Глава 1.

¹ Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

² Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

³ Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

⁴ Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

⁵ Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

⁶ Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

⁷ И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁸ Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

⁹ даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

¹⁰ И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

¹¹ като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

¹² Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

¹³ Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

¹⁴ (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

¹⁵ С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

¹⁶ като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

¹⁷ Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

¹⁸ Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. *

¹⁹ Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

²⁰ понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

²¹ А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

²² Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

²³ Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

²⁴ защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
 

Второ послание към коринтяните

Тълкувание

Ст. 1,2. Поздравление, което е изказано почти със същите думи както в първото послание. Виж. бележките там.

Ст. 3-11. Апостолът благодари на Бога, че го е избавил от скърби, и се отъждествява с коринтяните в страданията им и в избавлението им. Той особенно загатва за големите скърби, които го постигнаха в Азия, и от които е бил избавен чрез молитвите им. И тука това послание прилича на първото, понеже и в него след поздравлението следва благодарение.

Ст. 12-24. Павел се брани от обвинението, че е непостоянен, което някои били хвърлили отгоре му защото си променил първия план, и не отишъл от Ефес право в Коринт.

Ст. 1. Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей. В първото послание Состен се присъединява с Павел в поздравлението, а тук е Тимотей. В пет други послания също така името на Тимотей се явява в поздравлението, но, както разяснихме за Состен в 1Кор. 1:1, това не значи, че той е участвувал в съчинението на посланието. От 1Кор. 4:17, се вижда, че Тимотей е бил изпратен в Коринт или преди да се изпрати посланието, или когато се изпратило, вероятно през Македония. От 1Кор. 16:10 се вижда да е като съмнително дали той стигнал в Коринт; и понеже във второто послание не се споменава нищо за посещението му, някои мислят, че той не е стигнал в Коринт. Но той може да е стигнал, а Павел може нарочно да премълчава не дотам благоприятните известия на Тимотей, пред вид, че Тит в по-късното си посещение е намерил голямо подобрение в положението на работите. – И до всичките светии, които са по цяла Ахаия. Същинска Ахаия се казваше областта, която заемаше северната част на Пелопонес, но през времето на Римското владение на цяла Гърция беше разделена на две области, Македония и Ахаия, последната, от които обемаше цяла сегашна Гърция. Имало е вярващи разпръснати по цяла Ахаия, но вероятно са били малцина; и някои предполагат, че те всички са били привързани на църквата в Коринт, понеже тука се споменава само една църква, а пък в Галатия е имало няколко (виж. Гал. 1:2). Това, обаче, се вижда да е невероятно, когато си помислим за пространството на Ахаия; и освен това, намираме църквата в Кенхрея особенно спомената в Рим. 16:1, което вероятно е било писано по-малко от година след това послание.

Ст. 2. Благодат и мир да бъде на вас, и пр. Виж. 1Кор. 1:3.

Ст. 3. Благословен Бог, и пр. В този стих апостолът изказва няколко названия на Бога, като че той с радост е всякога мислил за Бога, и е размишлявал за всичките любезни отношения, които Той е имал с душата му. Като е отвръщал очите си от скърбите си и е гледал на славното Същество горе, той е можал “да се радва всякога”. Думата “благословен” означава и почитание и признателност, и се употребява в Новия Завет само за Бога. – Отец на нашия Господ, и пр. Поради нашите благодетели ние обичаме и техните приятели и роднини; и ако Бог да беше само Отец на нашия Спасител, това би било достатъчна причина да го обичаме. Колко повече трябва да го обичаме, когато Бог Отец толкова е възлюбил света, че доброволно е дал Сина си да умре за нас. – Отец на милосердието (Цгр.). Това е Еврейско изречение, и значи “най-милостивия Отец”. Думата “милосердие”, действително значи чувството на милост, което Бог чувствува в сърцето си, а не милосердното дело, което изявява това чувство. – И Бог на всяка утеха. Това чувство на милосердие го кара да утешава людете си; “всяка утеха” е от Него. Той ни утешава като ни избавя от опасност и бедствие; той ни утешава още повече с мира и радостта, с които изпълва душата ни.

