Посланието (на апостол Павел) до Евреите

Глава 1.

¹ Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

² в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

³ Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

⁴ и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

⁵ Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога: -
"Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих";
и пак:
"Аз ще Му бъда Отец, и Той ще ми бъде Син"?

⁶ А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: -
"И поклонете се Нему, всички Божии ангели".

⁷ И за ангелите казва: -
"Който прави ангелите Си силни като ветрове,
И служителите Си като огнен пламък";

⁸ А за Сина казва: -
"Твоят престол, о Боже, е до вечни векове;
И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

⁹ Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие;
За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".

¹⁰ и пак:
"В началото Ти, Господи, си основал земята,
И дело на Твоите ръце е небето;

¹¹ Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш;
Да! те всички ще овехтеят като дреха,

¹² И като одежда ще ги свиеш,
И те ще бъдат изменени;
Но Ти си същият,
И Твоите години няма да се свършат.

¹³ А кому от ангелите е рекъл някога: -
"Седи отдясно Ми
Докле положа враговете ти за твое подножие"?

¹⁴ Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
 

Тълкувание

Ст. 1. Бог …. говори³⁰⁰. Естественно е за Бога Твореца да говори на разумното си създание. Защо човек да бъде надарен със способност и желание да знае Бога, и при все това да не му се даде такова познание за Него? Още по-естественно е за Бога Отца да говори на чадата си. – Много пъти и с много начини. Ние навярно бихме очаквали Бог да даде откровение на хората; но кога и по кой начин да стори това остава на Божията премъдрост да го реши. Ние можем само да кажем, че Той ще го даде по такъв начин, който би бил подходящ за естеството на човека. Може да има много начини: цялата Библия можеше да ни се изпрати от небето по някой ангел; тя можеше да се даде от Синайската планина с гръм и светкавица, т.е., нейните истини и поучения; но къде щеше да се дене тогава дългата и твърде поучителна история, която Библията съдържа за отношенията на Бога спрямо людете Му, - за опитността на добрите хора във всеки век? Действително, онова беблейско учение, което е свързано с библейска история е най-драгоценно за поучение на хората, защото те се научават, разбират, и чувствуват много по-лесно чрез приказки и опитности нежели чрез просто изложение на поучения и повторения на увещания. Опитността на миналото придава повече сила даже на Божиите учения и наставления. Но понеже има разни умове, които трябва да се повлияят, естественно е и истината да се представи под разни видове. За това ние я намираме не само в история, но и във вид на първообразни сенки, в свещенни песни, в притчи, в иносказания (алегории). Св. Писание е тъй разнообразно както е и светът с разните си видове цветя и плодове. Библията е нещо, което е растяло постоянно; истината е почнала да се говори на падналия човек преди той да напусне Едемския рай, като му било обещано, че ще дойде Спасител. От тогава насетне тя се е говорила от време на време от пророци и във видения, според както са изисквали обстоятелствата. Бог е говорил чрез Енох, Ной, и други до времето на Мойсей, когато думите започнали да се записват тъй щото да се запазят тези неща, които са били нужни за бъдещите поколения. Няма съмнение, че много е било отковено, което не се е запазило като част от Св. Писание, понеже не е било нужно за бъдещите векове. Но от време на време Боговдъхновенни мъже са прибавяли по нещо на Стария Завет, докато се е завършил. След това, дошло великото откровение чрез Сина Божий, последвано от историята распространението на царството му между народите, и от писма до старите църкви; и най-накрая се дава един изглед на безкрайното бъдеще в Откровението. По този начен Свещенната Книга се е допълнила. И колко трудно е, че тази книга, писана от толкова разни хора в толкова различни обстоятелства, събрана в разтояние на толкова векове, се съгласява във всичките си части, и съставлява една съвършенна духовна система! Само този факт е достатъчен да покаже божественното й потекло. Ако да беше просто човешко произведение, тя щеше да е пълна с противоречия. Очевидно е, че когато пророците говорели, Бог е говорил чрез тях: авторът е Бог, но каналите на съобщенията са много, - пророци надъхани от Св. Дух. Думата пророци обема всички, които са говорили по Божие вдъхновение. – В тези последни дни, - дни на новата наредба. Думата често се употребява така в Стария Завет, и вероятно обема целия период в новата наредба от въплъщението на Христос до края на света. Виж. бел. на гл. 9:26, “свърщването на вековете”. – Чрез сина. Това е най-великото дело в историята; и придобива повече и повече важност с време и колкото повече се изучава. Чрез кого е говорил Бог, кому, какво, и кога, - тези са предмети твърде интересни. Той е говорил чрез Сина Си, Който е едно с Него по величие и слава. Той е говорил на грешници в един загинал свят, - говорил е по най-трогателен начин чрез снизхождението, страданията, и смъртта на Сина Си, - говорил е думи на съжаление, любов, и вечно спасение. Единствената трудност, която намираме в този начин на откровение, е че любовта, която то показва е свър-разумна. Но това възражение ли е? Не е ли, напротив, това което е най-богоподобаващо, дето едно толкова велико Същество благоволява да люби толкова едно такова окаяно и слабо творение като човека? Това е най-важното откровине, което е било направено, или, по-право да речем, то е върхът на откровенията.

