Глава 15.

¹ Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.

² Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.

³ Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: -
"Укорите на ония, които укоряваха тебе,
Паднаха върху Мене".

⁴ Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

⁵ А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.

⁶ щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.

⁷ Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

⁸ Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,

⁹ и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: -
"Затова ще Те хваля между народите,
И на името Ти ще пея".

¹⁰ И пак казва: -
"Развеселете се, народи, с людете Му".

¹¹ И пак: -
"Хвалете Господа, всички народи,
И да Го славословят всички люде".

¹² И пак Исаия казва:
"Ще се яви Иесеевият корен", и,
"Който ще се издигне да владее над народите;
На Него ще се надяват народите".

¹³ А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.

¹⁴ И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.

¹⁵ Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,

¹⁶ да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

¹⁷ И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.

¹⁸ Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,

¹⁹ със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

²⁰ Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;

²¹ но, както е писано: -
"Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него;
И ония ще разберат, които не са чули"

²² Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.

²³ Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,

²⁴ на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.

²⁵ А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

²⁶ Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

²⁷ Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

²⁸ Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.

²⁹ И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа.

³⁰ А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,

³¹ та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;

³² и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.

³³ А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин
 

Ст. 1,2. Ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите. Апостолът още следва да приспособява закона на любовта, великото първо начало на истинна религия. тОзи само е наистина силен, който търпи така; и съчинителят на това послание беше един от най-забележителните примери на такава сила, която светът някога е виждал. – И да не угаждаме на себе си. Себелюбието ни кара да поставим своето удоволствие за наша върховна цел. Любовта (която е противна на себелюбие) ни кара да угаждаме на ближните си за тяхно добро и назидание. Сам павел можеше съвестно да каже (1Кор. 10:33), “Аз угаждам на всички във всяко нещо, без да търся своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят”.

Ст. 3. Понеже и Христос не угоди на Себе Си. Христос беше големият и съвършен пример на апостолите; той е и на нас. Колко често писателите на Новия Завет ни го представят като такъм! Виж. 1Пет. 2:21; 1Йн. 2:6; Фил. 2:5; Евр. 12:2. – Укорите, и пр. Тези думи са приведени от Пс. 69, който, макар и да се вижда, че изпърво се е отнасял за Давид (виж. ст. 5), толкова често се привежда в Новия Завет и се приспособява за Христа, “по-великия син на великия Давид”, щото трябва да го считаме, че се отнася за Месия, т.е., че първоначално и нарочно се отнася за Спасителя ни. Виж. Йн. 2:17, 15:25, 19:28; Д.А. 1:20. Целта на идването му в света беше да извърши волята и делото на Отца си. Заради това ревността за домът на Отца му го изяде, и той е почувствувал укоренията хвърлени върху му.

Ст. 4-7. Всичко, о е било от по-напред писано, писано е било за наша поука. Всичките Старо-Заветни Писания – Законът, Псалмите, и Пророците – имали за цел да поучат вярващите във всеки век. – Та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. От примерите и насърченията на Писанията вярващият се укрепява. Надеждата е същественно начало на Християнската опитност. “С надеждата се избавихме” (гл. 8:24). Извършването на спасението ни ще стане в бъдещия живот, и затова през сегашния си живот ние се поддържаме от надеждата на славата Божия, която ще се открие на другия свят. – Бог на твърдостта⁹⁵ и на утехата. В ст. 13 той се нарича “Бог на надеждата”, и в 2Кор. 13:11, “Бог на любовта и на мирът”. Търпение, утеха, надежда, любов, и мир са всичките дарби Божии на вярващия; и правото употребление на Св. Писание е великото средство, за да ги придобием. Единодушно и с едни уста да славите Бога. Християните трябва да правят всичко за слава Божия (1Кор. 10:31). Но за да могат да правят това, те трябва да бъдат съединени. Заради това, апостолът се моли щото вярващите в Рим да бъдат единодушни, и ги увещава да се приемат един друг, “както и Христос ни прие за слава Божия”. Бог се прославя чрез взаимната любов и единодушието на людете си, а се безчести чрез раздорите им.

Ст. 8,9. Служител на обрязването. Земното служение на Спасителя ни беше между обрязаните, т.е., между израилтяните. С това служение той изпълни пророчествата и обещанията, и по този начин потвърди истинността на Божието слово. С безкрайно снизхождение той работи за доброто на този народ. Но благодеянията на царството му нямаше да бъдат ограничени в един народ. Те щяха да се прострат на всички народ, - нео което е било ясно предсказано от пророците.

Ст. 10-12. Стихът приведен в ст. 10 е от Мойсей, и е взет от Вт. 32:43, а приведеният стих в ст. 11 е от Пс. 117:1. Стихът в ст. 12 е от Ис. 11:10, едно славно пророчество за царуването на Месия над всичките народи. И така Павел доказва със свидетелства от Закона, Псалмите, и Пророците, че благодеянията на Месианското царство са били назначени за всичките народи, и така той представя като най-силно подбуждение за сърдечно съединение и любов между всичките вярващи в Рим, били те евреи или езичници.

Ст. 13. Тази молитва щото читателите му в Рим, чрез силата и влиянието на Св. Дух, да се изпълнят с радост, мир, и надежда прилично завършва апостоловото разискване за великия предмет на Християнско съединение. Остатъкът на главата се занимава с лични разправения за работата му, и надеждата му да посети Рим, и завършва с усърдна молба щото вярващите там да се съединят с него в молитва за Божие покровителство и ръководство.

