяме. Това разяснява предишното изречение. “Благославяме”, т.е., благодарим за нея (срав. с 3Цар. 8:15; Пс. 103:1, и много други места), “и се молим да бъде истинно благословение за нас, като ни направи причастници в кръвта Христова”. Павел съветва коринтяните да се въздържат от идолски пиршества; и причината, която дава е тази -–Както взимаме участие в Господнята Вечеря ни вкарва в причастие с Христа, така и участване в бесовски угощения ни прави причастници с бесовете. Явно е, прочее, че Павел утвърждава, че приемането на чашата на причастието ни прави някак си причастници в Христовата кръв. И понеже причастие означава задружно съучастие, явно е че тези които заедно се причаават са съпричастници в Христовата кръв, Всичко това се приема от всичките християни. Но ако попитаме в какъв смисъл ние сме съпричастници, различни отговори се дават. Според някои, ние сме физически съпричастници чрез устата си. Ако това е така, тогава всички, които се причащават са съпричастници. И най-големият мръсник, без даже да се покае за един свой грях, може така да получи Христовата кръв. Другото мнение, което и ние споделяме, е че съпричастието е духовно, и че оръдието (ако можем така да го наречем), чрез което го придобиваме е вярата; т.е., като се причасти, вярващата душа наистина получава и се наслаждава с благодеянията на Христовата смърт. Има и друго едно мнение, което се поддържа от някои добри хора; но то трудно може да се разбере, и ние можем навярно да кажем, че едното или другото от двете гореизложени разяснения е правото. Или това, което ние приемаме си остава хляб и вино, или то се преобръща по един чудесен начин в Христовата плът и кръв. Ако Св. Писание ни каже ясно, че такова чудо става, ние сме длъжни да го приемем, макар че чувствата ни не ни дават никакво свидетелство за това, понеже повидимому и по вкус това, което взимаме е хляб и вино. Да кажем, че физически то е хляб и вино, а духовно плът и кръв Христова, ще рече да употребяваме неточен език. Разликата между вещество и дух е огромна. Веществото има величина, тежест, и пр.; духът има ум, чувство, и воля. Исусовите думи, “Това е моето тяло, и пр.”, значат ли, че хлябът и виното си изгубват физическите характеристики? Христовата плът и кръв са физически, а не духовни; и виното не може да стане кръв без физическа промяна. Трябва, прочее, или да приемем физическа промяна, или да вярваме, че причастието е духовно. Този стих не разрешава кое от двете е право; и ние ще разгледаме пак въпроса, когато ще говорим върху следващата глава. – Хлябът, който пречупваме. Това се отнася за хляба в причастието, и разбира се, че трябва да го разясним по същия начин, както и за виното. Ако виното се изменя по един чудесен начин, то и хлябът се изменя.

Ст. 17. Ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло. Това е като разяснение или продължение на доказателството употребено в предишния случай. Колкото и да сме мнозина ние християните, ние сме един хляб и едно тяло. С други думи, както разните частици на брашното се съединяват, за да направят един хляб, и разните части, за да образуват едно тяло, така и ние ставаме едно в Христа; и доказателството на това единство е, че “всички от един хляб се причащаваме”. В църквата, стари и млади, богати и бедни, мъже и жени, всички се причащават от същия хляб и същата чаша.

Някои го считат за неестественно да се наричат християните един хляб, и за това подразбират съществителен глагол в първата половина на стиха, и го четат така: “Понеже един е хлябът, така и ние, като сме мнозина, сме едно тяло в Христа”. Това, обаче, не изменя доказателството. Тука не се прави никакъв извод, но ясно се разбира; християните са едно тяло, защото те се причащават заедно от един хляб; следователно, който взима участие в идолски угощения той става едно с идолопоклонниците.

Ст. 18. Гледайте Израиля по плът, т.е., евреите като народ. Истинния Израил беше Израил по дух, духовното семе на Авраам. – Тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара?¹⁸¹. От някои жертви само една част се изгаряше, а остатъкът понякога се даваше на жреците, а понякога се разделяше между жреците и приносителят на жертвата; и така те ставаха “причастници на жертвеника”. (Виж. първите седем глави на Левит). Начинът на яденето е бил предписан (Вт. 12:18); и каквато цел и да е преследвал причастникът, външното беше обожаване на Йеова. Тези, които дохождат на жертвите се обявяваха за евреи, членове на Божия избран народ. Така и тези, които ядяха от идоложертвенно ставаха участници с идолопоклонници. Достойно за забелязване е, че думата жертва, макар и да се употребява тука и в ст. 19,20, не се отдава на Господнята Вечеря. Тя никога не се нарича жертва в Новия Завет; и учението, че е жертва е човешка измислица.

