Глава 12.

¹ И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

² И недейте се съобразява с тоя век ‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

³ Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

⁴ Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

⁵ така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

⁶ И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

⁷ ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването;

⁸ ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

⁹ Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

¹⁰ В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

¹¹ В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

¹² Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

¹³ Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

¹⁴ Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.

¹⁵ Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

¹⁶ Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

¹⁷ Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

¹⁸ ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

¹⁹ Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

²⁰ Но,
"Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

²¹ Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
 

Ст. 1. И тъй, моля ви, братя. Апостолът сега започва да приспособява практически истините, които той е изложил. Той не заповядва, но се моли и увещава тези, на които пише, като братя. – За Божието милосърдие (Цгр.). Той прави въззив на онова милосърдие, които им е доставило спасение даром. Цялата служба на живот им трябва да бъде отдаване благодарение за Божията неизказана дарба. – Да представите телата си в жертва жива. Няма вече нужда да принасят на Бога мъртвите тела на заклани животни, както в приготвителната наредба. Времето им се е минало. Но представете себе си, не като се заколите, но като живеете свят живот. Тази е жертвата, в която Бог ще помирише благовоние (Еф. 5:2). – Разумното ваше служение⁸⁸, - в противоположност на обредно и просто външно поклонение. Често, даже под старата наредба, Бог беше заявил, че не намира удоволствие в жертви принесени без сърце. “Защо ми е множеството на жертвите ви?” (Ис. 1:11). “Жертви на Бога са дух съкрушен” (Пс. 51:17). Срав. и с Ис. 57:15, 66:2,3. В новата наредба без съмнение е истина, че посвещението ни на Бога е единственото служение, което му е прието.

Ст. 2. Недейте се съобразява с тоя век. За да можем да отдадем това богоугодно служение, ние трябва да бъдем разделени и по нрав и по дела от развратения от греха свят. Ние трябва да се преобразим и подновим, за да знаем от опит благата и свята воля Божия, и тогава действително да я извършим.

Ст. 3-5. Чрез дадената ми благодат, - по причина на благодатното назначение на писателя да бъде апостол и учител на Христовата религия, и поради помощта, която Бог му даде за да изпълни тази служба. Срав. с гл. 1:5. – Да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли⁸⁹. За да могат да изпълнят посланието си, се изисква от християните да не бъдат горделиви, но на драго сърце да приемат мястото и службата, на които Бог ги призове. – По мярката на вярата, която мярка е всекиму Бог разделил (Цгр.). Само чрез вяра (т.е., чрез упование в Бога) може който и да е християнин да придобие възможността да изпълни особенните си длъжности, и тази вяра е Божия дарба. Това изречение се вижда да значи “според помота, която му е благодатно дадена”. – Не всичките части имат същата служба. Някои са призовани на по-високи, а някои на по-ниски, места и длъжности. Нека първите не се гордеят, и второте да не са незадоволни; но всеки с простота нека изпълни длъжностите на службата, на която е бил призован. Срав. с това, което същият апостол излага по-напълно в 1Кор. 12:12-30.

Ст. 6-8. Дарби⁹⁰. Дарбите споменати тука и в 1Кор. 12:4,9,30,31, и 1Пет. 4:10 не са само за духовното добро на тези, които ги приемат, но означават възможността да служим на Бога и да правим добро на подобните си по различни начини. – Пророчество, не само, или обикновенно, дарбата да предсказваме бъдещи събития, но дарбата да говорим чрез Божие вдъхновение, и да предаваме Божиите вести на човеците. Виж. Д.А. 13:1, 15:32. Срав. и с 1Кор. 14:29-31. – Съразмерно с вярата, т.е., според “мярката на вярата” (ст. 3), или възможността, която Бог дава на всеки човек, или както тука в ст. 6, “по дадената нам благодат”. Някои тълкуватели казват, че вярата тука ще каже вяра в системата на Християнското учение, и съразмерността на вярата ще каже аналогията на тая система. Това дава добър смисъл, и увещанието да проповядваме съобразно с аналогията на системата на откровената истина е важно, но твърде е съмнително дали изречението “аналогията на вярата” се е употребявало в този смисъл толкова рано; и връзката на идеята тука е по-благоприятна на гореприведеното тълкувание. - Служение⁹¹. Това вероятно се отнася до наглеждане на сиромасите, и до светски работи каквито обикновенно дяконите вършеха, но няма нужда да ограничим тука думата в службата на дяконите. – Поучение …. увещание. Някои може да са по-достойни да поучат разума, а други да възбудят сърцето с увещания. Не е нужно да разберем тука, че апостолът говори за различни служби в църквата. – Който управлява да управлява с усърдие. Нека този, който е призван да упражнява власт в църквата помни, че той не е призван на такава служба за негова полза, но за доброто на цялата църква; и, следователно, нека не мисли за своята си чест, но за работата, която му е определена, и нека я върши прилежно. Срав. с наставленията на апостол Петър към презвитерите (1Пет. 5:2).

