Глава 2.

¹ И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,

² пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

³ ако сте опитали, "че Господ е благ;"

⁴ При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,

⁵ и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

⁶ Защото е писано в писанието: -
"Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен;
И който вярва в Него, не ще се посрами".

⁷ За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла",

⁸ и,
"Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват";
защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.

⁹ Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

¹⁰ вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

¹¹ Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;

¹² да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.

¹³ Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел,

¹⁴ било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.

¹⁵ Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;

¹⁶ като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.

¹⁷ Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.

¹⁸ Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите;

¹⁹ защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.

²⁰ Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

²¹ Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

²² Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

²³ Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;

²⁴ Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

²⁵ Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.
 

Ст. 1-3. И тъй. Това е заключението, което може да се извлече от тези славни истини на Евангелието. Всеки зъл нрав и действие трябва да се отхвърли съвършенно и за винаги. Августин казва: “Злобата се радва на вредата на другиго; завистта се мъчи като гледа доброто на другиго; лъстта прави сърцето двойно: лицемерието прави езика двоен: одумването наранява доброто име на някого”. Един порок винаги поражда друг порок, но Християнската добродетел е противна на всичко, което е криво, и изкуплението чрез Христа е освобождение от властта на всеки грях. Както новородени младенци се притискат към майчините си гърди за храна, която им дава телесен живот, сила, и спокойствие, така и Християните трябва да се придържат към словото открито за Христа. – Чисто: неразмесено с нещо друго, което да го умърси или услаби. – Словесно²⁷: мляко за душата, а не за тялото. – Мляко: не в противоположност на твърда храна или ястие, както в 1Кор. 3:2; Евр. 5:12-14, но това което е питателно. Макар, че всиките християни трябва да бъдат по дух като малки деца (Мт. 18:3), и макар, че е истина, че ние трябва постоянно да се храним с прости и основни истини на Евангелието, нужно е да напредваме в познание, така че да можем да разберем и да се възползваме от по-дъбоките и по-тайнствените истини, за киот апостол Павел казва, че са като ястие или твърда храна в сравнение с мляко. По този начин ние придобиваме опитността на съвършенно спасение, и не сме вече деца, но мъже (Еф. 4:13-16; Фил. 3:12-14). - Вкусихте²⁸: сте опитали, както бозайничето опитва сладостта на майчиното си мляко. Никаква храна не се толкова услажда на огладнелия, колкото хлябът на живота се услажда на този, който гладува душевно. Трябва всякога да се храним с млякото и пищата на простите и велики истини на Евангелието, а не със сухи люспи на празни и пустословни въпроси.

Ст. 4-8. При Когото. Апостолът не казва за себе си, че е “камък” (Мт. 16:18), но го казва за Христа, едничкият предмет на надежда и упование. - Идвайте²⁹: не само веднъж, но постоянно: идвайте наблизо, както вярващият има право да идва: идвайте направо, без намеса на посредник или ходатай. Не е нужно да просим посредничеството на светците, и да искаме щото дева Мария да “заповяда” или умоли Сина си да се умилостиви за нас, защото той е несравнено по-милосерд и по-нежно съчувствителен и по-склонен да ни благослови, отолкото можем да намерим в кое и да е създание, даже и в блаженната майка на нашия Господ (Евр. 4:14-16; Йн. 2:4). – Жив камък. Камъкът е знак на трайност. Къща основана върху канара няма да бъде завлечена от порой (Мт. 7:24-27); канарата стои много по-високо от вълните, така щото никакво вълнуване на морето не може да тури в опасност краката, които стоят на нея (Пс. 61:2, 62:2). Тя не е мъртво вещество, но живущ Дух: тя има живот и дава живот. Виж. Йн. 4:10; 1Кор. 10:4. Презрян и отхвърлен от човеците, той назначен от бога, и притежава божественна и вечна чест, за спасението на света (Йн. 6:63, 14:19; 1Кор. 1:17-31). Вярващите, които стоят на живата канара, и които са съучастници в живота й стават живи камъни, т.е., сгодно градиво за жив, духовен храм, който е много по-славно “жилище Божие” (Еф. 2:22), отколкото Соломоновия или Иродовия храм. В този “духовен дом” духовно и приятно поклонение се прави; там е истинното освещение на “духовно свещенство”, и “духовни жертвоприношения” се принасят като “благоуханна миризма …. Благоугодна на Бога” (Фил. 4:18). Срав. с Ис. 1:10-15. Не са само служителите на Евангелието, които съставляват този дом и принадлежат на това свещенство; но всички частни вярващи. В Христовата Църква няма свещеници като различна класа хора. Той е първосвещеникът, и никой друг няма участие в истината свещеническа служба (виж. цялото Послание към Евреите); но всичките наистина обновени души са също така в преносен смисъл духовно свещенство, което принася “устно приношение”, т.е., “приношение на благословение” или на славословие и благодарение. Виж. Пс. 107:21,22, 116:17; Ер. 17:26, и бел. на Рим. 12:1. Духовните жертвоприношения, които истинните християни принасят са техните тела, души, наклонности, намерения, и добродетелни и набожни дела. Най-добрите от тези неща принесени от най-добрите християни са благоприятни, не защото заслужават това (понеже те са всякога несъвършенни, и следователно имат нужда от прошка), но само “чрез Исуса Христа”. Заради това, безумно и съвсем лъжливо е понятието на някои, че светците могат да имат повече святост, отколкото им трябва за тях си, и че тяхното излишно достойнство може да навакса недостатъчността на християни, които са по-малко святи. – Във второстепенно значение апостолите и пророците бяха камъни в основанието на църквата, и всеки, който се труди за по-обширното й разпространение в света има тая чест, но Христос само е “глава на ъгъла”, истината и действителната основа.

