Глава 28.

¹ И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

² А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

³ И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

⁴ А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

⁵ Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

⁶ А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

⁷ А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

⁸ И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

⁹ Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

¹⁰ които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

¹¹ И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

¹² И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

¹³ И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

¹⁴ гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

¹⁵ отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

¹⁶ А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

¹⁷ И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

¹⁸ които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

¹⁹ Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

²⁰ По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

²¹ А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

²² Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

²³ И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

²⁴ И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

²⁵ И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

²⁶ "Иди, кажи на тия люде:
Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете;
И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

²⁷ Защото затлъстя сърцето на тия люде,
И ушите им натегнаха,
И очите си затвориха,
Да не би да гледат с очите си,
И да разберат със сърцето си,
И да се обърнат та да ги изцеля".

²⁸ Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

²⁹ [И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

³⁰ А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

³¹ като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.
 

Ст. 1. Островът се наричаше Малта. Общоприето е сега, че този превод е прав. Гръцкото име на островът е Мелити. Има и друг остров горе във Венецианския залив, който в старо време е имал същото име, а сега се нарича Меледа; и някои писатели преди време са поддържали, че той е бил островът, където Павел претърпял корабокрушение. Но това мнение сега е въобще напуснато. С един силен североизточен вятър един кораб, който се тласка безпомощно би бил закаран право от Клавдий към Малта, но не би могъл да стигне в Меледа. Един Александрийски кораб, като корабът, с който Павел и другарите му отивали за Италия, естественно би презимувал в Малта, но мъчно е да се предположи, че такъв кораб би отишъл в Меледа, 1,120 километра на север от Клавдий. Освен това, ако Юлий, заедно с тези, които бяха под властта му, би се намерил в Меледа, не можем да си разясним защо той да отплува с кораб, който отивал за западния бряг на Италия, когато той е можал да отиде в Рим много по-лесно от изток. И, най-сетне, градът Сиракуси, на източния бряг на Сицилия, би бил право в пътят на един кораб, който отива от Малта за Потиоли, но би бил съвсем вън от пътят на един кораб, който е отплувал от Меледа. Всичките съображения потвърждават преданието, че мястото на Павловото корабокрушение е било на северната страна на Малта, около 93 километра на юг от Сицилия.

Ст. 2. Варварите ни показаха голямо човеколюбие (Цгр). Името варвари се употребява тук, не за да означи диваци, но (както в Рим. 1:14), тези които не говореха тогавашните високо-образовани езици, гръцки и латински. Човеколюбието показано на корабокрушените от туземците на остовът доказва, че те са били кротки и човеколюбиви хора.

Ст. 3-6. Една ехидна излезе от топлината. Тя е лежала замръзнала в храсталакът, но като усетила топлината се съживила и ухапала Павел за ръката. Жителите от островът като видели, че Павел е затворник, бързо-бързо, но сега доста естественно заключили, че той е убиец, който щеше сега да претърпи наказание за злодеянието си. – Промениха мнението си и думаха, че е бог. Сравни с това впечатлението на Ликаонците за Павел и Варнава (гл. 14:11-13).

Ст. 7-10. Понеже Павел щеше да престои три месеца в островът, видяло се угодно на Бог да извърши чудеса на целение чрез него, и така, без съмнение, да отвори път за тези, които видяха свидетелството на Божията сила и благодат да приемат Евангелската вест и придобият изцеление на душите си.

Ст. 11. Диоскури (Цгр.), т.е., според гръцката митология, близнаците синове на Юпитер, наречени Кастор и Полукс. Те се почитаха като покровители на моряците.

Ст. 12. Сиракуза, - главният град на Сицилия, и право на пътят от Малта за Рим.

Ст. 14. Намерихме братя. Потиоли беше едно от най-важните Италиянски пристанища, и беше мястото, където Александрийските кораби, които носеха жито обикновенно се разтоварваха. Съществуването на една Християнска дружинка от ученици е любопитно, понеже показва бързината, с която Евангелието е напредвало даже там където апостоли не бяха работили.

Ст. 15. Трите кръчми бяха на 52 километра от Рим, и Апиевото тържище - 68. То беше доста дълъг път за тези приятели да отидат да посрещнат апостолът. Но някои от тях вероятно са били негови сътрудници по други места, и всички са го знаели чрез посланието му, което им беше пратил от Коринт преди три години; и те трябва да са се почувствували добре възнаградени за дето си сторили труд да отидат толкова далеч да го посрещнат, когато са видели радостта и насърчението, което тяхното посещение е причинило на Божия човек. Основата на радостта му и благодарността му към Бога е била без съмнение тази, че Евангелието бе се вмъкнало и толкова повлияло в столицата на империята.

Ст. 16. Затворниците, които се изпращаха от областите в Рим, за да ги съдят там биваха обикновенно затваряни в една тъмница близо до преториянския стан, вън от градът на североизток, но понякога им се позволяваше да си изберат жилището, където щат под стража на един войник. Това позволение се дало и на Павел, който беше спечелил почитанието и доверието на всички, които го бяха пазили. Той беше вързан с верига за войника, който го пазеше. За тази верига той споменава в ст. 20, и в посланията, които писал във време на затвора си (Еф. 6:20; Фил. 1:7; Кол. 4:18).

