Глава 4.

¹ Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

² но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

³ Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;

⁴ а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

⁵ за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

⁶ И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

⁷ Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.

⁸ Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

⁹ а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които изново желаете да робувате?

¹⁰ Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

¹¹ Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

¹² Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

¹³ но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

¹⁴ но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

¹⁵ Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

¹⁶ Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

¹⁷ Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.

¹⁸ Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

¹⁹ Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

²⁰ желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

²¹ Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?

²² Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

²³ но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

²⁴ И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

²⁵ А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

²⁶ А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

²⁷ защото е писано:
"Весели се, неплодна, която не раждаш;
Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки,
Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

²⁸ А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

²⁹ Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.

³⁰ Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

³¹ За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.
 

Ст. 1,2. Синът, и когато е малък, е наследник на бащиното си положение и имане, но докато е дете, той трябва да се управлява и поучава. С него трябва да се постъпва като със слуга. Когато стане пълнолетен, той се освобождава от това положение, и се наслаждава на свободата и на всичките права, които му се падат като на син, но които не се дават на слуга, който си остава слуга до смърт. Ако бащата умре, когато син му е малко дете, детето се туря под законен опекун, който действува за него вместо баща докато е малолетно.

Ст. 3. Ние, т.е., ние от Еврейския народ. Мойсеевата наредба беше назначена за детинството на църквата. Християните са, или поне трябва да бъдат, пълнолетни деца. Те не трябва да желаят да бъдат под една наредба сгодна само за малки деца, или за слуги, а не за пълнолетни деца. – Първоначалните учения¹³: началата, първите и най- прости начала, наречени в ст. 9 “слаби и скъдни”. – На света. Виж. Кол. 2:8. “Стихиите на светът” ще рече “понятия приети от хора със световен дух, а не от тези, които имат ум Христов”. Естественото сърце на човека винаги тича след религия от обреди и външни церемонии. Следователно, такава една религия, каквоти име или отличителни особености и да има, е светска религия, измислена и избрана от света, а не религия основана и проповядване от Христа. Галатяните приемаха такава светска религия за християнство; и сега има така наречено християнство, което не е от Христа, но е “от света”, сир. от човек. Христос изобличил книжниците и фарисеите за същото заблуждение, именно, че “учат учения (като от Бога) заповеди човешки” (Мк. 7:7-9). Сравнено с дадената от евангелието свобода, Юдейството, както Бог го беше дал, беше система от робство, но изопаченията и прибавките, които хората му прикачиха го направиха още по-лошо. Времето беше настанало, когато Божиите люде трябваше да се освободят от такова робство. Виж. Мт. 11:28-30).

Ст. 4,5. А когато се изпълни времето. Виж. бел. на Рим. 5:6. Бог се помаял да прати сина Си само до тогава, до когато е било нужно да приготви людете си за идването Му, така че Христос да може да стане, по едничкия възможен начин, духовна сила, която да привлече всичките човеци при него (Йн. 12:23-32). – Който се роди от жена. Нужно беше Божия Син да стане участник в истинно човечество, но да си остане свободен от поквареността му. Заради това, той не се роди според обикновения закон на човешко раждане, но бе заченат непосредственно от Св. Дях. Виж. Лк. 1:35. Като роден от жена, Исус беше така наистина човек както кой и да е друг човек (Йн. 1:14; 1Тим. 2:5; Евр. 2:9-18, 4:15, 5:7-9). Но понеже е бил заченат от Св. Дух, той не попаднал под следствията на грехопадението на прародителите ни, и не е имал ни петно от нравственна лошавина. – Роди се и под закона, сир. под закона на Мойсей като евреин, и под Божия неписан закон като човек. Законът е израз на Божията воля. Исус послушал този закон напълно. Нравственият закон се изпълнява на небето, защото той е просто израз на Божието естество и воля. Но мойсеевият обреден закон беше назначен само за израилтяните, и то привременно. Исус го изпълни и го унищожи. Разгадайте доказателството на това в Евр. 8:7-13, 9:1-28, 10:1-20. Тези, които бяха под Мойсеевия обреден закон бяха в отношение към Бога като слуги, а не като синове. Христос дава осиновление.

