¹ Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

² Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

³ Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

⁴ Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁵ Затова Христос, като влиза в света, казва: -
"Жертва и принос не си поискал,
Но приготвил си Ми тяло;

⁶ Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

⁷ Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене),
Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁸ Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

⁹ после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

¹⁰ С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹¹ И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹² но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹³ та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹⁴ Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁵ А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: -

¹⁶ Ето заветът, който ще направя с тях
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им,
И ще ги напиша в умовете им",
прибавя:

¹⁷ "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁸ А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

¹⁹ И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

²⁰ през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²¹ и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

²² нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест * и с тяло измито в чиста вода;

²³ нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²⁴ и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁵ като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁶ Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁸ Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

²⁹ тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰ Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³¹ Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

³² Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³³ кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³⁴ Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁵ И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁶ Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁷ "Защото още твърде малко време
И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁸ А който е праведен пред Мене †, ще живее чрез вяра;
Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁹ Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

Ст. 1. Законът, т.е., обредният закон. – Съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, представлява с образи примирение, спасение, приобщение, и д.т., на които действителността се намервала в Христа. – Не самият образ (Цгр.)³⁵⁴. Този образ може да съществува само в самите неща, а те напълно се излагат само в Евангелието. – Никога не могат с тях да направят съвършени. Защото сянката не е вещество, сянка на умилостивение не е истинско примирение или спасение. За това старите жертвоприношения не са могли никога да направят съвършенни тези, които са ги принасяли.

Ст. 2. Другояче те биха престанали да ги принасят. Повторението им показва, че те не са постигнали целта си – примирение; а това показва, че са недостатъчни. – Съвестта за грехове, - чувство на осъждение, на неумилостивен грях.

Ст. 3. Всяка година става спомен. Левитските жертвоприношения, постоянно повтаряни, са напомняли греха, но не са го премахвали.

Ст. 4. Защото не е възможно, и пр. Това е такава очевидна истина щото няма нужда от доказване. Ако кръвта на животно би могла наистина да премахне грях, тогава убиецът, когото законът осъжда на смърт можеше да заколи овца и да каже, че то е все също като той да е умрял, според както законът изисква.

Ст. 5. Затова, т.е., понеже жертвоприношението на животни не може да премахне греха. – Като влиза в света, казва. Тези са Давидови думи в Пс. 40:6, и пр.; но авторът тука казва, че Христос ги казал когато се появил в света. Давид бил за Месиев първообраз в качеството си на Израилски цар, защото бил преследван от нечестиви хора, защото от все сърце се покорявал на Бога, и защото бил човек по Божието сърце. Давид не се уповавал на обредни жертвоприношения като саул (1Цар. 13:8-11, 15:22). Давид знаел, че да се покорява човек на Божия глас струва повече от всеизгаряния; и в това отношение той бил първообраз на Христа, чието послушание бе съвършенно, и който е нямал нужда да принася кръв на животни и обредни дарове. Заради това, тези думи които Давид бил казал се приспособяват на Христа при идването му в света да направи умилостивение за грях, и да отдаде почит на Божия закон. – “Жертва и принос не си поискал”. Те не са главните неща, които Бог изисква. На много други места се изказва същата истина, като, например, в Ис. 1:11; Пс. 50:13,14, и пр. – “Но приготвил си Ми тяло”. По еврейски това е казано в Пс. 40:6 така: “Отворил си ушите ми”. Тука то е взето от превода на Седемдесетте. Ако Еврейското изречение е правото четене, трябва да го разберем, че значи, “Ти си ме накарал да чуя”, т.е., да слушам твоите заповеди, да върша волята Ти. Срав. със ст. 9 и със Самуиловите думи на Саул (1Цар. 15:22), “Послушанието е по-добро от жертвата”. Ако ли предположим, че преводът на Седемдесетте е по-правото четене, трябва да разберем Месия че казва, “Не искаш жертви от юнци и козли, но си ми приготвил тяло, в което да мога да сторя волята ти, и което мога накрая да принеса като истинна и приятна жертва, на която старите приношения бяха просто образи”.