Апостол Петър (както и апостол Павел често прави в писанията си) доказва учението си от Стария Завет, и не го казва просто на основание на вдъхновението си. Тези, които трябва да съзидат църквата са често нейните най-върли врагове. На вярващите Христос е неизразимо драгоценен; но световните и непослушните, макар и да са като книжниците и фарисеите в църквата, падат върху камъка, който за тях е “камък на препъване и съблазън” и се строшават, или камъкът пада на тях и ги смазва (Мт. 21:44). – Изречението, които се противят³⁰, ще рече “които не искат да се убедят, да видят и приемат истината”. – Колкото за значението на изречението за което бяха и определени, виж. бел. на Рим. 9:14-24 и Юда 4.

Ст. 9,10. Каквото Израил беше в образ, това са християните в действителност. Те са святи, т.е., отлъчени от света и посветени на Бога, следователно с чисто сърце и свято поведение (гл. 1:2). Те са царе и свещеници, и те са Божии люде, различни от другите, и особенно негово притежание. Те са станали такива, за да могат да провъзгласят словом и делом превъзходството на този, който ги е извадил от мрака на невежеството, греха, и окаянството, и ги е вкарал в светлината на знанието, чистотата, и блаженството. Колко чудесна е тази светлина! Колко високо трябва да я почитаме и обичаме!

Апостолът сега увещава християните да помнят високото си призвание, и да се трудят да прославят Бога като се обхождат във всяко отношение съобразно с волята му (ст. 11,12). Те трябва да сторят това във всичките отношения на живота (1) като поданици под управители (ст. 13-17), (2) като слуги (ст. 18-25), (3) като жени (гл. 3:1-6), (4) като мъже (ст. 7), и, най-накрая, като братя в Христа, добродушни един към друг, да се въздържат от всяко злословие, да работят задружно за мир и съгласие, и да правят всякакво добро (ст. 8-12).

Ст. 11,12. Вярване в ученията на Библията не струва нищо, освен ако то ни кара да им се покоряваме на дело. Като пришълци и странници на този свят, не ни прилича да се грижим за настояще привременно спокойствие и удоволствие, но трябва да се грижим за вечното благосъстояние на душите си. Плътските похоти постоянно воюват против истинното благосъстояние на нашата безсмъртна част; и ние трябва да воюваме против тях (Рим. 8:6-13; Кол. 3:5-13; 1Кор. 9:27). Но ние трябва да правим това, не в духа на шкитийство, но по подражание на Христа, който е извършвал всиктите си общественни задължения, и до като е бил в света се е опазил от злините му (Йн. 17:15,16; 1Кор. 11:1). Езичниците ще се обърнат към Христа чрез примера на Християнска чистота. Защото няма такава чистота у тези, които се казват християни, за това езичниците посред, които те живеят продължават да мразят и отритват Евангелието. Единственият начин, по който можем успешно да се приближим до тези езичници е да образуваме едно общество от истинни ученици на Христа, за да им покажем какво е превъзходството и влиянието на истинното Християнство върху тези, които го приемат. – Денят на посещението³¹: денят, когато Бог посещава хората с предлагане на своята милост, и людете си с изобилните дарби на благодатта си (Лк. 1:68,78, 19:44; Д.А. 15:14). Макар и най-добрите християни да се клеветят и порицават, както и техният господ се клеветеше и порицаваше, при посещението на Божията милост мнозина, които виждат добрите им дела са принудени да признаят добрината им за хвала и слава на Бога (Мт. 5:11-16).

