¹⁶ от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.

¹⁷ Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,

¹⁸ помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;

¹⁹ които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.

²⁰ Но вие не сте така познали Христа;

²¹ понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),

²² да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,

²³ да се обновите в духа на своя ум,

²⁴ и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.

²⁵ Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

²⁶ Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

²⁷ нито давайте място на дявола.

²⁸ Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.

²⁹ Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

³⁰ и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,

³¹ всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

³² а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

Ст. 1. И тъй. “И тъй” се отнася особено за казаното в по-предишната част на посланието за преимуществата и благословенията, които евангелието е доставило на ефесяните. – Затворник за Господа, “който съм в окови по причина на преданността, с която му служа”. Това се вижда да допълва фразата, която започва в ст. 1 на предишната глава. – Да се обхождате⁴⁶ достойно на званието, към което бяхте призовани. Особенното призвание на християните е да бъдат синове Божии (гл. 1:5). Заради това, те трябва във всичко да приличат на небесния си Отец и да го слушат. Следващия стих показва как те трябва да ходят тъй достойно.

Ст. 2. Със съвършено смирение⁴⁷. Понеже са били “по естество чада на гнева” (гл. 2:3), и спасени само по Божия благодат (гл. 2:8), те трябваше да бъдат смирени. – И кротост. Това е онзи дух на неоплакване, който прави човека способен да понася без сърдитиня особенностите и недостатъците на другите. Кротостта беше едно от превъзходните свойства на Спасителя, който казва за себе си, “Съм кротък и смирен на сърце” (Мт. 11:29). – С дълготърпение. Това е пак такава добродетел, и означава потушаване на гняв, и наклонност да прощаваме, нежели да отмъщаваме и наказваме, даже когато сме много пъти предизвикани. Следващото изречение, “да си претърпявате един друг с любов”, разяснява какво се разбира под дълготърпение. Всеки християнин през живота си има много случаи, за да упражни тази добродетел.

Ст. 3. И се стараете …. да опазите единството в Духа, и пр. т.е., единството, което Духът произвежда. Макар и да са били по-преди разделени на езичници и евреи, те са станали сега, чрез действието на същия Дух, едно тяло в Христа. Средството за упазване на това единство беше “свръзката на мира”. Мир, който произтичаше от любов и дълготърпение, ги беше съединил; и същият мир щеше да ги държи в единство.

Ст. 4. В този и в двата следващи стиха, апостолът изброява точките, в които християните са едно, като разяснение на думата единство в ст. 3, и като още едно подбуждение към опазването на това единство. – Едно тяло. Тука, както и в следващия стих, “има” трябва да се подразбере⁴⁸. Тялото Христово, което е истинната невидима църква, е едно, и не познава различия на племе, цвят, или съсловие. Наистина, по причина на несъвършенството си, църквата не представлява външно единство, но истинните християни на всякъде чувствуват, че всички, които изкренно обичат Христа са техни братя, било че принадлежат на същата секта или не. – И един Дух. Думата “Дух” тука може да означава разположението, което влияе християните. Те всички се влияят от същото начало на любов за Бога и човека, и всички имат същото обновено естество. Или това може да се разбере, че се казва за Св. Дух, който живее във всеки вярващ без изключение. Последното е за предпочитане. – Както и бяхте призовани, и пр. Както има една църква и един Дух, така и надеждата на всички християни е еднаква. Те всички очакват същото небе на святост и щастие, и това е друга връзка помежду им. В земни работи, преследването на еднаква цел бива често причина за вражда, но това е така защото само един може да постигне преследваната цел. В небесното наследие има достатъчно за всички.

Ст. 5. Един Господ. Всичките християни слугуват на един Господар, комуто и принадлежат, защото той ги е изкупил всички с кръвта си. Телата и душите ни принадлежат нему; и ние сме длъжни да вършим неговата воля, а не нашата. Имането на една обща Глава и на една обща работа е друга връзка помежду им. – Една вяра. Спасителната вяра във всички е същото начало, понеже е отправена към същия Спасител, родена от същия Дух, и се проявява със същите плодове. – Едно кръщение. Всички са под същия завет, и получават същия външен печат на завета, именно, кръщение, което явно ги посвещава на Бога.

