Второ послание на апостол Павел до Солунците

Въведение

Това послание, както и Пръвото Послание до Солунците, се вижда да е било писано от Коринт, и вероятно само няколко месеца след първото, защото Силуан и Тимотей били още с апостола (гл. 1:1). Между първото и второто Послания апостолът се вижда да е получил известие от солунците, но не се знае дали е било чрез някое писмо от Солунската църква, или по някой друг начин.

От това ново известие, което получил, Павел се научил, че вълнението за второто скорошно идване на Христа се било увеличило. Без съмнение, Първото му Послание е било криво претълкувано; а най-вече първите стихове на петата глава, където, пред вид на незивестността на времето, той ги съветвал да бъдат винаги на щрек, са били криво разбрани, като че им казват, че краят на света приближавал. Може би и някое сковано писмо, уж от апостола, върху този предмет да се е появил (гл. 2:2), което е криво представило устното му учение (гл. 2:5). Солунците по този начин се убедили, че само няколко дни оставали още до денят на страшния съд; и за това злините, които от най-напред слабо се били показали между тях, когато Първото Послание е било писано (виж. бел. на 1Сол. 4:11,12), са се увеличили значително, и станало нужда да им се пише Второ Послание.

Главната цел на това Послание била да успокои вълнението им, и да им докаже, че Христовото второ пришествие не е било наблизо, но че по-напред някои работи трябва да се случат. Този главен предмет се разисква във втората глава. Първата глава има за цел да ги утеши в скърбите им; а третата съдържа насърчения да бъдат благочинни, трудолюбиви, и мирни.

Назад | Съдържание | Напред