Ст. 4. Който ни утешава. “Ни” е вероятно употребено вместо “ме”, както често се среща в стари писатели, които го считат по-хубаво и не до там себелюбиво. Павел често пъти употребява множественно вместо единственно число, когато говори за себе си; и явно е, че и тука той го употребява в същия смисъл, защото в останалата част на главата той говори особенно за своите си скърби и утешения. Целта на Бога дето се отнася така с него е “за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират във всяка скръб”. Тези само знаят изобилното утешение на Св. Дух, които са имали много скърби; и само този е способен да утешава другите, който лично е изпитал скръб. Ако Павел не беше имал скърби, той не щеше да бъде достоен да бъде духовен баща и водач на хора в него време на скърби и гонения. Съчувствие ще рече да чувстваш това, което другите чувстват; и само този, който е погребал любезни роднини или деца може напълно да съчувствува с другите в тъгите им. Павел беше прекарал много скърби. Той беше страдал от затвор, от глад, от студ, от непризнателността на духовните си чада, и от хиляда други мъки, но Бог така го беше утешил посред всичките му скърби, че той можеше да бъде даже “благодарен” във всичко това (виж. гл. 12:10). По този начин той стана способен да утешава всички в каквато и да е скръб. Но колко по-способен е Този, от когото Павел беше приел цялата си утеха, и който не само беше “човек на скърби, и навикнал на болест”, но е всякога с оскърбените си люде, както Павел не можеше да бъде.

Ст. 5. Защото, както изобилват²⁶⁸ в нас Христовите страдания. Чрез съединението си с Христа ние сме състрадалци в него, т.е., търпим страдания подобни на тези, които той е търпял. Това е имал на ум нашия Господ, когато е казал, че трябва да си носим кръста ежедневно и да го следваме, и когато е казал на учениците си, че те ще трябва да пият от чашата му и да се кръстят с кръщението му. Павел често говори за това състрадалчество с Христа, както във Фил. 3:10; Рим. 8:17; Кол. 1:24; а Петър увещава братята си да се радват “дето са причастници на Христовите страдания” (1Пет. 4:13). – Така и нашата утеха изобилва²⁶⁹ чрез Христа. Съединението ни с Христа, което докарва скърби, ни докарва и утеха; и в това отношение християните се различават от другите хора. Макар и да нямат, може би, някои скърби, които християните имат, хората не са никак свободни от скръбта, която е присъдена на цялото човечество. Голямата разлика е, че те са лишени от утехата на християнина; те не могат да се радват в скърби, защото за тях скръбта е просто и чисто зло.

Ст. 6. Но, ако ни наскърбяват²⁷⁰, и пр. Гръцките ръкописи доста се различават в нареждането на изреченията в този и следващите стихове, но всичките имат същата мисъл. Скърбите и утешенията на апостола щяха да бъдат еднакво полезни за коринтяните като им помогнат да се утешат и спасят. Той страдаше заради евангелието; и страданията му го правеха способен да го проповядва с по-голяма сила. В своите страдания и утеха Павел беше пример за тях; и това беше друг начин, по който той ги ползуваше. Освен това, Павел и братята му са толкова тясно свързани, че те ще бъдат участници и в скърбите и в утехата му. – Която действува да устоявате в същите страдания²⁷¹, и пр. Това или показва условието, по което утехата и спасението се получава, т.е., ако търпят такива страдания като Павловите, или пък то показва силата на утехата, която ще ги направи способни да претърпят с търпение даже Павловите страдания. Последното е по-вероятно.

Ст. 7. И надеждата ни за вас е твърда, и пр. Общността се е била вече захванала. Коринтяните са били вече захванали да участвуват в скърбите на апостола, понеже вероятно гонения са се почнали в Коринт; и сега Павел се старае да ги насърчи с положителната си надежда, че те скоро ще вземат участие в утехата му.

