⁵ Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

⁶ Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

⁷ Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

⁸ А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

⁹ Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

¹⁰ А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

¹¹ (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

¹² А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

¹³ И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

¹⁴ Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

¹⁵ Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

¹⁶ Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

¹⁷ Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

¹⁸ Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

¹⁹ Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.

²⁰ Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата.

²¹ В положение на роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай случая);

²² защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

²³ С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

²⁴ Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

²⁵ Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

²⁶ И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

²⁷ Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

²⁸ Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

²⁹ Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

³⁰ и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;

³¹ и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние * на тоя свят преминава.

³² А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

³³ а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

³⁴ Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

³⁵ И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

³⁶ Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към дъщеря си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

³⁷ Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре.

³⁸ Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

³⁹ Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

⁴⁰ Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

В тази глава Павел отговаря на разни въпроси, които Коринтската църква му била задала относно женитбата. Главата е разделена на 4 главни отдела:

(1) Ст. 1-11. Общи наставления за женитба и парясване или развод.

(2) Ст. 12-16. Смесени бракове, т.е., когато само мъжът е бил християнин, или само жената християнка.

(3) Ст. 17-24. Общото правило, че покръстените трябва да си остават в същите отношения, които те са заемали преди да се покръстят.

(4) Ст. 25-40. За девици и вдовици.

Ст. 1. А относно това, що ми писахте. След като разгледал злините, за които той бил се научил от другите, Павел сега започва да разглежда писмото, което му били изпратили от Коринт. Ако това писмо да не се беше изгубило, то щеше да ни помогне твърде много, за да разберем отговора му. – Добре е човек да се не докосва до жена. Вижда се, че е имало разногласие помежду им върху брака. Вероятно е, че новопокръстените евреи са го мислили за задължително; под старата наредба всеки се женеше, и до ден днешен се счита за безчестие за един възрастен евреин да бъде неженен. Други членове на църквата, без съмнение, са го мислили за нежелателно, ако не за криво. До някъде, Павел поддържа последното мнение. Той казва за девственността, че “е добро”, т.е., полезно и износно състояние.

Св. Писание трябва да се тълкува чрез Св. Писание; и за да можем да си помогнем да разберем този стих, трябва да помним, (1) че в ст. 25 и 26 на тази глава той изрично казва, че си дава мнението “за настоящата нужда”, т.е., по причина на особенните трудни обстоятелства, в които те се намираха тогава; (2) че в 1Тим. 4:3, той казва, че забраната на жененето е един знак на голямото вероотстъпничество; (3) че бракът е божественно учреждение. Бог казал “ не е добро човек да е сам”, и дал на Адам жена в Едем, когато той бил още безгрешен; и (4) че бракът винаги се представлява в Св. Писание като нещо честно (както в Евр. 13:4), и се употребява да представи святото сношение между Христа и църквата му (виж. Еф. 5, и разни места в Откровение).

Павел показва, че в някои обстоятелства безбрачието е добро; че понякога ако един човек е въздържателен, той може да служи на Бога по-действително ако не се ожени. Но не е съгласно със Св. Писание да представяме безбрачието като по-свято и по-приятно състояние само по себе си, а да го налагаме като задължение на духовенството прико противоречи на 1Тим. Неизказани са скандалите и други злини, които са последвали от това принудително безбрачие; вероятно е, че никаква друга погрешка във външните неща не е принесла толкова вреда на църквата.

Ст. 2. Нека всеки мъж има, т.е., като правило. Може да има хора, които като Павел, могат да служат на Бога по-добре неженени, но физическтото устройство на един човек не се променя с промяната на вярата му, и вътре както и вън от църквата, правилото трябва да бъде за всеки да се жени. – Своя си жена, - една, защото многоженството е противно на евангелието. Няма нито един стих в Новия Завет, който да дава право на един християнин да има две жени. Това правило се полага по причина на блудодеянията. Някои то най-добрите отци на Християнската църква, като, например, Златоуст и Августин, погрешно препоръчват безбрачието като нещо особенно богоугодно. Ако те бяха обърнали по-голямо внимание на този стих, много от злините, които са произлезли от монашеската система можаха да се избегнат. Всеобщото правило е, че колкото повече бракът се почита, токлова по-чисто става обществото.

