Глава 20.

¹ След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

² И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

³ И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

⁴ И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

⁵ А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

⁶ и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

⁸ И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

⁹ И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

¹⁰ Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹¹ След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

¹² А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

¹³ А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

¹⁴ И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

¹⁵ И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

¹⁶ Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

¹⁷ А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

¹⁸ И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

¹⁹ в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

²⁰ как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

²¹ като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

²² И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²³ освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

²⁴ Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

²⁵ И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

²⁶ Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

²⁷ защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

²⁸ Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

²⁹ Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

³⁰ и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

³¹ Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

³² И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

³³ Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

³⁴ Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

³⁵ Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.

³⁶ Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

³⁷ И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

³⁸ наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
 

Ст. 1-3. Павловото тръгване от Ефес може да е било ускорено от гореспоменатата смутня, но той е мислил няколко време по-преди да направи това пътешествие (гл. 19:21,22). Едничкото нещо, което Лука споменава за това пътуване през Македония и Гърция се съдържа в тези три стиха.

Той може да не е рачил да го опише напълно, за да не направи книгата си по-дълга, отколкото трябва. От 2Кор. 2:12,13, се научаваме, че Павел заминал за важния град Троада в Мизия, и намерил там едно добро поле, - едни отворени врата за трудовете си по Евангелието. Но той толкова се беше загрижил за положението на църквата в Коринт, щото побързал да иде в Македония, за да се срещне с Тит, и да се извести за положението й. Той имал удоволствието да се срещне с Тит в Македония и да чуе твърде приятната новина, че църквата в Коринт се била много поправила, и тогава той писал второто си послание към Коринтяните (2Кор. :6,7). Заговорът споменат в ст. 3, трябва да е бил вероятно да го издебнат и убият в Кенхрея, от дето той щеше да отплува за Сирия. Като узнал това той решил да се върне по сухо през Македония.

Ст. 5. Чакаха ни в Троада. От употребата, от тука нататък в книгата, на местоимението ние, заключаваме, че Лука, писателят, се е пак сдружил с апостолът във Филипи, където той се вижда да беше останал, когато Павел със Сила тръгнали, както се казва в гл. 16:40. Виж. бел. там. Че Лука не казва нито дума за какво той е правил през тези четири или пет години е един явен пример на скромността на светите писатели. Водени от Светия Дух, те са писали каквото се е отнасяло до успехът на царството Божие, а не каквото щеше да ги представи тях в очите на читателите им.

Ст. 7. И в първият ден на седмицата, когато бяха събрани учениците (Цгр.). тук виждаме, че първият ден на седмицата беше вече отреден като ден на религиозните събрания на християните. Това се съгласява с всичките най-стари сведения, които имаме за обичая на християните, който се вижда да се е започнал на самия ден на възкресението на нашия Спасител, когато той се явил на учениците си вечерта, и пак повторил тържественното и сърце-развеселително посещение на първия ден на следващата седмица. Когато книгата на Откровението е била писана, денят се е вече наричал “Неделен” или “Господен Ден” (Отк. 1:10). Сравни с 1Кор. 16:2.

Юстин Мъченик, около 140г. след Р.Х., казва, чев денят наречен Господен Ден или неделя (т.е., денят наречен от гърците ден на слънцето), всичките християни се събирали и четели Евангелието и писанията на апостолите. Той дава две причини защо денят трябва да се почита, именно, защото бил първият ден, в който Бог създал светлината, и защото той бил денят, в който Христос възкръснал от мъртвите. Около 170г. след Р.Х. Мелитон, Сардийския епископ, писал (както Евсевий казва) една книжка за Господния Ден. Ириней (180) и Климент Александрийски (190), казват че християните всеобо пазели Господния Ден. Тези и други такива свидетелства ни убеждават, че Господният Ден си води началото от нашия Спасител и боговдъхновените му апостоли. В настоящия случай ние виждаме, че освен четенето на писанията и молитва, събранието в Троада се държало за да чуеапостолът да проповядва и за да ядат Господнята Вечеря. – Продължи словото си до среднощ. Обстоятелствата бяха особенни. Павел щеше да отплува на другия ден; и това щеше да бъде вероятно последният му случай, когато щеше да говори на братята в Троада, и когато те щяха да чуят трогателните и назидателните му думи.