Ст. 8. Защото желаем да знаете, и пр. Не се знае за каква особенна скръб Павел загатва тука. Някои мислят, че той загатва за мълвата в Ефес (виж. Д.А. 19); но понеже той сам не влезе в театъра, не може да се каже, че е бил в голяма лична опасност. Те вече знаеха за борбата със зверове в Ефес, спомената в 1Кор. 15:32; и вероятно това е някое по-сетнешно събитие. Някои мислят, че той загатва за силна болест, но нито Книгата на Деянията, нито Павел в някое от посланията си ни казва нещо за такава болест; и освен това, ако беше болест, той не щеше да говори за нея така. Имало е, без съмнение, много опасности и съзаклятия против живота му, за които Новия Завет не казва нищо, понеже той е бил постоянно заобиколен от евреи и езичници, което бяха жадни за кръвта му. – Че се отеготихме чрезмерно²⁷². Тука се загатва за товарно животно, което се превива под товар толкова тежък, че не може да го носи. – Така щото отчаяхме се дори за живота си. На Павел се е виждало невъзможно да избегне от опасностите си, каквито и да са били; и това е било само един от многото случаи, в които той се е срещнал лице с лице със смъртта, докато тя му е станала от близо позната.

Ст. 9. Даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си²⁷³. Павел до толкова малко се е надявал да се отърве, че се е чувствувал като човек осъден на смърт, и вярвал, че определеното от Бога време за смъртта му е вече дошло. Може и смъртна присъда да е била действително произнесена на него, не от правителството, но от някоя чета съзаклятници, които са очаквали благоприятен случай да си изпълнят присъдата. – За да не уповаваме на себе си, и пр. Целта на Бога, поради която е вкарал Павел в такава голяма опасност е била да го накара да уповава на Него. Павел е видял, че той сам не е можал да се избави; и в подобни обстоятелства, когато сме принудени да изгубим всяка друга надежда, най-съвършенното ни упование в Бога се развива. – Който възкресява мъртвите. Павловото избавление е било като възкръсване от мъртвите; и само Този е можал да го избави, който е можал да въкреси мътви.

Ст. 10. И Той ни избави от толкоз близка смърт. Смъртта, която е заплашвала Павел е била не само надлежаща, но и страшна, - такава от която хората са се плашили. Не знаем дали Бог го избавил с чудо или с естественни средства. – И още избавя. Опасността не се е била преминала. Макар и единът им план за погубването на Павел да се е осуетил, неприятелите му все така са го мразили и са искали да го убият. Бог, който по-преди го беше избавил и тогава го е защитавал. – И надяваме се на Него, че пак ще ни избави. Той не се е надявал, че неприятелите му ще престанат да го заплашват; те са щели да продължават да го гонят и да правят съзаклятия против него, но същият Бог, който го е защитавал до тогава ще следва да го защитава докато той си довърши земната работа. – Е избавил …. избавя …. ще избави. Признателност за всичкото минало, признателност за настоящ мир, и упование за бъдещето, - тези са трите урока, които тези три глаголни времена трябва да ни поучат.

Ст. 11. Като ни съдействувате вие чрез молитва. Павловата надежда за спасение в бъдеще се е основавала отчасти върху молитвите на коринтяните. Той е знаел, че ходатайственната молитва има голяма важност пред Бога. Това беше истина в старата наредба, както, например, показват ходатайството на Йов и приятелите му, и много други примери; а същото нещо е истина и в Новия Завет. “Съдействувате” не значи да помагат на Бога да избави, но да помагат на Павел в молитвите му за избавление, или да помагат, може би, на други християни в молитвите им за него. – Тъй щото, поради стореното на нас, и пр. “Както мнозина са се молили заедно за това избавление”, казва той, “нека и мнозина благодарят за него”. Да бъдеш признателен за благодат получена е също така Християнска черта, както е да се молиш за бъдеща благодат.

