Глава 3.

¹ Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае.

² Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,

³ не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец;

⁴ който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност;

⁵ (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)

⁶ да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола.

⁷ При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.

⁸ Така и дяконите трябва да бъдат сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба,

⁹ да държат с чиста съвест тайната на вярата.

¹⁰ Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни.

¹¹ Тъй и жените им * трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.

¹² Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си.

¹³ Защото тия, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христа Исуса.

¹⁴ Надявам се скоро да дойда при тебе; но това ти пиша,

¹⁵ в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.

¹⁶ И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя,
"Който биде явен в плът,
Доказан чрез Духа,
Виден от ангели,
Проповядан между народите,
Повярван в света,
Възнесен в слава".
 

Ст. 1. Виж. гл. 1:15. – Вярно, т.е., достойно за вярване. – Ако се ревне някому. Право е да желае човек епископска служба ако я не желае за чест, или пари, или спокойствие, но за да работи в нея. Тя е нещо добро, нужно за църквата, служба която Божия Син избра за себе си, която ангели биха избрали ако речаха да дайдат на света и живеят за слава Божия и за благото на хората. Виж. бел. на Рим. 11:13. – Епископство. Името “епископ” в тази глава, както и в Тит 1:7 и Фил. 1:1, се среща и в Д.А. 20:28 и 1Пет. 2:25, където се отдава на Христа заедно с името “пастир”. Думата просто значи надзирател, никога не се употребява за особенната служба на апостолите, или във връзка с името на някой апостол. Употребява се да означи същото съсловие човеци, които се наричат презвитери или старейшини (Д.А. 20:17,28; Тит 1:5,7; 1Пет. 5:1,2); и, освен дяконите, тези са едничките църковни служители, за които се говори в Фил. 1:1 и в Посланията до Тимотей и Тит. Освен това, от Фил. 1:1, става явно, че е имало няколко души епископи в църквата на един малък град. Общото управление на църквата е било в ръцете на апостолите; разните частни църкви се управлявали от своите епископи или презвитери. Думата презвитер е означавала старейшина, или този който е заемал служба, която изисквала достолепието и сериозността свойственни на възрастен човек; а думата епископ, както казахме, значи надзирател. Поради това, и двете названия се отдавали на същия клас човеци, с тази разлика само, че епископът е бил пастир, а презвитерът, който се наричал и благовестник (Д.А. 21:8), не имал пастирска служба в някоя църква, но пътувал като проповедник, и се трудел да основава и урежда църкви. Заради това, Тимотей и Тит са били повечето благовестници, отколкото епископи (2Тим. 4:5); но когато някой от тях се е застовявал дълго време у някоя църква, той се е наричал епископ на нея църква. Във времето на апостолите, и дълго време след тях, епископският чин не е бил по-горен от презвитерския.

Св. Йероним ясно ни казва как двете служби започнали да се различават. Той бил един от най-учените църковни отци, живял в края на 4-ти и началото на 5-ти век, пътувал доста много по разни части на Християнския свят, и внимателно изучил писателите, които били писали преди него. В своето тълкувание на Тит 1:5,7; Фил. 1:1, и Д.А. 20:17,28, Св. Йероним казва, че във времето на апостолите, презвитерите и епископите са били еднакви, и имали еднакви отговорности и длъжности; но по-после, по причина на раздори и партизанства, един се избирал за председател на другите презвитери, и властта на управление му била връчена. Той казва: “С тези си забележки ние показваме, че презвитери и епископи са били същи; но по лека-лека, за да се изкоренят семената на раздор, цялото управление е било предадено само на едного. Както презвитерите (т.е., днес) знаят, че по църковен обичай са подчинени на този, който е поставен над тях, така и нека знаят епископите, че те са (сега) по-големи от презвитерите повечето по обичай отколкото по действително назначение от Христа”. Св. Августин и други църковни писатели дават подобно свидетелство. Църковното управление по този начин отстъпвало от образеца на апостолската църква; и промяната следвала до като всичките чинове на светското правителство на Римската държава са били представени в църквата, и системата достигнала до архиепископи, патриарси, и Римския папа с притезанията му, че е глава на всемирната църква.

