¹⁴ Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.

¹⁵ Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.

¹⁶ Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света;

¹⁷ и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.

¹⁸ Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.

¹⁹ От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.

²⁰ А вие сте помазани от Светия и знаете всичко.

²¹ Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината.

²² Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.

²³ Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.

²⁴ А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.

²⁵ И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.

²⁶ Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят;

²⁷ а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите.

²⁸ Дечица, и сега пребъдвайте в Него, та когато се яви, да имате дръзновение, и да се не посрамим пред Него в пришествието Му.

²⁹ Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.

Ст. 1,2. Дечица мои: изречение, което показва колко силно старият апостол е обичал тези, на които пише. Целта му е била да спомогне на освещението им. Грехът е източник на всяко зло, а святостта е източник на всяко добро. – Ако, т.е., когато и да е. Този, който ходи с Бога и в светлина не греши нарочно. Греховете му е бъдат просто недостатъци, причинени от ненадейно изкушение; и той ще се бори против тях и ще се гнуси от тях. Чрез ходатайството на Христа, той има ежедневна прошка за такива грехове, и помощ му се дава, за да ги надвие. – Ходатай. Гръцката дума, която е преведена така е същата с думата в Йоановото Евангелие (14:26, 16:7), която там е преведена Утешител. В Евангелието тя се отдава на Св. Дух; тука тя се отдава на Христа, който е първият ходатай и утешител. Св. Дух действува за Христа, и се нарича “Друг Утешител”. Св. Дух пребивава с Христовите последователи и върши делото му в сърцата им: Христос върши делото, за което се загатва тука “с Отца”. Понеже думата има и едното и другото значение, тя добре е преведена Утешител, когато се отнася за Св. Дух, а Ходатай, когато се отнася за Христа. За ходатайството на Христа виж. бел. на Евр. 7:25. Когато беше на земята, Христос ходатайстваше с молитва (както в Йн. гл. 17), но ние не знаем нищо за начина на ходатайството, което той “е всякога жив” да прави за нас на небето. Всичките хора могат да се молят един за друг, но само Христос е официален ходатай, защото само той може да проси на основание на достойнството си. Еврейският първосвещеник беше в това отношение образ на Христа, когато в Деня на Умилостивението, веднъж в годината, той влизаше в Светая Светих с темян и кръв да поръси на очистилището (и двете означаваха, че ходатайството е било прието), и сам ходатайствуваше за своите грехове и за греховете на народа (Лев. 16:1-19). Ходатайството можеше да бъде само с принасяне на кръв. Така и Христовото ходатайство е представление на неговата веднъж и за винаги дадена съвършенна жертва пред Безкрайната Правда и Святост (Евр. 7:27,28). – Умилостивение. Виж. бел. на Рим. 3:24-26. Безкрайната цена на Христовите страдания се състоеше в безкрайното достойнство на естеството му като божественно, и в съвършената му правда. Ние не трябва да мислим, че умилостивението е буквално като изплащане на дълг, или удовлетворение на правосъдието чрез Христовото претърпяване на същото страдание по вид и по количество, което грешниците трябваше да претърпят, защото това не е право, но той, Син Божий (1:7), чрез страданията си показа почит към закона Божий, и запази интересите, които изискват неопетненото поддържане на закона, както и би станало чрез наказанието на грешници, така че сега Бог е наистина праведен, и правдата му се показва в опрощение и спасение на грешници заради Христа. Това умилостивение, което отваря път за спасение, не беше само за една част от човечеството, но “за всеки човек” (Евр. 2:9). – На целия свят. Фактът, че ние имаме в Христа такъв ходатай, който е направил такова умилостивение за греховете ни, трябва да ни подбужда да се въздържаме от всякакъв грях. Да мислим, че грехът е маловажно нещо, или умишлено да грешим с надежда, че после ще се покаем и ще ни се простят греховете, това е верен и пряк път към вечна погибел. Какво блаженство е за нас грешниците да имаме такъв ходатай и приятел!