Ст. 6. Един Бог и Отец на всички. Като считаме думата “Дух” в стих 4, че се отнася за Св. Дух, тука се довършва загатването за Св. Троица. Бог е Отец на всичките вярващи, било евреи или езичници; Той не е Бог само на евреите, както те гордо претендираха. В какво отношение Той се намира спрямо всички се разяснява още повече от прибавените изречения. Той е “над всички”, защото, като самодържец, Той царува над всички; Той е “чрез всички”, защото всякога показва присъствието си чрез провидението и благодатта си. И освен това, Той е “във всички”, като обитава в сърцата им, и различава в тях мир и радост. “Всички” тука означава всички вярващи.

Ст. 7. А на всеки от нас се даде благодат, и пр. Този стих още повече искарва на яве единството на християните. Няма християнин толкова слаб или недостоен, който да не е получил тази дарба, или толкова възвишен и даровит, че да няма нужда от Христовата благодат. – Според мярката, и пр. Но всички нямат тази дарба в еднакъв размер, понеже всеки приема толкова благодат, колкото Христос иска да му даде; тъй щото един става апостол, а друг си остава смирен и непознат член на църквата. Тази разлика се разяснява още повече в ст. 11.

Ст. 8. Чрез едно привеждане от Стария Завет, Павел доказва каквото е казал в предишншя стих, именно, че Христос беше източник на всички духовни дарби. – Затова казва, т.е., Бог, или Св. Писание, казва. Тези думи са приведени от Пс. 68:18. – Като възлезе на високо. Христовото възнесение беше завършека на земната му работа. Чрез тази работа Той покори враговете си, и сега Той я беше довършил съвършенно успешно, и следователно, се завръща на небето, за да се наслаждава на плодовете на тържеството си. – Плени плен. Това е поетичен израз вместо “Той плени пленниците си”. Псалмопевецът представя Христос, че се завръща на небето като победител, и че води със себе си пленниците си, като старите Римски победители. Тези негови пленници може да са или последователите му, които са били по-преди пленени от Сатана, или, по-вероятно, неговите неприятели – Сатана, Грях, и Смърт. – И даде дарове на човеците. Това е важната част на стиха, защото доказва, че Христос е източник на духовни дарби. Но изречението е май трудно да се разкълкува. В оригинала Псаломът гласи, не “даде дарове на човеците”, но “зел си дарове за човеците”. В разяснение на това, някои казват, че Павел е сбъркал в приведените думи на Псалома, но това не е съгласно с боговдъхновението му. Най-естественното разяснение е, че Павел нарочно променя оригинала, за да му даде боговдъхновенно разяснение. Христос е приел давания или дарби за човеците с цел за да може да ги раздаде между човеците. Като придобил чрез смъртта, възкресението, и възнесението си право да дава благословения, Той ги раздал. Няма нужда да кажем, че никой друг освен боговдъхновен писател има право да се разполага така с тълкуванието на Св. Писание. Друга една трудност е, че Псаломът не се вижда да се отнася за Месия, но за възтържествуването на Бога върху враговете си. Но апостолът, както Калвин право забелязва, е можал спряведливо да приспособи това, което Стария Завет казва за Божието възтържествуване над неприятелите Му на най-голямото тържество, именно, Христовото възтържествуване над ада и смъртта.

Ст. 9,10. А това "възлезе", и пр. Тези два стиха се добавят, вижда се, за да покажат, че това, което Псаломът казва трябва да се отнася за Христа. Ако някое божественно същество е възлязло на небето, то трябва първо да е слязло от небето, понеже небето е вечното жилище на божеството. Но божественното лице, което слезе на земята беше Христос, Син Божий; и, следователно, Псаломът трябва да говори за Него. Това се вижда да е силата на доказателството. – В местата по-долни от земята⁴⁹. Някои разбират това да значи “земята”, като Павел да е казал, “Той е слязъл даже до тази долна земя”. Други го разбират, че се отнася за гроба или ада, жилището на починалите духове. – Който и възлезе, и пр. Не е нужно да предположим, че с множествено число Павел загатва за исеята на евреите, че има седем небеса; но той иска да каже, че Христос е възлязъл по-горе от всичката вселена. Всички твари са останали долу и са подчинени на Него. – За да изпълни всичко, - с присъствието и силата Си, употребени за людете Му.