Ст. 3-5. Както някои са разубеждавали хората да не се женят, така те учили, че е добродетелно нещо за жените да се въздържат от схождание. Като имаха погрешното мнение, че има нещо свято в безбрачието, те мислеха, че никой женен човек не може да достигне до висока степен на духовност без да напусне женитбата си. Следователно, жена, която напуснеше мъжа си, или мъж, който напуснеше жена си, и отидеше да живее в някой манастир, заслужаваше всяка похвала. Против тази грешка апостолът възстава. Той казва, че да правим така ще рече да “останем лишени един от друг”. Когато един мъж или една жена се ожени, той или тя загубва правото да владее на тялото си. Даже и ако двамата се съгласят на въздържание, той не ще щото това съгласие да бъде вечно. Когато и мъжът, и жената се съгласят, те имат право и може да бъде полезно за тях да се въздържат за няколко време доброволно, а не принудително. В това отношение жената има толкова право, колкото и мъжът. Единият владее тялото на другия. Явно е също така, че всеки мъж трябва да има само една жена, защото ако има много жени, как може да се каже, че всяка владее на тялото му?

Ст. 6. Но това казвам. За какво се отнася “това”, не може точно да се каже. Някои мислят, че се отнася за ст. 5, т.е., да се разлъчат с взаимно съгласие, и после пак да се сходят. Други мислят, че се отнася за ст. 2. Това се вижда да се съгласува най-добре с това, което казва по-късно, като да иска да каже: “Позволява се на всичките хора да се женят, но не е задължително; ‘Защото бих желал всички човеци, и пр.’”. – Като позволение, а не като заповед. Някои разбират първообразното да значи, “Бог ми позвалява да кажа това”, т.е., “Тука аз не говоря по боговдъхновение”. Това може да бъде право (виж. ст. 12,25); но може да не е криво и мнението на другите, които мислят, че Павел иска да каже: “Аз (говорейки като боговдъхновен) давам този възглед за отношенията между женени хора само като позволителен, а не като повелителен възглед”.

Ст. 7. Обаче бих желал всичките човеци, и пр. Той би предпочел всичките човеци да бъдат неженени като него през времето на тогавашната нужда, ако могат да се въздържат; или той може да иска просто да каже, че би желал всичките да имат неговото въздържание, и да могат да подчинят тялото, било, че са женени или не. – Но всеки има своя особен дар. Всичките хора нямат дарба на въздържание, но те може да превъзхождат в други дарби.

Ст. 8,9. В тези стихове, той се отправя особенно към неженените, а в следващите стихове особенно към женените. – Неженените и вдовиците, т.е., всички, които сега не са женени, било че някога са били женени или не. През тогавашните гонения и притеснения, когато са били изложени на изпъждане от домовете си, и на гонение като диви зверове, добре би било за тях да не бъдат обременени със семейства. Но, ако не могат да се въздържат, той им позволява да се оженят, защото “женитбата” не е грях, но “разжегването” е грях. Даже и ако действително не съгрешат, но ако умовете им са пълни със сладострастни желания, ще бъде по-добре да се оженят.

Ст. 10. А на женените заръчвам, не аз, и пр. Той не иска да каже, че това, което им е заповядал по-преди се основава на неговата лична власт; и то донякъде си беше Христово слово, понеже беше боговдъхновенно. Това, което той иска да каже е: “Не е нужно да давам нова заповед на женените, защото сам Господ, когато беше тука на земята, е заповядал” (виж. Мт. 5:32, 19:3-9, и пр.). Христос е поучавал, че освен за прелюбодеяние женитбата не трябва да се разрушава. Павел тука не споменава прелюбодеяние, но той знаеше, че коринтяните бяха запознати с Христовите думи, и следователно, нямаше нужда да ги привежда. Добре е да стъпваме в брака предосторожно, но като стъпим веднъж в него, ние трябва да останем в него. Ако очакваната радост от съдружието един на друг не се постигне, ако единият от двойката заболее и боледува с години, те пак трябва да останат заедно. Нищо друго освен прелюбодеянието (с, може би, едно изключение, както ще видим в ст. 15) не може да оправдае един мъж да паряса жена си.

Ст. 11. Но, ако го остави¹³⁸. Това не иска да каже, че тя прави добре да се разлъчи, макар, че мъжът й може да е извънредно груб, и че това може да оправдае разлъчването й. Но ако тя се разлъчи, било че има право или не, тя има пред себе си само две неща, от които да избере: или трябва да се примири с мъжа си, или да си остане неженена.

