Глава 2.

¹ Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

² Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

³ И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

⁴ Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁵ Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁶ За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

⁷ така че сега вече * вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

⁸ Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

⁹ Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

¹⁰ А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

¹¹ да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

¹² А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

¹³ духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹⁴ Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

¹⁵ Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

¹⁶ На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

¹⁷ Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
 

Ст. 1-7. Павел им разказва защо той не е отишъл направо от Ефес в Коринт, именно, защото ако беше отишъл по него време, отиването му щеше да причини скръб и на него и на тях.

Ст. 8-11. Той удобрява начина, по който са постъпили с блудственния църковен член, за който се говори в първото послание, и ги подканва да го приемат пак с любов, понеже той се е покаял.

Ст. 12 и 13. Казва им защо не е останал в Троада.

Ст. 14-17. Понеже известието донесено от Тит било благоприятно, той си излива сърцето в благодарение за продължителното тържествуване на евангелието чрез трудовете му.

Ст. 1. И това реших в себе си (Цгр.)²⁸¹. “И” свързва тази глава с предишната. Аз си отложих идването, не защото исках да имам власт на вярата ви, но защото не исках да ви причиня скръб. “В себе си” може да значи или просто “Колкото за мене аз реших”, или “заради мене си”. Според последното тълкувание, той е решил да не дохожда, за да не се наскърбява, както и в гл. 1:23, той казва, че го е направил понеже ги щади. – Да не дохождам при вас със скръб²⁸². Това вероятно се отнася за второто посещение, което им бил направил. Във въведението на бележките на 1Коринтяни ние казахме, че има причина да се вярва, че Павел е посетил Коринт и един път между двата пъти споменати в Деянията, както се загатва в гл. 13:1 на това послание. При второто си посещение, Павел, изглежда, е бил принуден да употреби апостолската си власт по такъв начин, че е наскърбил коринтяните; и той решил да не дохожда пак по същия начин.

Ст. 2. Защото, ако аз ви наскърбявам, и пр. “Ако идването ми ви причини скръб, то ще наскърби и мене. Как можете вие да ме възрадвате, ако аз ви наскърбя?”. С тези думи Павел косвенно изказва любовта и съчувствието, които са съществували между него и коринтяните, и които са били толкова големи, че което е било скръб за едната страна било е скръб и за другата. Явно е, че тука единственно число се употребява вместо множественно, - “Мене кой ще развесели, и пр.”, вместо, “Кои ще ме развеселят, ако не онези, и пр.” Някои тълкуватели мислят, че в този стих се загатва за блудственния член на църквата, но такова тълкувание не дава толкова добър смисъл.

Ст. 3. И това същото ви писах (Цгр)²⁸³, т.е., предишното послание. “Това същото” може да е употребено в общ смисъл да означи всичките изобличителни думи в него послание, или, както мнозина тълкуватели мислят, то може да е особенно изречение, което се касае до каквото им е писал в петата глава на 1 Коринтяни за блудодееца църковен член. Последното тълкувание се подкрепя от факта, че следващите стихове особенно говорят за този човек. Вместо да отиде лично да поправи злото, той им писал за него; и после, като се страхувал да не би враговете му да ги убедят да не слушат заповедтта му, той изпратил Тит да разпита как се е приело писмото му, а най-вече дали виновникът е бил отлъчен или не, след което той чакал с голяма загриженост Тит да се върне. – Да не би кога дойда, и пр. Той трябва да се радва с коринтяните като със свои духовни чада, свои сътрудници в Христовото лозе, и свои сънаследници на вечна слава. Но ако той беше отишъл него време в Коринт, той щеше да скърби вместо да се радва; и за това той си отложил отиването. – Като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви. В предишния стих той загатва, че тяхната скръб ще е негова скръб, а тука той казва, че е уверен, че неговата радост е тяхна радост. Любовта и съчувствието им бяха взаимни. Неговата радост щеше да е тяхна по два начина: - (1) Понеже го обичаха, те щяха да се зарадват като го видят, че той е радостен; (2) Като го послушат и си очистят църквата, те ще я направят по-благоденстваща, и с това ще възрадват и себе си и него. Макар и да казва “всички вас”, Павел знаеше, че той има върли врагове в коринт. Или те са били сравнително толкова малко, че той не мисли, че заслужават да ги спомене, или той не ги смята между тия, на които е отправил посланието си.