Ст. 2. Постави. Това е човешки начин на говорене; действително той не се е нуждаел от никакво поставяне или назначение, но като се явил на хората, той повидимому бил, така да речем поставен или назначен. – Наследник на всичко. Първородният син става господар на бащините си имущества; така е и с Христа. Виж. Йн. 16:15. Това показва, че той е равен с Бога. – Чрез Когото и направи световете³⁰¹. Йеова, действащия Бог, Творецът, Бог на завета, е Синът. До колкото се касае до нас и света, нашия Бог ни се явява главно чрез Христа. Бог Всемогъщия Отец без това проявление не е до толкова достъпен за нас колкото любовта му го подбужда да бъде. Светът обема всякакви кръгове и видове на съществуване, земно, небесно, вещественно, духовно, - всемирния чин и наредба.

Ст. 3. Сияние на Неговата слава, - както светлината е сияние на слънцето. Бог сияе пред човешките очи в Христа; божеството свети в человечеството. Христос е точен образ на Бога впечатен на человечеството, както образ на восък или глина е точният отпечатък на печата, който го е направил. Всичко, което може да се покаже от божиите съвършенства в човечеството се вижда в Христа, - Божията милост, любов, святост, и сила; “в него обитава телесно всичката пълнота на божеството” (Кол. 2:9). – И държейки³⁰² всичко, и пр. Силата, която поддържа и движи към целта й цялата наредба на вселената е еднаква със силата, която ни е дала съществуване, т.е., син божий. Тя е силата на словото му, - “Със словото Господне станаха небесата, и с диханието на устата му всичкото им войнство” (Пс. 33:6). Той е казал – “Да бъде светлина”, и стана светлина. То е същото слово, което и сега още управлява светове, и което управляваше бесове и разярени морета, когато Той живееше на земята. – След като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете³⁰³. Никое по-долно същество не би могло да очисти греховете ни. Понеже грях ще рече бунт против безконечнаго Бога, и незачитане на закона, явно е че само Законодателят, или някой равен с Него, би могъл да предприеме да премахне престъплението. Кой може да се наеме да навакса сторената пакост? Надменно би било за някое създадено същество да каже на Бога, “Остави грешника свободен; аз ще възобновя честта на закона Ти; аз ще претърпя наказанието и премахна греха”. Нито пък Бог би наложил на някого наказанието на другиго, освен ако той сам поиска това. Заради това, който вземе мястото на грешника трябва да стори това доброволно. Христос Синът, и Той само, е можал да изпълни тези две условия; и той ги е изпълнил. “В това е любовта!”. Създателят и законодателят чрез себе си, чрез мъките си, е понесъл проклятието на грешника. Ето човека! Ето Бога! Ето Умилостивителя за греха! – Отдясно, - място на най-голяма чест, благоволение, и сила. Христос претърпя унижение, за да отвори път за изкуплението на човека; той се възвиси, за да може да доизкара делото на изкуплението. И унижението и възвишението са еднакво нужни, - унижение на божественност, възвишение на человещина. Той се унижи, за да пострада; той се възвиси, за да владее. И така той е напълно Спасител.