Ст. 12,13. А на другите казвам аз, не Господ. В предшните стихове се предполага, че и мъжът и жената са християни. Сега се поражда въпросът за смесени бракове. Под Старо-Заветната наредба, на Божиите люде беше заповядано да напуснат чуждите жени; и някои може да ги е глождила съвестта, след като са се покръстили, да живеят с езичници жени или с еврейки. Относно такива хора Христос не е дал никаква заповед, когато е бил на земята; и това е което Павел иска да каже, когато казва, “Аз казвам, не Господ”. Наистина, някои казват, че той иска да рече, че от тук нататък в тази глава, той само си дава частното мнение, а не говори по боговдъхновение. И ако той да беше ясно казал, “Тази част от писмото ми е различна от другата; едната е Божия дума, а тази е само моя”, ние можехме да го приемем като небоговдъхновенно мнение. Но това не е необходимо и най-естественно тълкувание. Въпросът за смесени бракове беше важен; и защо Бог да не открие волята си относо това както и относно всичко друго? Павел, когато не говори боговдъхновенно, беше погрешим човек; и те щяха все още да се съмняват дали той имаше право или не. И така, ние трябва да го разберем, че иска да каже, “Колкото се касае до тоя въпрос, аз не привеждам Христовата заповед, както в 10-и ст., но давам нова заповед”. Това е, прочее, част от писанието, което е боговдъхновено; и Павел открива Божията воля в тази глава толкова, колкото в коя да е друга част на посланието. – Ако някой брат, т.е., някой християнин. – Има невярваща жена, т.е., която не е християнка, но е или еврейка или езичничка. – И тя е съгласна да живее с него. Понякога, както се загатва в ст. 15, жената може да бъде толкова слепешком предадена на старата си вяра, че да не иска да живее с християнина си мъж. Но ако тя предпочете да живее с него, той трябва да счита брака си за свещен. Нито християнка жена може да напусне мъжа си, бил той евреин или езичник, по причина на вярата му. Ако той я преследва така, че тя да не може да живее с него, тогава причината, поради която тя ще го напусне ще бъде неговата към нея жестокост, а не разлика във верите им.

Ст. 14. Защото, и пр. Този стих дава причината защо такива бракове не трябва да се скъсват. То е, защото невярващия мъж бива “освещен” от вярващата жена, или невярващата жена от вярващия мъж. Различно се тълкува значението на думата освещен тука. Тя не може да се отнесе за вътрешна светост, нито иска да каже, че мъжът се спасява чрез вярата на жената, или че той се повлиява от нея за спасение. Както видяхме по-преди, думата понякога означава “запазен за свещенно употребление”, както храмът и жертвата бяха святи, макар, че сами по себе си нямаха нравствен характер. Такова освещение произхождаше понякога от сдружение, като например златото се освещаваше от олтаря, на който е било поставено. Така и невярващия мъж се освещаваше от сдружението си с вярващата си жена.

Има, обаче, две мнения за размера на доказателството. Според някои, то значи просто това, “Сега бракът ви е законен, така че вие не трябва да се считате, че живеете прелюбодейно, но в истински брак; иначе чадата ви щяха да бъдат незаконни, но сега те са законни”, - т.е., доказателството иска да каже това, “Ако вашето сношение е скверно, то всичките ви деца, особенно тия които са се родили след като сте се похристиянчили, са незаконни. Но вие не ги считате за такива, и следователно, вие трябва да считате брака си за законен”.

Има поне две възражения на това тълкувание: (1) Бракът не ставаше законен от вярването на жената, но беше законен преди тя да повярва. Бог го е учредил за всичките хора. Има законни бракове между езичници и между християни; иначе, не би било възможно за тях да прелюбодействат; (2) Думата освещен не се употребява никъде другъде в този смисъл. Ако Павел е искал да каже, “Бракът ви е законен, иначе чадата ви щяха да бъдат незаконни”, чудно е, че той не е употребил простите Гръцки думи за тези идеи.