Вижда се, че писателят на Посланието взел стиха както го намерил, и без да изпита критически кое е правото четене употребил го, за да представи поразително факта, че нашият Спасител дошъл на света да стори волята на Отца, да стори в тялото си, като човек, послушание, което Бог повече предпочитал от външно приношение, и после да представи това тяло като действителна жертва, на която старите жертви са били просто сянка.

И тъй, даже ако предположим, че четенето на Седемдесетте не е право, погрешката не е била такава, която би препятствувала на изречението да изрази главната мисъл, която писателят на Посланието искал да представи. Неоспорима истина е, че тяло е било приготвено, в което Христос пострадал, и в което той съвършенно изпълнил Божията воля.

Ст. 7. “В свитъка на книгата е писано за Мене”. Такова нещо не се казва в Писанията, които Давид имал и от които той е можал да приведе това; но ако тези думи, казани от Давида, са били казани като думи на Месия, това може да значи, че Христос е дошъл да стори Божията воля вместо да принесе дарове и жертви, и че тази истина, че грядущият Месия е щял по този начин да стори Божията воля, се означава в разни места и по разни начини в Петокнижието. Виж. Лк. 24:44.

Ст. 9. Отмахва първото, за да постанови второто, т.е., отнема обредните жертвоприношения, за да учреди това, което е по-високо, сир., истинно и съвършенно послушание на Божията воля.

Ст. 10. С тая воля. Ние се освещаваме чрез извършването на Божията воля в Христа и от Христа, и от неговото послушание през живота му и до смърт.

Ст. 11. Стои. Не им беше позволено да седят във вътрешното светилище; един слуга трябва да стои прав. Но Христос, като очистил греховете ни, седнал отдясно на Бога (ст. 12). Тези думи вероятно показват разликата между Христовото достойнство и достойнството на тези свещеници. – Да отмахнат³⁵⁵ грехове. Отнемането на грехове чрез Левитските жертвоприношения беше обредно, а не действително.

Ст. 12. Седна. Виж. ст. 11. – За винаги. Първосвещеникът се явявал само за кратко време в Светая Светих пред Бога; а Христос седи за винаги на престола.

Ст. 13. Враговете Му за Негово подножие³⁵⁶, - (Пс. 110:1). Чрез достойнството на своето едно съвършенно приношение Христос се приема и прославя, и се въздига на мястото на върховна власт (1Кор. 15:25).

Ст. 14. Усъвършенствувал за винаги, т.е., усъвършенствувал оправданието им пред Бога, което Аарон не е можал никога да стори. Пред Божиите очи, когато грешникът приеме умилостивението Христово и греховете му се измият, той не е вече под осъждение (Рим. 8:1). Но лично съвършенство, - постепенно доизкарано освещение, - следва като последствие чрез постоянното действие на Св. Дух.

Ст. 15-18. Като взима същия привод от Еремия, който се намира в гл. 8, писателят сега доказва, че Св. Дух бил открил самата тази истина, - оправдание веднъж за винаги, и непоменувание на грехове под новия завет, - не обаче с обредни дарове и жертвоприношения. – А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях. Защо да се продължават приношения, когато причината за тях, грехът, се е отнел? По-горе той е доказал, че причината защо Левитските жертвоприношения се продължавали била, че не можали да отнемат грехове (ст. 1,2). От това следва, че който продължава да прави умилостивение за греха си в своите си молитви, епитимии, добри дела, и пр., той не е бил никога опростен.

Съветите, предупрежденията, и насърченията, които следват естественно произтичат от нещата, които той е утвърдил в по-горното разсъждение.