Ст. 12. Защото нашата похвала е тая. Повечето тълкуватели тълкуват това да е причината защо той е очаквал, че те ще се молят и благодарят за него. Той е бил така справедлив и честен, когато е бил с тях щото се е надявал да придобие упованието и любовта им, - такова упование и любов, които са щели да ги накарат да се молят за него. Други тълкуватели го взимат във връзка с каквото той казва по-горе за голямата си опасност, като да е рекъл, “Когато се бях отчаял за живота си, тогава се радвах в свидетелството на съвестта си, че съм поминал праведно”. По-естественното разяснение е първото. – Свидетелството на нашата съвест. Той не се облягаше на мненията или похвалите на хората за радостта си, защото и приятелите и неприятелите му са можали да бъдат излъгани за него. Ако беше сгрешил нещо, никаква безосновна похвала не можеше да го въздържи да не се затъжи, а ако да беше сторил това, което е право, никакви клевети и лъжливи обвинения не можаха да му отнемат радостта. – С простота и искреност по Бога (Цгр.)²⁷⁴. Това беше особеното свидетелство, което го радваше. Те го обвиняваха в двуличие, а той намираше утеха в съвестта си, която му казваше, че обвинението е лъжа. Думата “простота” значи противното на двуличие. Мнозина хора имат две лица, едното за пред хората, а другото за себе си, т.е., показват се, че са такива, каквито не са. “Искреност” означава такъв ясен характер, който е лишен от всяка тъмнина или измама. Тези неща Павел е имал “по Бога”, т.е., всевиждащото Божие око е виждало, че той ги е притежавал; или може да значи “простотата и искренността, която Бог дава”. – Не с плътска мъдрост. “Плът” в Павловите послания значи въобще необновеното ни естество; и, следователно, плътска мъдрост е мъдрост управлявана от чувствата и началата на необновения човек. Тази мъдрост ни внушава измама и лъжа. Противното й е “Божията благодат”, т.е., мъдростта, която Дух Божий ни дава. – Поминахме на светът²⁷⁵. Между хората въобще Павловото поведение не беше двулично. – А най-много между вас. Не че в отношенията си с другите хора той не се е водел от тези подбуждения, но че от тясното му познанство с коринтяните те са имали повече случаи да изучат Павловия характер, отколкото другите хора. И той най-много се е радвал за това, защото между тях той е бил обвинен в двуличие.

Ст. 13,14. Защото не ви пишем друго, и пр. Доказателство или пример на Павловата искреност се намираше в посланията му. Някои са казвали, че те съдържали някакво потайно значение, различно от значението, което са показвали на лице; и някои може да са подозирали, че освен посланието, което бил пратил на всичката църква, той е бил пратил тайно писмо на частните си приятели. Той опровергава тези подозрения. “Посланията ми”, казва той, “са такива, каквито ги четете; и смисъла им е такъв, какъвто го разбирате че е”. – И което надявам се че и до край ще признавате. Ако свържем това с предишното, то значи, “Надявам се, че ще следвате докато сте живи да признавате, че това, което искам да кажа го пиша просто и искренно, а не с двуличие”. Някои обаче го свързват с това, което следва: - “Надявам се, че до край ще ни признавате, че сме похвала вам, както ни отчасти и познахте, и пр.”. – Отчасти, може да значи, че те отчасти са разбрали Павел, или, което е по-вероятно, че част от коринтяните го е разбрала. Някои от тях са се хвалили с него като със свой духовен отец и водач; и той се е надявал, че в съдния ден всички от тях, които са били наистина християни ще се възрадват за него, макар и на този свят да са го криво разбрали, както и той ще се възрадва за тях като за свои духовни чада и свои сънаследници на славата.

