Глава 4.

¹ А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения,

² чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,

³ които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.

⁴ Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение;

⁵ понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.

⁶ В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Исус Христов, хранен с думите на вярата и доброто учение, което си следвал до сега.

⁷ А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.

⁸ Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.

⁹ Това слово е вярно и заслужава приемане;

¹⁰ понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите.

¹¹ Това заръчвай и учи.

¹² Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.

¹³ Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването.

¹⁴ Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите.

¹⁵ В това прилежавай, на това се предавай, за да стане явен на всички твоят напредък.

¹⁶ Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си.
 

Тази глава съдържа предсказание, че заблудители ще се появят в църквата, и трогателно увещание на “добрия Христов служител” да постоянства в Християнското си звание, в чистота на характер, и във верно поучение, и непрекъснато да напредва в тези неща.

Ст. 1. Последните времена (Цгр.)²⁵⁹, - но които сега се захващат; както в 2Сол. 2:7, той казва че тайната на беззаконието, от което ще произлезе великото вероотстъпване “действува вече”. Той казва това по вдъхновение от Св. Дух. Той не поименува тези, които ще отстъпят от вярата на евангелието, но означава заблужденията, в които ще изпаднат. – Бесовски учения, - учения, които бесовете надъхват хората да проповядват, или учения за бесове. Гръцката дума демон, която на Български е преведена бяс, се е употребявала от Атиняните да означава такива богове, каквито си предполагали, че Павел им проповядвал (Д.А. 17:18). Философът Платон казва, че “демоните са същества между богове и смъртни човеци”. Той така също казва, че демоните се считали да са разделени на два класа. Първият клас се състоял от герои и добри хора, които след смъртта си са били обожили са били въздигнати да бъдат предмети на почитание и поклонение; а вторият клас представлявал същества по-горни от човеците, както ангелите в Св. Писание. Подобно на ангелите, и те са били добри и зли. Старите Християнски писатели употребявали думата в същите значения.

Ст. 2. Чрез лицемерието, и пр. Те претендират, че са много духовни, когато действително са плътски; и са лицемерни като се преструват, че са раби на Бога на истината, и за това “лъжат и не правят истината”. Един вид от лицемерието и лъжата им се казва в 2Сол. 2:9, да е “знамения и чудеса лъжовни”. Те вършат това без да чувствуват, че са виновни, понеже съвестта им е мъртва и нечувствителна като някоя кожа, която е прегоряна с горещо желязо. Колко страшно е състоянието на описаните тука хора!

Ст. 3. Два други отличителни белега на великото отстъпване от истината в църквата са забраната на женитба, и принудителното въздържане от някои си видове храна. Не че женитбана непременно ще се забрани за всички, но само за някои съсловия; а нежененето ще се въздигне като нещо по-свято, въпреки евангелското учение, че женитбата е честна у всички (Евр. 13:4). Според словото Божие, всеки е свободен да не се жени ако не рачи, и е свободен да се жени ако ще. Когато Павел съветва хората да се не женят, той казва така по някои особенни причини за някои хора, и по причина на гоненията и страданията в него време (1Кор. гл. 7, срав. ст. 1,7,8,32-38 със ст. 2,9,25,26,28,39,40). Петър и други апостоли са били женени; и според някои стари писатели всички са били женени (1Кор. 9:5). От епископите и дяконите е било очаквано да са женени; и ако са управлявали децата си добре, това ги е препоръчвало да бъдат свещенослужители в старата Християнска църква (1Тим. 3:2,4,5,12; Тит 1:6). – Въздържание от ястия. Правилото на Св. Писание за постене е да се въздържаме от всяка храна, или да ядем по малко от каква и да е храна, в случай на общонародна беда, или за общо покаяние на хората пред Бога в някой особен случай, или от частни лица по такъв начин щото другите хора да не знаят нищо за това (Мт. 6:17,18). С изключение на различаване между чисти и нечисти животни, и на запрещение на неща удушени или кръвни, които под Мойсеевата наредба са се простирали за всяко време, Св. Писание никъде не предписва, че само някои видове храна трябва да се ядът, и никъде не говори, че трябва да се въздържаме от някои видове храна в някои дни, а в други дни и други месеци можем да ядем същата тази храна. Такова постене, наложено на сила като нещо душеспасително, е знак на великото вероотстъпване.