Ст. 6. Следствието и доказателството на осиновението е духът на синовност, който ни вкарва с общение с Бога като с баща. Този дух е дар на Св. Дух вследствие на новото рождение (Йн. 3:3,6), и чрез приемането на Христа с вяра (Йн. 1:12,13). – Авва: Сирийска дума, която ще рече “баща”.

Ст. 7. Виж. бел. на Рим. 8:15-17.

Ст. 8. Явно е, че апостолът тука говори на похристиянчени езичници.

Ст. 9. Ако познаваме Бога, причината е че Той ни е познал по-напред, и ни се е открил със словото и духа си. – Слабите и сиромашки, които не могат да избавят от грях или да ни спечелят вечно щастие. Виж. бел. на ст. 3. Колко безумно е да се отвръщаме от животворящата вяра в Христа, и да се поддаваме на някоя система от външни обреди и церемонии, под които душата си остава празна от духовна полза, и се намира под властта на злото!

Ст. 10,11. Апостолът дава примери от “слабите и скъдните стихии”, за които той говори, именно, празнуването на дни, които Бог не е заповядал в Св. Писание на християните да празнуват. Думата му не е за неделята, понеже Бог е заповядал и на християни и на евреи да пазят този ден свят (Мк. 2:27,28). Но таченето на святи дни (които Христос не е учредил, а хората са определили) като задължително за съвестта и нужно за спасение е противно на евангелието. Наклонността на галатяните да тачат такива дни накарала апостола да се бои, че трудовете му заради тях са били напразно. – Месеците, т.е., новомесечията (Чис. 10:10; Ис. 1:13,14). – Времената, периодични постения или празнувания, които са идвали редовно от време на време, и всяко от които е продължавало повече от един ден. – Годините, като напр. Съботната Година и Годината на юбилея (Лев. 25:4,11). Относно разликата между начина, по който апостолът загатва за течението на такива дни и времена в Рим и у Галатяните, виж. бел. на Рим. 14:1,2,5-8.

Ст. 12. Станете като мене, защото и аз станах като вас. Разни тълкувания са били дадени на тези думи. Някои ги разбират, че са молба за съчувствие, като апостолът да е казал, “Братя, имайте за мене същата любов, която и аз имам за вас”. Това се съгласява с останалата част на стиха, “не сте ми сторили никаква неправда”, т.е., не го считам за лична неправда, че сте се отвърнали от моите наставления. Други тълкуватели тълкуват думите “аз съм като вас” да значат, “аз станах като вас”, т.е., когато ви донесох евангелското известие. Те тълкуват стиха, че значи, “Братя, бъдете като мене, и отритнете робството на тези Юдейски обреди, както и аз, който бях отхранен в тях, ги отхвърлих, и станах като вас езичник, за да мога да ви придобия за Христа”.

Ст. 13-15. Немоща, за която апостолът говори тука беше без съмнение съата, която се споменава в 2Кор. 12:7, под название “трън в плътта”. Разни догатки са били направени върху това. Най-вероятно се вижда да е било очебол, силно възпаление на очите, което много силно боли, подобно на бодеж от тръни и глокове в тялото, и което е загрозявало външния изглед на проповедник (2Кор. 10:10). Тая догадка става още по-вероятна от това, което павел казва в ст. 15 за галатяните, които в предишната си ревност за него са били готови, ако би било възможно, да си извъртят очите и да му ги дадът.