Ст. 8-12. Случката, за която се разказва тука трябва да е произвела дълбоко впечатление върху вярващите в Троада. Тя показва нежното съчувствие на нашия Небесен Отец за своите загрижени и страдащи чада на този свят. – Свещи много (Цгр.). Подробността на разказа показва, че е разказ на очевидец. Свещите може би да се споменават, за да се разясни отчасти топлината и задушността на натрупаната с хора стая, и защо са били оставени отворени прозорците; или пък може би да се споменават поради блескавината си, която заедно с топлината и уморението може да е причинила дрямка на момчето. – Дигнаха го мъртво. Не се казва, че са го помислили за умряло, а после видели, че е живо, както някои искат да го тълкуват; но действително беше умряло, и съживено чрез Божията благодат. – Пригърна го. Сравни една подобна постъпка от страна на Илия (3Цар. 17:21), и на Елисей (4Цар. 4:34). Господ без съмнение уверил Павел, че молбата му ще се чуе и че момчето ще се съживи. За това той бил тих и спокоен, когато всички наоколо му били твърде разтревожени. – Разчупи хляба¹⁷, т.е., от причастието, което се споменава в ст. 7, като една цел, за която събранието беше свикано. Може обаче да е било във връзка с някоя вечеря или любовно угощение (Юда ст. 12), така както от първо Господнята Вечеря беше свързана с Пасхата. – Приказва пак надълго до зори. Проповедта се свърши около среднощ. Тогава, след падането и чудесното съживяване на Евтих, дойде Господнята Вечеря; и след нея те седели и се разговаряли приятелски до зори. Сърцата на всички са били толкова весели, че не им се спело. И така те се разделили, вероятно без никаква надежда, че е се срещнат пак в този свят. Много вероятно е, обаче, че след Павловото първо затваряне в Рим, той е посетил пак Троада, и тогава е оставил там япунджакът и книгите, за които той писал на Тимотей да ги донесе със себе си (2Тим. 4:13).

Ст. 13. Асон. Един град в южната част на Мизийската област, само около 32 километра далеч по сухо от Троада, но по море много по-далеч.

Ст. 15. Хиос и Самос. Добре познати острови в Егейско море, близо до брегът на Мала Азия. – Милит. Един град около 48 километра на юг от Ефес, едно време важен град, по-стар от Ефес, а сега, като Ефес, едно мочурливо и развалено място.

Ст. 16. Ефес беше по-далеч от морето, и би представил много повече случаи за бавене, отколкото Милит. Понеже Павел искал да се намери в Ерусалим за Петдесетница, и тръгнал от Филипи чак след Пасхата (ст. 6), времето беше късо; и затова той решава да не ходи в Ефес, но да нареди да се срещне в Милит с презвитерите на Ефеската църква.

Ст. 17. Църковните презвитери. Едно настоятелство от презвитери или стареи беше назначено за всяка местна църква (гл. 14:23). Те бяха длъжни да нагледват въобще църковните работи и да упражняват съдружно пастирската служба (ст. 28), макар че не се очакваше всичките от тях да проповядват (1Тим. 5:17). Тези, които в този стих са наречени презвитери, в ст. 28, са наречени епископи; и от този факт, и от едно сравнение с Тит 1:5,7, и Фил. 1:1, и въобще с всичките места, където тези названия се срещат, става явно, че в Новия Завет имената “презвитер” и Епископ”, означават същата служба. Много рано, обаче, във второто столетие намираме, че един от презвитерите от всяка църква се назначавал за пастир и се наричал епископ, а пък другите, които се казвали презвители били негови помощници. Даже преди края на първото столетие (Отк. гл. 1-3), ние намираме по един пастир във всяка една от седемте църкви в Азия, който не се наричал (както няколко години по-късно) епископ, но ангелът на църквата, т.е., (вероятно Божият пратеник на тая именно църква. Това, обаче, не решава, нито даже се коснува до, въпроса дали един пастир е можал да бъде надзирател на други пастири.

Ст. 18-21. В това прощално слово на Павел към презвитерите на Ефеската църква имаме едно от най-нежните и трогателни места в историята на апостолите. Щастлив е онзи служител на Евангелието, който може да направи въззвание на съвестите на слушателите си за безкористието на целта му и за самоотвержената преданност, която е отличавала живота му помежду им. Сравни с прощалното слово на Исус Навин към Израилтяните (И.Н. гл. 23), и Самуиловото въззвание към народа (1Цар. 12:3-5). – И по къщите. Тези, които сърдечно се интересуват в работата Господня няма да се ограничат да се трудят или да се молят само в публичните събрания на Господния ден. – Покаяние и вяра. Тези са основата на Християнския характер, и не могат да се разделят едно от друго. Няма истинно покаяние без колко – годе вяра; и няма истинна вяра без без искренно покаяние за грях.