Ст. 11. Този стих изброява някои от разните дарби, които както е казано в ст. 7, Христос дава по волята си. – И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци. И апостолите и пророците бяха боговдъхновени учители; но първите стояха по-горе от пророците. Всеки апостол беше и пророк; но не всеки пророк беше и апостол. За разликата в службите, виж. бел. на 1Кор. 12:28. – Други пък благовестители, - проповедници на евангелието, които пътуваха от място на място и проповядваха евангелието, без да имат постоянна връзка с някоя църква. Такъв благовестител беше Филип (Д.А. 21:8). – А други пастири и учители. Мнозина тълкуватели мислят, че тези не бяха отделни служби, но две различни имена за една и съща служба. Църковните старейшини имаха да вършат два вида работа: те трябваше да водят и пазят паството си, както овчарът със стадото си, и така също да ги поучават. Когато вършеха първата работа, те се наричаха пастири, а когато вършеха втората – учители. Други, обаче, предполагат, че двете служби бяха отделни.

Ст. 12. За усъвършенстването на светиите⁵⁰, и пр. “Той даде апостоли, и пр., да изпълняват делото на служение, и да съзидат тялото Христово, понеже целта Му бе да се усъвършенстват светиите”. – В делото на служението. Тука “служение” е обща дума, и обема всичките класове чиновници споменати в предишния стих. – В назиданието, и пр. т.е., въздигането на църквата в знание и набожност чрез поучение и пример.

Ст. 13. Докле всички достигнем, и пр. Понеже служението се дава за усъвършенстване на църквата, то трябва да остане докато тази цел се постигне. Наистина, някои клонове от служението, като апостоли и пророци, бяха привременни; но служението изцяло трябва да следва до тогава, до когато има някоя част от църквата несъвършенна. “Всички” значи всички християни. – В единство на вярата и на познаването. Тези две неща, макар и да са тясно свързани, не са същите. Варата се основава на познание; ние първо познаваме Христа, и после Го обикваме и се уповаваме на Него като на Бог и Спасител. Църквата има вяра и познание, но те не са съвършенни. Наистина не само, че тя има вяра, но в ст. 5, Павел казва че всички вярващи имат “една вяра”; но то не противоречи на това, което се казва тука, понеже сега християните имат само приблизително една вяра. Те всички наистина вярват тези неща, които са същественни за спасение; но колко далеч са от съвършенно единство във вярата! Това единство не е още постигнато, и те се стремят към него и към едно съвършенно познание на Христа; и това включва в себе си съвършенна святост, понеже да познаем Христа съвършенно ще рече да го обичаме съвършенно, и да бъдем съвършенно като Него. – В пълнолетно мъжество⁵¹, т.е., този който е станал пълноразвит християнин. – В мярката на ръста⁵², и пр. Това разяснява предишното изречение. Ние ще станем съвършенни мъже, когато стигнем на този възраст. С “възрастът на Христовата пълнота”, някои разбират възрастът, когато приемем Христовата пълнота, - когато Той напълно обладае душите ни; но по-добре е да го разберем, че значи пълния възраст, на който Христос стигна като съвършен човек. Тази мярка ще ли може църквата да достигне в сегашния или в бъдещия живот? Може да е най-вероятно, че Павел тука счита църквата като една по време и вечност, и за това нищо не казва за времето, когато това съвършенство ще се осъществи.

Ст. 14. За да не бъдем вече, и пр. За да можем да достигнем пълновъзраст трябва да престанем да бъдем деца. Една от отличителните черти на децата е непостоянство, което тука се представя с образа на кораб без кормило, блъскан насам-натам от вълните, и завличан от вятъра. Съвършен мъж е този, който има силни убеждения в истината; той вярва постоянно и твърдо в това, което Божието слово учи. Друга една отличителна черта на децата е, че те лесно се мамят; и за това Павел прибавя, “с човешко лъстене, и пр.”. Тази измама става “с пронирство по ухищението на измамата”, т.е., с интрига и хитро мамене или подлъгване.

Ст. 15. Но, действуващи истинно в любов. Това е в противоположност на казаното в предишния стих. Не трябва да бъдем непостоянни, нито да се мамим с лукавства, но, напротив, да следваме истината, да се придържаме здраво за нея, и да я провъзгласяваме с дух на любов. – Да пораснем по всичко в Него, и пр. Ако тъй любезно следваме пътя, по който любовта ни води, ние ще станем във всяко отношение като нашата Глава; и ако сме съединени с Него, не само ще растем, но ще растем съразмерно.

