Глава 3.

¹ Най-после братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово и да се прославя, както и у вас,

² и да се избавим от неразбраните и нечестивите човеци; защото не във всички има вяра.

³ Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.

⁴ И уверени сме в Господа за вас, че и вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.

⁵ А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.

⁶ Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.

⁷ Понеже сами вие знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обходихме безчинно между вас;

⁸ нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работехме нощем и денем, за да не отегчим никого от вас;

⁹ не че нямаме правота, а за да ви представим себе си пример; за да ни подражавате.

¹⁰ Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.

¹¹ Понеже слушаме, какво някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.

¹² На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб.

¹³ А на вас, братя, да ви не дотегва да вършите добро.

¹⁴ И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.

¹⁵ Обаче, недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.

¹⁶ А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.

¹⁷ Поздравът с моята собствена ръка, който е белег на всяко послание, аз, Павел, пиша така:

¹⁸ Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. [Амин].
 

Ст. 1. Най-после братя, и пр. Предишната глава завършва с Павловата молитва за тях; а сега той ги кани да се молят пак те за него и за другарите му. Виж. бел. на 1Сол. 5:25. – Да напредва …. Господното слово, и пр. В трудовете си в Коринт, от където това послание е било писано, те са посрещнали спънки от съпротивлението, за което се загатва в следващият стих; и той иска щото братята му да се молят за премахването на тези спънки. Молбата му не съдържа нищо себелюбиво. Той се моли за напредването на евангелието. Но не е било неприлично за него да ги кани да се молят на Бога да го укрепи и да го опази верен. Той не е бил без изкушение; и падането му би повредило твърде много Христовото дело. “Да напредва” значи “да се премахнат от преде му всички пречки, така че да върви напред бързо и без закачка”. “Да се слави” значи “силата и славата му да се явят и почувствуват”.

Ст. 2. И да се избавим, и пр. Това не показва, че той желае да избегне лична опасност, но да се премахне тази пречка на евангелието. Теодорит, Гръцки Църковен Отец в 5-и век, чиито тълкувания на Павловите Послания се считат най-важни от тълкуванията на кой да е друг стар писател освен Златоуст, казва: “Молитвата се вижда да е двояка, но действително е една; защото ако нечестивите хора се омаломощят, словото на евангелието ще напредва без никакво препятствие. Тези нечестиви хора не са били вероятно в църквата, но външни противници, и може да са били евреи”. Тертулиан казва, “Еврейските синагоги били източници на гонения”. – Защото не във всички има вяра. Някои превеждат това, “Няма във всички верност”, защото в следващият стих прилагателното, което произлиза от същия корен от където произлиза това съществително се вижда да значи “верен”. Но понеже в оригинала думата е с член – “вярата”, най-добрите тълкуватели стигат до заключение, че тука се говори за Християнска вяра. И тъй, значението е, “Всички не приемат вярата на евангелието, а някои стават нечестиви противници”.

Ст. 3. Но верен е Господ. Колкото щат и да се противят хората, Бог е верен на избраните си; и за това те трябва да бъдат уверени, че ще получат нужната за тях утеха и съхранение. – Който ще ви утвърди, и пр., - който ще ви помогне да стоите твърдо във вярата въпреки съпротивата, и ще ви опази да не се съблазните от лукавия. Има разни мнения между тълкувателите дали “лукавия” се отнася за Сатана, или за зло взето в отвлечен смисъл.

Ст. 4. И уверени сме, и пр. По причина на тая Божия верност, ние сме уверени във вашето послушание; но уверението ни не е във вас, защото сами по себе си вие сте така слаби както и другите, но в Господа, който пребивава във вас.

Ст. 5. А Господ, и пр. За да могат да послушат на драго сърце, Павел се моли сърцата им да се изпълнят с любов божия и с търпение Христово. Някои тълкуват “любов Божия” да значи “любовта, която Бог влива в сърцата на човеците”; но по-добре да го разберем, че значи “любов към Бога”. То е любовта, която служи като основа на всяко сърдечно послушание. Изречението “търпение Христово” според Златоуст и други някои тълкуватели значи “търпеливо очакване на Христовото пришествие”; и понеже Павел по-горе им казва, че Христос няма да дойде толкова наскоро, колкото те са очаквали, той естественно и прилично се моли да имат търпение да го дочакат. Но естественното значение на изречението е, “Търпението, което Христос показал”; и така го тълкуват почти всичките тълкуватели. Василий и някои други Църковни Отци мислят, че “Господ” тука се отнася за Св. Дух, защото Духът е който влияе сърцата; но това е без съмнение погрешно, защото думата “Господ” никога не се казва за Св. Дух в Новия Завет.