Ст. 13-17. Петър ни учи, по същия начин и по същите причини както и Павел, че сме длъжни да се подчиняваме на началниците си. Виж. бел. на Рми. 13:1-7. Хората са склонни да се мъчат да излъжат правителствата в плащане на данъци: съвършенна честност в това отношение докарва голяма чест на Християнското име, и накарва гласа на клеветата да млъкне. Свободата, която Евангелието ни дава не трябва да се злоупотреби в неподчиняване на законна човешка власт за работи, които са в собственния кръг на тази власт. Виж. Гал. 5:1-14. – Ние трябва да “почитаме всичките”, защото всеки човек има естество, което е “подобие Божие” (Бит. 1:26, 9:6). Даже и най-долното и най-отпадналото лице може да се въздигне по-високо от ангелите: Христос е умрял за него, за да може да се въздигне така: душата му струва повече от члато, сребро, и скъпоценни камъни, даже повече и от цялата земя и всичките веественни светове. Тези, които имат духа, който Евангелието вдъхва ще покажат уважение и добродушие и учтивост към всичките хора, най-вече към всичките в Христа братя. – От Бога се бойте: виж. бел. на гл. 1:17-19, и Рим. 8:15. – Царя почитайте: не с ласкателство и лицемерен език, но с почитта, която се пада на службата му като “служител Божий”, поставен от Бога за доброто на обществото.

Ст. 18. Виж. бел. на Тит 2:9,10.

Ст. 19-23. Христос ни е оставил пример, който трябва да последваме и да покажем всичките нравственни качества и добродетели на характера му; най-вече трябва да му подражаваме в търпеливо понасяне на страдания несправедливо наложени нам. Да негодуваме проив повреда, да се гневим и да искаме да отмъщаваме, или поне да се оплакваме от някое зло сторено на нас, и да говорим много за това, е естественно; но то не е да бъдем като Христа, и то показва, че ние не сме се още научили от него, както трябва да се научим. Светският дух ни дума: “Прави на другите каквото ти правят и те” (Пр. 24:29). Христовитя дух в сърцето ни благославя тези, които ни кълнат, и се моли за тези, които ни правят пакост (Мт. 5:44; Лк. 23:34; Д.А. 7:60).

Ст. 24. Длъжността на търпение се увеличава от мисълта не само, че Христос страда с търпение, но и че страданията му бяха за нас, за да се простят греховете ни, така че, понеже, както пророк Исая предсказва, “с неговите рани ние се изцелихме” от всичките си душевни болки и нечистотии, ние по този начин ставаме живи и здрави душевно, да можем да живеем праведно. Виж. бел. на гл. 1:2,18,19,20. – На тялото си (Цгр.) – Ис. 53:10). Тялото включва душата; и то е което са видели тези, които са го гледали прикован на кръста. Главните му страдания не бяха телесни, но душевни, които той предвкуси в Гетсимания, и които го накараха да извика: “Боже бой, Боже мой, защо си ме оставил?”. Като понесе в лицето си на кръста нашите грехове, Христос не се умърси с осквернението им, нито действително стана грешен и заслужи наказанието, което им се падаше (Мт. 27:4,54; Евр. 7:26); но той взе мястото на грешници и стана “клетва” (Гал. 3:13), като претърпя вместо нас такова страдание, каквото беше прилично и достатъчно изражение на Божия гняв против греха. Бог се отнесе с него като с грешник, щото с нес да постъпи като да не сме грешни (2Кор. 5:21). Като една жертва даром принесена заради нас (понеже той е и жертвата и първосвещеник: Евр. 7:24-27), той направи за нас действително това, което Аарон правеше за израилтяните по образ с жертвата, която той принасяше, и с козела на отпушението на чиято глава греховете на народа в преносен смисъл се полагаха; и той ги отнасяше в пустинята (Лев. 16:15-27; Евр. 9:11-14, 13:12). Това загатва и Исая, когато казва: “Той ще се натовари с беззаконията им; Господ възложи на него беззаконието на всинца ни” (Ис. 53:6,11).

Ст. 25. Образът на овци без пастир, които се лутат из тъмнината, и са изложени на опасност без защитник, поразително изразява състоянието на грешниците. Христос, Добрият Пастир, дойде да ги търси, и умря, за да ги спаси. Скитници от оградата на любовта и грижата му, както блудният син, който се оттегли от бащиния си дом (Лк. 15:13), когато чуят гласа му и се върнат при него, както блудният син, който се върнал при баща си, той ги приема с радост, и им става Пастир завинаги. - Надзирателят³²: буквално Епископът. (Виж. Д.А. 20:28, където същата дума се употребява). Той ги наблюдава, грижи се за нуждите им, пази ги, и ги утешава, както пастирът прави със стадото си, и един истинен епископ с тези, които са му поверени. Ако ние страдаме, както Исус страда, “и се предадем на Този, Който съди справедливо”, и понасяме търпеливо страданията си, ние винаги ще имаме нежното му съчувствие и силната му подпорка; с време той “ще изведе като виделина правдата ни, и съдът ни като пладнина” (Пс. 37:6); и нашата скръб ще “произведе нам от много по-много вечна тежина на слава” (2Кор. 4:17).

Назад | Съдържание | Напред