Ст. 15,16. С тая увереност, т.е., увереност, че той им е похвала. Макар и някои от коринтяните да са били върли врагове на Павел, той не се е съмнявал, че болшинството на църквата го е гледала с любов и упование; и затова, понеже е бил уверен, че ще го приемат добре, той е кроял да ги посети. – Да дойда първо при вас, т.е., преди да отиде в Македония. Първият му план беше да отплува с кораб от Ефес направо за Коринт. – За да имате двояка полза²⁷⁶, т.е.,благодатта на две посещения, - едно когато е отивал за Македония, и друго когато се е връщал от Македония. Други предполагат, че той тука загатва за първото си посещение, но това не е до там вероятно, понеже става явно от гл. 12:14, че той е бил посетил Коринт два пъти, и следователно, ако да е имал на ум миналите си посещения, той щеше да каже тука “трета благодат”. Павловото посещение беше благодат, т.е., духовно благословение за коринтяните, по причина на поученията и примера му. – И тогава вие да ме изпратите за Юдея, - където е отивал със събраната милостиня за сиромасите светии. Според обичая, той се е надявал, че някои коринтяни са щели да го придружат до някъде си из пътя.

Ст. 17. Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? Промяната на плана на пътешествието накарало някои си да обвинят Павел, че е лекоумен, че е скроил плановете си лекоумно, без да мисли за следствията, и че заради това се е принудил да ги промени. – Или намерението ми е било плътско намерение? Първото обвинение се касаело особено до едната спомената случка, сиреч до пътуването му, а това се касае до общия характер на Павел. Той не пита, “Намерението ми, когато си промених плана, плътско ли беше?, но “Намерението ми обикновенно плътско намерение ли е”. Да имаме плътско намерение ще рече да се водим по светски и себелюбиви съображения. – За да казвам и: Да, да, и: Не, не? Ако той се беше влияел от светски подбуждения, следствието щеше да бъде, че той щеше да е непостоянен, както го ибвиняваха. Това изречение се тълкува различно, но истинското му значение изглежда, че е, “Казвам ли на едно нещо и “Да” и “Не”? Толкова дволичен ли съм, че никой не може да се уповава на думите ми?”. Да и Не се повтарят за по-силно изразяване на мисълта.

Ст. 18. Верен е Бог, че словото ни към вас не стана Да и Не (Цгр.)²⁷⁷. “Словото ни” тука може да се отнася за изразеното му желание да ги посети два пъти, или за проповядването му въобще. Последното е по-вероятно, понеже в ст. 19, явно се загатва за учението, което е проповядвал. Павловите противници са го набедили, че е непостоянен във въпроса за пътуването си, и от това са започнали да подмятат, че и учението, което е проповядвал може да не е за вярване, като да са казали, “Ако не можем да се уповаваме на учението му както и на обещанията му, как можем да вярваме, че каквото ни проповядва е истина?”. Павел най-много се грижеше за евангелието, а не за доброто си име. Той можеше, наистина, да се ядоса за дето го онеправдаваха по този начин, като го набеждаваха, че е непостоянен за такава малка работа, т.е., че е променил плана на пътуването си, но той мисли повече за опасността на боговдъхновенната и спасителна истина, която им е проповядвал, и за това, като преминава ненадейно на по-общото обвинение, той казва, “Моето проповядване не беше Да и Не”, и го потвърждава с тържественна клетва, “Верен е Бог”, т.е., “Както е истина, че е верен Бог, така е истина, че моето проповядване не бе Да и Не”. Клетва, която се произнася тържественно е дело на обожаване. Често срещаме клетви в съчиненията на Павел. Виж. гл. 11:10, и Рим. 14:11. Виж. и предсказанието в Ис. 65:16. Заповедта на Спасителя, “Никак да не се кълнете”, забранява всяка клетва дадена нечестиво, или за маловажни работи.