Ст. 4. Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах. Павел не се радваше, но тъжеше за недостатъците на другите християни. Той тъжеше също така, когато му се представяше случай да ги изобличи. Толкова много тъжал, че е проливал сълзи, много сълзи. Тази смес от верност и любов му спечелила сърцата на коринтяните. Този баща, който наказва чадото си в гнева си, и за да задоволи чувството си на отмъщение, а не за да поправи детето си, прави детето още по-упорито. Този, който наказва с любов, и със сълзите си показва, че той изпълнява една тъжовна длъжност, накарва детето наистина да се покае. – Не за да се наскърбите. Това не беше крайната цел на посланието. Павел не искаше да ги оскърби освен за доброто им. – А за да познаете любовта, и пр. Това беше главната, но не единственната цел на първото послание. В ст. 9 той казва, че то беше, за да изпита послушността им (виж. и гл. 7:12). Колкото се е касаело до Павел, целта на посланието е била да покаже любовта му; и по-добро доказателство за любов не може да има, отколкото верност в увещание и изобличение, най-вече ако изобличението е размесено със сълзи. Виж. Пр. 27:6.

Ст. 5. Но ако някой ме е наскърбил. Павел е казал, че целта му, поради която е писал предишното послание не е била да ги оскърби, а в този стих той започва да говори за особената случка, която е причинила скръб. Но това е толкова внимателен да не нарани чувствата на брата, който е сторил обидата, че загатва за него по най-деликатен начин. Той не споменава името на блудодееца, нито даже казва, “Колкото за този, който ме е оскърбил”, но, за да направи думите си още по-меки, той говори в условно наклонение, “Ако ли ме е наякой ме е наскърбил, и пр.”. Апостоловото сърце беше препълнено от любов за него, а образованието му го накарало да изкаже тази любов твърде учтиво. – Не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти. Скръбта, която той ми е причинил не беше само моя, но отчасти и ваша, т.е., той не ги обвинява, че са се показали хладнокръвни в тази работа. Други го тълкуват така, - Той не е оскърбил мене, но вас, или, (да ви не отеготя повече), част от вас; т.е., тези които са защитавали виновника са участвували в скръбта му, но Павел не иска да ги обвини всичките, че са взимали участие в защитата му. А други го тълкуват, - и тяхното тълкувание е по-предпочитателно, - да значи, той не е оскърбил само мене, но и вас, или, (за да не го отеготя повече), една част от вас. Според това тълкувание, Павел иска да пощади чувствата на покаяния брат, а не на църквата.

Ст. 6. За такъв един доста е наказанието. Целта на това наказание беше: (1) да очисти църквата, и (2) да направи добро на виновника; и тези две цели са били постигнати от даденото наказание. Църквата е обявила, че има намерение да бъде чиста, а виновникът се е покаял. Това наказание се казва да е било наложено “от по-мнозината”. Ст. 9 на тази глава и гл. 7:7-9, показват, че коринтяните скоро са послушали Павловата заповед. Той им бил заповядал да се съберат и да отлъчат виновника, и те сторили това, защото присъдата била наложена “от по-мнозината”. Но тъй като сега виновникът се е разкаял, Павел казва, че това е достатъчно, и ги иска да го приемат пак в общението на църквата.

Ст. 7. Така че сега вече вие трябва по-добре да му простите. Понеже наказанието се е указало достатъчно, вместо да го продължите, вие трябва да простите и утешите виновника. Думата “простите” означава, че човекът е обидил църквата с греха си; понеже ако да нямаше обида, не щеше да има нужда от прошка. Неговото нечестие беше опозорило и натъжило всичките му братя. Но понеже той се бил разкаял, и без съмнение напуснал мащехата си, те трябва да подражават на небесния си Отец, който винаги прощава тези, които се покаят. – Да не би такъв. Павел с примера си показва как те трябва да го утешат. Той не му казва името, нито го нарича “лошият” както в 1Кор. 5:13, но просто “такъв един”. И те трябва да забравят вината, и да не говорят постоянно за нея, за да не би да турят в притеснение брата си. – Да бъде погълнат от чрезмерна²⁸⁴ скръб, - да не би да се отчае съвсем и да изгуби всичкото си щасти и полезност. Прекалена строгост, както и прекалена мекост, трябва да се избягва.

