Посланието на апостол Павел до Колосяните

Въведение

Колос е бил Фригийски град, разположен при един от притоците на реката Меандър. Близо до него са се намирали двата града Лаодикия и Йерапол, но най-стар от тези три града е бил Колос. Той бил цветущ град няколко столетия преди Христа, но когато близоседните градове започнали да растът, той започнал да отпада. Неотдавна развалините му са били открити близо до сегашното село Хонасъ.

В Колос са живели Филимон и робът му Онисим, и Архип и Епафраст, които били видни сътрудници на Павел.

Някои настояват, че Павел е посетил Колос преди да напише това послание, макар че от Ф-м ст. 22, се вижда че той се надявал да го посети, когато го пуснали от затвор. Някои казват, че понеже Павел бил посетил два пъти Фригия (виж. Д.А. 16:6, 18:23), не е за вярване, че той не се е отбил в такъв важен град като Колос, а най-вече когато Колос е бил на път от Ефес за Ефратската долина. Особенните поздравления в последната глава показват, че Павел е имал познайници там. Други пък, повечето днешни тълкуватели, заключават от гл. 2:1, че Павел не бил ходил в Колос. В отговор на доказателствата на другите тълкуватели, те казват (1) че във времето на Павел Колос не е бил важен град, и (2) че в Павловото време Римското правителство било откъснало града от Фригийската област и го присъединило към Азийската област.

Мнозина са дошли до заключение от гл. 1:7, 4:12, че Епафрас бил основателят на църквата в Колос.

Посланието било писано, когато Павел бил в затвор в Рим (гл. 4:18), около същото време, когато било писано и Посланието до Ефесяните; и и двете послания са били изпратени с Тихик. Кое от двете послания е било писано по-напред, положително не се знае, но повечето тълкуватели мислят, че Посланието към Колосяните е било писано по-напред.

Във въведението на Посланието към Ефесяните ние зачекнахме въпроса за голямата прилика между двете послания, и за подозрението, причинено от тая прилика, че посланието е лъжовно. Надали има предмет разискван в Посланието към Ефесяните, който да не се разисква и в това към Колосяните в по-съкратена форма, но важният отдел в Колосяните в гл. 2:8-23 не се намира в Ефесяните. Един английски тълкувател намерил, като сравнил внимателно двете послания, че от 155 стиха в Ефесяните, 78 съдържат изречения, които се намират и в Колосяните. Но тези прилики не са такива, каквито един фалшификатор (калпазанин) би направил, но такива, каквито естественно се биха намерили в послания писани от Павел почти същевременно, и до църкви които са се намирали в еднакво състояние.

Посланието към Колосяните, както и Посланието към Ефесяните, естественно се дели на две части. Първите две глави са повечето догматически или поучителни, а последните две са повечето практически. За очертание на мислите изложени в това послание, читателят може да се отнесе до разните въведения на разните глави.

Главно съображение, което е накарало Павел да напише това послание е било, че ерес се била вмъкнала в църквата на Колос, а той се научил за това, вероятно от Епафрас и Онисим, които може да са го помолили да пише на една църква, която мнозина предполагат, той никога не бил посетил. Някои са на мнение, че е имало няколко еретични секти, но по-общоприетото мнение е, че имало само една секта, която проповядвала някаква си смес от Християнство, Юдейство, и Източна Философия. Тази секта била усвоила от Юдейството обрязване и почитане на Юдейски съботи и празници (гл. 2:16), а от Източната Философия – самоволно богослужение и аскетизъм (шкитийство) (гл. 2:18). Макар, че този особен вид ерес да не съществува вече, все пак хората са склонни да търсят мъдрост и святост вън от Христа; и затова от голяма и трайна важност са онези места в посланието, в които Павел поддържа, че Христос само е Глава на църквата.

Назад | Съдържание | Напред