Ст. 6. Заръчваме²⁴² ви още, и пр. Относно това Павел в 1Сол. 4:1, ги беше само “помолил”; но злото било до толкова пораснало щото сега той им заповядва, и то по най-тържествен начин, защото “в името на нашия Господ, и пр.”, ще рече “чрез Неговата власт”. – Да страните²⁴³, и пр. Макар и да било твърде разпространено, вълнението не било всеобщо. Мнозина си напуснали работата понеже очаквали Христа да дойде, но не всички, защото тогава е нямало да остане никой, който да се отдалечи. Какво е било това отдалечаване се разяснява в ст. 14 и 15. Те не трябвало да му станат неприятели, нито да се трудят да му побъркат на честта или работата, но просто да нямат никакво съобщение с него като с Християнски брат. – От всеки брат, и пр. Виж. тълкуванието на “вразумявайте безчинните” в 1Сол. 5:14. Не ни се казва, че е имало някоя друга причина за безчинен живот между солунците освен погрешните мнения за Христовото пришествие. – А не по преданието, и пр., т.е., по моето предишно проповядване и Първото ми Послание. Виж. гл. 2:15.

Ст. 7. Понеже сами вие знаете, и пр. Павел ги бе поучил за това не само с думи, но и с примера си. Макар, че той сам ги беше поучавал за Христовото пришествие, той не живял с мързел, но работел, за да се препитава.

Ст. 8. Нито даром ядохме, и пр. Виж. бел. на 1Сол. 2:9, където се казва почти буквално същото.

Ст. 9. Не че, и пр. В 1Кор. 9:3-14, Павел доказва убедително, че той имал право да се поддържа от църквите, само че той не се възползувал от това си право. – А за да ви, и пр. Това не било единственното подбуждение, което накарало Павел да работи за препитанието си, както той доказва в 2Кор. 11:12; но то било главното му подбуждение в Солун.

Ст. 10. Защото и когато, и пр. В трите предишни стиха Павел показва, че примерът му бил противен на ленивост; а сега той им показва, че и учението му е противно на нея. Вижда се че още когато Павел бил при тях те зели да се показват склонни към мързел; или той може по боговдъхновение да ги предпазва от тази зла наклонност, за в бъдеще. – Ако не иска някой, и пр. Казват, че това е било правило при евреите, и се основава на проклятието в Бит. 3:19. Повидимому то се казва за самия ленивец, и значението му е това: “Ние трябва да работим, за да се препитаваме; и за това никой не бива да се наслаждава с плода на работата ако той не иска да работи. Но никой не може да живее ако не яде; за това никой не бива да живее ако не работи”. Разбира се, “работа” трябва да се разбере в най-обширния си смисъл, че обема не само физическа работа, но всичко което спомага за доброто на хората. Царят, който управлява добре, съдията, който съди праведно, и учителят, който учи верно, придобиват препитанието си така наистина както художникът или зебеделецът. Макар правилото и да се отнася за ленивеца, право е да заключим от него, че не трябва съзнателно да помагаме на бедните да се препитават, ако те не искат да правят щото им иде отръки за препитанието си. Да насърчаваме ленивост ще рече да посяваме семена на порок, които обществото ще пожъне.

Ст. 11. Понеже слушаме, и пр. Това е причината за заповедта дадена в ст. 6. Не можем да знаем как Павел чул тия работи, нито колцина членове на църквата са се обхождали така безчинно; но вижда се, че злото е било доста сериозно, и му дало повод да напише посланието. – Като не работели нищо, и пр. Безчинното им поведение се състояло в това, че си занемарили работата, и че, понеже ленността води към любопитство, по причина, че умът ни не може да стои съвсем незает, те се месили в хорски работи. Похвално нещо е да се интересуваме да узнаем нуждите на хората, за да им сторим добро, макар че трябва да го правим с внимание, за да не ги обидим; но съвсем безчестно нещо е да се взираме в хорски работи само и само, за да угодим на любопитството си. Начинът, по който Солунските клюкари са принасяли вреда е бил, вероятно, че са карали хората да си пренебрегват работата, и да се вълнуват като тях за Христовото очаквано пришествие.

