Първо послание към коринтяните

Въведение

I. Коринт.

Полуостров Пелопонес на южния край на Гърция е свързан със сушата чрез един тесен провлак, около 8 километра или 2 часа широк. На този провлак се намираше градът Коринт, който беше важен в две отношения.

1. По самото си местоположение той пазеше пътя от Северно-Гръцките държавици за Пелопонес; и той окръжаваше провлака с укрепления, през които една нападаща войска трябваше да си пробие път. От южната му страна се издигаше една голяма и стръмна канара, 2,000 крака висока, наречена Акрокоринт, на която върхът беше достатъчно широк да побере доста голямо село. На тази канара имаше една голяма и силна крепост.

2. Понеже градът се намираше разположен между Йоническото и Егейското морета, търговията му беше значителна. Западното му пристанище отстоеше само 2 километра от града, и беше свързано с него чрез една стена. Източното му пристанище беше Кенхрея, която се споменава в Рим. 16:1, и беше 12 километра надалеч от града. Понеже икуството на мореплаването беше него време твърде долно, хората много често минаваха по суша по провлака, за да избегнат пътуването по море покрай южния край на Пелопонес. Провлакът сега е пресечен с един канал.

Няма нужда да говорим тука за старата история на Коринт. Той бил завладян от Македонския цар Филип, бащата на Александър Велики, в 338г. преди Р.Х., а в 197г. преди Р.Х. римляните го подчинили. По-късно, заото се осмелил да се отнесе грубо с посланниците на Рим, той бил съсипан съвършенно. Но Юлий кесар го възобновил и го направил столица на всичката тая част на Гърция, така че във времето на Павел той бил по-важен град от Атина.

Понеже Коринт беше политическото и търговско средоточие на Гърция – град, където хората се стичаха не само от околните области, но от всичките части на империята, нужно беше да се въведе евангелието отрано там; и с тази цел Павел е работил там дълго и самоотвержено.

Подобно на всичките велики търговски средоточия, той беше развратен град, най-разкошният, може би, от всичките стари градове. Той дължеше превъзходството си в това отношение на религията си. Главният му храм беше посветен на Венера, богинята на любовта, която беше покровителка на града, както Артемида беше на Ефес. Като част от обожаването й, много хубави жени слугуваха в храма й като общи блудници. Този факт не трябва да се забравя, защото той донякъде разяснява чудната распуснатост в нравите, която павел намерил, че се търпи в църквата на Коринт.

Още едно нещо заслужава да се спомене във връзка с Коринт. Наблизо до града се намираше мястото, където ставаха прочутите Коринтски игри за надтичване, борене, и др. Павел често загатва за тези и други подобни игри, както на пр. в 1Кор. 9:26. Срав. с Евр. 12:1.

Както много други големи места споменати в Новия Завет, градът Коринт е загубил всичката си важност. Той сега е почти съвършенно съсипан от земетресения.

II. Павловите трудове в Коринт.

За Павловите трудове в Коринт ние знаем само това, което ни се казва в Д.А. гл. 18, и това, което случайно се споменава в посланията. Лука ни казва (виж. Д.А. 18:1-18), че Павел тръгнал от Атина и отишъл в Коринт, където скоро Сила и Тимотей дошли при него. Предполага се, че това е било около 52г. след Р.Х. Разказът за трудовете му там, макар и да е кратък, е пълен с любопитни неща. Той преседял там поне година и половина, и може би повече- Не може да се разбере ясно дали тои период (споменат в Д.А. 18:11) достига до времето, когато е бил призован да се яви пред Галион, или е обемал и “ое доволно време”, споменато в ст. 18 на същата глава, което той бил прекарал там след тази случка. Вероятно е, че когато е бил там той е писал Второто Послание към Солунците.

Вярва се, че той пак е посетил Коринт, около шест години по-късно, когато, както се казва в Д.А. 20:2,3, “дойде в Елада, и преседя там три месеца”. Затова посещение той говори в 2Кор. 13:1.

Не е невероятно, както и мнозина тълкуватели мислят, че той е ходил и трети път между тези две поселения. Естественно е било да направи това, понеже той преседял три години в Ефес, и сношенията между тези големи търговски градове бяха лесни и чести. Смущенията в Коринтската църква, за които той е чул ще са го накарали естественно да иска да отиде там. И има няколко стихове които, вижда се, се отнасят за това посещение, особенно 2Кор. 12:14, където той казва, “Ето трети път съм готов да дойда при вас”, и 2Кор. 13:1, където казва, “Ето трети път ида при вас”.

