Глава 5.

¹ Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.

² Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува.

³ Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.

⁴ Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

⁵ Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.

⁶ Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.

⁷ Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?

⁸ Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал.

⁹ Малко квас заквасва цялото тесто.

¹⁰ Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своето наказание, който и да бил той.

¹¹ И аз братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? защото тогава съблазънта на кръста би се махнала.

¹² Дано се отсечаха ония, които ви разколебават.

¹³ Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.

¹⁴ Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая "Да обичаш ближния си както себе си".

¹⁵ Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.

¹⁶ Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти.

¹⁷ Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.

¹⁸ Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

¹⁹ А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,

²⁰ идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,

²¹ зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

²² А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,

²³ кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

²⁴ А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.

²⁵ Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.

²⁶ Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.
 

Ст. 1. Тези, които по благодат са станали чада Божии, и са приели духа на осиновение, трябва да се пазят да не се върнат пак в плътски, робски дух. Това увещание се дава на всичките християни, и не е лесно да го следваме, по причина на склонностите на развратеното естество. Мнозина в църквата попадат тъй или инак под игото, и го считат за нещо същественно на християнството.

Ст. 2. Аз, Павел, - някогашен Еврейски фанатик, а сега апостол Христов и ваш духовен отец. Ако вие, езичниците, се подлагате на обрязване като нещо нужно за спасение, вие преставате да се уповавате в Христа като достатъчен Спасител, и нямате никаква връзка с него, макар и да се наричате християни и да участвате във всичките църковни постановления. – Ако се обрязвате, - не “ако сте се обрязали”, но ако следвате да се обрязвате, или ако се уповавате на обрязването.

Ст. 3,4. Обрязването беше за тях задължителен знак, че се подчиняват на Мойсеевия закон като средство за спасение (Ст. 15:1). Следователно, те се задължаваха да се покоряват на целия закон; и като търсят оправдание по този начин, те отпаднаха от плана на оправдание чрез благодат, и нямаха полза от Христа.

Ст. 5. Не е така с нас, които сме били просветени и обновени от Божия Св. Дух. Ние очакваме окончателно да бъдем приети от Бога като се оправдаваме от вяра в Христа, когото приемаме за едничко средство чрез което може да достигне до нас безкрайна милост и благодат, чрез които само можем да се спасим.

Ст. 6. Такава е достатъчността на Христа, че нищо не е нужно за спасението ни освен вяра, която ни съединява с него, и е ръката с която приемаме дарът на божественна милост и любов. Тази вяра, която има такова действие, не е безделна, мъртва вяра, просто упражнение на разума, но жива вяра, която действува от любов и очиства сърцето от всяко зло (Д.А. 15:9; 1Кор. 6:9-11). В сравнение с тази същественна спасителна вяра, външни церемонии, обреди, или постановления не струват нищо. Забележете, че не е любовта, която оправдава, макар че любовта е съществен плод на вярата. Вярата само оправдава, понеже вярата ни съединява с Христа; и от това съединение с Него произтичат любов и всичките благодати на Духа. Виж. бел. на Як. 2:17-26. Вяра, която произвежда омраза и гонение не е истинна вяра в Христа.

Ст. 7,8. Павел често сравнява Християнския живот с надтичване. Кой ви възбрани да не следвате това надтичване? Навярно не е Бог, нито е някой истинен проповедник на божественната истина. “Предумването”, което ви е накарало да се отклоните от истината е дошло от лош източник.

Ст. 9,10. При всичката опасност от кваса на заблуждението, апостолът се надявал, че галатяните ще станат пак твърди християни, и ще напуснат поддържниците на обредния закон учители, които Бог ще осъди и накаже в последния ден. Виж. Мк. 12:40; Рим. 2:3.