Ст. 19. Защото Божият Син, Исус Христос, и пр. “Проповядването ни беше истинно, то се отнасяше за Исус Христос, който е Син Божий, едно равен на Отца, който не може да лъже”. Когато той казва, че Исус Христос “не стана Да и Не”, той иска да каже, че сам Христос беше истинен, “Истината”, както сам Христос е казал за себе си. Той беше същият Бог, същият съвършен Спасител, и същият подаятел на Св. Дух както се е предсавял че е. На каквото е бил и е, той всякога ще бъде: “Същият вчера и днес и во веки”. И тъй, понеже този непроменяем Христос е всякога бил главната точка на проповядването им, следва, че самото им проповядване не беше непостоянно и недостоверно. – От мене, Силуан и Тимотея (Цгр.). Той загатва за проповядването си когато за първи път посетил Коринт, и имал със себе си Силуан и Тимотей, както се казва в Д.А. 18:5. Силуан и Сила са едно и също нещо; и името му се споменава с имената на Павел и Тимотей в поздравлението на 1 и 2 Сол. Той може и да е занесъл първото Петрово послание (виж. 1Пет. 5:12).

Ст. 20. Защото всичките Божии обещания (Цгр.). Всичките обещания за милост и спасение, които Бго беше дал на човека се изпълниха в Христа. От грехопадението напосле Бог често пъти е обещавал да изпрати Избавител и Месия; и Христос с идването си беше “Да”, т.е., потвърждение на тези обещания. – В него са Да, и в него Амин (Цгр.). “Да” се отнася за Христовото утвърждение на Божиите обещания, а “амин” за признанието на вярващите, че тези обещания са изпълнени. “Всичките Божии обещания са “Да” в Христовото лице и дело, т.е., в името му както е прогласено в евангелието; и те са “Амин” в църквата, която изповядва името му”. Нито една реска или една точка от всичката милост що Бог е обещал не е останала неизпълнена от живота и смъртта на Христа, и от неговото възкресение, възнесение, и ходатайство. – За Божията слава чрез нас. Това изпълнение е послужило на Бога да се прослави в благодарението и любовта на създанията си. “Чрез нас” значи или “чрез нас християните”, т.е., Бог се възхвалява от нас; или “чрез нас – Павел, Силуан, и Тимотей”, като инструменти, които разпространяват познанието на Христа и спасението му, и карат другите да славят Бога.

Ст. 21. А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа. “Утвърждавам в Христа”, ще рече “утвърждавам във вярата”, “правя верен до край”. Както преобръщането ни, така и това е Божие дело. Същата благодат, която най-първо ни прекарва през тесните врата в тесния път ни е потребна всеки ден, за да не ни остави да се заблудим от този път. “Ни …. С вас”, ще рече “нас апостолите с всички вас, които сте християни”. Благодатта, която ни прави постоянни във вярата не принадлежи само на проповедници, но на всички ученици. – И Който ни е помазал. С помазването хората се определяха за особенни длъжности. Царе, пророци, и свещеници се помазваха в старата наредба; и Христос се нарича Помазаник, сиреч този, който е отреден да бъде наш Първосвещенник и Спасител. Виж. Лк. 4:18; Д.А. 4:27, 10:38. Действително, думата Христос значи помазан; и ние можем да четем този стих така: “Който ни утвърждава с вас в Помазаника, и ни е помазал”. Както Началникът си, християните са помазани от Св. Дух (1Йн. 2:20 и 27), и с това помазване са отредени да служат на Бога, да бъдат “царско свещенство”. Всички християни получават това помазание, понеже допълнението на този глагол е естественно същото, което е на “утвърждава” и на двата глагола, които идват в следващия стих. Освен това, в Новия Завет не се говори за никакво друго официално помазване освен помазанието на Христа. Изречението значи, “чрез Духа си Бог ни е отделил от света, за да бъдем Негови приятели и последователи”. – Е Бог. Макар и да беше принуден да се защитава, Павел отдава всичко на Бога. “Той ви е утвърдил и помазал, а не ние”.