Ст. 22-24. Заставен духом. Някои тълкуватели разбират апостола да казва тука, че той отива в Ерусалим принуден от влиянието на Св. Дух. Но струва ни се, че е по-добре да подразберем тези думи, че означават, че той в душата си е силно убеден, че това той е длъжен да стори. В следващото изречение се говори за Духът Божий, и се отличава с названието Свят. – Свидетелствува във всеки град. Срав. с гл. 9:16, и 21:4,10,11.

Ст. 25. Няма вече да види лицето ми. Павел вярваше него време, че той никога не ще посети пак Ефес. Твърде е вероятно, обаче, че след освобождението му от първия му затвор в Рим, той пак посетил църквите на Азиатския бряг, и че е работил за няколко време в Крит. Виж. 2Тим. 4:12,13,20, и Тит 1:5.

Ст. 26. Аз съм чист от кръвта на всички. Мисълта и езикът са взети от Ез. 3:18-21. Павел можеше съвестно да каже, че той бе верно предал Господнята вест. Ако хората я пренебрегваха или отхвърляха, отговорността падаше върху тях. Срав. с гл. 18:6.

Ст. 27. Цялата Божия воля, - всичката система на Божията истина, Божията правда и благодат, славните му обещаниия, и ужасните му заплашвания. Божият пратеник е длъжен верно да изкаже цялата истина, а не само това, което би угодило на слушателите му.

Ст. 28. Внимавайте на себе си и на цялото стадо. Служителите трябва да внимават за своя си дух и поведение, както и за състоянието и нуждите на слушателите си. Те трябва да подкрепят думите си със свят живот, ако искат да позуват слушателите си. – Да пасете църквата, и пр. както овчарят е длъжен да води стадото си на зелени пасбища, така и проповедникът на Евангелието е длъжен да води слушателите си и ги запознае в Божията истина, която е храна за душата. В това място има разлика между старите ръкописи; някои (между които и двата най-стари ръкописи – Синайския и Ватиканския), казват “Църквата Божия”, а някои “Църквата Господя”. Върху това можем да забележим (1) че преписвачите може да са променили много по-лесно Божия на Господня, отколкото Господня на Божия, поради слудващите думи именно, “която със собствената си кръв той придоби”; и (2) че в Павловите послания намираме изражението “Църквата Божия” осем пъти, и три пъти “Църквите Божии”, но не срещаме нито веднъж “Църквата Господня”, или “Църквите Господни”.

Ст. 29. Вълците тука споменати не са езически гонители, но лъжливи учители от вън, чието влияние клонеше към съвършенното съсипване на църквата.

Ст. 31. Щастлив е онзи проповедник, който може честно да се отнесе до слушателите си за потвърждение на своята си ревност и верност в изпълнението на длъжността си, както апостолът се отнесъл до Ефеските презвитери.

Ст. 32. Препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат. С думите словото на Божията благодат се разбира Евангелието, което обявява благодатта Божия, както тя се е показала в доставянето на един път за спасение. Бог е който осветява и утвърждава людете си, но средството, с което той прави това е истинана на словото му (Йн. 17:17).

Ст. 34. Тия мои ръце послужиха. В разказът за Павловото пребивание в Ефес, гл. 19, не се споменава, че той работил, за да препитае себе си и помощниците си. Случайното споменаване на това тука и в 1Кор. 4:12 (послание, което е било писано от Ефес: 1Кор. 16:8), потвърждава простотата и истинността на разказа и на това, което Павел казва.

Ст. 35. По-блажено е да дава човек, отколкото да приема. Това място е особенно интересно, защото е запазило едно изречение на Исус, което не се споменава в Евангелията, но тука се загатва като добре познато на тези, на които Павел говореше. Когато ние спомагаме на нуждите на тези около нас, ние подражаваме добротворството Божие, “който дава богато на всички” (Як. 1:5), и “насища желанието на всяко живо” (Пс. 145:16).

Ст. 36-38. Възпоменанието на тази нежна раздяла, трябва да е въодушевявало до живот Ефеските презвитери да слугуват преданно и верно на Христа. Нека и ние, които четем този разказ усърдно да търсим помощ от Бога, за да подражаваме примерът на блажения апостол, тъй както и той подражавал примера на своя Господ.

Назад | Съдържание | Напред