Ст. 11,12. Лъжливите учители вероятно са казвали, че и Павел друг път е защитавал обрязването (Д.А. 16:3; 1Кор. 9:20,21). Апостолът опровергава това като посочва на гонението, което претърпял от евреите защото им проповядвал учението на кръста. И той чувтвува толкова силно духовната вреда, която принасяло влиянието на тези, които подкокоросваха Галатийските християни да се противят на пътя на истината, щото исказва желание да се отсекат от всякаква връзка с тях, за да не могат да правят такова зло дело. Тука се загатва за отрязването на краекожието в обрязването. Но в оригинала глаголът не е страдателен, а е възвратен, и следователно значи, “да отсекат сами себе си”, сир., по-добре ще е ако тези хора, които са толкова ревностни за отрязването на краекожието отсекат сами себе си от сношение с вас, - да се отдръпнат от вас и да ви оставят на мира.

Ст. 13. Като е доказал, че вярващите в Христа са свободни, апостолът сега говори за практическата употреба на тази свобода. Той ги предупреждава да не я злоупотребяват. Тя не ни позволява да се вдаваме на плътски похоти, но се проявява в любезно слугуване един на друг. – Свобода, оттърсване от Еврейски обреди и церемонии, от всяка система – като системата на обредния закон, който е бил унищожен, от всяка нужда от отеготителни обреди, и епитимии, и мъки, и страдания, като средство за спасение. Христос ни дава свободно спасение, и той е направил за нас всичко, което е трябвало, за да ни спечели това спасение. Но тази свобода, с която се наслаждаваме, и която трябва да браним от всички, които искат да ни я отнемат, не е свобода, която ни дава право да грешим. Тя ни освобождава не само от обредния закон, но и от закона на греха и смъртта, за да не слугуваме на греха, а да слугуваме на закона на правдата и любовта, който закон е израз на съществото на самия бог, който закон Христос е изпълнил, и който Той ни кара да изпълняваме като ни придава божественно естество (2Пет. 1:3-8; Рим. 6:1-23, 8:2-15; 2Кор. 3:1-10). – Любовта обича да служи и да се жертва за доброто на този, когото люби. Този е велик в Царството Божие, който е като Христа велик в служение (Мк. 10:43-45). Това служение е висшата свобода и щастие.

Ст. 14. Виж. бел. на Рим. 13:9,10.

Ст. 15: Горчивите раздори, които произхождат от нямане на любов съсипват духовното благоденствие на църквата, и опропастяват спасението на тези, които се вдават в тях. Колко много грешат тези, които се впускат в тези раздори! Виж. бел. на Як. 3:13-18.

Ст. 16-18. Виж. бел. на Рим. 8:4-16. Тези, които ходят по Св. Дух не са под закон като средство за оправдание пред Бога, но приемат ново естество – естество на Божии синове; и това ги кара свободно и на драго сърце да се покоряват на закона, и да живеят съобразно с него (Йн. 1:12,13; Рим. 8:1-3). – За да можете да правите това, което искате¹⁴. Виж. бел. на Рим. 7:15-21.

Ст. 19-26. Виж. Рим. 1:18-32. Бог мрази делата на плътта, и изключва от небето всички, които не ги напускат (1Кор. 6:9,10). Забележително е, че вражди, разпри, ревнования, крамоли, раздори се считат наравно осъдителни с прелюбодеяние, убийства, и идолослужение. – Радост. Радостта може да не е изведнъж плод на Духа, но тя е естествен и окончателен плод. Виж. бел. на Рим. 5:11; Йн. 15:11; 1Пет. 1:8. – Против такива неща няма закон. Колко хубави са плодовете на Духа! Колко повече изобилстват, толкова повече този свят заприличва на небе. Духът ги произвежда посредством евангелието. Евангелието е едничкият истински преобразовател. Колко голяма нужда светът има от него! Какво благословение е то за човечеството! Колко силни са подбужденията, които трябва да ни карат да го проповядваме на всички, които не го знаят, и да обработваме в себе си всичките плодове на Духа! Ако показваме на яве тия плодове, тогава сме християни, и тогава ставаме “солта на земята” и “светлина на света” (Мт. 5:13,14).

Назад | Съдържание | Напред