III. Кога и къде е писано това Послание?

Явно е, че е било писано от Ефес; и затова имаме много доказателства, някои от които са следните. В гл. 16:19 Павел казва, “Поздравяват ви църквите, които са в Азия”. Него време под името “Азия” се разбираше онази част на Мала Азия, на която столицата беше Ефес. В същата глава и същия стих той казва, “Поздравяват ви …. Акила и Прискила”. От Д.А. 18:19 се учим, че Павел оставил тези хора в Ефес; и 26-и стих на същата глава показва, че те са били още там, когато Аполос дошъл в Ефес. Най-вече гл. 16:8 се вижда да решава въпроса. Там апостолът казва, “А в Ефес ще се бавя до Петдесетница”. От тука и от други места става явно, че посланието е било писано към края на Павловото пребиваване в Ефес, и вероятно около пролетта на 57г. след Р.Х.

IV. Съдържание на посланието.

Павел писал в отговор на едно писмо, което получил от коринтяните (гл. 7:1), в което му задавали разни въпроси за решение. Заключава се от гл. 16:17 и 18, че това писмо му донесли Стефанин, Фортунат, и Ахаик. Освен това, той се бил научил за някои нередности от домашните Хлоини (гл. 1:11).

Състоянието на църквата, според както се научаваме от тези два източника, било наистина жалостно; и главната цел на посланието била да поправи безредиците, които се били появили.

Първата безредица била силно партизанство. Това е било естествено следствие на разнообразните елементи, от които църквата е било съставена. Тя е обемала и евреи и езичници, макар и да става явно от гл. 12:2, че последните са били най-многобройни. Освен това, една част от похристиянчените езичници са били туземци гърци, а другата част са били римски поселници, заселени там от Юлий Кесар, както става явно от Римските имена, които се срещат в гл. 16. – Това е главният предмет на първите четири глави, но понеже някои партизани в църквата били критикували Павловото проповядване, че не било достатъчно красноречиво или философско, той, привременно, оставя на страна въпроса на раздорите им, и се труди да оправдае начина на проповядването си.

Второто зло, което Павел искал да поправи е било немарливостта в упражнението на църковната дисциплина. Човек, който се е оженил за бащината си жена, те са го търпели за член на църквата; и затова Павел ги осъжда и ги призовава да го отлъчат от църквата. Този предмет се разисква в гл. 5.

В гл. 6, две други злини се осъждат: 1. Обичаят на някои от тях да се теглят на съд пред съдии езичници; и 2. Разпуснатите им възгледи за блудство. Някои били до толкова изопачили правилото на Християнска свобода, щото гледали с хладнокръвие нарушението на седмата заповед.

Вероятно е, че до тука апостолът се занимава със злините, които той е чул от други, а в следващите глави той започва да отговаря на въпросите им. – В гл. 7 той отговаря на въпросите относно брака.

После, в три глави, той разисква втория им въпрос – относно храна принесена на идоли.

Гл. 11 отбелязва и осъжда две злини, които се бяха вмъкнали в богослужението им, именно: 1. Че жените им се молели и говорели в църквите отбулени; и 2. Че те били унижили Св. Причастие до толкова, че го обърнали на обикновенно ядене.

В следващите три глави, той разисква духовни дарби, може би в отговор на запитването им.

После идва в гл. 15 великолепната защита на учението за възкресението, толкова драгоценно за всяко Християнско сърце. Някои в Коринт отказвали това учение; и Павел им доказва, че такова отрицание е разрушително за евангелието и всичките ни надежди. Той им посочва и заблуждението, върху което отрицанието им е основано, т.е., предположението, че тъкмо такова тяло ще възкръсне, каквото е погребано.

В гл. 16, той им дава наставления за събиране помощ за сиромасите, и завършва посланието си със съвети и поздравления.

Естеството на това послание го прави по-лесно за разбиране, отколкото посланието към Римляните. То се различава от него, като разисква накратко няколко предмети, които повечето не се касаят до основните учения на вярата, но се отнасят за някои злоупотребления, които са били вмъкнали в Коринтската църква. Посланието към Римляните разяснява дълбоката тайна на вътрешния живот на църквата, която е Христово тяло; I-то послание към коринтяните се старае да изцери някои болки, които се били показали по това тяло.

Но от това не трябва да заключим, че второто е сравнително неважно. Ние имаме нужда и от едното и от другото. Тези две най-дълги Павлови послания, които съдържат същото число глави, (и има само четири стиха разлика в числото на стиховете им), се допълват едно друго; и двете заедно ни дават да разберем чудесния обширен ум на боговдъхновения апостол, който е прониквал в най-дълбоките истини, и е бил пълен с практическа мъдрост, която го е направила достоен да ръководи църквите в ежедневните им работи.

Назад | Съдържание | Напред