Глава 4.

¹ И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха,

² за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля.

³ Защото доволно е миналото време, когато сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения.

⁴ Относно това те се и чудят, и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата;

⁵ но те ще отговорят пред Онзи, Който скоро ще * съди живите и мъртвите,

⁶ понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, тъй щото, като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух.

⁷ А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.

⁸ Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.

⁹ Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.

¹⁰ Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.

¹¹ Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин.

¹² Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;

¹³ но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.

¹⁴ Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].

¹⁵ Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.

¹⁶ Но, ако страда някой като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с това име.

¹⁷ Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?

¹⁸ И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?

¹⁹ Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро.
 

Гл. 4:1,2. И тъй. Това е заключението на всичко казано в края на предишната глава. Христовото пострадване за греховете, праведният за неправедните, умирането му по плът, и живеенето му по дух, проповядването му на духовете в тъмницата с всичките му придружаващи обстоятелства и отношения, възкресението му, възнесението му на небето, и възвишението му на ходатайския му престол, всичко ни кара да страдаме за правене добро, а не за правене зло (гл. 3:17). А най-повече размишлението за Христовите страдания за нас – вместо нас и за спасението ни – трябва да ни въоръжи със сила за същия дух на самопожествувание за доброто на другите, и за същата готовност да се подчиним търпеливо на това, което Бог може да реши за нас, когато му слугуваме. Целта на страданието е да ни възвърне от грях. Когато се употреби право, това бива слествието му. Виж. бел. на Евр. 12:5-11, и на Рим. гл 6 и 7. Христос пострада, за да ни изкупи от греховете; следователно, ние трябва да съдействаме с тая цел, и да умъртвяваме плътските си похоти, т.е., нашите развратни желания и грешни наклонностти.

Ст. 3-5. Някои от тези, на които Петър пише са били новообърнати езичници. Юдео-християни са били обърнати от същите безнравственни дела, които езичниците правеха. Няма съмнение, че е имало големи различия между тях, но мнозина са били като тези, които Павел описва в 1Кор. 6:9-11. Петър говори с общи думи, като се поставя на ред с другите, по причина на общия лош характер на еврейското и езическо общество. – Идолослужения, - или буквални или духовни. Виж. Еф. 5:5; Фил. 3:19. Злосторниците мразят и хулят тези, които са отклоняват от лошите им пътища, защото съвестта им се събужда, и те се страхуват от бъдеще осъждение. – Живите и мъртвите, - тези, които ще са живи, когато Съдията ще дойде, и всичките поколения, които ще са умрели преди идването му.

Ст. 6. Понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите, и пр. Тези, които тълкуват гл. 3:19, че означава проповядване в ада, мислят че и този стих се отнася за същото събитие. И те тогава се трудят да изтълкуват последната част на този стих съобразно с това заключение. Други мислят, че мътвите тука ще каже тези, които са умрели в грехове. Но и те не могат да намерят подходящо значение на изречението “за да се съдят по човешки в плът, а да живеят по Бога в дух”. Някои са разбрали това съдене да е, че всички хора подлежат на телесна смърт; други са го разбрали за осъждение от човеците, а особенно за мъчениците осъдени и погубени по плът. Но това “по човешки” едва ли може да значи от човеци.

Някои силно са настоявали, че връзката на мисълта ни доставя единственото указание на тълкуванието, и особенно на това, което се казва в 12-и стих и в следващите стихове за огненото изкушение на гонение. Но ст. 12 явно се вижда, че започва нов параграф, който идва след славословието на 11-и стих, което се свършва с тържественото Амин.

Най-добре ще бъде ако вземем думите съдят и мъртвите в същото значение, което те явно имат в ст. 5. Съденето тогава ще бъде окончателният Божий съд; и мъртвите ще бъдат тези, които са умрели преди това окончателно съдене. Ние знаем от 1Сол. 4:13-17, че първите християни са имали грешно мнение, което Павел счел за нужно да поправи, че тези, които умрат преди второто пришествие на Христос няма да бъдат толкова щастливи, колкото тези, които ще са живи тогава. Явно е, че в ст. 5 се говори за последния съд, и мъртвите са тези, които са умрели преди този съд. Ако предположим, че тези думи имат същото значение и в следващия стих, значението ще е, че не ще да има разлика между съденето на двата класа, живите и мъртвите. нА тези, които ще умрат преди това време Евангелието се е проподядвало (когато са били живи), и за това те ще бъдат съдени точно така, както онези, които тогава ще живеят в плът; а пък в дух, именно, във времето между смъртта им и съда, те живеят по Бога, в същия смисъл, в който Спасителя казва (Лк. 20:38), че Авраам, Исаак, и Яков не трябва да се мислят за мъртви, но за живи при Него. То не значи да живеят за славата Му, но или с духовен живот като Божия или пред погледа Му.