Ст. 4. Толкова по-горен от ангелите, и пр. Колко различен е Христос от всички пророци и ангели! Евреите бяха съвършенно излъгани, когато казаха за него, че “велик пророк” се е появил. Ако да бяха го нарекли ангел, даже ангел Гавриил, те пак щяха да бъдат съвършенно излъгани; защото никой пророк или ангел не е Спасител на човеците, - никой от тях не е Син Божий, или сияние на славата на Отца, или Емануил – Бог с нас. В качеството си на Единороден Син, Христос притежава име, на което никой от тях не може да притезава без богохулство. Ангелите са пратеници, следователно слуги; и Христос се смири и пое на себе си такъв характер като пратеник на човеците.

Тези истини съдържат голямо насърчение за всичките люде Божии, и за неговата църква в земните й борби. Господ, Творецът на всичко, Управителят на народи и събития, е Господ и приятел на всеки вярващ. Ние сме също така сънаследници с него ако наистина сме негови люде (Рим. 8:17). Той е станал наш брат; в него и с него ние ще се наслаждаваме на всичко това, на което небесконечни същества могат да се наслаждават.

Твърде е важно да се впечати силно върху вярващите истинният характер на Христа; те трябва да почувствуват божественното Му величие, да не би да посмеят да турят друг някой ходатай на мястото Му; те трябва да почувствуват колко нежен е Той и колко близо до човека, тъй щото да не пожелаят да турят другиго някого на мястото Му, нито да се мъчат по някой непрям път да се приближат до Него. Тогава всички други ходатаи ще станат излишни. Като чувствуваме това, ние навярно ще слушаме с уважение думите на Тогова, Който “е говорил както никога човек не е говорил”, и ще благославяме Бога, че ни е говорил чрез Сина си.

Ст. 5. Ти си Мой Син. Това е приведено от Пс. 2:7, който Псалом, без съмнение, е Месиянски, и представлява яростното противене на земни царе и народи против установеното в света владичество на Сина Божий. Тяхната ярост и мнимо тържество достигнаха върха си, когато Господ на Славата биде умъртвен като злодеец; но наскоро след това, “по Духът на святост, чрез възкресение от мъртвите откри се във всичка сила Син Божий”. Царят е бил “поставен на святата планина Сион”, и езичниците му “били дадени за наследие”. Можем твърде естественно да отнесем обявлението, “Аз днес те родих”, на възкресението на Христа, когато, според гореприведените думи, той “се откри във всичка сила Син Божий” (Рим. 1:4), когато той напълно се показа на вселенната като Син Божий, който е победил най-силният враг, смъртта. И Павел приспособява това изречение на възкресението в Д.А. 13:33. И в Отк. 1:5, Той се нарича “първородният от мъртвите”, защото има предимство във възкресението и във всичко друго. Виж. Кол. 1:18.

Тука ние виждаме голяма разлика между Сина и всички създадени същества. Такъв език не се употребява за някой ангел, макар че названието “синове Божии”, се отдава на ангели и на човеци в Св. Писание. (Виж. Бит. 6:2; Йов 38:7; Йн. 1:12). Но названието Син Божий, както означение на второто лице на Св. Троица, се неизречимо различава от това по значение, както в изречението приведено от Пс. 2, и в онова в последния стих на същия Псалом, “Целувайте Синът, за да се не разгневи, и погинете в пътът, когато се разпали малко неговата ярост”, - който съвет се дава на земните царе и владетели. Той е толкова различен от всички ангели и човеци щото той е Господ и Творец на всички, а те са твари; той е обожаемият, а те обожателите. – Аз ще Му бъда Отец, и пр. Тези думи, които са приведени от 2Цар. 7:14, първоначално се отнасят на Соломон, както връзката на мисълта явно показва. Как тогава писателят на Посланието до Евреите ги отнася на Месия? Отговорът на това е, че Соломон беше първообраз на Месия, както е бил и сам Давид. С първообраз трябва да разберем лице или нещо, което има не само случайна прилика с означеното лице или нещо, но нарочна прилика, постепенно раскривана в Божието усмотрение, тъй щото имена, названия, и свойства, които се отдават на първообраза биха можли еднакво, или даже по-прилично, да се отдадът на противопървообраза, т.е., на означаваното лице или нещо. В Ез. 27:25 Месия се нарича Давид (т.е., възлюблен). Понеже това предсказание, че Давид в последните дни ще владее над Божиите люде, е било писано повече от 400 години след смъртта на Давид, Есеевия Син, всеки набожен читател явно ще разбере, че тука се говори за Месия, великия Давидов Син. Така и тука Соломон (миролюбивият цар), когото Бог избрал да съгради храма, нарочно се е оприличил на Месия, който щеше да съгради духовния храм; и особенното благоволение и покровителство, което се подразбира в обещанието, “Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син”, не принадлежи само на Соломон, но още по-прилично и в по-висока смисъл на великия му потомък, Исуса, Божия Син.