Ст. 16,17. Да говорим истината без заобикалки е дело на любов; за зла чест, обаче, не се счита тъй всякога. Еремия беше истинен пророк, и говореше на народа наистина и верно каквото Бог му казваше, но той бе бит, затворен в тъмница, и заплашван със смърт, а пък на лъжливите пророци, които говореха лъжливи и ласкателни думи, им вярваха и им ръкопляскаха. – Ви търсят ревностно не по добър начин. Лъжливите учители между галатяните показваха голяма ревност; и това бе накарало мнозина да им вярват. Но за да може да бъде от някаква стойност, ревността трябва да бъде за някое добро дело, а това което те търсеха не беше добро. – Желаят да ви отлъчат, т.е., да не слушате мене, но да станете техни ревностни партизани.

Ст. 19. Дечица мои. Това название показва колко нежно Павел е обичал галатяните, които бяха негови духовни чада. – Съм пак в родилни болки, - силен израз, който показва колко ревностно той е желаел да ги доведе при Христа, и колко желае да ги възвърне пак при Него, и да образува в тях благороден и Христо-подобен характер. В това ревностно желание да спаси тези, за които се е трудил, павел е бил пример на какви трябва да са всички проповедници на евангелието.

Ст. 20. Да променя гласа си, т.е., вместо да ви мъмря, да ви говоря насърчителни и любезно увещателни думи.

Ст. 21-31. Апостолът тука говори на тези, които усърдно са проповядвали придържане към Еврейски понятия и обреди, и им привлича вниманието на факта, че ако Исмаил и да беше Авраамов син съо като Исаак, благословенията на Божия завет не се дадоха и на двамината еднакво. Исмаил, който “се роди по плът”, сир., по обикновенния естествен начин, и от робиня-майка, биде отритнат, а пък Исаак, който се роди 13 години по-късно – по обикновения начин, наистина, но когато тялото Авраамово бе вече замъртвяло, и утробата на Сара бе мъртва (Рим. 4:19) – следователно, който се роди по Божие обещание, и от свободна майка, наследи всичките благословения на завета. Тези факти, които са разказани в закона, сир., в Мойсеевите книги, в почитанието, на които тези лъжливи учители бяха толкова усърдни, съставляват, според думите на апостола, една алегория или иносказание. Не че Павел взима приказката за Исаака и Исмаила за проста алегория. Начинът, по който говори за Исаак в ст. 23 и в Рим. 9:7,10, показва явно, че той е считал разказа на Битието за истинна история. Но тази история хубаво е разяснявала истината, която той искал да им втълпи. Синът на робинята се родил в робство, и най-после бил отхвърлен. Синът на свободната майка бил свободен, и наследил не само бащините си имоти, но и всичките благословения на завета, който бог направил с Авраама.

Ст. 25. Агар е планината Синай (Цгр.), т.е., представлява планината Синай. На Арабски Агар означава канара; и Златоуст и някои други стари тълкуватели казват, че планината Синай се е наричала така понякога, и следователно това значи, като че апостолът да е казал, “името канара представлява планината Синай”. – в Арабия, не в Ханаан, земята на обещаното наследие на Израил, но в Арабия, където потомците на Агар живееха, и следователно по-подходяща да се употреби като белег на робство. – И съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. Тези, които се стараят да се оправдаят с пазене на закона са в робство, имат робско чувство към Бога, и не могат да постигнат духа на синовност, който принадлежи на божиите истинни люде.

Ст. 26,27. Който е [на всички] майка, т.е., на всички истинни християни, не само на евреи, а и на езичници. – Защото е писан, и пр. Това е приведено от Ис. 54:1, и е предсказание за Месия. “Неплодна” означава езичниците, а “тази, която има мъж”, означава Израил; и обещанието е, че от езичниците ще има повече вярващи, отколкото от Израил.

Ст. 28-31. Чада на обещание. Ние, истинните вярващи, езичници и евреи, не ставаме вярващи защото робски пазим закона, но чрез Божия благодат, и в изпълнение на милостивото му обещание. Целта на апостола е да възвърне галатяните от една система на закона, която беше плътска и робска, и да ги управи в една наредба на вяра, любов, и синовно послушание.

Назад | Съдържание | Напред