Ст. 4,5. Всяко нещо, създадено от Бога²⁶⁰, и пр. Нищо, което Бог е сътворил за ядене не трябва да се забранява да не се яде през някое време или през някои дни на седмицата или на годината; но е богоугодно да ядем каква и да е храна, стига само да я ядем с благодарение и славословие на Бога, и да употребим за славата Му силата, която придобиваме от храната си (1Кор. 10:31). Църквата няма власт да измени този закон Божий; и ако посегне някой да го измени, то ще рече че той се поставя по горе от Бога (2Сол. 2:4). – С благодарение. Човек не трябва да си дири храна със скубачество, лъжа, кражба, измама, и д.т.; защото никой не може наистина да благодари на Бога за това, което е така придобил. Хубав образец на молитва за софра се дава в едно старо църковно писание така: “Благословен да си, о Господи, Който си ме хранил от младини, Който даваш храна на всяка плът. Изпълни ни сърцата с радост и веселие, щото, като имаме всякога толкова, колкото ни стига, да изобилствуваме във всяко добро дело в Христа Исуса, нашия Господ, чрез Когото да бъде чест, слава, и сила на Тебе во веки веков. Амин.”.

Ст. 6. В това като съветваш, и пр. Зародишът на гореспоменатите заблуждения се е намирал вече в църквата (виж. бел. на ст. 1); и за това един “добър служител Христов” трябвало да ги изобличи. Като стори това верно той не само ще предпази стадото си, но и ще даде духовна храна на своята душа.

Ст. 7. Скверните, - противно на святи. – Бабешките, - глупави, безумни, каквито невежи и глупави баби обичат да приказват. Ученията, които Павел по-горе осъжда са такива. Обучавай се в истинно благочестие, и не обръщай внимание на глупави учения, които, под предлог на по-високо благочестие, заблуждават тя от това, което е действително благочестие.

Ст. 8. Защото телесното обучение, и пр. Отричане от незаконни и прекалени плътски желания е същественна част на истинна религия (Кол. 3:5,6; 1Кор. 9:27); но аскетизъм (шкитийство), тъй както са го упражнявали Еврейските Есени и езическите Гностици, и както е преобладавал между християни, служи повечето да подклажда суеверие, а не истинско благочестие. Истинско “обучение” е обучението на вътрешния човек, а не на тялото; и душевните и плътски похоти не се надвиват с просто умъртвяване на тялото и с външни епитимии, но с победата на вяра и с вътрешното действие на Св. Дух. – Благочестието е …. полезно, и пр. Благочестието се състои в сърце обновено от Св. Дух и посветено на Бога; и то извършва това, което аскетизмът не може да стори, и ни докарва себепобеждение и мир, спокойствие и радост (Гал. 5:5:22-24). То ни принася всяко добро на тялото, ума, сърцето, и цялото битие – на този свят и на онзи. Наистина, то кара света да ни мрази и често пъти да ни гони; то изисква от нас да отхвърлим всяка такава печалба и удоволствие, каквито Бог забранява; но каквито загуби и страдания и да ни причини, то напълно ни възнаграждава за тях, и ни осигурява неизказано по-големи благости в този живот и во веки веков. В един смисъл светът, животът, и смъртта принадлежат на истинския Христов ученик като негово наследство от Бога (1Кор. 3:22); и често пъти обещанието на нашия Спасител (Мк. 10:29,30) се сбъдва в буквалното и по-долното си значение, както е всякога истина в по-горното и по-желателно си значение. За обикновенната опитност на Божиите люде виж. Давидовото свидетелство в Пс. 37:25. По-малко изключения би имало на това утвърждение ако вярата на истинно-благочестивите да би била по-съвършенна; но за тяхно изпитание и като повод за благоволението на другите, ние трябва всякога да очакваме, че някои от Божиите драги чада ще бъдат отегчавани от болест и бедност. – Понеже има обещанието, и пр. Колко благословенно е обещанието, което евангелието ни дава за бъдещ живот! Безверието не ни дава такова обещание: лъжлива религия и суеверие ни дават обещания, които не се сбъдват. Обещанието на щастие, добито от порочни прищевки и световни удоволствия е тъй също отчаятелно за нас в този живот.

Ст. 9. Това слово. Това се отнася за ст. 8. Виж. бел. на гл. 1:15.