Ст. 19. Казвам ли аз …., че идолът е нещо? Павел в този стих желае да ги предпази да не направят някое криво заключение от това, което е закал. Той не иска да каже, че идолът действително съществува, освен като парче от дърво или метал. Той не признава, че има такива същества за каквито езичниците мислят своито богове. В гл. 8:4, той казва: “Знаем, че идолът е нищо на света”.

Ст. 20. Тези, които биха искали да се оправдаят, че ядът идоложертвенно можаха да кажат: “Ако няма такива богове, каква врема има тогава? Да бъдеш причастник на идола не значи нищо, понеже идолът е нищо”. Това възражение Павел опровергава в този стих, като казва: “Онова, което езичниците жертвуват, жертвуват го на бесовете, а не на Бога”. Думата, която тука е преведена бесове понякога се употребяваше от гърците да означава богове, както се вижда от Д.А. 17:18, “Дижда се, че е проповедник на чужди богове”, където думата (демонниа) преведена богове е същата дума тука преведена бесове. Евреите, обаче, употребяваха думата демониа да означат падналите ангели, последователите на Сатана; и навсякъде в Новия Завет, освен в горния стих, и в превода на Седемдесетте на Стария Завет, думата има това значение. Трябва, прочее, така да я разберем и тука. Езическите жертви действително се принасят на Сатана и ангелите му. Но в какъв смисъл? Езичниците въобще нямаха понятие за Сатана и ангелите му; и, разбира се, те не му принасяха жертва умишлено. Жертвите им и обожанието им, обаче, действително се отнасяха на бесовете, както плътските люде служат на Сатана, когато не се покоряват на Бога, макар и да нямат такова намерение. Ние трябва да служим или на Бога или на Сатана; и заради това Сатана се нарича “княз на този свят”. Да не слушаш Бога ще рече да изпълниш волята на Сатана. За да могат да постигнат главното си намерение и съборят Божието управление, Сатана и ангелите му надъхали хората да измислят лъжливи религии. Явно е, кога е така, че езичниците тях обожават. – Но аз не желая вие да имате общение с бесовете¹⁸². Думата причастници” има тука същото значение, както в ст. 17,18. Тези, които се причащават в Господнята Вечеря са съпричастници в поклонение на Христос; и тези, които взимат участие в ядене на идоложертвенно са съучастници с бесовете или дяволите в отстъпничеството от Бога.

Ст. 21. Не можете да пиете Господнята чаша, и пр. Езичниците имаха обичай да изливат излияния на земята, и да пият в чест на боговете. “Бесовска чаша” се отнася за това. Вижда се да е имало между коринтяните хора, които са взимали участие и в Господнята Вечеря и в идолски пиршества. Думите на апостола, “Не можете”, някои тълкуват, “Не можете последователно и благоприлично”, т.е., не ви прилича да взимате участие и в едното и в другото. По-добре е, обаче, да разберем, че невъзможността се отнася за това, което пиршествата представляват. “Вие не можете действително да приемете духовно причастието на Христовата кръв и причастието на бесове”. Този, който има общение с Христа ще желае да няма никакво сношение с всичките дела на дявола; и напротив, този който взима участие в чашата бесовска не може да има истинно общение с Христа.

Ст. 22. Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ревнивост или завист се нарича негодуванието, което мъжът чувствува, когато жена му, вместо да го обича както трябва, започне да обича и да приятелствува с друг мъж. Ревността е една от най-силните човешки чувства; и Бог чрез това изразява гнева, който той чувства, когато людете му обичат и се кланят на другиго, а не на него. Във втората заповед той нарича себе си “ревнив Бог”; и това изречение често се среща в Стария Завет. “Господа” тука означава Христа, както, “трапезата Господня” в предишния стих означава трапезата Христова. Той е любящият и верен съпруг на църквата си; и него всеки християнин трябва да обича и да слуша, както жената обича и слуша мъжа си. “Искаме да подбудиме Господа на ревнивост?”. Това ли ни е целта? Ако не е, не трябва да участваме в “бесовската чаша”. – Ние по-силни ли сме от него? Ако не сме, то е глупост от наша страна да възбудим ревнивия му гняв.