Това е което може да се каже в оправдание на приспособението на това обещание на Месия. Сега нека кажем нещо и за сравнението между него и ангелите. Не ще съмнение, че в общ смисъл можем да наречем всичките Божии разумни творения негови чада. “Синове Божий”, споменати в Йов 38:7, са били без съмнение ангели. Но никой ангел частно не се нарича “син Божий” в Св. Писание. Ангелите се представят като Божии верни слуги, които са готови с ревност да му изпълняват заповедите; но никой от нях не се нарича Негов син. Така в гл. 3:5,6, нашия Господ се сравнява с Мойсей, който “бе верен …. като слуга”, поставен над Божия дом, “а Христос като Син”.

Ст. 6. А когато пък въвежда Първородния във вселената. Христос е Първородния. Негово е първородството и предимството над всички. Въвеждането му във вселената се тълкува различно. Някои казват, че трябва да се чете, “Когато пак ще въведе, и пр.”; и те го отнасят на Христовото второ пришествие, което ще стане. Други го отнасят на въвеждане или обявление на света. Ангели и всяко създание, разбира се, ще се поклонят на Христос, когато той се яви в облаците на небето; но не ни се вижда естественно да се говори за второто му пришествие като въвеждане в света. По-добре е, прочее, да го разберем, че се отнася за въплъщението му. – “И поклонете се Нему, всички Божии ангели". Ние естественно разбираме това да е приведено от някъде, и трябва да го търсим в Стария Завет; но то не се намира там. Преводът на Седемдесетте наистина има думите (само, че най-добрите текстове казват синове вместо ангели), вместени във Вт. 32:43; но никой от другите стари преводи не подкрепя това. “Поклонете му се, всички богове” (в Пс. 97:7) има доста отдалечена мисъл; и не може да се счита, че приведеното тука е взето от там. Освен това, ако приемем, че то е приведено от това място на този Псалом, трудно може да се докаже, че първата част на стиха, “Когато въвежда първородния на вселената”, се приспособява на това.

Най-доброто разрешение на трудността може да се намери ако предположим, че последната част е приведена от някоя Християнска свещенна песен, и, следователно, естественно се отнася за Христовото рождение и за почитанието, което му са отдали ангелите, които както знаем, с радост приветствували и обявили идването му в света. За други примери на вероятни приводи от Християнски свещенни песни, виж. бел. на Еф. 5:14 и 1Тим. 3:16.

Ст. 7. Който прави ангелите Си силни като ветрове, И служителите Си като огнен пламък³⁰⁴. Това е приведено от Пс. 104:4. То може да се преведе, “прави пратениците си ветрове, и слугите си пламик огнен”. Значението му вероятно е, че Бог прави ангелите си като ветрове и огневе, бързи и силни в изпълнението на волята Му; но при все това, те са само слуги, и не трябва да се обожават като Сина.

Ст. 8,9. А за Сина казва, и пр. Това е приведено от Пс. 45:6. Месия, “Цар на царете и Господ на Господарите”, е без съмнение предмет на този Псалом, а царицата му е Църквата; и приспособяването на думите, “Твоят престол, Боже, и пр.”, на Месия, прямо доказва божеството му. Като си припомним, че Син Божий е наистина небесен и земен Цар, не е чудно, че тези думи се отдават на Него. Ако разгледаме някои други места в Стария Завет, като, например, Ис. 9:6,7, ще видим колко добре те се съгласяват с това относно божеството на Месия. – Боже, Твоят Бог, т.е., Боже Сине, твоят Бог – Отец, и пр. – Елей (Цгр.)³⁰⁵. - масло или миро, с което един цар се помазваше. – Съучастници (Цгр.)³⁰⁶, т.е., други помазаници, като царе, свещенници, или пророци.