Ст. 17-20. По първите от юдеите. Имаше много юдеи, които живееха в Рим. Някои бяха закарани там като пленници; и ги държаха за няколко време в робство. Мнозина от тях са били освободени, и са се занимавали с разни работи. Някои са се били обогатили. Йосиф казва, че когато оплаквания били пратени от Ерусалим в Рим против Архелай, синът на Ирод I., тези оплаквания били поддържани от 8,000 евреи живущи в Рим. – Заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига. Срав. с гл. 23:6, 24:21. В Рим, както и другъде, Павел се отправя първо към израилтяните, защото касателно до обещанията те и той стояха на еднаква почва. Новият Завет беше просто изпълнението на обещанията, които се намираха в писанията на пророците, така че Евангелието беше наистина “надеждата на Израиля”.

Ст. 21,22. Юдеите в Рим не били още получили официално известие от Синедриона за Павел; и раздразнението, което стана по случая на жестокото преследване на християните в Ерусалим не беше още достигнало до тях; те само знаели, че за тази нова ерес “навсякъде противно се говори”. Не е чудно, прочее, че те са били любопитни да узнаят какво този водач на така наречените еретици е имал да каже.

Ст. 23-28. Павел, както му беше обичаят, се разговаряше със съотечествениците си от Писанията. И някои повярвали, но вижда се, че повечето от тях са били с корави сърца. В това той вижда изпълнението на думите на Ис. 6:9,10. Думите казани от Господа на Исая за израилтяните във времето на пророкът добре описват противниците на евангелската вест. Заради това, както в Антиохия Писидийска, където евреите говореха напротив и хулеха (гл. 13:46), и в Коринт (гл. 18:6), той се отправи към езичниците, така и сега в Рим апостолът дръзновенно казва на невярващите евреи, че Божието спасение се изпрати на езичниците, и че те ще послушат вестта. Павел беше особенно призован да проповядва евангелието на езичниците, но при всичко това, той толкова усърдно желаеше да спаси съотечествениците си, щото той се възползваше от всеки случай да им проповядва Христа. Дано всички имаме повече от духът, който го въодушевяваше!

Ст. 30,31. Тези два стиха са едничкото упоменаване, което ни се дава за Павловите евангелски трудове през двегодишния му затвор в Рим. Радваме се, че той проповядвал благословеното евангелие през тези две години дръзновенно и верно и безпрепятственно. Знаем също така, че той се грижел и за далечните църкви, и написал скъпоценните си послания на Ефесяните, Колосяните, и Филипяните, в последното, от които той споменава за християни в домът на императора (Фил. 4:22). От забележки в тези послания се научаваме, че Лука, Тимотей, Епафраст, Марко, Аристарх, и Тихик бяха между помощниците, които са били с него през времето на затвора, и че някои от тях са били пращани от време на време да се грижат за евангелското дело в други градове. За краят на Павловия съд пред императора, за по-сетнешния му живот и трудове, и за времето или начинът на смъртта му Св. Писания не ни дава никакво известие. Явно е, че то не е било писано с цел да превъзнася апостолите или мъчениците. Почти верно е, обаче, от това, което някои древни Християнски писатели казват, че Павел бил пуснат от Нерон през пролетта на 63г. след Р.Х., че той отишъл на скоро след това в Испания, където проповядвал евангелието, че посетил и Крит, където той оставил Тит да надзирава евангелското дело, Милит, където той оставил Трофим (2Тим. 4:20), и Ефес, където оставил Тимотей; после ходил в Троада (2Тим. 4:12) и в Никопол в Епир (Тит 3:12), и около 67г. след Р.Х., той бил пак закаран в Рим като затворник, където бил осъден от Нерон, и по заповедтта му посечен. Климент Римски, около края на първото столетие, като пише на църквата в Коринт (§5), казва че Павел преди мъченичеството си бил достигнал до най-далечните краища на запад. Писателят на мураторийския канон (около 170г. след Р.Х.), казва че Лука не е разказал Павловото пътуване в Испания. Евсевий (320г. след Р.Х.) в Църковната си История II., 22, казва че апостолът, след катосе оправдал сполучливо, пак отишъл да проповядва евангелието, и сетне дошъл пак в Рим, и бил посечен от Нерон. Златоуст го споменава като несъмнен факт, че “Павел, след като поживял в Рим, отишъл в Испания”, и Йероним, около същото време, е писал, че “Павел беше пуснат от Нерон, за да може да проповядва Христовото евангелие на запад”. Не намираме нищо в някое старо писание, което да противоречи на тези утвърждения.

Новият Завет не ни казва нищо нито за тези последни Павлови трудове, нито за смъртта му; така той не ни казва нищо и за трудовете или за смъртта на осмина от първите дванадесет апостоли, или на Матия, макар, че имаме случайни свидетелства, че те са се разпръснали по разни и далечни страни, и работили усърдно за провъзгласяването на евангелието.

Назад | Съдържание | Напред