Ст. 19-22. Като имаме …. дръзновение. В предишните глави той е доказал, че Христос отворил път за грешниците да дойдат право при Бога, че сега няма вече отблъсване или забрана да не се доближават, или завеса, или страх от смърт, ако дойдат с “истинно сърце”, както им се казва. Тази дързост не значи надутост, или дръзка и надменна претенция; но е смирено и радостно упование в Христа. – Чрез кръвта на Исуса. Ако първосвещеникът не донесеше кръвта на определената жертва, той не можеше да влезе в пресвятото място; ако се опиташе да стори това, той щеше да загине (Лев. 16:2). Така и грешникът може да се доближи до Бога, може да влезе в небето и да види лицето му, само чрез Исусовата кръв, т.е., защото Исус умрял за него и понесъл наказанието за греховете му. – Новия и живия път, - нов в сравнение със стария обреден начин и с всички други начини, които са били някога опитани. Той е жив път, защото ако ходим по него ние намираме живот; той е жизнедающ път; всички други са пътища на смърт. Даже Аароновият път за влизане в пресвятото място беше само път на духовна смърт, освен ако той виждаше зад образа действително спасение чрез вяра в Бога. – През завесата, сиреч, плътта Си. Тука Христовото тяло се представя като завеса, през която той влязъл в истинното светилище. Истина беше, че Христос прие на себе си човешка плът, за да направи умилостивение за грях и отвори път за влизане пред Бога; също така е истина, че пътят не се отвори до като плътта му не се раздра от смърт, когато отварянето на този път стана познато със същевременното раздиране на храмовата завеса. – Велик Свещеник. Както Израилтяните се приближавали до Бога, или са били приети от него, чрез първосвещеника си, така и ние биваме приети чрез нашия Първосвещеник, великия, истинния Свещеник над домът, т.е., църквата Божия. – С искрено сърце, - с искренно желание да се примирим с Бога, и да избегнем осквернението на греха. Този нов и жив път не е път за тези, които са с лукаво сърце, които искат да си държат обичните грехове, и не щат да се избавят от греховете си. – Пълна вяра, - непоколебиво упование в Този, който ни предлага спасение. Ако само припознаем любовта, която ни предлага спасение по този път, ние ще обичаме в замяна Този, който ни прави това благодатно предложение. Няма тогава да се съмняваме в Него, защото любовта има упование в любов, и ние ще имаме пълна вяра с пълна любов. – Сърца очистени от лукава съвест, сир., очистени с Христовата кръв от осъдителната сила на греха, както свещениците се очиствали с поръсване на кръв (Лев. 8:30). – Тяло измито в чиста вода. Имало много измивания с вода във връзка с богослужението в скинията; очистване на тялото се изисквало, за да може човек да бъде приет. Виж. Из. 30:20, 40:30-32; Лев. 16:4. Това измиване с чиста вода, т.е., кръщение, стана в Християнската наредба белег на “измиване на възраждане”, на очистителното влияние на Св. Дух. Няма съмнение, че тука се загатва за кръщение; но писателят разбира нещо повече от просто измиване на тялото във външно кръщение; той разбира и това, което кръщението означава, именно, очистване на човека от сквернотата на греха.

Ст. 23. Нека държим непоколебимо надеждата, и пр. Великите благословения обещани под новия завет, и залозите дадени за изпълнението им, трябва наверно да придадът на християнина решителен и твърд характер. Бог със словото си и с клетва е учредил този завет (гл. 7:20,21); и кръвта на възлюбления Син Божий е засвидетелствувала, че той искренно желае да ни спаси.

Ст. 24. И нека се грижим един за друг. Който има наистина нов живот в Христа, и върви в този жизнедающ път, той ще има и това, в което новият живот се състои – любов. Той ще мисли за другите, ще се грижи за духовното им добро, и ще желае да ги види, че правят добри дела, и че живеят любовен живот. – Да се поощряваме. Това е добро поощрение, което ни предизвиква да любим и правим добри дела.