Ст. 9-16. Любовта да бъде нелицимерна. Любовта е коренът на всичките добродетели. Можем даже да кажем, че тя ги обема всички. “Който люби другиго изпълнява закона” (гл. 13:8-10). “Бог е любов; и който пребъдва в любовта пребъдва в Бога, и Бог в него” (1Йн. 4:16). Но по причина на превъзходството и стойността й, често се представлява присторена любов. Апостолът ни съветва да притежаваме и показваме на яве нелицемерна любов, и да се пазим от лъжливата любов. Тази нелицемерна любов ще се прояви в нежна обич към братята в Христа, в почитание на всички, и в добродушие към бедните, странните, и даже неприятелите и гонителите ни. Тя ще произведе сърдечно съчувствие и с тези, които се радват и с тези, които плачат. Тя ще прокуди гордостта ни, и ще породи истинно смирение – добродетел, за която образованите гърци нямаха даже име, понеже думата смирение за тях означаваше нещо презрително.

Ст. 17-21. Никому не връщайте зло за зло. И това беше едно начало съвършенно противно на началата и делата на езичниците, от които християните във времето на Павел бяха заобиколени. Те захваляваха гордия дух, който не търпеше докачение или обида, и който отмъстяваше за повреди. Там където такива начала преобладават не може да има мир. Себелюбието ни кара да преуваличаваме повредите, които търпим, и да умаляваме значението на повредите, които правим; и така, ако трябва да се отмъщава и от двете страни, сметката не ще може никога да се утъкми, и следствията е постоянна вражда. Тази вражда се вижда да преобладава между дивашките племена във всеки век. Напротив, евангелското правило на опрощаване, дълготърпение, и добродушие към неприятели спомага за преуспяването на всемирен и постоянен мир. Този, който желае мир не може всякога да го оздрави, по причина на опърничавостта на противната страна; заради това апостолът казва: “Ако е възможно, колкото от ваша страна, имайте мир със всичките човеци”. Право е казал някой си: “Да въздаваме добро за добро е човещина; да въздаваме зло за добро е дяволщина, но да въздаваме добро за зло е богоподобно”. – Дайте място на гневът⁹². Има малко място за съмнение за какъв гняв се говори тука. Някои са разбрали това да значи, предайте се, отстъпете, на гнева на неприятелите. Но връзката на мисълта се вижда да го отнася повечето на гнева Божий; и ако това е право, то ще рече, - Оставете праведният гняв на Бога, който е обявил, че отмъщението е само негово, да отмъщава за неправдите, които търпите. Бог, който е свободен от човешки страсти, може да накаже злосторниците без да се побърка равнодушието му. Ние не можем стори това, и заради това трябва да се въздържаме от да отмъщаваме за себе си, и да предадем делото си, както сам Спасителят ни направи, “на този, който съди праведно” (1Пет. 2:23). – Ако е гладен неприятеля ти, нахрани го, и пр. Това трябва да се тълкува съгласно с думите на нашия Господ: “Любете враговете си, правете добро на тези, които ви ненавиждат”, и когато апостолът казва, “Ще натрупаш жар на главата му”, ние не можем да го разберем, че иска да каже, “Така ти действително ще го накажеш”, но “Така ти ще растопиш неприятелството му, и ще го сгорещиш и направиш нежен и любезен”. Първото би било противно на цялата връзка на мисълта, и би значило да се победим от злото. Второто се съгласува с духа на наставлението, и е начинът, по който злото се надвива с добро.

Назад | Съдържание | Напред