По-обикновенно разяснение е това, което придава на думата освещен значението “турен на страна, или запазен за свещенно употребление”, което споменахме по-горе, че тя често има. Мъжът трябва да се счита не за нечист, не за идолослужител, но че е свързан с Християнското общество. Всичките евреи се наричаха свят народ, т.е., определен да служи на Бога, макар че мнозина и, може би, повечето от тях да бяха далеч от да участвуват в духовното царство Божие. Така и неверникът мъж, макар и да е далеч от спасение, биваше освещен от сношението си с вярващата си жена, и служеше на Бога като мъж на една негова избранница, и биваше баща на деца, които по причина на майчината си вяра, са били родени под завета, който казва: “Ще бъда Бог на тебе и на семето ти след тебе”.

Че мъжът се освещава по този начин (или жената, ако тя е невярваща) той показва относно децата. – Инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, - вън от завета, без никаква връзка с Божиите люде, но като децата на езичниците, които са наоколо им. – А сега са свети, - но вие не ги считате, че са вън от църквата, но че са посветени на Бога, и причислени с неговите люде така добре, както и децата от евреи родители под стариа завет. Даже и в Еврейската църква това се считаше така, когато само един от родителите беше евреин. Павел обрязал Тимотей понеже майка му била еврейка, макар че баща му бил грък, защото е знаел, че съотечествениците му ще го считат задължително (Д.А. 16:1-3), а пък Тит, чийто баща и майка били гърци, той не обрязал (Гал. 2:3).

Ст. 15. Но, ако невярващият напусне. Варващият не трябва да развали брачния съюз умишлено, но ако невярващият го развали, тогава вярващият не е виновен. – В такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Значи ли това, че невинната страна се освобождава от брачния съюз, и може да влезе в друг брак? Противни отговори са били дадени на този въпрос. Общото чувство на църквата във всичките векове е отговорило в положителен смисъл. Някои нови тълкуватели му отговарят отрицателно, и разясняват изречението, не е порабощен¹³⁹, че значи “не е задължен да се грижи за поддръжката на отлъчения, или да се труди вече да го накара да се върне”. Но апостолът би ли нарекъл такова задължение порабощение? Другото разяснение е, че такова отлъчване скъсва брачните връзки, и е законна причина за парясване или разпущане. Това е по-естественното разяснение. Това не противоречи на Христовите думи. Той забранява да си напусне човек жената, освен за прелюбодеяние; същото казва и Павел. Но друга е работата ако жената не се разпусне, но остави от само себе си. Въобще, разбира се, мъжът или жената, която напуснеше християнка или християнин щеше наскоро да потърси да се ожени за някого от своята си вяра. Според това мнение, има две основни причини за парясване в Новия Завет, - прелюбодеяние и отлъчение. Трябва да помним, обаче, (1) че то трябва очевидно да бъде отлъчение/ една жена или един мъж може да се отлъчи от гняв, или от някое друго подбуждение, и след няколко време може да се разкае и да се върне; (2) че в съмнителни случаи, най-добре е да постъпим така, че всички да видят, че не грешим, и тогава никой не би помислил, че е грях за някого в такъв случай да се въздържи, и да не се ожени пак. Един християнин трябва да няма никакво двоумение в главата си, и тогава да иска да се парясва на основание на това, защото “всяко което не бива от вяра, е грях”. Виж. бел. на Рим. 14:23; и (3) че един християнин, който е напуснат по този начин не трябва да решава за себе си, но трябва да вземе нужните мерки, за да добие законно решение на работата си. Понякога това може да бъде трудно. Католиците считат Папата за единствения съдия в такива работи; и заради това у тях е крайно трудно да се добие законно парясване. От друга страна, в Гръцката църква тази власт се дава на всеки владика, и лесно може да се добие парясване. Граждански съдилища често пъти разрешават парясване много лесно. Но това не трябва да възпира съвестния християнин да не потърси помощ от тях, ако, за негова зла чест, той има това, което Св. Писание счита справедлива причина за парясване. – Бог, обаче ни е призовал към мир. Евангелието не е назначено да разстройва семейства; и вярващите трябва да се трудят чрез търпение, чрез любов, и чрез всякакви средства да не допускат подобни отлъчвания.

Ст. 16. Това е друга причина защо не трябва да се отлъчват. Варващият може да стане средство за спасение на невярващия. С добрина, с чистота, с вярното изпълнение на всяка Християнска длъжност може да се надяваме, че рано или късно, невярващия ще се убеди и обърне. Имало е много такива примери, и естественно е да ги има. Грешникът може да отбегне други християни, но неговият Християнски другар е постоянно с него.