Ст. 2. Епископът трябва да бъде непорочен, - да не е изложен на укор за зли дела и безрасъдство. – Една жена. Това не ще каже, че той трябва непременно да е женен, защото човек може да бъде епископ, както Павел е бил апостол, без да е женен; но той трябва да има само една жена. Това не значи, че другите хора може да имат повече от една жена в едно и също време; нито забранява на епископа да се ожени втори път след като жена му умре. Църковната история ни казва, че в началото на 3-ри век хора, които са били женени два или три пъти са били приемани за църковни служители. Гръцкият и Римският закон е позволявал тъй лесно парясване, че твърде обикновенно нещо е било за женени лица да се разделят, и да се оженят за други лица през живота на първите. Така, например, в една община е можало да има няколко жени, които са били женени една след друга за някой си мъж. Апостолът казва, че такъв човек не бива да се ръкополага за епископ; защото, макар и да живее само с една жена, той може да има друга жена още жива, с която той се е парясал според гражданския закон, но не според закона на Христа. Да се приеме такъв човек за църковен служител ще рече да се ръкоположи човек, който във време на ръкополагането си, не е бил непорочен, и който ще докара укор и на службата си и на църквата. – Св. Дух казва, че епископът може да се жени; защо тогава в някои църкви не се позволява на епископите да се женят? Виж. 1Тим. 4:1,3; Евр. 13:4. – Самообладан²⁵¹, и пр. Епископите трябва да са пример на паството си във всяка Християнска добродетел. Те трябва да бъдат особенно трезвени, целомъдри, и благочинни; и, в обстоятелствата в които обществото се е намирало в старо време, те са били особенно длъжни да бъдат страннолюбиви, за да могат да правят добро. Църковните служители трябва и сега да бъдат гостолюбиви; но не трябва да позволяват домовете им да се обърнат на гостинници за приемане на толкова много хора, били приятели или чужденци, че да не могат сами те да живеят без да влизат в дългове. Не е право да се натрапваме на църковни служители без да ни канят. – Способен да поучава²⁵². Понеже са длъжни да поучават, те трябва да бъдат способни за тази си длъжност.

Ст. 3. Не навикнал на пияни разправии²⁵³, и пр. Пиянството прави църковния служител недостоен за званието му, тъй щото не може да живее с уважение към себе си или като пример на другите. Неумереното употребление на вино правио хората да се карат. – Църковните служители трябва да бъдат от всички хора най-миролюбиви и най-способни да си въздържат гнева, когато някой ги раздразни. Глъчките и даже сбиванията в някои стари църковни събори доказват важността на тези апостолски наставления. – Църковният служител има право да иска да се препитава спокойно, и паството му е длъжно да му достави нужната поддържка (Виж. 1Кор. 9:7-14); но ако църковният служител е сребролюбив, това му съсипва сполуката като работник за Христа. Никой не трябва да бъде ръкоположен за църковен служител, който се вижда да иска такава служба с цел да печели пари. Истинният служител на евангелието ще се придържа о службата си даже като жертвува световни облаги, само и само, за да може да спаси души и да прослави Христа.

Ст. 4,5. Тези стихове подразбират, че епископ или църковен служител обикновенно ще бъде и е по-добре да бъде женен човек; и както в други неща, така и в управлението на “домът си” и в отглеждането на децата си, той трябва да бъде пример на паството си. Твърде е важно за него да бъде и жена му достойна за положението му. Като баща, той не трябва да е лекоумен и леконравен, но прилично сериозен. Това обаче не ще каже, че той трябва да е строг и жесток, защото това би било голяма грешка в противното направление. Колко ползотворен е примерът на една свещеннослужителска фамилия, в която властта е съединена с любов от страна на родителите, а децата наистина се отглеждат “в учение и наставление Господне” (Еф. 6:4)! Един женен свещеннослужител бива по-полезен от неженения, защото той може да съчувствува по-напълно с паството си за радостите и скърбите на семейния живот. Той може не само да придобие повече доверието на хората, и да ходи по-свободно в къщите им, но той се приближава по-лесно до сърцата им, и бива по-голямо благословение за тях. Принудително неженене е една примка, за да се отнеме от църковните служители най-голямото им достойнство. Виж. гл. 4:3, бел.

Ст. 6. Нов. Ако епископът е нов във вярата, от неопитността и незрялостта на Християнския му характер той не е способен да изпълнява длъжностите на службата си и бедствува да попадне под осъждение, както Сатана падна от гордост.

Ст. 7. Един съвършенно нечестив човек, даже и когато наистина се преобърне, не трябва да се труди да постъпи в свещеннослужителска длъжност поне до тагава, до когато той не докаже с непорочния си живот, че характерът му наистина се е променил, тъй щото той е вече придобил добро име между тези, които са християни и не-християни. Най-добрият човек може да бъде набеден, както сам Исус е бил (Мт. 11:49; Йн. 8:48); но има разлика между тези, които са така оклеветени и тези, които дават повод на хората да говорят лошо за тях. От последната категория хора не трябва да се намират помежду свещеннослужителите.

Ст. 8. Същите качества, с изключение на способност да поучават, се изискват и от дяконите, както и от епископите. За назначаването на дяконите и за естеството на службата им, виж. Д.А. 6:1-6, и бел. Дяконите не били проповедници, освен до колкото се изисква от всички членове на църквата да бъдат проповедници (Д.А. 8:1-5, 11:19-21); но някой е можал да бъде дякон и в същото време благовестител (Д.А. 21:8), макар и да е възможно, че Филип е бил ръкоположен за благовестител след като е бил за няколко време дякон, и после бил напуснал тази си служба. – Сериозни²⁵⁴, - тъй сериозни и почтенни (Д.А. 6:3) в поведение щото всички да ги почитат. Виж. бел- на ст. 4. Те трябва да бъдат и искренни и истиннолюбци, и да си държат на думата, а не да лъжат и да говорят на един едно, а на друг друго. Даже и езическите жреци, като са влизали в някой храм, не са пиели вино. Този, който не би желал да спомага на хората да осиромашеят, но би желал да ги изцери от сиромашия, трябва сам да бъде образец на самовъздържание. – Който е “лаком за гнусна печалба”, той вероятно ще бъде като Юда, и ще присвоява за себе си това, което се дава за бедните.

