Глава 12.

¹ Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

² Уби с меч Иоановия брат Якова;

³ и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. Това беше през дните на безквасните хлябове.

⁴ И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

⁵ И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

⁶ И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

⁷ И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

⁸ И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

⁹ И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

¹⁰ А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

¹¹ И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

¹² И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

¹³ И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

¹⁴ И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

¹⁵ А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел *.

¹⁶ А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

¹⁷ А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

¹⁸ А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

¹⁹ А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

²⁰ А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха поддръжката на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

²¹ И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

²² А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

²³ И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

²⁴ Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

²⁵ А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.
 

Ст. 1. Около това време, т.е., около времето на гладът и събирането помощи за бедните споменати по-горе. – Цар Ирод, - Ирод Агрипа, внук на първия Ирод, и баща на цар Агрипа, за когото се казва в гл. 25 и 26, че посетил Фест и слушал Павел. Ирод Агрипа се беше образовал в Рим, и в 37г. след Р.Х., беше натоварен от Император Калигула с управлението на северо-източните четири обрасти, които по-преди се управляваха от Лисаний и Филип (Лк. 3:1); и Императорът му да де и титлата цар. Други области по-късно се прибавиха, така че във времето, за което се говори тука (44г. след Р.Х.), той управляваше цялата страна, която е била управлявана от дядо му. Той много желаел да добие благоволението на евреите, и заради това се заловил да преследва християните. Но смъртта му, за която се разказва в тази глава, се случила, както се научаваме от Йосиф, в същата година; и след това Юдея станала Римска област, и си останала така до съсипването на Ерусалим и окончателното разпръсване на евреите 70г. след Р.Х.

Ст. 2. Уби с меч Йоановия брат Яков. Не е било угодно на Св. Дух да ни разкаже подробностите на това събитие. Намерението на Лука не е било да напише история на мъчениците, но да разкаже това, което някои от апостолите направили за разпространението на евангелието. Не знаем как станало, че Яков е бил първата жертва. Знаем, че той беше един от тримата ученици (Петър, Яков, и Йоан), с които нашият Господ е бил най-тясно свързан; и несъмнено той се е отличавал в работите на църквата в Ерусалим, както се беше отличил друг Яков по-късно (гл. 15:13).

Ст. 3. Не е никак чудно, че Петър е бил избран за следващата жертва, като вземем пред вид видното място, което е заемал между християните, и ревността, с която той проповядвал евангелието.

Ст. 5. Усърдна молитва ставаше от църквата за Петровото избавление. Християните усещаха, че те имаха голяма нужда от неговата деятелност, усърдие, и ръководство във великото дело поверено на църквата; и Бог, който чрез Духът си възбуди в тях дух на молитва, се приготвяше да даде един отговор на мир, който щеше да изпълни сърцата им с радост и благодарност.

Ст. 6. Окован с две вериги. Обикновенният римски обичай беше да вържат затворника с верига за един войник; но Ирод се вижда да е дал заповед да удвоят предпазванията, да не би Петър да избяга. Това обаче не му спомогнало нищо, понеже Бог е бил против него. Петър спал тихо, макар че бил в тъмница и във вериги. Той може да се е съмнявал, че времето загатната от Господа му бе дошло, когато той щеше да прослави Бога с мъченическа смърт; но той знаеше, че смъртта щеше само да го въведе във вечен живот с Христа. Божията воля беше, обаче, щото Петър да му служи на зема още около двадесет и четири години.

Ст. 7-10. Петровото избавление от тъмницата с помощтата на един ангел е бляскав пример за леснината, с която Бог може да осуети помислите на неприятелите си, и за готовността му да чуе и отговори на молитвите на гонените си люде.

Ст. 11. И Петър като дойде на себе си. Докато ангелът не го остави Петър не съзна напълно, че той беше действително излязъл от тъмницата. Всяко нещо беше така чудно и така ненадейно, щото му се струваше, че сънува или вижда видение. Когато той дойде в пълно съзнание, той с благодарност припозна ръката Божия. Бог бе осуетил плановете на Ирод и надеждата на народа да видят друг един водач на християните убит с позорна смърт.

