Глава 10.

¹ И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

² моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

³ Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

⁴ Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

⁵ Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

⁶ И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

⁷ Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

⁸ Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

⁹ Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

¹⁰ Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

¹¹ Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

¹² Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹³ А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

¹⁴ Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

¹⁵ И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, то ест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

¹⁶ така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

¹⁷ А който се хвали, с Господа да се хвали.

¹⁸ Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.
 

Тонът на посланието толкова много се променя от тази глава нататък, че някои са си въобразили, че останалите глави са били особенно послание, писано под други обстоятелства, и по погрешка сглобено с предишните глави. Първата част на посланието е пълна с любов и нежност. Наистина, тези качества се намират и в останалите глави, но размесени с тонът на мъмрене, а понякога даже и на ирония. Това лесно се разяснява като помним двата класа в Коринт, но които Павел е писал. Имало е едно болшинство от църковни членове, които са го обичали и са му се покорявали; и първите девет глави са отправени на тях. Имало е също така и партия на лъжливите учители, които са били противници на Павел, и са изопачавали евангелието, което той бил проповядвал; и той повечето на тях говори в последните четири глави.

В ст. 1-6 на тази глава, той не желае да се принуди да употреби властта, която е имал, за да накаже непокорните.

Ст. 7,8. Те не трябва да съдят от външен изглед. Каквото те са приели от Христа, това и той е приел, и даже много повече.

Ст. 9-11. Те се лъжат ако си мислят, че той е искал да ги уплаши само със строгите си писма, защото ще узнаят, ако стане нужда, че той може да бъде също така дръзновен, когато дойде при тях.

Ст. 12-16. Те са нямали право да го наричат похитител на власт над тях, понеже той не иска да има ведомство над църкви основани от други апостоли. Те са били негово дело в Господа; и той се е надявал да проповядва евангелието и от тях по-нататък.

Ст. 17,18. Самохвалството не струва нищо ако Господ не похвали.

Ст. 1. И сам аз, Павел, ви моля. До тука Павел е говорил за себе си в множествено число, “ние”. Но тука той излиза лично на яве, като употребява единствено число, “аз”, и прибавя “сам аз, Павел”, т.е., този същия, когото вие презирате и клеветите. – С кротостта и тихостта Христова (Цгр.)³⁶². Тези думи се различават по това, че “кротост” се отнася за вътрешно качество, а “тихост” за външното му проявление. Силата на молбата се състои в това: “Понеже Христос е бил кротък и тих, и неговите последователи трябва да са такива, затова Павел моли коринтяните да не го принуждават да бъде строг”. – Който съм смирен когато съм между³⁶³ вас. Така го описват противниците му. Те са казвали, че когато е бил далеч от тях той се одързостявал и им пишел остро, защото нямало опасност, но че вътрешно той е страхопъзлю, и когато е бил с тях не смеел да си тури в действие острите думи. Те си криво премислили, че кротост и смиреност са стръхопълювщина. Никой не е дал по-голямо доказателство на дързост, отколкото Павел, който не се е уплашил нито от окови, нито от затвор, нито от смърт.

Ст. 2. Моля ви се, и пр. “Моля ви се така да се обхождате, та да не ме принудите да туря в действие намерението, което съм сторил да накажа някои от вас”, т.е., той е имал намерение да ги накаже ако те не се убедят от думите му. “Смелост” означава уверение в правото и силата си като апостол да ги накаже. – Които разчитат, че ние плътски се обхождаме, т.е., че ние като необновени хора, се влияем от себелюбиви подбуждения, или лицемерстваме.

Ст. 3. Защото, ако и да живеем в плът³⁶⁴. Думата “плът” в този стих се употребява в два различни смисъла. “Ходим в плът” ще рече, “живеем в тялото”, - подчинени сме на човешките слабости и изкушения. – По плът не воюваме. Воюването, за което се говори тука означава борбата на апостола с грях, ереси, и всичко, което е било противно на Христовото евангелие. В тази борба той не подражава неправедните начини на действие на плътския човек.