Ст. 25. Като не преставаме да се събираме, и пр. Вижда се, че това пренебрегване на Християнско публично поклонение било почнало; а това е често пъти предтеча на отпадане и вероотстъпление. Тези, които пренебрегват общественна религия ще пренебрегнат и частна религия. То е празно и лъжливо извинение, когато човек каже: “Аз мога да се кланям на Бога и у дома си както и в храмът”. Никой не може да направи едно нещо така добре по един начин, който е противен на Божиите заповеди, както може да го направи ако се съобрази с тези заповеди. – Колкото виждате, че денят наближава. Това се отнася за идването на Христа. Христос бил дошъл със страшен съд, когато Ерусалим се съсипал, което се случило наскоро след написването на това Послание; но има друго и по-голямо идване за съд, и относно това всички християни трябва да се подканват ежедневно, както и относително идването Му на смъртния им час.

Ст. 26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината. Не може да има съмнение, че грехът, за който се загатва тука е отстъпване от Християнството. Ако тези евреи, които били познали Исус Христос, и го били приели за свой Спасител, отсетне самоволно са грешили против виделината, която били приели, и се повръщали в Юдейство, те са били в безнадежно състояние, както земя, която прорастява тръни и репей (гл. 6:8). – Не остава вече жертва за грехове. Това Послание често пъти показва, че има само една жертва за грях; когато тази жертва се отритне, друга няма, и човек остава без никаква надежда. Като се отнеме всяка жертва за грях, друго не остава освен наказание за грях; нищо не можем да очакваме освен съд и разярение на огън. Тези са страшни думи, но страхотиите на наказанието, което ще се струпа върху тези, които потъпкват Христовата благодат са големи съразмерно с големината на тая благодат. Това “страшно ожидане” може да бъде в съвършенно нечувстветилно състояние. Закоравелият в грехове човек не разбира за какво чака; той е небрежлив и глупав, когато препълва чашата си на нечестие, сърцето му е в света, той е улисан в работата си, той се смее с приятелите си, той не знае що му виси над главата. Ако той се би загрижил, ако той би се смислил за пътят по който ходи, ако той би пожелал да се избави от греховете си, за него би имало надежда; но той нито се грижи, нито му мисли, нито се моли. Нека небрежливите се позамислят за тези работи, - може би, това е тяхното състояние; но нека тези, които треперят, като ги е страх, че това им е състоянието, се одързостят, защото това може да е средство, с което Бог иска да ги разбуди да потърсят спасение, както някой страшен сън дохожда на някой заспал човек, за да го разбуди и избави от смърт, когато другояче, заспалото му сърце може да се не помръдне. Нека тези хора помнят, че Христос казва, “Който иска нека вземе даром водата на живота”. Едничкото ограничение на божията благодат е човешката воля; ако човек иска да дойде, той може да дойде; и ако той има това желание, нека благодари на Бога, защото това желание е от Бога, и е доказателство, че Бог ще го приеме. – Огнено негодуване³⁵⁷. Нищо не е по-страшно и по-опустошително от огън; заради това, огънят се употребява да представи колко Бог се гневи на греха (виж. Мт. 4:1). – Което ще изпояде противниците. Всички, които отхвърлят Христа се считат за негови противници, и приемат същото наказание, което Сатана и ангелите му са приели (Мт. 12:20, 25:41).