Ст. 3-6. Апостолът започва да говори за белезите по които един истинен християнин може да се познае. Най-голямото доказателство е послушание на Божиите заповеди. Духовен и вечен живот иде от Бога като източник, и чрез познание на Него като средство (Йн. 17:3; Кол. 1:9,10; 2Пет. 3:18). Следователно, това познание ние трябва да се трудим да придобием по всеки начин, като изучаваме Божието слово и дела, като се молим за осветление от Св. Дух, а най-повече като вършим Божията воля (Йн. 7:17). Едничкото верно доказателство, че ние го познаваме се намира в нашата наклонност и старание да пазим всичките му заповеди. Има живо познание и мъртво познание, умственно познание и сърдечно познание. Последното само е спасително. Мнозина претендират, че познават Бога и са от числото на избраните му люде, когато от непослушния им живот се познава, че те са лицемери, които умишлено лъжат света, или лъжат сами себе си. Божията любов е съвършенна в този, който съвършенно се покорява, и от тази любов ние можем да познаем дали сме наистина в Бога като изкупени с кръвта Христова, и дали “живота ни е скрит с Христа в Бога” (Кол. 3:3). Който се мисли, че живее така в Него, който е светлина, той трябва да ходи като “чадо на светлината” в чистота и светост (Еф. 5:8-10). – Както е ходил Христос. Това се казва за Бога явен в плът, и ни заповядва да подражаваме примера на Христа (Еф. 5:1,2). Ние трябва да се трудим да бъдем съвършенни в това нравственно оприличаване на Бога и Христта. Въпросът дали някой си на този свят достига до пълно съвършенство е въпрос, който Йоан не разглежда тука. За него въпрос виж. Фил. 3:12-15, и гл. 1:8 на това послание, с бележките.

Ст. 7. Заповедта, че трябва да ходим както Христос е ходил е рече, че трябва да изявяваме неговия дух на любов към Бога и към хората. Това е същественно нравственият закон. Така го е изтълкувал Христос. Мойсей и пророците се искали да кажат това в ученията си (Мт. 5:17,18, 7:12, 22:37-40. Срав. с Лев. 19:18,34; Вт. 6:5, и пр.). Любовта е изпълнение на целия закон (Рим. 13:8-10). Законът на любовта е законът на Божието царство във всички светове и за всички създания. Съвършенно послушание на него прави небето жилище на съвършенно и вечно блаженство. Когато то ще се възцари във всичките сърца на земята, светът ще заприлича на небе; и който сега има най-много любов в душата си, той е най-много опитал небесното блаженство тука на земята.

Ст. 8. Макар и да е стара, заповедтта за любов е и нова, по причина на новото разяснение, което Христос й даде, и новото значение, което тя има за нас, които сме я приели от Него. Христос не ни заповядва само да обичаме ближния си като себе си, и да правим на другите това, което искаме и те да правят на нас, но той ни дава ново подбуждение за любов, и ново мерило за любов, като ни казва: “тая е моята заповед, да имате любов помежду си, както аз ви възлюбих” (Йн. Йн. 15:12, 13:34). Каква нова светлина осветлява сега закона на любовта! Тази светлина е до някъде си още потъмнена за нас от тъмнината, която ни заобикаля в земния ни живот, но колко славна тя ще бъде на небето, където всичките истинни Христови последователи наскоро ще Го видят такъв, какъвто е!

Ст. 9-11. Любовта е светлина; този, който люби ходи безопасно в светлината на истината, и се ръководи и подкрепя от Този, който е пътят, истината, и живота (Йн. 14:6). Този, който не се управлява от закона на любовта се намира под тъмнината на себелюбиви и зли страсти; и колкото високо и да стои по учение и по ум, очите му са заслепени, и той се намира в гибелен път. Виж. Лк. 10:21,22; 1Кор. 2:12-16. Омраза, завист, зложелателство принадлежат на тъмнината, а не на светлината.

Ст. 12-14. С думата дечица⁴⁷ повечето тълкуватели разбират всичките читатели, които старият апостол нарича така в знак на неговата жарка любов, а с думата деца, в края на ст. 13, се разбират маловъзрастни деца, понеже то идва след това, което той казва на бащи и на млади. Прощение на греховете става само заради Христа (Виж. Йн. 14:14; Еф. 4:32), и трябва да се проси заради него или в негово име. Унещанията на това послание са приспособими на тези, чиито грехове са били опростени. Отците, или тези, които са стари в църквата, се увещават на основание, че те познават Този, който е от начало съществуващото Слово, което се въплъти (виж. бел. на гл. 1:1). Той се отправя към младите, понеже те са силни и пъргави, и като са надвили лукавия, и като имат божието слово в себе си, те може да бъдат верни последователи под началството на техния велик предводител в християнската им борба. “Пиша”, т.е., в това послание. “Писах”, т.е., до тука в това послание.