Ст. 4. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски. С думата “оръжия”, Павел означава всичките средства, чрез които се е трудил да защити и да разпространи евангелието. Тези средства не са били “плътски”, т.е., такива, каквито въобще хората употребяват, за да постигнат целите си. Между последните ние трябва да включим, не само буквалните оръжия на войникът, но и богатство, хитрост, човешка мъдрост, и др. – Но пред Бога са силни³⁶⁵. Макар и да е пренебрегвал всичките горни оръжия, Павел не е бил слаб. Духовните оръжия, които е употребявал са били по-силни, те са извършили по-чудни работи, отколкото плътските оръжия. Но той не забравя, че всичката им сила идва от Бога; без Неговото благословение, всичките усилия на рабите Му са напразно. – За събаряне крепости. Тази дума хубаво представя силата на влиянията, които противостоят на евангелието. Грехът на човешкото сърце, ненавистта към истината, привързаността на хората към лъжливи религии, презрението с което гледат на християнството, - тези са някои от крепостите чрез които цял свят се е опълчил против християнството. Наистина, само със силни оръжия такива крепости може да се съборят.

Ст. 5. Понеже събаряме помисли. И те са един вид крепости. “Помисли”, вероятно значи мненията и убежденията, с които хората се опълчват против евангелието. Такива убеждения и Павел бил имал едно време, но те били съсипани из пътя за Дамаск. – И всичко, което се издига, и пр. Войнственото оприличаване се продължава. “Познанието на Бога” е евангелието, през пътя на което човешка философия и измислените от хората религии са се изпречили като високи стени и крепости. Изходът на борбата не може да бъде съмнителен, защото е борба между Бога и човека, и най-сетне евангелието ще повали на земята всяка лъжлива философия и всяка лъжлива религия. – И пленяваме всеки разум, и пр., - когато високите прегради от предразсъдък и заблуждение се съборят, и хорските умове, които са се загнездили вътре в тези прегради, станат пленници на Христа, но те няма да го следват разплакани, както пленниците на някой човешки завоевател, но с любов и радост.

Ст. 6. И готови сме, и пр. Павел е бил готов да накаже виновните, понеже е имал и сила и власт за това, но той чакал да види кои от коринтяните ще се покорят от самосебе си на Божията воля, както е била открита чрез боговдъхновеният му апостол. Той не искал да се отнесе строго към тези, които се биха убедили по кротък начин. Той може да иска да каже, също така, че желае щото по-добрата част на църквата да има по-голямо съчувствие с него, и да го подкрепи в поправителното наказание, което би наложил. Непокорството, което той искал да накаже е било непокорство на църковните чренове само, на тези които доброволно се били подчинили на евангелието. Той е нямал нищо да прави с тези, които са били вън от църквата. (Виж. 1Кор. 5:12). Как щял да си отмъсти, той не ни казва. Може да е искал само да отлъчи престъпниците, но може би, Бог би го накарал да си употреби чудотворната власт да им нанесе някое физическо зло.

Ст. 7. Вие гледате на външното³⁶⁶. Лъжливите учители се гордеели с някое външно преимущество, и са мислили, че са по-горни от Павел. “Външното” може да се отнася или за телесни черти и начин на говорене, или на някои мними лични преимущества, като, че са виждали Христа, че са от Авраамовото семе, и др. – Ако някой е уверен в себе си, и пр. Това се отнася за някоя претенция на лъжливите учители, но точно каква претенция е била, не се знае. Да бъде човек Христов естественно ще рече да бъде християнин, но вижда се, че тука значи повече от това. Може да значи да е служител Христов, или да има някое особенно тясно сношение с Него; вероятно е, че се отнася за партията, за която се говори в 1Кор. 1:12, и която казвала, “Аз съм Христов”, - може би, защото са били видели Христа по плът. – То нека размисли още веднъж в себе си. Нека размисли пак за това нещо, и ще вижда че и аз се наслаждавам на всяко отношение спрямо Христа, на което той мисли, че се наслаждава. Работата е толкова очевидна, че той може сам да я види, и няма нужда някой друг да му я доказва.