Ст. 8. Затова (т.е., да не бъде погълнат) ви моля да го уверите в любовта си към него²⁸⁵, т.е., така да се обхождате с него, че той да се увери, че вие го обичате. Може би, това се отнася за някое публично дело, чрез което църквата ще трябва да си вдигне наказанието и си изкаже любовта.

Ст. 9. Понеже за това и писах, и пр. Този и следващият стих често се считат като вметнати в скобки, които служат да съединят ст. 11 със ст. 8, така, “да утвърдите вашата към него любов, за да не добие преимущество над нас Сатана”. Други не го считат за вметнато. Този стих дава още една причина защо те трябва да утвърдят любовта си към него, т.е., че целта, за която Павел е писал се е постигнала. Това, което им бил писал в 1Коринтяни за отлъчването на виновника, той го писал, за да опита послушанието им; те са се показали послушни, и затова наказанието може да се прекъсне. Разбира се, че това не беше единственната цел, за която Павел бил писал, но то беше една от главните цели на посланието му. Послушност на законните власти, т.е., власти установени от Бога, е знак на християнство.

Ст. 10. А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз. Макар и да е казано по един общ начин, тука се говори без съмнение за особения виновник. Той казва “нещо”, вместо да каже “ужесния грях на блудодеяние”, от добродушност, както в ст. 7 казва “такъв един”. Скромността му става явна и от това, че вместо сам да произнесе опрощение, той просто удобрява тяхната присъда. Той не ще стори нищо по тази работа без църквата. Ако те приемат пак в общението на църквата виновника, той на драго сърце ще се съгласи с тях, но докато те не го приемат, той трябва да бъде отлъчен. – Защото, ако съм и простил нещо, и пр. Ако простя този виновник, аз няма да го простя от лични подбуждения, или за да угодя на виновника само, но заради вас, понеже вярвам, че такава прошка ще бъде благоприятна за интересите на църквата. – От Христово лице (Цгр.)²⁸⁶, т.е., като действувам за Христа и с негово пълномощие, прошката не ще бъде само от моя страна, но и от страна на Христа. Някои тълкуватели, обаче, мислят, че изречението трябва да се преведе “пред Христа”, т.е., като че ли Христос ме гледа, за да види какво правя, и защо го правя.

Ст. 11. За да не добие преимущество над нас Сатана (Цгр.)²⁸⁷. Както казахме по-горе, някои свързват този стих със ст. 8. Но той може да се свърже с предишния стих. “И аз с вас заедно ще простя братът, за да не добие, и пр.”. Ако те не искаха да го простят, Сатана е можал да добие преимущество над тях по два начина: (1) Той може да спечели душата на виновника, който щеше да се отчае и предаде на грях; (2) Той може да добие преимущество над църквата, като разруши мира и съгласието й. – Защото ние знаем неговите замисли. Това ни учи, че Сатана е лично същество, и че има голямо влияние върху умовете на хората. Той е толкова хитър и лукав, че се мъчи да употреби всичко, даже и дисциплината на църквата, за да напакости на църквата. В отношенията си с църквите Павел е имал случай да се запознае с лукавството му, което и коринтяните са били опитали.

