Глава 13.

¹ Постоянствувайте в братолюбието.

² Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

³ Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, - страдащите, като сте и сами вие в тяло.

⁴ Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

⁵ Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";

⁶ така щото дръзновено казваме:
"Господ ми е помощник; няма да се убоя;
Какво ще ми стори човек?"

⁷ Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

⁸ Исус Христос е същият вчера днес и до века.

⁹ Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по * тях.

¹⁰ Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.

¹¹ Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.

¹² Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта.

¹³ Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.

¹⁴ Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.

¹⁵ Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.

¹⁶ А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.

¹⁷ бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.

¹⁸ Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.

¹⁹ А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.

²⁰ А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,

²¹ дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

²² Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.

²³ Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.

²⁴ Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.

²⁵ Благодат да бъде с всички вас Амин.
 

Ст. 1. Постоянствувайте в братолюбието³⁸¹, - най-важната от проявените Християнски благодати, която предполага всичките други (Рим. 13:8,10; Гал. 5:14; Кол. 3:14, и пр.). С удоволствие се научаваме от това Послание, че тази Християнска любов не била изгаснала между тези, на които то било писано (виж. гл. 6:10) При всичките си недостатъци, те са притежавали едно от най-драгоценните свидетелства на истинна вяра; и писателят ги увещава да не го изоставят. Тази добродетел била толкова явна у едновремешните християни щото езическите им врагове са се удивлявали на нея; тя била неопровержимо доказателство за в полза на вярата им.

Ст. 2. Не забравяйте гостолюбието³⁸². Един от главните начини да си покажем Християнската любов е да се отнасяме приятелски към странните, които имат нужда от приятелство повече от някого другиго, и да даваме убежище, храна, и топливо на тези, които са далеч от домашно спокойствие. Гостоприемството е едно от най-приятните добродетели; сладостта му никой не може да разбере, който не “познава сърцето на един странник”. То е тъй също добродетел, която дава най-добри следствия. Никой не може да забрави добрината, която е получил, когато е бил осамотен и скитник, и когато някой друг от любов го е приел и развеселил в своя приятелски ако и, може би, скромен дом. – Някои, без да знаят, са приели на гости ангели, - както се случило на Авраам и Лот (Бит. Гл. 18,19). Наградите на страннолюбието са тъй също големи. Ние може да не очакваме сега да приемем ангели, но може да очакваме самия Христос в лицето на учениците Му; а той като помни това ще рече, “Странен бях, и прибрахте ме, - на мене сте го сторили”. Виж. други увещания за страннолюбие в Рим. 12:13; 1Тим. 3:2; Тит. 1:8).

Ст. 3. Помнете затворените. “В тъмница бях, и дойдохте при мене” е един от белезите, с които Христос отбелязва истинните си ученици. Това е един друг начин, за да си покажем Християнската любов, и е особенно задължителен за нас във време на религиозно гонение, когато е опасно да съчувствуваме със затворените. Че тези евреи християни са се отличавали с тази добродетел става явно от гл. 10:32-34. – Като сте и сами вие в тяло, - в телесно състояние, подчинени на същите страдания, които те теглят.

Ст. 4. Женитбата е честна (Цгр.)³⁸³. Понеже предишните и последващите изречения са в повелително наклонение, някои превеждат и това в повелително наклонение, “Нека бъде женитбата честна”; но Сирийският превод, от втори век, се съгласява с нашия превод³⁸⁴. Даже ако, по причина на връзката на мисълта, приемем повелителното наклонение, значението ще е, “нека се счита женитбата за честна”, и следователно ще бъде същественно същото, каквото е и в изявително наклонение. – Бог ще съди, т.е., ще осъди. Относно блуднишко отношение между мъже и жени, един Немски тълкувател (Ригеръ) казва: “Ужасната присъда произнесена върху блудници и прелюбодейци не обръща внимание на лъжливите мъдрувания и ухищренни тълкувания, които извиняват такива нечистотии с лютите похоти на хората, общия вървеж на света, и мъчнотиите на обикновенна женитба. Пред Божия съд ще стане явно колко сила и светлина познанието на Бога и на нашия Господ Исус Христос е доставило на всеки, чрез които да избегне развраението на света; ще стане явно също така, че повечето са изпаднали, не от някоя непобедима сила на естеството си, но от похоти на които доброволно са се предали, и които са усилили чрез четене на вредни книги и чрез развратни сношения; ще стане явно също така, че те сами са разпалвали и подклаждали естеството, което е било изнурено от слугуване на греха, и с погнусяване се е оттегляло от него. Тогава също така е стане явно до какви извъртвания хората са прибегвали, за да избегнат хорски осъждения, и защо мнозина са помагали така на другите, и колцина са предпочели да носят похотите си със себе си пред Божието съдилище нежели да се оттърват от тях, даже на смъртното си легло”.