Ст. 16. Тука, както и в 1Кор. 12:12-27, църквата се сравнява с човешко тяло. – От Когото. Животът и растенето на това тяло идва само от Христа, Главата. – Цялото тяло, сглобявано. Както телесните членове имат стойност само когато са свързани заедно, и образуват едно органично цяло, така е и с църквата. И както в тялото всеки член си има приличното място, и ние бихме почувствали неудобство ако, напр., краката и ръцете биха се разменили, така и Бог в своята мъдрост е дал на всеки християнин приличното му място, високо или ниско, в църквата. – И свързано, и пр. В тялото, членовете са сглобени както трябва в едно цяло, и чрез ставите могат да взаимодействат един върху друг. Така и в църквата, проповедници и членове са свързани заедно в едно тяло, и така жизнено и гъвкаво съединени, щото могат да си служат едни на други. – Според съразмерното действие, и пр. Растенето е съразмерно. Всеки член спомага за общото развитие. Така ще е и в църквата ако има жизнено съединение. Никой член не ще бъде безполезен, но всеки ще расте сам, и ще помага на всички други да растат. – Изработва растенето на тялото⁵³, т.е., по този начин тялото расте и се усилва. – В любовта. В Христовата църква не може да има никакво истинско растене или назидание ако няма любов. “Всичко у вас да става с любов”.

Ст. 17. Прочее, това казвам. Понеже Христос е предначертал църквата Си да достигне съвършенство, и й е дал служители, за да й помогнат да постигне това съвършенство, тя трябва “прочее” да не ходи в развратените пътища на езичниците. – И заявявам⁵⁴ в Господа. Това дава по-голяма тежест на заповедта, която им дава. Павел говори в името на Господа, и призовава Бога да бъде свидетел, че е истина това, което говори. – Да не се обхождате вече⁵⁵, и пр. Повечето християни в Ефес са били едно време езичници, и преди да станат християни са били толкова развратени, колкото и другите езичници, както Павел им напомня като употребява думата “вече”. – По своя суетен ум. Това показва, че целият вътрешен човек, с разума и сърцето си, които грехът покваря, е развратен. По-високото умственно и нравственно естество става, тъй да речем, празнота.

Ст. 18. Помрачени в разума. Грехът не само развращава сърцето, но и разслабва ума. Въобще най-развратените племена са най-невежи; и влиянието на греха върху човека, особенно на такива грехове като невъздържание, е че се намаляват умственните сили. Имало е човеци, които са се отличавали по греховете си, и в същото време са имали силни умове; но никой не може да каже, че те не щяха да увеличат умствената си сила ако бяха живели праведен живот. И никой не може да се съмнява, че човечеството, взето изцяло, е пострадало умственно по причина на греха; и даже тези които се виждат да са изключения на това правило имат слаб разсъдък за най-важния и най-високия предмет на света, тъй щото, при всичките доказателства на творението наоколо им, те се съмняват за съществуването на Твореца. – И странни на живота от Бога⁵⁶. Това е нравственното действие на греха. Животъ, който Бог дава, духовният живот, който идва от Него, е изгубен. Грехът ги е откъснал от Него, както един заточеник е откъснат от роднините и отечеството си. – Поради невежеството, и пр., т.е., непознаване на истинния Бог. Ако да Го познаваха наистина, те щяха да Го обичат и слушат. – И поради закоравяването⁵⁷, и пр. Сърцето е нечувствително спрямо Бог и святост, и няма никаква любов и признателност към Бога, и никакво желание за святост. Връзката между двете изречения се вижда да е това, - Понеже не познаваме Бога, сърцето ни става кораво; и от това закоравяване на сърцето ни произхождат двете злини – помрачен ум и отчуждение от духовен живот.

Ст. 19. Които, изгубили чувство, и пр. Съвестта престава да укорява; и те са нравственно мъртви, без срам, и без желание да станат по-добри. Това, разбира се, не е истина за всички неразкаяни човеци, нито даже за всички езичници, но то точно ни изобразява езическия свят. Изображението е по-пълно в последните стихове на Рим. гл. 1. – Са се предали, и пр. Като не виждат щастието, което се намира в служение Богу, те го търсят като се предават на всякакъв вид похотливост.

Ст. 20. Но вие не сте така познали Христа. “Така”, т.е., тъй щото да ходите както ходят другите езичници. “Познавам Христа” не означава просто да знаем ученията на Христа, но да позная и почувствам славните Му свойства, святия Му живот, който е живял тук на земята, и какво е извършил той и върши за моето спасение. В същия смисъл на друго място Павел говори за проповядване на Христа.