Ст. 12. Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко. Предполага се въобще, че споменатият тука Йоан Марко е написал второто Евангелие. Петър в първото си послание (5:13), го нарича свой син, което ще каже, че чрез Петровото влияние Марко беше станал християнин. Твърде стари писатели утвърждават, че Марко писал евангелието си от сведения, които му доставил Петър, и че когато било свършено Петър го прегледал и удобрил да се употребява в църквите. В този случай Петър отива в къщата на Мария, където беше уверен да намери приятели, и където твърде вероятно очакваше да намери християни събрани заедно, за да се молят.

Ст. 13-17. Тези братя и сестри в Христа бяха се събрали нарочно да се молят усърдно и задружно за Петровото избавление; но при все това, когато го видяха смаяха се. Отговорът на техните молитви надминаваше техните надежди, и се виждаше, че не може да е истинен. – Известете това на Якова (Цгр.). Несъмнено този е Яков, който се споменава в Гал. 1:19, като “брата Господен”, и в Д.А. 15:13, че взима важно участие на съборът в Ерусалим. Дали той беше този Яков, който се споменава в Мт. 10:3, като “Яков Алфеев”, или не, и дали той беше буквално брат, или само братовчед, на Исуса, са въпроси, които са били разисквани от най-старо време. Виж. бел. на гл. 15:13.

Ст. 18,19. Погубването на стражарите беше съгласно със строгия военен закон. Бягството на Петър от тъмницата се считаше като доказателство на неверност от тяхна страна. Ирод вероятно се е ядосал, че не можа да изпълни намерението си и да задоволи народът с погубването на Петър; и за това той прибързал та заминал за Кесария.

Ст. 20. Не ни се казва защо Ирод се разгневил на Тирците и Сидонците. Може да е било по причина на съперничество между тези стари търговски градове и Кесария, новото и предпочитано пристанище на Палестина. Ако Тир и Сидон и да бяха богати и цветущи градове, те имаха само твърде тясна ивица земя покрай морския бряг, и затова зависеха за храна от местата по-навътре от морето, които бяха под Иродово управление. Затова нужно беше за тях да са в приятелски отношения с него. За търговските отношения между тир и Израилевата земя, виж. 3Цар. 5:10,11, и Ез. 27:17.

Ст. 21-23. Йосиф Еврейският историк, който е живял когато тези събития се случили, казва, че Ирод избрал да приеме Тирските посланници на втория ден на един празник установен от дядо му, Ирод Велики, в чест на Римския император, който се празнувал веднъж в пет години, и че в този случай празникът се паднал през месец Август¹³, 44г. след Р.Х. Той казва, че Ирод влязъл в големия театър на Кесария, облечен във великолепно облекло от сребърна тъкън, което толкова се лъщяло на слънчевите лъчи, че ослепявало очите на зрителите. Ирод тогава от престола си говорил на събраното множество, което извикало, “Това е глас Божий, а не човешки”. Той прибавя, че царят останал много задоволен от това безбожно ласкателство, но скоро бил хванат от силни болки в червата, и бил занесен в палата си, където и издъхнал след пет-дневно извънредно мъчение. Забележете разликата между поведението на Ирод в приемането на почетта на множеството, и поведението на Петър, в същия този град Кесария (гл. 10:26), като не остави Корнилий да падне на нозете му и се поклони пред него, и като каза, “Стани, и сам аз съм човек”.

Ст. 24. Словото Божие растеше и се умножаваше (Цгр.). Бог бе показал, че може да защити делото си и да осуети намеренията на тези, които му се противяха.

Ст. 25. А Варнава и Савел …. върнаха се от Ерусалим, т.е., в Антиохия, от където бяха изпратени да занесат помощ на страдащите от гладът, и където те бяха работили за евангелието. Варнава се споменава преди Савел. Той беше вероятно по-стар на възраст, още и по-стар ученик; и събратята му Християни високо го почитаха (гл. 11:23,24). По-късно Савел (Павел), чрез силата на характера си, и чрез усърдието си делото Христово, стана водач, и обикновенно се споменава преди Варнава или други сътрудници.

Назад | Съдържание | Напред