Деянията на апостолите

Въведение

Тази книга ни дава историята на основаването на Християнската Църква, и на нейното разпространение между евреи и езичници в Сирия, Мала Азия, Гърция и Рим. По този начин тя съставлява едно допълнение на разказа на Евангелията. Че тя е писана от Лука, който е писал третото Евангелие, е засвидетелствувано от първите Християнски отци. Това става явно и от въведенията на двете книги, и от стилът на оригинала, който е еднакъв и в двете, и се различава по значителни особености от стила на която и да е друга книга в Новия Завет, като се приближава повече от която и да е друга книга до стилът на Гръцките класически писатели. Около петдесет думи и няколко изрази се намират и в Деянията и в Евангелието от Лука, които не се намират в никоя друга книга на Новия Завет.

Неоспоримото свидетелство на най-първите Християнски отци, между които са Ириней, Климент Александрийски, и Тертулиян във второто столетие, подтвърждава не само произхода на книгата на Деянията, но също така и нейното всеобщо приемане от църквите като един боговдъхновен разказ, който има същото право да заема място в Ново-Заветния канон както и Евангелията.

Евсевий, църковният историк, около 325г. след Р.Х., казва (Църк. Ист., III. 4), “Лука от Антиохия, по занаят лекар, беше повечето Павлов другар, макар и да се сдружаваше не малко с другите апостоли. Той ни е оставил пример на изкуството на целение на души, което той доби от апостолите, в две боговдъхновени книги, първо в Евангелието, което той свидетелствува, че е писал според каквото му предали очевидци и служители на словото, и всичко което, той също така казва, е издирил от началото, и второ в Деянията на Апостолите, които той съчинил, не от слух както в първия случай, но по своето лично наблюдение”.

Титлата, “Деянията на Апостолите”, вероятно не беше дадена от Лука, и се явява под разни форми в стари ръкописи и преводи. Синайският ръкопис, например, има само думата “Деяния”, Ватиканският – “Деяния на Апостолите”, Цариградските ръкописи въобще – “Деяния на светите Апостоли”. Сирийският превод има “Книгата на Деяния, т.е., Историята на блаженните Апостоли”, и прибавя, че тя е била написана от Евангелист Лука.

Тази книга не е никак разказ за трудовете на всичките апостоли. Тя съдържа, освен твърде кратки бележки за Яков и Йоан, един разказ за по-ранната работа на Петър; но по-голямата й част разказва за трудовете на Павел и другарите му между езичниците. Ние можем да кажем, следователно, че главната цел на тази книга е била да изложи ранното разпространение на евангелието в Юдея, Самария, Сирия, Мала Азия, Македония, Гърция, и Италия, с основаването на църкви в такива важни средоточия като Антиохия, Икония, Ефес, Филипи, Солун, Коринт, и Рим.

Ако съчинителят да бе вдъхновен да опише животът, пътуванията, трудовете и страданията на всичките апостоли, ние щяхме да имаме, не един том, но една библиотека толкова голяма, че да бъде недостъпна за повечето читатели, и по този начин щеше да осуети целта си.

Главното съдържание на тази книга е:

1. Основаването на Християнската Църква чрез изливането на Св. Дух и проповядването на апостолите, като започнаха от Ерусалим (гл. 1,2).

2. Гонения и избавления (гл. 3-7).

3. Успех в Юдея и Самария, и разпространение на делото между езичници (гл. 8-12).

4. Трудове на Павел и другарите му, проповеднически пътувания из Сирия, Мала Азия, Македония, и Гърция, със завръщания в Антиохия и доклади на тамошната църква, и посещения на Ерусалим, чрез които съгласие беше поддържано между еврейския и езическия клонове делото (гл. 13-21:26).

5. Арестуването на Павел в Ерусалим, разните му защищавания пред народа, Народния Съвет, Феликс, Фест, и Агрипа, задържането му в Кесария, пътуването му до Рим, затворът му и безпрепятственното проповядване на евангелието там за две години (гл. 21:27 до края на книгата.

Леточислението на Деянията. Датите на някои случаи свързани с разказът в тази книга се определят от утвържденията на Йосиф и други съвременни писатели. Например, смъртта на Ирод Агрипа I., спомената в Д.А. 12:23, се случи според Йосиф в год. 44 след Р.Х. Това определя приблизително времето на смъртта на Яков брата на Йоан, на Петровото затваряне и чудесно избавление, и на Павловото тръгване от Антиохия за първото си проповедническо пътуване. Назначението на Фест да замести Феликс като управител на Юдея се вижда от разни утвърждения на Йосиф и на Тацит, че се е случило около 61 год. след Р.Х. Това определя приблизително времето на Павловото тръгване от Кесария и на корабокрушението му при Малта, че е било в последните месеци на нея година. Пристигането му в Рим не може да е било по-късно от пролетта на 62г., защото знаем, че му беше позволено, макар и да бил затворен, да проповядва евангелието безпрепятственно цели две години, и Нероновото свирепо гонение на християните започна в 64 год. след Р.Х.

Главните събития изложени в Деянията се виждат, прочее, че са станали около следните дати:

След Р.Х.

30 (т.е. 34 след действителното рождение на Христа) Изливането на Св. Дух в Денят на Петдесетница.

36 Мъченичеството на Стефан. Обръщението на Савел от Тарс.

44 Мъченичеството на Яков. Смъртта на Ирод Агрипа.

45 Павел с Варнава тръгва от Антиохия за първото си проповедническо пътуване, през което той проповядва евангелието в Кипър, Перга, Антиохия (в Писидия), Икония, Листра, и Дервия.

48 Павел и Варнава се връщат в Антиохия (в Сирия).

50 Апостолски съвет в Ерусалим.

51-54 Второ Павлово проповедническо пътуване, през което, със Сила за другар, той посетил църквите на Сирия, Киликия, Ликаония, Фригия, и Галатия, и тогава по божественно наставление преминал в Европа и проповядвал евангелието в Македония и Гърция.

54-58 Трето Павлово голямо проповедническо пътуване, в което посетил много от същите места, но прекарал три години от това време в усърдни трудове в Ефес. Виж. гл. 20:31.

58 Арестуването на Павел в Ерусалим, и изпращането му като затворник в Кесария.

60 Павел се изпраща в Рим съгласно с въззивът, който бе направил като Римски гражданин; но понеже корабът, в който пътувал се строшил на остров Малта, той останал там през зимата.

61 В пролетта той стигнал в Рим, където стоял две години като чакал редът си или угодата на Императора; но, макар и да бил затворник, не му било забранено да проповядва свободно евангелието на всички, които идвали при него, или да пише на Християните по другите страни.

Сведенията, които тази книга ни дава са от голяма важност; като приготовление за полезното четене на апостолските послания и много неумишлени съвпадения между утвържденията в Деянията и каквото или се утвърждава или се подразбира в Посланията, подкрепва същността и истинността на двете. Книгата на Деянията също така много спомага като водител в работата на пастири и проповедници, понеже представя не малко примери от боговодено управление на такива случаи каквито може да се представят в кой и да е век.

Съдържание | Напред