Ст. 28,29. Във Вт. 17:2-7, се казва какво наказание ще се наложи на този израилтянин, който напусне истинния Бог и се предаде на идолопоклонство; той трябвало да бъде погубен немилостиво, и най-ближните му приятели трябвало да го накажат. Това е само слабо представление на страшното наказание на тези, които явно приемат, а после се откажат от и потъпчат, кръвта на Божия Син. Макар и да не получат земно наказание, и може да живеят небрежливо с години, когато гневът на Агнеца ги връхлети, то ще бъде толкова по-строго от каквото и да е видимо наказание наложено под Мойсеевия закон, колкото по-голям е ужасът на престъплението им. Думата потъпкал значи “презрял като нещо безполезно”. Това, което се потъпква е Син Божий! Какво ужасно престъпление! Колко негодуваме когато чуем, че някой добър човек в някой нечестив град е бил търан в улиците и стъпкан в калта от някоя побесняла тълпа! Но нека си предположим, че някой свят ангел е бил така потъпкан, колко ще се ужасим! Но презрените грешници тъпчат Сина Божий! – Проляната при завета кръв³⁵⁸. Христос казал, “Това е Моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива, и пр.” (Мт. 26:28). Христовата кръв е запечатала завета на благодатта, чрез който грешниците се приемат и спасяват. – С която е осветен, т.е., повидимому, - считан като един от светиите, между които бил причислен, и от които той бил до колкото другите са можали да съдят. Писателят тука говори според видимостта; той не иска да каже като догматическо учение, че тези които са били сърдечно осветени с Христовата кръв наистина падат или могат да паднат; това би било противно на 1Йн. 2:19, “От нас излязоха, но не бяха от нас”. Но истина е, че мнозина, които си мислят, че са от светиите, и които другите мислят за светии, отпадат и стават виновни и осъдени. Това е най-вече истина за два класа: (1) Тези които, като са изповядали Христа, се обръщат и се отричат от него пред света, и похулват името му; (2) Тези които казват, “Аз веднъж се промених сърдечно, осветих се с Христовата кръв, следователно, не мога да загина макар и да се предам на грях”. – И е оскърбил, - презрял, отнесъл се с него като с нещо за презрение. – Духа на благодатта, - Духът, който дава благодат.

Ст. 30. "На Мене принадлежи възмездието³⁵⁹, и пр. Тези думи се намират и в Рим. 12:19. Те са взети от Вт. 32:35; но тука има думите, “казва Господ”, които ги няма нито в Еврейския оригинал, нито в превода на Седемдесетте. Това е едно от доказателствата, които се дават, че това е Павлово Послание, макар че някои предполагат това изречение да е приведено от Павловото Послание до Римляните, а други мислят, че е било обикновенният начин, по който мисълта се е привеждала, и за това и двамата писатели го употребяват. – "Ще съди людете Си³⁶⁰". Виж. Вт. 32:36.

Ст. 31. Страшно е, и пр. Давид казва, “Нека прочее паднем в ръката на Господа, защото са много милостите Му” (2Цар. 24:14). Това може всякога да се каже от едно чадо Божие, защото, колкото силни и да са наказанията му, те няма никога да погубят в ада душа и тяло. Но за враговете си “Бог наш е огън пояждащ” (гл. 12:29). Той е праведният, святият, истинният Всевишен Бог, но най-повече с всичките си свойства той е живият Бог; неговият вечен непроменяем живот е радост и живот за праведниците, които тържествуват в тая мисъл. Но в същото време живият Бог е страх за нечестивите, които биха желали да бъде мъртъв, или да се променя; самото име жив поразява едните с възторг, а другите с ужас. В този стих се съдържа ядката на предупрежденията, които писателят до тука е дал против отпадане от Бога, както се е открил в Сина си Исуса Христа, които предупреждения имали за цел да предпазят тези Християнски Евреи от такова повинно поведение. Силата на тези предупреждения става по-силна и по-силна, колкото по-наближаваме края на Посланието.

Ст. 32. Припомняйте си още, и пр. Писателят сега прибягва до друго едно средство, за да утвърди читателите си във вярата им, т.е., като прави възвание на миналата им опитност, и на страданията, които били претърпели заради Христа. Това е като насърчение. Както е насърчително за един човек в някое трудно пътуване да се обърне назад и види колко път е изминал, така насърчително е и за християнина, който се съмнява да помни през какви борби той е преминал. – Голяма борба от страдания. Къде или как тези страдания са били претърпявани, ние не знаем; но можем да си предположим, че учениците са били преследвани от евреи, а не от езичници, защото от цялото съдържание на Посланието виждаме, че главната им опасност била да отпаднат пак в Юдейство. Тази опасност показва, че евреите са ги притискали; и от това можем да предположим, че те са живели някъде, където Юдейството е било силно. Къде другаде то е било толкова силно, колкото в Ерусалим? Но ние знаем, че евреите силно са гонели християните и по други места където са имали сила в ръцете. Виж. Д.А. гл. 14, и пр.