Ст. 21. Понеже сте го чули (Цгр.)⁵⁸. Не “понеже сте чули нещо за Него”, но “сте Го чули”, сир., сте приели това, което сте чули като да е от Него, - сте чули гласа Му в душите си. – И сте научени от Него. Христос учеше чрез апостолите, понеже той ги надъхваше; и Христос учеше чрез Духа, понеже той го изпрати. – Както е истината в Исуса. Истината е съсредоточена в Исуса. Той е казал за себе си, “Аз съм истината”; и да познаем Него е най-високото познание. Но в негово име се поучава лъжа и истина, - лъжливи теории се проповядват за естеството и делото му; и заради това Павел прибавя думите, “и сте научени от Него, както е истината в Исуса”.

Ст. 22. Да съблечете, и пр. Това е което Той ги е научил. “Стария човек” значи “предишното им необновено естество”, което тука се сравнява с една дреха, която те трябва да съблекат. Съществуването в тях на това старо естество се доказва от “предишното им поведение”, което е приличало на поведението на другите езичници, както е описано в ст. 17-19. Но не трябва да заключим от образа на дреха, че трябваше само външното поведение да се промени. Стария човек значи грешното естество от което, като от техен източник, лошите дела произтичат; и за това в Кол. 3:9, кой казва, “като се съблякохте вече от стария човек с делата му”. – Който тлее, и пр. Старото естество беше развратено (тленно), защото се предаваше на похоти, които се наричат “прелъстителни” понеже не доставят щастието, което обещават. Те прелъстяват човеците с хубави обещания, но най-после дават само скръб, отчаяние, и смърт.

Ст. 23. Да се обновите, и пр. Това е другото нещо, което Христос ги е научил. От тях не се изискваше само нещо отрицателно – да напуснат предишните си похоти, - но и да се подновяват, което означава да се родят отново, и постоянно да се освещават. Ефесяните, ако бяха истинни християни, бяха се вече възродили; но те трябваше да следват да се освещават. – В духа на своя ум. Това е необикновенно изречение, и означава вътрешния живот и начало на душата, което стои зад всички външни проявления.

Ст. 24. И да се облечете в новия човек. Това разяснява предишния стих, и продължава образа на ст. 22. Стария човек те трябваше да съблекат, както събличат някоя мръсна и парцалива дреха; а новият човек трябваше да облекат като нова и хубава дреха. – Създаден по образа на Бога. Думата “образ” не се намира в оригинала, но това е значението на думите “създаденият по Бога”, както става явно от друго едно подобно изречение в Кол. 3:10. Новото облекло или естество е онова подобие Божие, по което Адам е бил създаден. В какво се състои това подобие? Апостолът ни казва. – В правда и светост. Когато думата “правда” се употребява сама, тя означава въобще доброта; но когато се употребява заедно със “святост”, тя означава правда към хората, а пък святост значи благочестие спрямо Бога. Двете заедно означават такова сърце, което е праведно и спрямо човеци и спрямо Бога. Думите “на истината” трябва, може би, да се съединят с двете имена, и да се съпоставят с “прелъстителни” в ст. 22. Не е просто повидимому и външно променение, но истинно обновление на сърцето. Такова голямо променение справедливо се нарича ново творение.

Ст. 25. Затова, като отхвърлите лъжата, и пр. Като ги е поучил за длъжността на святост въобще, апостолът сега пристъпва да изложи особени длъжности. Една част от “стария човек” беше лъжата; и Гръцката дума, която тука се превежда “отхвърлете” е същата, която в ст. 22 е преведена “да съблечете”. Като съблекат старата дреха на лъжата, те трябваше да облекат новата дреха на истината. И тука думата лъжа не значи само говорене лъжа, но всякакъв вид измама. “Ближния” тука означава брат християнин, както става явно от следващото изречение. – Защото сме части, и пр. Ние всички сме части на едно тяло; и толкова противоестественно е да лъжем един друг, колкото е неестественно за окото да лъже ухото.