Ст. 23. Всичко е позволено¹⁸³. Това е повторение на каквото е казано в гл. 6:12. Както разяснихме там, всичко се касае до неща незадължителни, а не забранени от Божия закон; и тука особенно се разбира за ядене на идоложертвенно. Понеже “за полза” се отнася за другите, някои разбират “за назидание”, че се отнася за него самия; т.е., “всичко не спомага за духовното ми преуспяване”. Не се вижда, обаче, да има причина защо да ограничим до толкова значението. Павел никога не забравяше духовното назидание на Християнските си братя; и той ежедневно работеше съгласно с това си намерение.

Ст. 24. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго. Макар и да е казано в общи думи, това може особенно да се отнася за предмета, който се разисква. Те не трябва да търсят своето удоволствие, когато взимат участие в пиршествата, но духовното добро на другите. Вместо да се ограничи, обаче, само в това, той им дава едно общо правило, което ще им помогне да решат всички подобни въпроси. Значението на заповедтта е също както във втората половина на Христовото съкращение на десетте заповеди – “Обичай ближния си като себе си”. Това не иска да каже, че човек няма никакви длъжности към себе си и семейството си, но че той трябва да се влада от един несебелюбив дух, и искренно да се грижи за доброто на брата си.

Ст. 25. Видяхме, че ядене на идоложертвенно в капищата, като знак на кланяне на бесовете, беше криво. В този и в следващите стихове той казва, че е позволено да се яде месо. – Що се продава на месарницата. Част от идоложертвенното месо се продаваше на тържището, без да има белег, по който да се различи от друго някое месо. Апостолът им казва да го купуват и ядат без да му придирват. – Без да изпитвате за него заради съвестта си, т.е., без да ги гризе съвестта. Човек може да бъде прекалено придирчив – не да избегне това, което е наистина криво, но да се безпокои повече, отколкото трябва за незадължителни работи.

Ст. 26. “Господна е земята и всичко що има в нея”. Тази е причината защо те трябва да ядът. Всичките животни принадлежат на Бога; Той ги е дал на човека за негова храна; и заради това право е да ги ядем. Същата тази истина се поучава по-пространно в 1Тим. 4:3-5. Думите на този стих са взети от Пс. 24:1; и казват, че евреите обикновенно са ги употребявали за благодарение Богу преди да започнат да ядът.

Ст. 27. Ако някой от невярващите, и пр. Ако някой езичник съсед ви покани на гости в къщи, а не в капището, и ако угощението не се счита за религиозно дело, а е просто приятелска гоавка, идете. Св. Писание не ни забранява да имаме приятелски отношения с невярващите. Сам Христос е седял на трапеза с фарисеи, бирници, и грешници.

Ст. 28. Гостенинът не трябва да се кахъри дали месото е било принесено в жертва или не, понеже той го яде като дар Божи, а не като идоложертвенно. Но ако се случи някой слаб брат на трапезата и му каже, че някое ястие е сготвено от идоложертвенно, той трябва да се въздържи и да не яде от това ястие заради него. – И заради съвестта. Това разяснява предишната половина на стиха. Въздържи се заради слабия брат, т.е., заради съвестта му, да не би да го вкараш в това, което съвестта му счита за грях. Тука се съдържа хубав пример за нас, че трябва да се грижим за духовното добро на другите.

Ст. 29,30. Съвест, казвам, не твоята, но на другия, и пр. Знам, че не сте придирчиви, и че няма никакъв грях в самото дело; но внимавайте да не нараните съвестта на другиго. – Понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? Това е трудно да се разтълкува, понеже, повидимому, е противно на това, което апостолът е казал малко по-преди. Заради това, някои го считат за предполагаемо възражение от страна на коринтяните. “Силните” измежду тях се предполагат да казват, “Ако моята съвест удобрява това, което върша, защо свободата ми да се стеснява от съвестта на другиго?”. Това прави мисълта права, но не ни изяснява защо изречението се захваща с “понеже”; освен това, то се вижда несъвместимо с каквото следва, защото Павел не би повдигнал едно възражение без да не му отговори. Трябва, прочее, да разберем, че тези думи са Павлови, и да ги разясним според връзката на мисълта.