Ст. 17. Съюзът в началото на този стих е объркал мнозина¹⁴⁰; ние можем да го считаме, че значи просто но, или можем да разберем, че иска да каже това, “каквото остава нам да сторим”. Този стих изразява в по-общи думи гореказаното начало. Не само, че мъжът трябва да остане с жена си, но въобще той трябва да остане в същото положение както по-преди. Евангелието не е било назначено да разруши отношенията на живота. – И всеки както Бог го е призовал, т.е., в каквото положение всеки е бил, когато Бог го е призовал на спасение чрез евангелието си и Духа си, той въобще трябва “така да ходи”, т.е., да остане в същото звание. Разбира се, че такива грешни звания като разбойничество се изключват. В Павловото време е имало особенна нужда от такава заповед, понеже евангелието било причинило голямо кипене на духовете. Извършените чудеса, бързото разпространение на новата религия, славните й обещания за бъдещето, и всеобщото очакване на Христовото второ пришествие, че е наблизо трябва така да са развълнували хората, щото те са били склонни да разкъсат всяка общественна връзка. – И така заръчвам по всичките църкви¹⁴¹. Това не беше някое особенно правило за коринтяните.

Ст. 18. Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Тука се загатва за нещо, което правеха евреите, които напускаха вярата си, и се стараеха да премахнат белезите на обрязването. Напротив, похристиянчените евреи бяха склонни да изискват покръстените езичници да се обрязват. И двете тези постъпки Павел осъжда поради причината изложена в следващия стих.

Ст. 19. Обрязването е нищо, т.е., не е важно нещо. – Но важното е пазенето на Божиите заповеди. Срав. с Гал. 5:6, където се казва, “Но вяра, която действа с любов”. Няма противоречие между тези две места, защото вярата докарва покорност на закона. Който има истинна вяра, той се подбужда от голямата си любов за Бога да се подчинява на заповедите му, а пък “вярата без дела е мъртва”.

Ст. 20. Всеки нека си остава в това звание. Думата звание в Новия Завет обикновенно се отнася за призванието на Св. Дух, което накарва един грешник да се обърне към Бога. В този случай тука то се употребява за занаят или занятие, както ние често го употребяваме. Мнението е същото както мнението в ст. 17, и пак се повтаря в ст. 24. То иска да каже, че един християнин не трябва да си промени званието или занятието, защото той трябва да го промени ако занятието му е лошо, или ако може да служи на Бога по-действено в някое друго звание; и той има право да подобри положението си, ако може, като промени званието си. Идеята е, че евангелието е приятел на ред, а не бъркотия, приятел на задоволство, а не на безпокойство.

Ст. 21. Раб ли си призван? Да те не грижа (Цгр.). Раб тука ще рече роб, както става явно отвръзката на думите. Във времето на Христа, робството съществуваше навсякъде; и без съмнение мнозина новопокръстени християни са принадлежали на това ниско съсловие. Естественно е било, че като са приели една вяра, която учи, че всичките хора са равни пред Бога, и прави даже най-долвния вярващ свещенник и цар пред Бога, те са били незадоволни с положението си. Но Павел им казва да ги не е грижа за това. Какво е земното положение на вярващия не прави голяма разлика; и ако Бог избере та го постави за роб, то е защото това е най-добро за него. – Но ако можеш и свободен да станеш, и пр. Ако господарят му или някоя промяна на законите го освободи, ако той може да откупи свободата си, или приятелите му я откупят за него, - с една дума, ако по някой негрешен начин той може да избегне от робство, той трябва на драго сърце да стори това, защото право и благородно нещо е за всекиго да предпочете свободата. Но той не трябва да се труди да се освободи чрез насилие и кръвопролитие.

Ст. 22. Който е бил призован в Господа като роб, т.е., покръстеният роб, е свободен човек на Господа. Този стих ни казва защо робът не трябва да го е грижа за робството му. То е защото Господ го е избавил от по-лошо робство. Като е станал “свободен човек на Господа”, той е избегнал робството на Сатана, проклятието на закона, и владичеството на греха. Понеже е така, робското му състояние не важи много. Този, който е чадо и наследник Божий трябва малко да го е грижа за външните му обстоятелства.