Ст. 5,6. Не се впримчвайте в сребролюбието³⁸⁵. Сребролюбието тука се брои заедно с нестраннолюбие, нехайство към страданията на другите, блуд, и прелюбодейство, и се осъжда заедно с тях; всички тези неща са непристойни за чадата на светлината. – Задоволявайте се. Каквото земно благо всемъдрият небесен Отец ни дава не е нито твърде малко, нито твърде много; ние трябва да го приемем с благодарение. – “Няма да те оставя”. Тези думи същественно се намират в И.Н. 1:5; Бит. 28:15; Вт. 31:6,8; 1Лет. 28:20, и пр. – “Господ ми е помощник, няма да се убоя, и пр.”. Виж. Ис. 56:4,11. Тука се дава истинската основа на дръзновението ни; не е защото имаме приготвени за всяко време на нужда пари, къщи, земи, приятели, но защото Бог е наш помощник, - Той е господар на всички тези неща.

Ст. 7. Помнете ония, които са ви били наставници, и пр. Това вероятно се отнася за тези, които са били техни Християнски началници, и са свършили живота си, може би някои от тях, с мъченическа смърт. Трябва да подражаваме на тези, които след живот на вяра умират във вяра, но най-вече когато те умират за вярата си.

Ст. 8. Исус Христос е същият, и пр. Като споменава за постоянството на умрелите светии до края на живота им (ст. 7), дохожда му на ум непроменяемостта на Христа и нуждата от непоколебима вяра в него. Каква важна истина е тази, че Исус Христос е винаги същия по чувство и верност, и във всичките си свойства! Той и днес е такъв, какъвто е бил когато е умрял на Голгота, когато е плакал над Лазаревия гроб, когато е пригърнал малките деца, когато е излязъл вълруу лицемерните книжници и фарисеи ужасните си изобличения, когато е сияел в славата на Планината на Преображението, и когато ослепил със славата си гонителя по пътя за Дамаск. Същият Исус Христос е сигурен приятел, помощник, утешител на людете Си, и ще съди всички.

Ст. 9. Разни и странни учения, - каквото и да е учение което е странно за вяра в Исуса Христа само, - вярване във външни обреди или церемонии. Евреите, които са били склонни към обредност са се намирали в голяма опасност да бъдат отвърнати от истинска вяра в Христа. Тази склонност към обредност и сега е още преобладаваща и едно от най-силните изкушения. Тези “разни и странни учения” Христос нарича “човешки заповеди” (Мт. 15:9), неща които нямат божественна власт. – Сърцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия. Чудно е дето някои искат да заместят Божията благодат с ястия, миения, обреди, и д.т.; но това е така. Сърцето може да се укрепи в святост само когато има в него благодат; ядене на тази или онази храна, или неядене, мъчението на тялото с мъка или глад или жажда, не може да промени състоянието на душата. То е също като да искаме с триене или вапсване на една къща отвън да изцерим болния, който лежи в нея. Виж. какво поучава Христос в Мт. 15:10-20. – От които не са се ползували ония, които не са се водили по тях. Тези, които са живели под обредния закон и се уповавали само на него не са получили духовна полза от обредите му; едничката полза, която можала да се придобие е била от нещата, които тези обреди са означавали, а не от самите външни правения на тези обреди. Ние се ползуваме от религиозни служби само чрез вяра.

Ст. 10. Имаме олтар, и пр. Тези, които принасяли жертви под старата наредба често ядели от принесените жертви, и с това означавали съобщението си с Бога (Лев. 22:30, и пр.). но яденето им от олтаря било външен обред, който често пъти не бил придружен от никакво съответстващо вътрешно съобщение. Олтарът на християнина е съвсем друг; жертвата, от която той яде е Агнеца Божий заклан за него. Това не се отнася само за причащение; защото и то е външен белег на вътрешно съобщение. Ние ядем от Христовата жертва само духовно; тези, които мислят, че се съобщават с Христа като ядът от хляба и пият от виното на причастието се провиняват в същата глупост, която се споменава тука, т.е., те се стараят да укрепят сърцата си с ястие, а не с благодат (виж. ст. 9). Сам Христос е казал, че Той е имал на ум духовно значение, когато е говорил за последователите си, които ядът тялото му и пият кръвта му: “Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които аз ви говоря дух са и живот са” (Йн. 6:63). – Нямат право³⁸⁶ да ядат. От Лев. 6:30, узнаваме, че под старата наредба нито свещениците, нито народът имали право да ядът от плътта на приношения за грях, които са били изгаряни вън от станът. Христос бил такова приношение за грях, жертвуван позорно вън от вратата на Ерусалим като нещо проклето. Следователно, както свещениците и народът, които са се кланяли в скинията не са имали право да ядът месото на изгореното вън от станът животно, така и тези, които се придържат към обредната наредба не могат да ядът от жертвата Христова. Двете не могат да се съединят; те или трябва да стоят в лагера на Юдейството и да сматрят Христа за проклет и отритнат, или трябва да напуснат Юдейството, да отидат при Него, и да поемат отгоре си порицанието Му. Не може човек да приеме Христа без да се откопче от упование в обреди; не е възможно да пригърнеш Христа с истинна вяра, и в същото време да слугуваш в скинията на дела по закона.