Ст. 12,13. А когато дойдох в Троада. В ст. 4, той казва че скръбта и сълзите му, когато им пише, доказват колко той ги обича и се грижи за тях, а в тия два стиха той дава пример от любовта си и силното си желание да ги види, че благоденстват. Той беше решил да отиде в Македония, и пътят му щеше да мине през Троада. Това название най-първо означаваше страната около стария град Троада, в северозападния ъгъл на Мала Азия. По-сетне то се употребяваше да означава града наречен Александрия Троада. Тука беше дето Павел въздигна момчето Евтих от мъртвите (Д.А. 20:5-10). – Да проповядвам евангелието Христово (Цгр.)²⁸⁸. Павел нямаше намерение да замине бързо за Македония, но искаше да работи из пътя. “Евангелието Христово” ще рече, евангелието, на което Христос е автор, или, евангелието, което говори за него. – И когато ми се отвори врата. Представил му се случай за ползотворна деятелност. Хората бяха склонни да слушат и приемат истината. Въобще би било трудно да се убеди Павел да напусне такава полезна деятелност. – В Господното дело. Бог чрез провидението си отворил пътя за Павел да проповядва без да го закача някой, а чрез действието на Духа Си върху сърцата на слушателите, той направил проповядването му успешно. – Духът ми не се успокои. Той очаквал Тит да го срещне в Троада и да му донесе известие от Коринт; и понеже Тит закъснял, Павел започнал да се страхува, че му се е случило нещо неприятно, и затова не бил спокоен. Толкова много е зависело от получаването на писмото му в Коринт, че той не е можал да мисли за нищо друго докато тази работа не се е свършила. Ако те отхвърлеха съветите му, той предвиждаше, че църквата в този важен град ще се развали, и разбира се, делото Христово в цялата страна ще се опропасти. – Като се простих с тях, т.е., братята в Троада. – Отпътувах за Македония, - за да се срещне с Тит по-скоро. Не се знае колко дни Павел се е бавил в Троада. На първото му отиване, той не е можал да стои, понеже му се явило видение да отиде в Македония (Д.А. 16:8-11). Когато се завърнал от настоящето си посещение на Коринт, той се спрял пак в Троада, и намерил там църква (Д.А. 20:6-12).

Ст. 14. Но благодарение Богу. Вместо да каже, че намерил Тит в Македония, и че той му донесъл добри известия от Коринт, Павел си припомня радостта, която тези известия му причинили, и ненадейно се впуска в благодарственна песен, но понеже в тази песен той се вижда да хвали сам себе си, в следващата глава той смирено приписва целия си успех на Бога, а това го втиква в други мисли, и това отклонение от предмета трае чак до гл. 7, където той пак продължава разказа си. – Който ни прави винаги да сме победители в Христа (Цгр.)²⁸⁹. Павел основаваше благодарността си на това, че като Христов апостол, той винаги успяваше. Било в надвиване на препятствия, или избягване от неприятели, или проповядване на евангелието, или поправяне на заблужденията, които се бяха вмъкнали в църквата, Бог всеки път му е давал победата. “Победители в Христа” ще рече, да победиш с помощта на Христа, или чрез съединението си с Него. Тука с тези думи се загатва вероятно за триумфалните шествия на Римляните. Когато някой генерал спечелеше някоя голяма победа, Римският Сенат му даваше право да има триумф, т.е., да влезе в града тържественно, като води след себе си пленниците си, и като показва богатството, което е взел от неприятеля. Павел казва, че Бог постоянно му е давал такъв триумф. Някои, наистина, тълкуват стиха другояче. Първото значение на Гръцкия глагол в оригинала е “водя тържественно”, и такова е значението му в Кол. 2:15 – единственото друго място, в което се среща думата в Новия Завет. И така, те тълкуват този стих така, “Бог постоянно води мене, който едно време бях върл гонител на евангелието, като пленник на благодатта, за да украсява тържеството си над враговете Христови”. Но първото тълкувание по-е съгласно с връзката на мисълта, и повечето тълкуватели го предпочитат. – изявява чрез нас благоуханието, и пр. Познанието на Христа, което Павловото проповядване е разпространявало навсякъде, се оприличава на темян. Темяноносители придружаваха тържествуващия генерал, и кадилниците им пълнеха въздуха с благоухание, а пък други хвърляха тредафили и други благоуханни цветя по пътя му. Много по-благоуханно от всички тези неща беше познанието на Исуса като съвършен Спасител, Победител на греха и смъртта, славен и вечен Цар. Било, че апостолът загатва тука за Римския обичай или не, не ще ни дума, че в следващия стих той говори най-вече за Еврейските жертви, които често се наричат в Стария Завет благоухание пред Бога. Срав. с Еф. 5:2; Фил. 4:18.