Ст. 26. Гневете се, но без да съгрешавате. Гневът е още един особен грях, който се споменава. От тези думи се подразбира, че има гняв, който не е грях. Не само ни е позволено, но и сме длъжни, да се гневим за груба неправда и притеснение. Бог се гневи на нечестивите; и в Мк. 3:5, се казва, че Исус изглеждал юдеите “с гняв”. Но, обикновенно, да се гневим е грях; и ако не е грях от началото, често гневът ни ни кара да грешим. Грехота е да се гневим без достатъчна причина, или твърде много, или когато ни кара да бъдем отмъстителни и неумолими. Употребените тука думи са взети от Пс. 4:4, в превода на Седемдесетте. – Слънцето да не залезе в разгневяването ви, т.е., недейте държа в сърцето си гняв, но скоро го премахвайте.

Ст. 27. Нито давайте място на дявола. Макар и да е обща по вид, тази заповед се отнася за греха на гнева. Когато се поддадем на гнева, ние пропускаме Сатана да върши каквото си иска в сърцата ни. Той лесно убеждава гневния човек, че е правилно за него да иска обезщетение, и да обвинява и клевети този, на когото го е гняв.

Ст. 28. Който е крал, и пр. Имало е без съмнение човеци в Ефеската църква, които по-преди са имали обичай да крадът, защото кражбата е обикновен порок у езичниците, и не се счита за порок, когато сполучливо се извърши. Тука се забранява не само положителна кражба, но всякакъв вид неправедно обсебване на чужд имот. – А по-добре да се труди, и пр. Тези ръце, които едно време са се занимавали с кражба трябва сега да се трудят да работят. Никой няма право да се поддържа от другите, който може сам да се поддържа. – За да има, и пр. Той трябва не само сам да поддържа себе си, но и да помага на тези, които от болест или други причини не могат да се грижат за себе си. Никой не трябва да живее само за себе си; и ако всички, които могат са готови да помагат на бедните, страданията, които произлизат от сиромашия ще се премахнат почти съвсем.

Ст. 29. Никаква гнила дума, и пр. “Гнила” тук значи “мръсна и вредна”, и може да подразбира мръсни думи, било попръжня или богохулство. В гл. 5:4, заповедта се повтаря. Преобладаването на такива думи, и развратително влияние, което упражняват върху душата, показват колко важна е тази забрана. – Но онова, което е добро, и пр. Вместо да говорите развратителни мисли, избирайте такъв разговор, който ще помогне за назидание, и то такова назидание, което трябва на тези, които се разговарят с вас. На отчаяните говорете насърчителни думи; на небрежните, предупредителни думи; на невежите, поучителни думи; и ако говорите с любов, думите ви почти всякога ще се послушат. – За да принесе благодат, и пр. “Благодат” тука означава въобще всяко благо, макар, че някои го ограничават само в духовно благо.

Ст. 30. И не оскърбявайте Светия Божий Дух. Това не е отделна заповед, но още една причина защо трябва да се въздържаме от развратителен разговор. Такъв разговор осквернява душите ни и душите на тези, които ни слушат, и тези души са храмове на Св. Дух (1Кор. 3:16,17, 6:19). Като осквернивяме по този начин жилището му, ние обиждаме святостта и натъжаваме любовта на Духа. И за да покаже още по-явно непризнателността на такова поведение, Павел ни казва какво е сторил Духът за нас. – В когото сте запечатани за деня на изкуплението⁵⁹. Той свидетелствува, че сме Божии, и ни пази докато спасението ни се довърши на небето. Виж. бел. на гл. 1:13,14.

Ст. 31. Всякакво огорчение, и пр. “Огорчение” означава онова чувство на омраза и отвращение към другиго от което произхождат “ярост” и “гняв”. Ако сме огорчени към някого, лесно му се разгневяваме. – Вик и хула. Връзката между гняв и каране е общоизвестна. Гневните чувства се изливат от устата ни, и произлизат тъй много щото ни карат да кряскаме. – Заедно с всяка злоба, т.е., с всеки вид враждебно чувство.

Ст. 32. А бивайте един към друг благи, - не само външно да се подмилквате, но от сърце да желаете един другиму щастие. – Милосърдни, т.е., трогнати от бедите на един друг, и винаги готови да окажете съчувствие. – Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа⁶⁰ е простил на вас. Това е и пример и причина. Прощавайте така доброволно и напълно, както Бог ви прощава, и прощавайте защото Бог ви е простил за много по-голяма вина. Това той е сторил “чрез Христа”, т.е., защото Христос, чрез изкупителната си смърт, даде възможност на Бога да ви прости.

Назад | Съдържание | Напред