Това може да стане по два начина. Златоуст и други едновремешни тълкуватели, и Неандър, Ходж, и други нови тълкуватели, са на мнение, че апостолът иска да каже: “Защо да употребя свободата си по такъв начин, че да навлека върху си осъждението на съвестта на другиго?”. Също така те тълкуват и ст. 30, “Защо да се вдам толкова на прищевките си, даже относно това, което ми се дава по Божия благодат, и за което аз благодаря, щото да бъда охулван?”. Това тълкувание свързва думата “понеже” с предишния стих: Не яжте – понеже не трябва така да употребите свободата си, че да нараните съвестта на другите, и да дадете повод за охулване. Но има важни възражения против това тълкувание. (1) Промяната в първото лице (“защо да се съди моята свобода?”) се вижда май дръзко. (2) Също така дръзко се вижда втикването в текста на мисълта, защо трябва да се обхождам така щото да причиня, и пр. (3) Ако апостолът да искаше да каже това, глаголът тука би се поставил в условно наклонение, - защо свободата ми би се съдила?, а пак апостолът употребява изявително наклонение, защо се съди моята свобода? И в ст. 30 би трябвало да се пише, защо бих бил охулван?, вместо което ние намираме, защо да бъда охулван? (4) С това тълкувание е трудно също така да разберем защо се употребява тука въпросителната форма, защо се съди моята свобода?, и пр. Ние бихме очаквали Павел да говори в повелителна форма, като например – Да не бъде охулвано доброто ви.

Тези размишления са накарали Бенгеля, Майер, и други тълкуватели да поддържат, че апостолът тука дава причината на това, което казва в първата част на този стих, “Съвест казвам, не твоята, но на другиго съвестта”; понеже (можете наистина да речете) моята свобода не трябва да се съди от съвестта на другиго. Ако разберем значението на стиха така, думата понеже, в началото на изречението, се вижда да е твърде на мястото си. Също си е на мястото тука и в следващия стих въпросителната форма. Апостолът се вижда да утвърждава изново и да пази началото на свободата в незадължителни неща, и в същото време да увещава братята в Коринт да се въздържат, за да не би да наранят съвестта на по-слаби братя. В този случай, право беше да ядът и право беше да не ядът; и за да решат дали да ядат или да не ядат, добрите братя трябваше да вземат под внимание нещо повече, отколкото личното си удоволствие.

Ст. 31. И тъй, ядете ли, пиете ли, и пр. В заключение на разискването, Павел полага великото начало, по което християните трябва всякога да се водят. Началото е това: Както плътският човек прави всичко за своя си полза и удоволствие, така и християнинът трябва да прави всичко за слава Божия, понеже ако такива обикновенни работи, като ядене и пиене, стават за такава цел, то всичко трябва да се върши за същата цел. В този случай, ако коринтянинът се попиташе, “Какво право имам?”, той щеше да яде; но ако се попиташе, “Какво поведение ще направи чест на Учителя ми?”, разбира се, че едно любезно и самоотвержено зачитане на “слабия брат, за когото умря Христос”, би се предпочело, отколкото едно себелюбиво самоудоволствие. И въобще така е. Правилото на християнина трябва да бъде, - Да забравя себе си; нека целта на живота ми бъде да помогна за почитанието на Бога; нека се трудя всеки ден да му угаждам, да бъда като него, и така да се обхождам, че да накарам и другите хора да го обикнат и слушат.

Ст. 32. Не ставайте съблазън. Това е един начин, по който можем да прославим Бога, - така да живеем, че да не съблазняваме хората. От всички други причини недостатъците на християните правят другите да се препъват най-повече; и заради това от най-голяма важност е за всеки християнин да бди върху подбужденията и делата си, да не би чрез небрежието си да даде повод на грешниците да продължават в греховете си. В случай на ядене идоло-жертвенно месо, ако коринтяните не се въздържаха те щяха да съблазнят два класа невярващи, - евреите, като им се покажеха, че удобряват идолопоклонството, което беше отвратително за тях; и елините, като ги насърчат в идолопоклонството им, и ги накарат да си мислят, че е поне невредително. Даже “Божията църква”, т.е., слабите й членове, щеше да се съблазни. Но това, което апостолът им заповядва не се отнася само до тях, но до всички ни.

Ст. 33. Както и аз угаждам на всички. Той сам правеше това, което съветваше другите да правят. Понеже недостатъците на християните са най-лошите спънки в пътя на другите, нищо не прави проповедтта по-силна, отколкото да бъдем сами примери на това, което учим другите да бъдат или да правят. Този стих се отнася за това, което е казал в тази и в предишната глава, особенно в гл. 9:19-23. Всеки трябва да действа съобразно с началото, което той ни поучава, и в същото време да се пази да не го изкриви. Да приемем езически празници и обреди, и да ги празнуваме в името на светии, или да прекръстим езически богове в светци, ще рече да изкривим това начало. То е ограничено в неща незадължителни, - в отстъпки чрез които чистотата на нашата религия няма да се нащърби, нито лъжовни или вредни мнения да се укрепят.

Назад | Съдържание | Напред