Ст. 15. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание. В предишния стих познанието на Христа се нарича ухание, а тук Павел казва, че “ние сме благоухание”, но значението е същото. Това благоухание се разпръсваше, не от Павел като човек, но от Павел като проповедник на евангелието. Както на човек, който дълго време е стояв в стая пълна с благоуханна миризма дрехите му ще се напълнят с благоухание, и ще го разнасят където и да отиде, така и Павел беше изпълнен с познанието на Христа, и разпръсваше това познание навсякъде. За него да е жив е било Христос (Фил. 1:21); той се хвалеше само с кръста на Христа (Гал. 6:14); и той чувствуваше, че ще му е тажко и горко ако не проповядва Христовото евангелие (1Кор. 9:16). И това ухание на “знанието на Христа” беше “благоухание” пред Бога, т.е., благоприятно нему. – За тия, които се спасяват, и за ония, които погиват, т.е., както хората и да приемат това проповядване, то е все благоухание пред Бога. Тука не се казва, че спасението и погиването на хората са благоухание пред Бога, но евангелието, което им се проповядва. И ако някои го отритнат и погинат, не е виновно евангелието, но са виновни самите те. Слънчевата светлина е драгоценна, макар че тя може да повреди и причини болка на болното око; медът е сладък, макар че на болните уста той може да се стори, че е горчив; и трендафилът има хубава миризма, макар, че болният човек може да се погнуси от миризмата му. Така и Христовото евангелие е за света славно изявление на Божията любов и милост; и за християните то е Божия сила и Божия мъдрост за спасение, макар че нечестивите го мразят и отритват.

Ст. 16. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, и пр. Евангелието произвежда действие върху всички, които го слушат. Ако не бъде средство за живот, то ще бъде средство за смърт. Тези, които го слушат и приемат ще го намерят, че е средство за живот – духовен живот от смъртта на греха, и вечен живот на небето. Напротив, то ще потопи в по-дълбоко осъждение тези, които го слушат и отритват. По-добре щеше да бъде ако да не бяха чули, и по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска, и на всички, които са умрели незапознати с евангелието, отколкото на тях. Значението е същото както на 1Пет. 2:7,8, където е казано, че за някои си Христос е скъпоценен камък на спасение, а за други камък на съблазън. Виж. Христовите думи в Йн. 9:41 и 15:22. – И за това дело кой е способен?²⁹⁰. Това е изобличение на тези в Коринт, които ламтят да бъдат църковни водачи и учители, без да съзнават отговорността, която тази служба предполагаше, и които, за да си постигнат себелюбивите и властолюбиви намерения, бяха готови да изопачат евангелието. Макар Павел и да можеше с чиста съвест да каже, че той не гони себелюбива цел, но проповядва евангелието наистина като пред Бога, и с пълно съзнание на отговорността си пред Него, той положително казва в гл. 3:5, че всичкото негово доволство за това велико дело е от Бога.

Ст. 17. Които изопачават²⁹¹ Божието слово. Думата, която е преведена “преправят” означава: (1) “продавам на дребно, особенно вино”; и понеже такива на дребно продавачи въобще размисат стоката си, думата започнала да означава (2) “лъжа като продавам преправена стока”. По същия начин и лъжливите учители са размесвали в учението си философия и Юдейство с чистото евангелие. – Но говорим искрено, т.е., ние говорим като искренни хора. За значението на думата “искренно”, виж. бел. на гл. 1:12. – В Христа, - не само в името на Христа, но като живеещи в общение с Него, и движими от Духа му. – Като от Бога, като изпратени от Бога и действащи под Негово управление. – Пред Бога, - като че усещаме окото му постоянно да ни гледа.

Така описва Павел верния проповедник, който е достоен да носи отговорността да бъде ухание на живот и на смърт за хората

Назад | Съдържание | Напред