Ст. 14-16. Като завършва посланието си, апостолът е желаел да увери братята в Рим (с неколцина само от които той се е лично познавал), че той не е писал защото е мислил, че те са лишени от Християнски начала или характер. Той не беше чул за никакви раздори или ереси помежду им. Но той се беше одързостил да им пише толкова свободно, първо, защото той е бил особенно призован да бъде апостол на езичниците, и второ, защото силно е желаел отдавна време да посети Рим, и да спомогне, доколкото може, за съзиждането на една силна църква в тая столица, която да бъде свидетелка на Христа. – Поради дадената ми от Бога благодат, т.е., особената благодат на апостолство. Срав. с гл. 1:5. Като апостол на езичниците, той е чувствувал особенна отговорност за евангелското дело в Рим, макар, че не е можал още да отиде там лично. – За да бъдат езичниците благоприятен принос. Похристиянчените езичници се считат тука за приношение на Бога; и Павел, като служител Христов, не е можал да принесе по-благоприятно приношение. Срав. с гл. 12:1, и Фил. 2:17.

Ст. 17-21. Като споменава, че особената му работа е била да бъде апостол на езичниците, той тука показва, че Бог го е благословил в тази му работа, и му позволил да проповядва евангелието надалеч и успешно. Затова той ще се похвали, не в себе си, но в Христа, защото той говори за знамения и чудеса, направени на от Павел, но от Христа чрез Павел. – До Илирик. Илирик се е казвала страната на север от Македония. В Деянията на Апостолите ни се разказва накратко за Павловите трудове в Македония, но нищо не се споменава за отиването му в Илирик. Това, обаче, не е чудно, понеже разказът е твърде кратък; така също не ни се казва за трудовете му в Сирия и Киликия, макар, че в Д.А. 15:41, се подразбира, че той е основал църкви и в двете области, когато е живял в Тарс. – Да не би да градя на чужда основа. Във всичкото обширно пространство на апостолските си трудове, от Ерусалим и наоколо през Сирия, Киликия, разни области на Мала Азия, Македония, и Гърция, Павел не се е мъчил да поеме и следва делото на другите, но да започне евангелското дело в страни, където Христовото име не е било познато, и така да изпълни предсказанието, което той привежда от Ис. 52:15. Неговото призвание да проповядва Христа на езичниците го е повикало на такава работа; и храбрият му дух с верност приел поканата.

Ст. 22-24. Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас. Срав. с гл. 1:13. Препятствията са били непрестанните нужди от трудовете му в Мала Азия, Македония, и Гърция. Като се е водел всякога от началото да проповядва евангелието повечето в места, където другите не са го били проповядвали, той е намерил много случаи за трудовете си по тези места, и го е считал за нужно да посещава църквите, които той е можал да основе. – Като няма вече място за моето работене по тия страни. Това не ще каже, че той не е можал да продължава да работи много за Христа в тези страни, но ще каже просто, че особената му работа като апостол е била същественно свършена. Грижата за църквите е можала сега да се възложи на местни работници; и следователно, той се е чувствувал свободен да отиде в по-далечни места. – На отиването си в Испания, и пр. Думите “Ще дойда при вас”, ги няма в най-старите ръкописи, но те се подразбират. Рим беше тъкмо на пътя на апостола от Гърция (от където това послание е било писано) за Испания. Че Павел, след като бил пуснат от първия си затвор в Рим (63г. след Р.Х.), е изпълнил намерението си, и е ходил да проповядва евангелието в Испания се доказва от това, което Климент Римски казва (в писмото си до църквата в Коринт, писано около 99г. след Р.Х.), че Павел преди мъченичеството си бил посетил “западния край”. Това (понеже е било писано от Рим) не може да значи нищо друго освен Испания. Други твърде стари писатели подтвърждават това.

Ст. 25-27. Да послужа на светиите. За това служение виж. Д.А. 24:17; 2Кор. 9:1,2. – Бедните между светиите. Това изречение доказва, че Д.А. 2:44,45, не може да значи, че някаква система на общност в имот е била основана между първите християни. – Длъжни им са. Вярваите в други страни, понеже са приели познанието на спасение чрез Еврейските християни, са били длъжни да имат и покажат съчувствие за тях, когато те са били изпаднали в сиромашия поради гонения и глад.

Ст. 28,29. С изобилно благословение, и пр. Павел не е имал намерение да посети Рим, както хиляди са правили, заради печалба, или за да постигне някоя политическа цел, но само, за да спомогне за преуспяването на евангелието; и за това той напълно е вярвал в присъствието и благословението на Христа. Така и ние можем да бъдем уверени, ако наистина сме предадени на службата му; понеже е казал: “Ето, аз съм с вас през всичките дни, до свършека на века”.

Ст. 30-33. Павел моли своите братя християни в Рим да се съединят с него и да се молят ревностно за успеха на особената му мисия в Ерусалим. При всичките си апостолски дарования и чудесни сили, той не е считал себе си, че няма нужда от помощта на молитвите на своите съученици. Така и вярващите трябва всякога да се молят усърдно за тези, които им служта в евангелието. На Павел не му беше тежко само за нападките на невярващите евреи, но и за завистта на някои от вярващите, относно до работата му между езичниците. – И да дойда радостен при вас. Воля Божия беше той да отиде в Рим като затворник. При все това, той се радваше много когато се срещнал с християните в Рим (Д.А. 28:15); и няма съмнение, че после се е убедил, че закарването му там като затворник е било за добро, и е спомогнало "за преуспяване на евангелието” (Фил. 1:12).

Назад | Съдържание | Напред