Ст. 23. Със цена сте били купени¹⁴², виж. гл. 6:20. – Не ставайте роби на човеци¹⁴³. По-горе той ги съветва да бъдат благодарни в робското си положение; и в другите послания той дава такива наставления на слуги, които показват, че той тука не иска да каже, че никой християнин не трябва да бъде слуга. Той иска да каже, “Христос е вашия Господар, и вие сте съвсем подчинени на волята му; и понеже не можете да имате двама пълновластни господари, вие не трябва да считате никого за ваш господар така, както считате Христос”. Християнинът слуга се покорява на земния си господар, понеже вярва, че такава е Божията воля. Ако господарят му поиска нещо, което е противно на Божията воля, той отказва да се покори.

Ст. 24. Виж. бел. на ст. 20.

Ст. 25. Относно девиците. Тази дума същински значи моми, но понякога се употребява да означава и двата пола. – Намам заповед от Господа. Господ чрез Светия си Дух не ми е вдъхнал да ви дам някоя заповед върху този въпрос. Христос го е помислил за най-добре да остави всекиго да реши въпроса за себе си. – Но давам мнение. Пак се поражда въпросът, - Павел говори ли тука като боговдъхновен апостол или не? Върху този въпрос е имало разни мнения между хората. Може би, че най-правото е да предположим второстепенно боговдъхновение. От връзката на думите става явно, че коринтяните не са били длъжни да приемат Павловия съвет. Но ако съветът е идвал от Бога, те са били длъжни да го последват, защото трудно е да намерим разлика между божествен съвет и божественна заповед. Един човек дава такъв съвет, какъвто той смята за най-добър, но Бог, който е всеведущ, трябва без друго да знае кое е най-добро, и всеки християнин е длъжен да прави това, което е несъмнено най-добро. Заради това, не можем да приемем този съвет като боговдъхновен в този смисъл, понеже Павел ги оставя свободни да приемат или отхвърлят мнението му. Но ние мислим, че е имало до толкова боговдъхновение, че не е оставило Павел да даде вреден съвет, както в разказателните части на Св. Писание е имало такова боговдъхновение, което не е оставяло писателите да сбъркат. И така, макар и да бяха свободни да отхвърлят съвета, коринтяните бяха уверени, че не ще сторят зле ако го приемат. И съветът трябваше да се приеме с още повече почитание, понеже Павел бил помилван от Господа да бъде верен. Неговата верност, и всичко, което той е бил като християнин, се дължеше на Божията милост, същата милост, която най-първо го преобърна.

Ст. 26. И тъй …. ето какво мисля за добро, т.е., полезно или износно. – За настоящата нужда¹⁴⁴.Павел не казва, че във всеки случай е по-добре да не се жени човек, но че пред вид на особенните трудни обстоятелства, в които коринтяните се намираха, или щяха наскоро да се намерят, по-добре е да не се претоварят със семейство. Не можем да знаем какви бяха тия обстоятелства. Някои мислят, че това се отнася за глада, за който се споменава в Д.А. 11:28, но царуването на Клавдий се свърши в 54г. след Р.Х., а това послание е писано вероятно в 57г. По-вероятно е, че тука се загатва за жестоките гонения, които щяха наскоро да сполетят християните, не само в коринт, но и по целия свят. – Да остане както си е. Някои тълкуват това да значи “да бъде неженен”; и за в полза на това мнение говори фактът, че от ст. 25 до края на главата Павел съветва хората да не се женят пред вид на надлежащите гонения. Но други някои, по-право, като гледат на думите на Гръцкия оригинал, и на съвета даден в следващия стих, тълкуват го да значи “да си остане в каквото състояние се намира” – т.е.е, пред вид на надлежащи опасности, ако някой е неженен, неженен да си остане, но ако се е вече оженил, залисите му ще станат още по-големи ако той рече да развали брака си.

Ст. 27. Вързан ли си с жена (Цгр.)?, и пр. Виж. бел. на ст. 10 и 11. – Отвързан ли си от жена? Тука “отвързан” значи просто “неженен”, без да се отнася особенно за тия, чиито жени са се били отлъчили от тях.