Ст. 12. Исус …. пострада вън от градската порта. Пострадването му вън от града показва коло са се гнусили от него; като проклето и погнусително същество, той бил измъкнат вън от града, за да бъде убит. По този начин той станал проклятие за нас, и пострадал смърт като нечестив злодеец, за да може да спаси нечестивите.

Ст. 13. Прочее, нека излизаме и ние към Него, и пр., - т.е., нека излезем от Юдейството, от обредно поклонение, от делата на закона, макар че с това ще изгубим чест, богатство, и приятели, и ще си навеем на главата презрение, бедност, и омраза. Освен това, Евреите-християни били принудени буквално да бягат от Ерусалим, и да оставят града да загине с Юдейската обредност, която той представлявал.

Ст. 14. Защото тук нямаме постоянен град. Евреите си предполагали, че светият им град Ерусалим щял да си остане за винаги; но писателят тука казва, че постояният град е този, който щял да дойде, а не земният Ерусалим. Какъв е този бъдещ град узнаваме от Отк. 21:2, и пр.

Ст. 15. Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва. Под Еврейската система жертви били принасяни за грях; но такива жертви няма вече да се принасят, защото Христос турил край на всички тези жертви чрез своята съвършенна жертва. Ние сега трябва да принасяме само благодарственни приношения; като приемем Христа за наше умилостивение, ние трябва да изоставим всяко употребление на кръвта на животни, и всяко друго подобно средство за умилостивение за грехове; но със сърца пълни от любов за Този, който е дал единородния си Син за нас, трябва да го хвалим с радост, и да разказваме любовта му на всички около нас. Нашето поклонение и хваление е приятно на Бога само чрез Христа. Всички, които дохождат без да са омити в кръвта му са просто скверни грешници; нито те, нито поклонението им може да се приеме. Достойнствата на Христа само могат да отворят устните на грешниците; вечните славословия на небето са плод на смъртта му.

Ст. 16. И добрите дела, които християните правят са благодарственни приноси, а не приноси за грях; те показват любов към Бога и създанията му, и са единственното очевидно доказателство на истинна вяра. Яков ни казва що е чисто и непорочно благочестие. Виж. Як. 1:27; 1Йн. 3:17; Мт. 25:34-46, където Христос счита милостивите дела за мерило на съдът. Кой угажда на Бога? Който обича ближните си и се труди да им прави добро, без да го е грижа за похвалата на хората или за печалба.

Ст. 17. Бъдете послушни на вашите наставници³⁸⁷. Писателят тука говори с властта на апостол. Това твърде прилича на Павловия стил; виж. Еф. 6:1; 1Сол. 5:15-23, и много други такива места. Тези думи показват колко силно писателят е вярвал в тези наставници; църквите могат да се покоряват само на най-духовните наставници. А такива трябва всякога да бъдат пастирите и епископите; и когато са такива, членовете на църквата трябва тихо да следват мъдрото им водителство; а ако не са такива, те трябва да се пазят от тях. – Бдят за душите ви. Истинният пастир се грижи за душите на паството си, а не за своята печалба или спокойствие; той чувства, че ще трябва да даде отчет за тях на Великия Пастир. Тука ни се представя църквата такава, каквато трябва да бъде, - верни пастири и кротко паство. – За да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане, т.е., тъй щото грижата и старанията им за вашето спасение да бъдат радостно дело, а да не тъжат те за непослушанието ви. – Не би било полезно за вас. Не е полезно за паството да се обхожда тъй щото да натъжи сърцето на верния пастир.

Ст. 18. Молете се за нас, и пр. Това много прилича на Павлов език: виж. Рим. 15:30; Еф. 6:19; Кол. 4:3; 1Сол. 5:25; 2Сол. 3:1. И относно добра съвест, виж. подобни изречения на Павел в Д.А. 23:1, 24:16; 2Кор. 1:12. Тази част на Посланието толкова прилича на Павлово съчинение щото някои от тези, които не мислят, че той е писал цялото Послание мислят, че той саморъчно е прибавил тези неа, а другата част на Посланието е била писана от някой негов верен приятел.