Ст. 12. На такива, и пр. Първо, Павел се отправя направо към този клас хора, а после, в стих 14, казва на църквата как да се отнася към тях ако не го послушат. За да даде повече важност на думите си, той не само заповядва, но и умолява, и придава още повече сила с властта на Господа Исуса. – Да работят, и пр. Вместо да се вълнуват и да се бъркат в чужди работи, нека си гледат мирно и тихо работата. – И да ядат своя си хляб, - а не хлябът на хората. Някои тълкуватели разясняват този стих със следващия извод от писанията на Равините: “Ако някой яде своят си хляб, той има мирна и спокойна съвест; но ако яде хлябът на родителите или на чадата си, съвестта му не е спокойна, макар че не казвам, че е по причина на чуждия хляб”. Виж. бел. на 1Сол. 4:11.

Ст. 13. А на вас, братя, и пр. Това се казва на по-добрите членове на църквата, които са живеели благочинно. Значението му във връзка с общата мисъл е съмнително, и са разяснява по два начина: (1) Макар мнозина и да са мързеливи, и не само не помагат на бедните, но и своят си хляб не припечелват, да ви се не досажда да помагате на тези, които наистина са бедни; или (2) Макар другите и да живеят лениво, и чрез примера и съветите си ви карат да направите същото, недейте се отегчава от ежедневната си работа, но следвайте верно и мирно занятията си. Последното е вероятно най-доброто разяснение.

Ст. 14. И ако някой не се покорява, и пр., т.е., което ви казвам в това Послание, като в ст. 10 и 15 на тази глава. Някои свързват “чрез посланието” със “забележете го”, т.е., пишете ми за него; но това е криво, понеже е нямало нужда за писмо, тъй като той ясно показва в ст. 6 и в този стих какво трябва църквата да направи. – Забележете го. Това значи, буквално, “турете му белег”; но трябва да се разбере в преносното значение да го забележат в ума си, понеже едничкият външен белег е било да не се събират с него. – За да не се събирате, и пр. Не се обхождайте с него като с един ваш събрат, който е достоен да принадлежи на църквата, до като е виновен в такова поведение. – Да се засрами. Целта на наказанието е да се поправи виновникът, тъй щото, като види как църквата гледа на поведението му, да се засрами и да се отвърне от заблуденото си поведението.

Ст. 15. Обаче, недейте го счита за неприятел, и пр. Това се казва, за да им даде да разберат, че те не трябва да бъдат твърде строги към него. Те не трябвало да го считат за личен неприятел, но за заблуден брат; и целта на наказанието му не трябвало да бъде отмъщение, но да го вкара пак в пътят на длъжността.

Ст. 16. А сам Господ на мира, и пр. След като загатва за тия безредици в църквата, Павел завършва с молитва за умиротворението им, - да имат мир един с друг, а най-вече вътрешен мир, който да ги опази несмущавани, каквото вълнение или опасност и да ги окръжава. Този мир идва от “Господа на мира”, който има в Себе си съвършен и безконечен мир, и който е източник на всеки мир.

Ст. 17. Поздравът, и пр. До тука Посланието е било писано от другиго – може би, Тимотей; а Павел написал само тези два стиха най-на края. – Който е белег, и пр., - за да ги различава от сковани Послания, за които виж. бел. на гл. 2:2. Някои възразяват и казват, че този белег се намира само в няколко Послания; но други казват, че той се намира във всяко Послание, което е имало нужда от него. Посланието към Галатяните било написано от самия Павел (Гал. 6:11), а други някои били пратени с особенни и добре познати пратеници и не може да се докаже, че белегът е липсвал на някое Послание, макар Павел и да не казва всеки път, че заключителните думи на Посланието са писани от него. – Пиша така. Някои предполагат, че това се отнася за някой монограм; други мислят, че Павел писал тия думи по някой особен и неподражаем начин; а трети пък са на мнение, че единственият белег била видимата разлика между ръкописанието на Павел и на писара му.

Ст. 18. Благодатта на нашия Господ, и пр. Това е същото благословение, което се среща и в края на 1Солунци, само че думата “всички” е прибавена, за да покаже, че апостолът праща благословение даже на тези, които той осъжда в Посланието си.

Назад | Съдържание | Напред