Ст. 28. Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш. Павел не е противен на брака, като че има нещо криво в него, но защото в него време не беше износно да бъде човек женен. – Но такива ще имат житейски скърби¹⁴⁵. Те ще имат изпитни, семействата им ще бъдат отлъчени от тях, или те ще бъдат изгонени от домовете си, или не ще да могат в надлешащата нужда да поддържат семействата си. – А пък аз ви жаля¹⁴⁶. Като ви съветвам да не се жените, аз искам да ви избавя от тези безпокойства.

Ст. 29-31. В тези стихове той пак се старае да разубеди хората да не се женят. – Останалото време е кратко, т.е., остатъкът на живота ни е кратък; и понеже бракът е нещо, което се касае само до този живот, а не до вечността, вие можете по-лесно да го оставите на страна. – Тия, които имат жени, и пр. Бог ни е скъсил живота с цел да не се привързваме извън мярката на този свят. – Като че нямат. Това не иска да каже, че християните трябва да пренебрегват или злоупотребяват с жените си, защото апостолът в Еф. 5, ни поучава, че трябва да ги обичаме като телата си; но значението е, че не трябва да ги обичаме толкова, че да не искаме да ги напуснем, когато Бог ни повика. – И които плачат, и пр…. и които се радват, и пр, т.е., нито скърбите, нито радостите на този живот не трябва твърде силно да обладаят умовете им, понеже и еднито и другите наскоро ще се свършат. – Които купуват, като че нищо не притежават¹⁴⁷. И тука идеята е същата. Не си вдавайте сърцата на имот, защото той скоро е премине в ръцете на други. – И които си служат със света, като че не са предадени на него¹⁴⁸. Ние можем и трябва да имаме сношение със света. Трябва с благодарност да употребяваме всичките Божии дарби (1Тим. 4:4), но не така да ги употребяваме, че да ни принесат нравственна вреда, като отвлекат мислите и обичта ни от небето и святите неща. – Защото сегашното състояние на този свят преминава¹⁴⁹. Тука се загатва за сцената на един театър, която в една минута се променя. Така и настоящето положение на света бързо ще премине, и ще дойдат други дейци и други сцени.

Ст. 32,33. А аз желая вие да бъдете безгрижни. Това е третата причина защо ще бъде добре за коринтяните да не се женят. Както видяхме, първата причина беше, за да избегнат телесно страдание; втората, временното естество на земните работи; и тука той дава третата причина, именно, че неженените са сравнително свободни от грижи. – Нежененият се грижи за това, което е Господно, т.е., остава му доволно време да стори това. Има мнозина неженени, които са много далеч от духовност, но ако човек има посветен дух и ревностно желание да работи за Бога, той ще може да има повече време за това ако бъде неженен. – А жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. Жененият човек, ще не ще, трябва да се грижи за световното. Ако не промишлява за своите си, “той се е отрекъл от вярата, и от неверник е по-лош”. Особенно във време на гонения, каквито щяха да сполетят Коринт един женен човек щеше да се принуди да се грижи през всичкото време за семейството си. И има опасност, че всякога християнин ще се старае да угоди на жена си даже в работи, които съвестта му не удобрява, най-вече ако жена му обича света и не съчувствува с желанието му да прави добро.

Ст. 34. Има разлика между жена и девица. Същото е с жената както е и с мъжа. Неомъжената жена има доволно време, ако иска, да се посвети на добродеяние, като приглежда болни, труди се да обърне непокаяните си сестри, и прави много други такива неща. Жена, обаче, която си има мъж трябва да се грижи за него и да му угажда; и опасно е, че тя прекалено ще се грижи да стори това, и то по такъв начин, че да изгуби доста от духовността си. – За да бъде света и в тяло и в дух. Тука свята ясно се употребява в смисъла на посветена на слугуване на Бога; и думите значат, “за да може да употреби и тяло и дух в дулото Божие”. Не може да значи, че девицата е, по самото си девство, по-чиста и по-духовна от жената. Това би противоречало на Божието учреждение на брака и на опитността; защото между най-избраните от Христовите избрани има много благочестиви майки.