Ст. 15,16. “Светът”, който Бог направи, той го прогласи за твърде добър (Бит. 1:31). Светът, който той е направил е за наше употребление и наслаждение (1Кор. 3:22, 7:31). Отшелничество (шкитийство) не прави част от истинна религия. Но вещественни и житейски неща трябва да се употребяват така, че да ни спомогнат да бъдем полезни в слугуване на Христос, и да придобием още по-големи духовни и вечни благословения. Христос предупреди учениците си, че светът ще ги ненавиди и гони (Йн. 15:18,19). Павел говори за мъдростта на света в противоположност на Божията мъдрост (1Кор. 1:20); за богът на този свят като големият противник на истинния Бог (2Кор. 4:4); и за духът на света като различен от духа, който Бог дава на истинните си люде (1Кор. 2:12). "Обичаят на този свят” (Еф. 2:2) е обичай на себе-угаждане и гледане на своите интереси относно до почестите, богатството, и удоволствията на този привременен живот. “Светът”, прочее, в тези стихове ще каже това, което е сладострастно и привременно, това, което хората естественно обичат и търсят повече, отколкото това, което е за вечното им благосъстояние. Образите, в които любовта на света се показва са главно сладострастие, суетност, и гордост. Всички тези могат изедно да подбудят любостяжение. Тази любов за света е прямо противоположна на божията любов. Едната трябва да победи и изгони другата. – Отца. В Стария Завет Бог се нарича Йеова, Всемогъщ, Святий, и пр., но твърде нарядко се казва Отец. Исус ни го открива преимущественно като Отец. Великата идея, че Бог е Отец, която Исус особенно откри, и която Йоан толкова обича да излага, ние трябва да се трудим да я разберем и да я обмислим. Какъв източник на насърчение, утешение, и радост тази идея отваря пред всеки блуден син (Лк. 15:11-24), който се покае, и достигне до достойнството и наследието на едно Божие любезно и любящо чадо (Йн. 1:12; Рим. 8:17)! Но когато се радваме за появлението на Божията отеческа любов, състрадание, и милост, ние не трябва да забравяме, че като Съдия и Цар, той защитава послушните си деца, като наказва злосторниците и изявява своята святост и правда. Виж. бел. на 1Пет. 1:14-17.

Ст. 17. Колко близо е краят на света, за който ние трябва да чакаме и бързаме (2Пет. 3:12), и колко скоро светът ще замине от нас, като ние заминем от него! Всичките му почести и наслаждения са като “пара, която за малко се явява и после изчезва”, но богатството и блаженството на този, който люби Бога траят вечно. Първите са парчета от лъскаво стъкло; вторите са трайно злато, бисери и елмази.