Ст. 9. Тайната на вярата, - истина някога си скрита, но сега открита и повярвана (1Кор. 2:7). Чиста съвест е златния ковчег, в който съкровището на вярата се пази. Виж. бел. на гл. 1:5.

Ст. 10. Да се изпитват, - за да се види дали са достойни да станат дякони, не чрез някой формален изпит, но чрез непорочното си добро име.

Ст. 11. Жените им …. сериозни²⁵⁵, и пр. Всяка християнка трябва да бъде такава; но най-вече жените на свещенници и дякони и неженените служителки (Рим. 16:1) трябва да притежават тия качества. Виж. Тит 2:3,4, и бел.

Ст. 12. Виж. бел. на ст. 2,4,5.

Ст. 13. Защото тия, …. като дякони, и пр. Тези, които не злоупотребяват тази служба ще придобият голямо влияние и уважение в църквата. Те може даже да достигнат да станат епископи или пастири. И двете тези служби може да се заемат достойно само от тези хора, които са наистина съединени с Христа и учениците Му по духа на вяра и любов, и които са готови, заради Христа да претърпят всяка изпитня и всяко съпротивление.

Ст. 14,15. Божия дом. Църквата е дом, чийто стопанин е Бог, който Той е съградил, и където Той живее. Той ще я довърши както и когато си ще, и ще я направи славна, за во веки. Христос е основата й (1Кор. 3:11); но във второстепенна смисъл и апостолите и пророците са станали нейна основа (Еф. 2:20). В тоя последен смисъл, църквата е основа и подкрепителен стълб на евангелската истина, т.е., поддържа я пред света (Гал. 2:9).

Ст. 16. Тайната. Виж. бел. на 1Кор. 2:7. Думата не значи това, което не може да се разбере, но това, което не може да се знае докато не се открие. Въплъщението на Божия Син, или на Бога в Христа, е тайна, не защото не можем да разберем думите, които изказват тази тайна, но защото не бихме могли да я знаем ако да не ни е била открита от Бога. Тя е велика, защото е свидетелство за Божията безкрайна любов, и защото ние не можем да разберем начина, по който божественното и човешкото естества са били съединени в едно лице.

Най-добрите критически издания на Гръцкия Нов Завет приемат, че думата който (хос) трябва да се чете вместо Бог (Теос); и се вижда да има добра причина за това, понеже най-старите ръкописи и преводи са съгласни в това четене на стиха. Четенето хо (среден род, което да се отнася за тайна) не се подкрепя твърде, и лесно се разяснява. Изменението тъй също на ОЕ в ОЕ от някой преписвач лесно се проумава. Този “който се явил в плът” трябва да е бил божестевно същество, и не е можал да бъде просто човек. Неочакваният начин, по който един привод се захваща с ОЕ може да е накарал някой преписвач да си помисли, че чертичката, която различава ОЕ от това четене се е изтъркала; и той я пак турил на мястото й.

Не може да има съмнение, че целият стих е извод от някоя свещенна песен за славното дело на нашия Спасител. Това предположение лесно ни разяснява защо се захваща с относително местоимение. Всеки читател е можал в ума си да достави предидущето, именно, Христос. Христос

"Който биде явен в плът,
Доказан чрез Духа,
Виден от ангели,
Проповядан между народите,
Повярван в света,
Възнесен в слава"²⁵⁶.

Виж. бел. на Еф. 5:14.

Има и други места в Павловите Послания, които се виждат да са приведени от Християнски свещенни песни. Добър пример се среща в 2Тим. 11-13:

“Ако умрем с Него, то ще и да жевеем с Него;
Ако търпим, то ще и да царуваме с Него;
Ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас;
Ако сме неверни, Той верен остава;
Не може да се отрече от Себе Си”.

Че това е приведено от нейде става още по-вероятно от изречението, с което се въвежда, “Верно е словото”. – Оправда се (Цгр.)²⁵⁷. Духът, който е пребивавал и действувал в него не с мярка (Йн. 3:34), го открива във високото му естество и достолепие; и светът го вижда, че е божествен и праведен във всичките си притезания. – Виден от ангели²⁵⁸. Често пъти ангелите Му са служили в унижението Му тука на земята (Мт. 4:11; Лк. 22:43), и в богоподобната му слава след възкресението Му. – Божият дом стои непокътнато на славната истина прогласена в този стих, макар и мнозина, които са уж в него, отстъпват и погиват, - да, макар, че както беше с Еврейската църква в разни периоди на историята й, началниците и болшинството на видимата църква отстъпват от истината, и ги постига това, което Този “който ходи между седемте златни светилника” е отредил за седемте църкви в Азия (Отк. 2:5,16, 3:3,16).

Назад | Съдържание | Напред