Ст. 10. За това се трудим. Обещанието, особенно за вечен живот, е което най-много ни подбужда да работим и страдаме в проповядване на евангелието. Апостолът се уповава на Бога, че ще го опази в това страдание. Бог (1) е Пазител на всички хора, защото ги избавя от смърт и безбройни злини (Пс. 36:6); (2) Той е доставил спасение за всички, и наистина желае всички да се спасят (1Тим. 2:4); но (3) Той особенно пази и помага на тези, които вярват; и само на тях е обещал вечно спасение. – Живия Бог, -противното на мъртви идоли и въображаеми божества; Той е източник на живота.

Ст. 12. Никой да не презира твоята младост. Тимотей е бил вероятно на 32 или 33 години. Виж. Въведение. Той е бил още млад, за да носи такива тежки отговорности, каквито е имал, па и хората са го считали за твърде млад; и понеже от юношеството си още той пътувал толкова много с Павел, той вероятно е бил още неженен. Заради това е трябвало да не дава повод никому да има долно мнение за него. Всички млади хора (Тит 2:6-8) трябва да бъдат по набожност, чистота на живот, и скромност такива, каквито апостолът изисква от Тимотей и Тит да бъдат те; но особенно младите свещеннослужители трябва да надминават по тези качества всички, за да могат да имат добро влияние и върху стари и върху млади. Ако хората презират някой свещенослужител, това е обикновенно негова грешка. Хората може да мразят, укоряват, и гонят някой добър човек; но те не могат да го презират ако той е благоразумен и мъдър.

Ст. 13. Докато дойда, - и видя как си се възползувал от моите съвети, и какво друго трябва да ти кажа още (гл. 3:14,15). –Прочитането, - на Св. Писание, което е имало тогава, и на всичко, което би могло да го ползува като евангелски труженик. Свещеннослужителите трябва не само да бъдат учени хора преди да постъпят на служба, но трябва да следват да се учат през целия си живот, за да бъдат умовете им пъргави, и умственната им сила да продължава да расте. Тяхна работа е да увещават и поучават; и за да могат да сторят това те трябва да бъдат, до колкото е възможно, умственно способни.

Ст. 14. Дарбата, - особенна важна дарба на Св. Дух, която го е окачествила за службата му, и която той би могъл да употреби за голямо добро, или, ако се отнесе небрежно с нея, да не я употреби никак. Виж. 1Кор. 12:4-11. – Съгласно с пророчеството²⁶¹. Виж. бел. на гл. 1:18. – Чрез ръкополагането²⁶², и пр. Това е било стар обичай за благословение или ръкополагане (Бит. 48:13,14; Чис. 27:18-20; Вт. 34:9).Сам Исус е пазил този обичай, когато благославял някого (Мт. 19:13; Лк. 24:50). По същия начин Павел и Варнава са били отредени от Антиохийската църква за проповедническата си служба (Д.А. 13:3). По този начин и Павел и Варнава са поставяли на служба старейшини избрани от църквите (срав. с Д.А. 6:3-6), които те били основали (Д.А. 14:23). Тимотей бил ръкоположен за свещенослужител от старейшини; и Павел се вижда да е участвувал в това ръкополагане (2Тим. 1:6), вероятно като е действувал на случая като едного от презвитерите, също както Петър се е наричал старейшина (1Пет. 5:1). Във времето на апостолите било обичай за старейшините да ръкополагат старейшини (или епископи), и даже някой апостол, когото са назначавали за някоя особенна проповедническа работа. То се е придружавало с тържественна молитва, и било средство за духовно впечатление и полза.

Ст. 15. В това, т.е., в това което се казва в стих 12-16. Трябваше да работи Тимотей така както и сам Павел работел (Д.А. 20:18-27; Кол. 1:28,29).

Ст. 16. Внимавай на себе си, и пр. Духовният пастир трябва да внимава на своя си Християнски живот, и на поучението и на трудовете си за другите. Жално нещо е когато поведението му не се съгласява с проповедите му, когато той си позволява да греши в това, което той осъжда в другите, или не проявява добродетелите, които той препоръчва на другите. Ако той не внимава в това, нито той сам ще се спаси, нито ще помогне на другите да се спасят. Няма по-голямо зло за една църква, отколкото да има невързодени, плътоугодни свещеннослужители. Благодеянията от едно истинно християнско и верно духовенство са почти толкова важни, колкото и дарбите на Св. Дух.

Назад | Съдържание | Напред