Ст. 18,19. Последно време. Време на последната наредба, и такова време, за което Павел говори (1Тим. 4:1; 2Тим. 3:1), когато в църквата ще се появят противници на истината и на благочестието. Виж. бел. на онези места и на Як. 5:7-9; 2Пет. 3:8-12; Тит. 2:13. – Антихрист. Вероятно е същото с “Човекът на грехът” в 2Сол. 2:3,4 и ако е така, то не значи без друго някой частен човек, но някоя власт или система на зло, която в църквата силно ще се противи на спасяващата истина и благочестие. Който се противи на Христовата истина и спасяващо дело в душите на хората, бил той в църквата, или вероостъпник, или неверник, или езичник, той е Антихрист. Мнозина такива се били появили между християните в Йоаново време. Мнозина са се появили и от тогава насам; и можем да очакваме мнозина още да се появят, колкото повече краят се приближава. кОлкото повече добротата се увеличава в света, толкова повече и злото се усилва. Появлението на толкова Антихристи беше доказателство на “последно време”, т.е., времето на истинния Христос (Евр. 1:2, 9:26; 1Кор. 10:11). Тези, за които Йоан пише са излезли като еретици, които поведоха хората чрез заблуждение във вечна погибел: някои от тях поучаваха, че Христос беше човек само на глед, а някои отказваха, че той е Син Божий. Те не биха направили това ако да бяха наистина Христови ученици. Когато делото на спасяваща благодат действително се захване в една душа, то се доизкарва (Рим. 8:30; Фил. 1:6; Пр. 4:18; Евр. 6:4-9). Мнозина се считат за добри, които, обаче са излъгани за себе си. Мнозина са радостни и ревностни, и се показват, че са растения в Господнята градина, но нямат корен и скоро повяхват (Мт. 13:20,21). Юда беше наистина “дявол” и “син на погибелта”, когато той се броеше за един от апостолите (Йн. 6:70, 17:12). Колко тържественно е предупреждението, което Христос е казал на тези, които се наричат негови ученици и служители (Мт. 7:21-23)! – Но излязоха, за да стане явно: не че имаха намерение да покажат, че не бяха от нас, но това беше следствието.

Ст. 20,21. Вие, - които сте ученици не само на дума, но на дело. Родени от Бога и осветени от Св. Дух, вие сте просветени, и можете да разпознаете спасяващата истина от душегубително заблуждение. - Помазание⁴⁸: употребено за маслото в освещение на свещенници и царе (Из. 29:7; 1Цар. 10:1, и пр., и пр.), което беше символ на дарбите на Св. Дух, за да ги направи подходящи за службата, на която те се посвещаваха. Така и Христос е бил помазан със Св. Дух (Д.А. 10:38). Отец помазва и вярващите, и ги утвърждава в Христа (2Кор. 1:21). – Знаете всичко: не буквално, защото само Бог е всеведущ, но всичко, което е нужно за Християнска опитност. Истинно духовните са просветени от Св. Дух. Това просвещение не ни дава познание на естественни науки или световни работи, то се ограничава в кръга на вярата, т.е., на духовна истина и общение с Бога. То не ни прави непогрешиби във всичките точки на религиозно учение, защото този, който притежава това познание може да направи много грешки в съжденията си върху точки, които не са същественни за връзката на един човек с христа като с негов Спасител, но това помазание с небесното масло на Св. Дух ще му даде ясно да разбере това, което е същественно за общение с Отца и Сина. Този, който има най-много такова познание ще бъде най-смирен, като чувства слабостите и невежеството си, и той твърдо ще противостои на всякакви умозрения и влияния, които биха го оттръгнали от общението му с неговия божествен Спасител. Този стих не доказва, че някой частен вярващ е непогрешим; също така и не доказва, че църквата е непогрешима. – Лъжата си няма никак мястото в царството на истината, нито може да послужи на делото на истината.

Ст. 22,23. Голямото заблуждение против, което апостолът ратува е заблуждението, което отказва, че бог наистина се е въплътил в лицето ва Исуса. Без такова въплъщение, Исус не можеше да бъде “Христос”, т.е., помазаният за Свещеник, Цар и Спасител (Д.А. 5:31; Пс. 2:6, 110:1-4; Зах. 6:13; Евр. 4:14, 7:26-28). Бог се яви в плът, и да отречем Сина ще рече да отречем Отца. Който изповядва Сина, както е открит в Евангелието, и го приема за свой Спасител с истинско покаяние и вяра, той притежава и Отца като падаятел на вечен живот (Йн. 17:3, 3:35,36). Изповядване Христа с уста е неизбежен плод на вяра в сърцето, и следователно е нужно за спасение (Рим. 10:10; Мт. 10:32,33).

Ст. 24. Чули отначало. Ние сме длъжни да приемем каквото от начало се е проповядвало от Христа и апостолите, а не каквото се въвело в по-късните векове и е различно от тяхното учение.

Ст. 25. Обещанието е верно за тези, които се съгласяват с условията му. Нека се пазим да не би то да не се изпълни за нас, по причина, че ние не искаме да се съобразим с изискванията му (Евр. 4:1,2).