Ст. 10-12. Ти, Господи, и пр. Това е приведено от Пс. 102:25-27. Ако четем този Псалом и разберем силата му, лесно ще го разберем, че той е изражение на страждущий, заробен Израилянин, който се утешава с надежда за един Месия, когото като дойде определеното време, Господ ще възтане и помилва Сион, когато той “ще се яви в славата си” (колко приспособимо е това на Христовото появяване!), когато той ще чуе “въздишането на затворените, за да освободи осъдените на смърт, за да възвестяват в Сион името на Господа, и хвалата му в Ерусалим”, - а после се утешава с мисълта, че Сионския Цар ще пребъдва за винаги, че “синовете на рабите Му ще се населяват, и семето им ще се утвърди пред Него”.

Можем да считаме приспособлението на това място на Месия, че се основава на авторитета на боговдъхновенния апостол. Той точно е разбрал значението на Псалома, и добре е употребил този привод; и нямало е съмнение, че и читателите му ще го признаят за справедливо приспособление. Само този привод, приспособен на Христа, достатъчно показва, че тази книга ни поучава, че той е божествен. За кого другиго може да се каже, че е “основал земята”, или че делото на твоите ръце са небесата”? И с какъв величествен език се излага тука вечността му, и непроменяемостта му! Слънца ще прегорят, и небесата ще се свият и скътат като някоя стара дреха или книга; но Той ще пребивава во веки!

Христовото божество се доказва тука от имената, които му се дават, и от делата Му, - Той е Създател, Вседържител, и пр. – от свойствата, които му принадлежат, и от поклонението, което му се отдава.

Ст. 13. Седи отдясно Ми, и пр. Ангелите са мъдри и добри (1Цар. 29:9; 2Цар. 14:18-20); те са войнство Господне (3Цар. 22:19; 2Лет. 18:18; 4Цар. 6:17); те са около престола на Йеова (Йов 1:6; Пс. 89:8); те са силни (Пс. 103:20). Но Месия заема място различно от тяхното. Той е отдясно на Божията сила и величие. Това е взето от Пс. 110, където Давид, като говори за Месия, го нарича “Господ мой”, макар и да е знаел, че той щеше да бъде негов син (Мт. 22:44).

Ст. 14. Служебни духове, т.е., слуги. Слугуването им на наследниците на спасение не показва, че те са по-долни от хората, но че те слугуват Богу със служението си на хората. И ако техният Господар е слугулал на хора, щото им е даже умил краката, защо и ангелите да не слугуват? Не ще съмнение, че те го считат за голямо преимущество да слугуват даже и на най-слабите от нас, които техният Господар е обичал толкова. По кой начин ни слугуват, това ние не можем всякога да знаем; без съмнение, те стоят около нас във време на опасност, защитават ни и ни ръководят често пъти без да усещаме това, и, може би, действуват върху умовете ни за добро, както Сатана и ангелите му десйствуват за зло.

Ако знаем, че има зли духове, които работят в света, можем да се радваме като знаем, че има и добри духове. И така, макар че трябва да се уповаваме само на Бога, и на Него само да се молим, ние можем да се утешаваме с мисълта, че Всемогъщия има безбройни ангели служители, които на радо сърце ни любезно слугуват като на чада на Бога, Когото те обожават, и наследници на вечния живот и вечната слава, на които те се наслаждават. Макар и да са много по-силни от нас, те не очакват и не изискват от нас да им се молим или покланяме, както и ние не изискваме и не очакваме поклонение от малки деца.

Когато Йоан, преодолян от блясъка на ангела, който му показал нещата, за които ни разказва в книгата Откровение, се канел да коленичи отпреде му и да му се поклони, ангелът казал, “Внимавай да не сториш това; защото аз съм съслужител твой, …. поклони се на Бога” (Отк. 22:9). Поклонение и молитва трябва да се прави на Този, Който безкрайно се различава от ангелите по сила и слава. Ние можем и трябва да се покланяме на Христа: когато беше тука на земята, той никога не е смъмрял някого, който му се е покланял (Мт. 28:9; Йн. 20:28; Мт. 9:18, 14:33, 15:25).

Назад | Съдържание | Напред