Ст. 33. Кога опозорявани, и пр. Това показва начина по който са страдали. Два начина се споменават, и двата от които показват Християнския им дух, - те понякога били сами хулени, а понякога са навличали върху си тези хули защото защитавали тези, които били опозорявани. Това е голяма препоръка за тях.

Ст. 34. Показвахте състрадание на моите окови (Цгр.). Тука има разлика в ръкописите, в много от които е казано, “показахте състрадание на тези, които са в окови”; тъй щото това изречение не може да се даде като доказателство, че Павел е писал това Послание. –Но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, и пр. Сърцата им били толкова дълбоко трогнати от надеждите на вечно блаженство, които им били представени в Христа щото не отдавали голяма важност на светските си имущества, и без жалост видели разрушението им. Това показва колко силно е било мъжеството им.

Ст. 35. И тъй, не напущайте, и пр. Да напуснем Христа ще рече да напуснем всичко, което той ни обещава. Глупостта на този, който захвърля някой елмаз, или изгаря крепостния акт на някой имот, не може да се сравни с това; то е да захвърлиш едничката надежда за вечен живот. Тази молба да не захвърляме това, което е драгоценно и жизнено придобива повече сила от всичко каквото писателят казва в по-предишните разисквания. – Голяма награда. Кратко чакане във вяра, кратко изпитание на търпение, кратка болка и позор, подире – вечна тежина на слава. Голяма е наградата на вярата (2Кор. 4:17)!

Ст. 36. Защото ви е нужно търпение. Търпение се е нарекло цар на добродетелите; то е най-трудното нещо да го има човек в дълготрайни изпитни. Малцина са тези, които могат да устоят изпитанието на времето и продължителна борба със себе си и със света. Както тези евреи-християни отпърво търпели тъй добре хули и разграбвания на имот, а после, с течението на години, почнали да се обезсърчават от натиска на страдания, така и мнозина, които отначало тичат добре после отмаляват из пътя. Колцина са лежали в тъмница заради Христа, а сега са позор на Христовото име! Колцина са загубили имота си заради Евангелието, а сега живеят живот противен на Евангелието! – Та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. Обещанието е само за тези, които вършат Божията воля. Който иска да се ползува от Божието обещание, той трябва да изпълнява Божията воля.

Ст. 37,38. Защото още твърде малко време, и пр. Това е приспособяване на думите от Ав. 2:3,4 на намерението, което писателят има на ум. То е взето от превода на Седемдесетте, който се различава от Еврейското. Значителността му се състои в насърчението, което се придобива от уверенността, че Христос скоро ще дойде, и в нуждата от вяра и постоянство докато дойде. Приведените думи са подходящи за тази цел; и не вреди, че първоначално думите са били казани с друга цел, както всеки би видял като прочете Ав. гЛ. 2. Виж. употребата на привода, “Праведният чрез вяра ще бъде жив” в Рим. 1:17 и Гал. 3:11. Колкото за дръпване назад, “Помнете Лотовата жена”, и виж. Лк. 9:62.

Ст. 39. Ние, обаче, не сме, и пр. Това изречение няма никаква сила освен ако се признава за истинно учението, че истинните вярващи не са “от тези, които се дръпват назад в погибел”, и че истинната вяра има за следствие душевното спасение. Кого включва думата “ние” ако няма никой, който да не може да отпадне в погибел? То е все същото като да беше казал, - Има такива отстъпници, но ние не сме от тях; има такива които излизат от нас, но те не са от нас (1Йн. 2:19). Следователно, ние представлява истинни вярващи, а тези на глед само вярващи.

Назад | Съдържание | Напред