Ст. 35. И това казвам за вашата собствена полза. Този съвет да не се жените аз ви давам, понеже мисля, че той ще увеличи полезността ви, и така ще бъде “за собственната ви полза”. – Не да ви наложа примка (Цгр.). Примка е това, което хваща един звяр и го лишава от свобода. Така и Павел казва, че не иска да им отнеме свободния избор, и да ги ограничи с положителна заповед. Или той може да иска да каже, “Не искам твърде много да ви съветвам да не се жените, което, по причина на невъздържанието ви, може да ви вкара в грях, и следователно да бъде примка за вас”. – Но заради благоприличието, т.е., за каквото би било подходящо за настоящото ви положение. Той не иска да каже, че женитбата е неблагоприлично нещо, защото тогава как може да бъде “честна”? (Евр. 13:4). – И за да служите на Господа без отвличане на ума. Това е главната причина, която той дава, именно, че те ще имат повече време, за да правят добри дела. Твърде много са излъгани тези, които си остават девици “за небесното царство”, и си мислят, че са угодни на Бога по причина на това си състояние. Не по-малко са излъгани и ония, които се зтварят в женски манастири, и се оттеглят от каквато и да е полезна работа за своите ближни. Много по-добре е да се ожениш и отхраниш поне едно дете в страх Господен, защото то ще рече да направиш нещо за доброто на човешкия род. Но както се случило с Павел, така се е случвало и с много християни, мъже и жени. Ако да беше се принудил да се грижи за фамилия, той никога не щеше да извърши великото си дело като апостол на езичниците. Същото е истина и за други деятели в полето на християнството, и за много жени, които са си посветили живота да работят в болници или сиропиталища, да ходят да приглеждат сиромаси от къща на къща, и да работят за Христа по други начини. Но при все това, явно е че Бог е пределил безбрачието да бъде изключение, а не правило. Повечето хора трябва да се грижат да си доставят телесните потреби като земеделци, художници, търговци; и добре е за тези хора да бъдат женени. Така е и за другия пол. Павел пише на Тимотей (1Тим. 5:14), “И така искам младите вдовици да се женят, да раждат деца, и пр.”. Даже и за служителите в Христовата църква се предполагаше за правило да се женят; и за това е било заповядано да не се позволи никому да бъде епископ или дякон, който има повече от “една жена” в едно време. Тези, които имат жени и деца са най-способни да управляват другите в семействените им длъжности. Но няма съмнение, че и сега, както и във времето на Павел, има някои, които могат да работят по-успешно ако са неженени.

Ст. 36. Ако някой мисли, че постъпва, и пр., т.е., ако някой баща мисли, че излага дъщеря си на безчестие, или изкушение, или на живот от отчаяна скръб ако не я ожени. – Ако й е минала цветущата възраст¹⁵⁰. От това се познава, че Павел е бил на мнение да не се жени девица до като не стане пълнолетна. – И ако трябва така да стане, - ако дъщерята не ще бъде щастлива или задоволна освен ако се ожени, или ако други обстоятелства правят оженването й желателно.

Ст. 37. Но ако, напротив, той не го мисли за безчестие, ако дъщеря му е задоволна, и ако обстоятелствата не го принуждават да я жени, нека не я жени.

Ст. 38. Женитбата не бе грях, и безбрачието не бе някоя по-голяма добродетел; но там, където човек нямаше нужда от желание, по-умно беше да не се жени, пред вид на обстоятелствата, в които коринтяните се намираха.

Ст. 39. Жената е вързана, и пр. Това учи Св. Писание навсякъде; и то е действително почти всеобщото учение на цял свят (виж. Рим. 7:2,3).

Ст. 40. Тя е по-блажена ако си остане вдовица, отколкото ако рече да се ожени даже за християнин. – А мисля, че и аз имам Божия Дух. “Имам Божия Дух” тука явно означава “съм боговдъхновен” – не, разбира се, да заповядвам на вдовиците да не се женят, но да им кажа, че въобще те ще бъдат по-щастливи ако не се женят.

Какво иска Павел да каже с думата “мисля”? Някои казват, че той се е съмнявал дали е бил боговдъхновен или не в този случай, но това е опасно предположение, и ние не можем да го приемем. Ако е имало възможност за него да бъде излъган в този случай, дали и някои други негови мнения, които той е считал за боговдъхновени не са действително погрешни? По-добре е да разберем думите, “мисля, че и аз имам” или като вежлив начин на казване “имам”, или като иронично подмятане за онези лъжливи учители, които като противници на Павел, са претендирали, че са боговдъхновени, - като да е искал да каже, “Мисля, че и аз мога да претендирам, че имам Божия Дух толкова, колкото тези самохвалци”.

Назад | Съдържание | Напред