Ст. 8. Защото, ако бих се и нещо повечко, и пр. Не само, че Павел беше Христов, както лъжливите учители претендирали че са, но ако, освен това, той би се похвалил с апостолската си власт, той не би се посрамил, понеже понеже доказателства за апостолму е имало много, и е нямало нищо криво в начинът, по който той е бил изпълнил длъжностите на високата си служба. “Повечко да се похваля” може да се отнася за ст. 3-6. “Ако да кажа даже повече, отколкото съм казал там за властта си аз не бих казал лъжа”. Годпод дал на Павел тази власт, когато го призовал да бъде апостол. Целта, за която му е била дадена е била да може да назидава църквата, а не да я съсипва. Който претендира, че е получил власт от Христа, и употребява тази власт така че да повреди църквата, той показва, че претенцията му е лъжлива.

Ст. 9. Обаче нека се не покажа, и пр. За да разясним връзката, можем да подразберем думите, “Това казвам”, че въвеждат стиха. Говоря така за апостолската си власт, за да покажа, че не е истина, както противниците ми казват, че искам да ви уплаша със заплашвания, които нямат нито сила, нито намерение да изпълня.

Ст. 10. Понеже, казват някои, посланията му са³⁶⁷, и пр. Думата “някой” я няма в оригиналът, и някои предполагат, че Павел с употребата на единственно число загатва за някой човек, който е бил предводител на противниците му, но това едва ли е за вярване. – Строги и силни³⁶⁸. Даже и неприятелите му са били принудени да признаят достойнствата на писмата му, че са били силни, разумни, и с власт. – Но личното му присъствие, и пр. Тези думи са породили преданието, че Павел е бил къс на ръст, изгърбен, плешив, пелтек, и други такива, но тези предания не са твърде стари, нито пък е доказано, че са истинни. Трябва да помним, че тук казаното се казва от неприятелите му, и че главното му значение, е че като говорител той не е правел такова впечатление, каквото е правел като писател. Големите трудове на Павел показват, че той трябва да е бил здрав и читав телом, а колкото за красноречието му, макар и да е нямал силата, която Аполос е имал, словото му направило такова голямо впечатление на простите Листрийци, че те го помислили че е Меркурий, пратеник на боговете.

Ст. 11. Такъв нека има пред вид това, и пр. Упреците ми не ще излязат прости заплашвания: аз ще ги туря в действие, освен ако се покаете. Този стих действително противоречи на това, което противниците според предишните стихове са казали, и се вижда да показва, че те не са загатвали за естествен недостатък, когато са говорили за слабостта на личното му присъствие, но за смирението и страхливостта, които ще покаже на дело, когато дойде.

Ст. 12. Защото не смеем, и пр. За да потвърди заявлението си, че делата му ще отговарят на думите му, той казва, че не смее да се постави на същата нога с лъжливите учители, “които сами себе си препоръчват”, т.е., препоръчват се със самохвалството си само. – Но но те, като мерят себе си, и пр. Последната част на този стих е неясна, и различно се е тълкувала. Най-вярното разяснение е, може би, това, - Тези лъжливи учители гуждат себе си за мерило на добро, и презират другите. Според тяхното мнение, те са най-правоверни, най-святи, и най-богоугодни от всичките хора. Заради това, те се препоръчват, мислят само за себе си, и вместо да се сравняват смирено с други и по-добри християни, мислят че всички други трябва да вземат тях за образец. Павел казва, че “не правят разумно”. Понеже взимат лъжливо и измамливо мерило, те се мамят, и имат много по-високо мнение за себе си, и много по-лошо мнение за другите, отколкото истината им дава право.