Ст. 26. Казват, че един от най-забележителните от тези, за които апостолът говори тука е бил Керинт. Той бил евреин, който се учил философия в Александрия. Той бил един от най-първите гностици, които в първите три столетия на Християнската ера се мъчиха да съединят в една система някои от ученията на Християнството, някои идеи извлечени от Гръцката философия, и някои техни мечтателни възгледи. Той поучавал, че Исус е бил просто човек, добър и чист, върху когото един блажен Еон, или дух от невидимия свят, който се наричал Христос, слязъл, когато се кръщавал, във вид на гълъб, и влязъл и обитавал в него; и тогава Исус, подбутнат от Христа, се постарал да освободи евреите от поклонение на техния Бог, създателят на света, който бил изгубил първобитната си доброта, но евреите го хванали и го разпънали, а когато бил прикован на кръста, Христос отлетял от Исуса, но Христос пак ще се върне и ще се съедини с Исуса, в когото той е обитавал по-напред, и ще въздигне телата на своите последотавели, които са умрели, и те ще царуват с него хиляда години в Палестина, която ще стане рай. Ако Керинт и да изискваше от последователите си да се съобразяват с поученията на Христа, системата му събаряше евангелския начин на спасение, и влиянието й беше твърде развратително. Той повлече мнозина след себе си, но сектата му не трая за дълго, макар че такива мнения се разпространяваха и от други еретици, които образуваха други секти във второто и следващите столетия.

Ст. 27,28. Апостолът показва силното си желание за постояноството на читателите си, и в същото време той исказва упование в тях. Макар и да имаха вътрешното учение на Св. Дух, те трябваше да се пазят да не бъдат прелъстени и отвърнати от истината. Само тези, които се страхуват да не паднат ще устоят, защото така Бог ни пази безопасно. Колкото повече сме уверени, че сме клонове на истинната лоза, толкова повече трябва да внимаваме да пребъдваме в нея и да притежаваме естеството и живота й (1Кор. 10:12; Йн. 15:1). Колко блажени ще бъдат тези, които като са били силни в Господа и са направили Христа свой живот (Фил. 1:21), ще въстанат, за да посрещнат Господа си във въздуха, когато той дойде (1Сол. 4:16,17), и ще се прославят с него! И колко злощастни ще бъдат тези, които, като са отпаднали от да имат любов към него, или са се обхождали като лицемери, или са се прелъстили сами в това, ще се отдръпнат със срам и ужас от славата на появлението му! Дано вие, които четете, и аз, който пиша това, се намерим в числото на първите!

Ст. 29. Правдата е еднаква в Бога и в човека. Праведният човек не е само честен в отношенията си с подобните си, но и се покорява на целия закон Божий, като изпълнява всичките си длъжности към Бога, към себе си, към подобните си, и към животинските твари. Неговото имане на такъв характер доказва, че той се е родил от Бога, защото без ново рождение чрез Св. Дух никой няма този характер (Йн. 3:6,7; 1Пет. 1:22,23). Ние не ставаме чада Божии чрез това ново рождение в следствие на нашата правда, но ние ставаме праведни посредством новото рождение, което ни прави Негови чада. Родените деца имат естеството на този, който ги е родил. Това ново рождение не става с кръщение, защото мнозина кръстени показват, че те нямат праведното естество, което се дава на всички, които са родени от Бога. Това естество се образува в душата от Св. Дух, когато грешникът най-първо наистина се покае от греховете си, и повярва, че Христос е негов Спасител, т.е., когато приеме Христа в сърцето си да му бъде Спасител от греха. Той се ражда като слабо пеленаче и се нуждае от пазач, храна, и постоянна помощ, но той притежава естеството на нов човек в Христа, и е способен да порасте в съвършенната възраст на нравственна прилика на Христа.

Един истинен християнин не е този, който само с ума си вярва истинното учение на Евангелието, или е член на някоя видима църква и се ползува от тайнствата и вероизповедните й обреди, или външно прави благодетелни и благочестиви дела, или има ревност за църквата и Евангелието, но този който има душевно общение с Бога, и ходи в светлината на истината, чистотата, и любовта, под очистителното действие на Христовата кръв и помазанието на Св. Дух. Това се показва по-напълно в следващата част на Посланието.

Назад | Съдържание | Напред