Ст. 22. Две други Божии дела се споменават в този стих. – Който ни е запечатил. Печат означава стопанство, и доказва, че едно нещо е това, което притезава че е. С влиянието на Духа си върху сърцата и живота на вярващия Бог показва, че те са негови, и че това което изповядват е истинно. Точи печат се чете от другите, а най-ясно се чете от самия християнин. Другите може да видят някое доказателство на любовта му и святите му желания в дулата му, но само той може да почувства любовта и желанията. – И даде обручението на Духът в сърцата ни (Цгр.)²⁷⁸. Обручение или пей се казва това, което се дава за потвърждение на някой пазарлък, - част от цената, предплатена като залог, че и другата част ще се изплати на обещаното време. Така и радостта, надеждата, и мирът които Духът ни дава тука са не само драгоценни сами по себе си, но са Божият залог за съвършенно и вечно спасение. Пейтъ обикновенно е една малка част от цялата сума; така и това на което се наслаждаваме тука е една малка част от извънмерно голямата и вечна тежина на слава, която е приготвена за нас.

Трябва да забележим, че едничкото обручение, което Бог ни дава е обручението на Духа. Нищо друго не може да ни оздрави небето, освен пребиванието на Духа в нас (виж. Рим. 8:9-11).

Ст. 23. Но аз призовавам Бога за свидетел, и пр. В този стих той дава истинската причина, поради която е отложил отиването си в Коринт. То не беше от “лекомислие”, както са го обвинявали, но за “да ги пощади”. Състоянието им беше такова, че той щеше да се принуди да употреби “тояга” (1Кор. 4:21). Но той е желаел да избегне такова упражнение на апостолската си власт, и за това чакал докато първото му послание да произведе действие върху им. Твърде важно беше за тях да повярват това разяснение; защото ако се съмняваха в Павловата искренност, той не можеше вече да им бъде полезен като апостол. Заради това, той потвърждава разяснението си с тържественна клетва. “Призовавам Бога за свидетел на моята душа” ще рече, че той призовава Бога да накаже душата му ако той лъже. Това трябваше да разпилее всичките им съмнения, освен ако те го считаха за съвършенно развратен (виж. Евр. 6:16).

Ст. 24. Не че имаме власт на вярата ви (Цгр.)²⁷⁹. “Като казваме, че ви щадя, аз не искам да кажа, че имам власт на вярата ви”. Те трябваше, наистина, да приемат Павловото учение за авторитетно, не защото той го казва, но защото Св. Дух говори чрез него. В Гал. 1:8, той казва, че ако той или някой ангел проповядва някое друго евангелие, да бъде анатема. Като човек, Павел е нямал право да прибави каквото и да е учение на вярата им. Вместо да бъде техен господар, той беше “споспешник на радостта им”, един техен събрат, който е бил въздигнат да бъде апостол, не за да ги владее, но за да увеличи духовната им радост. Или можем да разясним връзката така, - Ако исках да покажа апостолската си власт, аз щях да дойда тозчас в Коринт, и да смажа противниците си насила, но понеже целта ми не е да ви владея, но да увелича радостта ви, аз предпочетох да отложа посещението си, с надежда, че не ще стане нужда да употребя тояга. – Понеже чрез вярата стоите (Цгр.)²⁸⁰. Силата на това изречение във връзката на мисълта не е твърде ясна. Следващите са някои от разните разяснения, които се дават: (1) “Аз нямам власт на вярата ви, понеже вие сте стояли твърдо във вярата, и нямам причина защо да упражнявам власт. Всичко, което трябва да сторя е да споспешествувам на радостта ви”; (2) “Ние сме споспешници на радостта ви, понеже стоите твърдо на вярата”. Без такова постоянство, даже помощта на Павел не можеше да им даде живот; (3) “Над вярата ви нямам власт, понеже на нея вие стоите; тя е ваш живот, и само Бог има власт на нея. Когато говорех за щадене, аз изразих власт само относно поведение”.

Назад | Съдържание | Напред