Ст. 13. А ние няма да се похвалим, и пр. Това може да има двояко значение. Лъжливите учители се хвалели с дарби, набожност, и власт каквито не са имали; Павел такова нещо никога не правел. Освен това, самооблощението им ги карало да се месят ва работите на другите, както в Коринт, и да се гордеят с това, което другите са извършили. Вижда се, че тия лъжливи учители са приписвали на себе си сполуката на евангелието в Коринт, макар че това не се е дължало на тях, но на Божието благословение върху трудовете на самия Павел. – Но според мярката, и пр. Той не е претендирал нищо за себе си. Бог е определил дарбите му, и мястото къде да работи. Той не се втикнал там дето друг някой е работил, понеже бил решил да не гради върху основа на другиго (Рим. 15:20). – Като мярка, която да достигне, и пр. Той положил основата в Коринт, - Коринтяните му бяха духовни чада; и, за това, не се е считало за похитителство на властта на друг някой той да упражнява власт над тях. Въобще между апостолите е имало споразумение за разните полета, в които са щели да работят, но полетата им не са били отбелязани с точни граници. Заради това, двама апостоли може да са работили в един и същи град (Както Павел и Йоан работиха в Ефес), или може да са писали послания на една и съща църква. Не е можало да има противоречие в поучението им, понеже са били боговдъхновени от същия Дух.

Ст. 14. Защото ние не се простираме и пр. Този стих потвърждава последната част на предишния стих. Мярката, която Бог му бил определил достигала до тях, защото той бил отишъл при тях да им проповядва евангелието. Техният град е бил един от градовете, където той отишъл най-напред да им прогласи благовестието на спасението.

Ст. 15. И не се хвалим³⁶⁹, и пр. Второто изречение разяснява първото. Да се хвалим “в чужди трудове”, ще рече да се хвалим “вън от пределът”. Тука се крие изобличение на лъжливите учители. Те, вероятно, са били дошли в Коринт след като църквата е била основана от Павел, присвоили си власт, която не им се е падала, и се трудили даже да съсипят Павловото влияние в църквата. – Но имаме надежда, и пр. Вместо да иска да се хвали с работата на другиго, или да седне и мирно да се наслаждава с плодът на делата си, той се надявал да проповядва евангелието и от тях по-нататък. – Колкото вярата ви възраства (Цгр.), - когато достигнете до онази степен на християнски разтеж, където ще мога да ви оставя, или когато ще бъдете приготвени да ми дадете нужната помощ. – Ще се възвеличим във вас (Цгр.), и пр., т.е., както го разяснява в следващия стих, полето на деятелността му ще стане по-голямо. “Във вас” ще рече “с вашата помощ”. Той може да се е надявал, че някои от тях ще го придружат; той навярно се е надявал за молитвите им. – Според делът ни (Цгр.), т.е., според планът, който Бог ми е предначертал, да образувам нови църкви между езичниците.

Ст. 16 Така щото да проповядваме благовестието³⁷⁰, и пр. Какви страни е имал на ум, не се знае, - може би, Италия и Испания. Виж. Рим. 15:24-28. Преди да замине за такива далечни страни, той е искал да се увери, че Коринтската църква е била в състояние да бъде оставена на самосебе си. – Не да се хвалим, и пр. Това би било най-лесното нещо, но апостолът, с истинно юначество, предпочел да остави това на другите. – В чужда област³⁷¹, т.е., това, което Бог е поверил на другиго.

Ст. 17. А който се хвали, и пр. В тези последните стихове Павел показва във вид на увещание към другите началото, по което се е водил. Той се хвалил с Господа, и е искал и другите така да се хвалят. Да се хвалим с Бога ще рече, или да се радваме в Бога като наш благодетел и покровител, или да се радваме на удобрението му. Следващият стих се вижда да показва, че последното е значението му тука.

Ст. 18. Защото не е одобрен, и пр. Че някой хвали сам себе си, това не показва, че той наистина заслужава удобрение, но когато Бог удобри някого, това доказва, че той заслужава удобрение, понеже Бог е толкова мъдър, че не може да се излъже за характерът на никого, и толкова праведен и свят щото не може да удобри нещо недостойно.

Назад | Съдържание | Напред