Като приемем това мнение, няма нужда да свържем това място с гл. 3:19, каквото тълкувание и да дадем на този много спорен стих.

Ако някой възрази на това мнение, че то съединява плът с човешки, отговорът ни е (1) че и тогава даже противоположението с по Бога в дух не се разваля, понеже хората се съдят в плът (променени наистина, но все пак в плът), а пък божият живот е духовен живот; и (2) че смисълът не претърпява значително изменение, ако съединим двете тези наречия с глаголите. Мъртвите ще въстанат, и ще се съдят в подновено тяло.

Ст. 7. Виж. бел. на Як. 5:7,8; 2Пет. 3:12. Краят на всички земни неща е винаги близо до нас; защото ние не можем да продължаваме за много време да бъдем свързани с тях, и може кога и да е да бъдем разделени от тях. Ние трябва постоянно да живеем под впечатлението на този важен факт (Рим. 13:11-14; Як. 4:14), и да бдим на молитва и за вярното изпълнение на всяка Християнска длъжност. Лекомислието и преданността на глупости и грехове, които отличават тези, които не мислят за смърт и съд, са противни на разумното, мъдро, и християнско поведение, което апостолът тука препоръчва.

Ст. 8. Петър се съгласява с Павел във високата оценка, която той дава на любовта, защото и двамата са научили това от Христа. Простия израз на любов не струва нищо; тя трябва да бъде “усърдна”, гореща, и ревностна. Тя, Соломон казва, “покрива всичките погрешки” (Пр. 10:12). Този, който намира удоволствие да вижда грешки в другите, и обича да приказва за тях, няма Християнска любов; защото любовта скърби за тях, затваря си очите, за да ги види колкото е възможно по-малко, и ги скрива така, че другите да не могат да ги видят.

Ст. 9. Бъдете гостоприемни щедро, весело, като показвате на другите нужното гостолюбие според обстоятелствата ви и състоянието на обществото околовас, но да не позволявате на другите да се хранят от вас, когато те могат сами да си изкарат препитанието. Виж. бел. на Рим. 12:13; 1Тим. 3:2; Евр. 13:2.

Ст. 10,11. Виж. бел. на Рим. 12:6-8.

Ст. 12-16. Трябва да се благодарим, че ние не сме призвани да теглим такива огнени изкушения, каквито християните във времето на апостолите теглили. Но страдание по един или друг начин и до някоя степен е всеобщата опитност на Христовите последователи. Неизбежно е учениците да бъдат, като Учителя си, във връзка със света, който го мрази (Йн. 15:18-21, 16:33; 2Тим. 3:12). Увещанието на апостола да бъдем търпеливи ако страдаме като добротворни християни, а не за греховете си, се отнася и за нас. Когато страданията ни идват по Божие на значение, а не за нашите грехове, ние трябва да ги приемем с благодарение, и да ги направим средство за прославяне на Бога. – Много пъти се пораждат трудности между братя, защото някой се меси в чужди работи, в които той няма право да се бърка.

Ст. 17-19. Апостолът ни дава нова причина защо християните трябва на драго сърце да страдат заради Христа. Като правят така, те ще се избавят от близката и неизбежна Божия съдба, каято ще се струпа върху невярващите. Тази съдба ще реши характера. Тя започва с тежки изпитни на християните, духовният и истинен Божий дом. Те “едвам” ще се избавят от погублението на нечестивите; не че има някое съмнение за спасението на вярващите в Христа, или че е трудно за тях да придобият опрощение на греховете си и право да наследят живот вечен чрез Христовата благодат, но защото да търпят изкушение и огнени изпитания с радост, да преодолеят на всякакви грешни навици, и да работят във всяко отношение като християни -–това е трудно, и това е което нечестивите не захващат да правят. Когато тези, които Христос е оправдал се спасяват така, какъв ще бъде краят на тия, които нямат участие в Христа и спасението му, ако не вечно погиване? Следователно, ако страданията на Християните имат такъв един благотворителен и славен край, те трябва да посрещнат тези страдания с радост, и да се предадът на този да ги пази, който ще ги опази от зло, ще ги укрепи с помощтта си, и ще извърши в тях блаженството и славата, които той е имал пред вид, когато ги е създал, и за които той е дал Сина си да им бъде Изкупител.

Назад | Съдържание | Напред