Колко естественно и хубаво е това негово желание да се молят за него тези, за които той работел! И Христос желаел да има съчувствието на тези, за които пострадал (Мт. 26:38). Само тези, които имат чиста съвест могат с уверение да се молят за успех в работата си, или да искат други да се молят за тях. Никой лъстец не може искренно да има чувствата, които са изразени в този стих.

Ст. 19. За да ви бъда по-скоро повърнат³⁸⁸. От това явно се познава, че писателят бил имал действителна връзка с тези, на които пишел, и че по него време някои обстоятелства не му позволявали да се завърне при тях; но какви са били тия обстоятелства, не се знае. Той може да е бил запрян, или болен, или възпиран от други обстоятелства да свърши работата, за която се бил заловил. По-вероятно е, че е бил запрян, а най-вече, както се вижда, че някои от другарите на писателя са били в тъмница, а Тимотей едва-що бил пуснат от затвор. Но нищо повече не можем да кажем за това.

Ст. 20. А Бог на мира, и пр., - Павлово изречение: виж. Рим. 15:33, 16:20; 1Кор. 14:33; 2Кор. 13:11; Фил. 4:9; 2Сол. 3:16. За християнина в онези смутни времена никое изречение не е можало да бъде по-сладко; за него нищо не е било по-желателно от мир вътрешен и външен, с Бога и със света. Едни от най-драгоценните думи, които Христос е казал са, “Мир ви оставям; моят мир ви давам”. Евангелието е провъзгласило чрез ангелите, “Мир на земята, благоволение в човеците”; но борбата на църквата е била дълга и трудна. Тя обаче е желаела Бога на мира и мира Божий; мирното му владичество между хората е било най-голямото й желание. – Чрез кръвта на единия вечен завет, - т.е., кръвта на Исуса, чрез която новият завет се утвърдил. Срав. с гл. 9:12; Мт. 26:28. Исус бил поставен Велик Пастир на овците, т.е., Глава на църквата, защото си пролял кръвта за изкупление на людете си. Заветът се нарича вечен завет защото бил образуван в съветите на вечността, и защото блаженните му следствия ще траят во веки. Чрез този завет Бог е за людете си бог на мира, и им доставя мир като им осигурява вечно щастие.

Ст. 21. Дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо³⁸⁹. Бог започнал делото на човешкото спасение като изпратил Сина си; той го продължава като го приспособява, т.е., като освещава вярващите. Писателят тука се моли за доизкарването на това дело на освещение. – Като действува във вас. Виж. Фил. 2:12,13. Няма никакво противоречие между нашето действуване и Божието действуване в нас; но ние никога не можем да правим това, което е благоугодно пред него ако благодатта му не ни помага. Всяко свято и благоугодно дело и чувство е “плод на Духът” (Гал. 5:22). Всяко освещение бива чрез Исуса Христа, защото всичката благодат Божия идва на човека чрез него. – Комуто да бъде слава. За кого се отнася местоимението Комуто? На Бога Отца, който се споменава в ст. 20? Или на Христа, който току-що е споменат? И едното и другото може да се приеме за право; но последното се вижда да е по-естественно от връзката на мисълта. Което тълкувание и да приемем учението не се накърнява; защото Св. Писание ни учи на други места, че трябва да славим Сина като Отца (Йн. 5:23).

Ст. 22. Да ви не бъде тежко това увещателно слово. Това се отнася за цялото Послание с всичко което съдържа, което е същественно увещание да постоянстват във вярата си в Исуса Христа. След като ги увещава като най-твърд баща, той тук ги моли като най-кротка майка. – Накъсо ви писах, - накъсо в сравнение с големината на предмета.

Ст. 23. Брат Тимотей е пуснат. Вероятно той едва-що е бил пуснат. – С когото, ако дойде скоро. Това може да се отнася или за Тимотеевото идване при него, или за неговото идване при тях.

Ст. 24. Поздравете всичките ваши наставници. Това показва, че Посланието е било отправено към църквата или църквите, а не към наставниците им. – И всичките светии, - всички, от каквато народност и да са, които обичат нашия Господ Исус Христос. – Които са от Италия. Не може да се определи точно дали това значи тези, които са от Италия (ако той е писал от някъде другаде, а не в Италия), или значи тези, които са тука с мене в Италия.

Ст. 25. Благодат, - Божията благодат, благост, любов, най-доброто желание от всички.

Назад | Съдържание | Напред