Глава 8.

¹ И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час.

² И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби.

³ И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.

⁴ И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.

⁵ И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус.

⁶ И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.

⁷ Като затръби първият ангел, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част на земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.

⁸ И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв,

⁹ та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите биде унищожена.

¹⁰ И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.

¹¹ А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.

¹² И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта.

¹³ И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят.
 

Ст. 1. Враговете на Бога и на Агнето са погубени: небето е пълно с прославените изкупени светии. Но целият свитък не е още разпечатан. Седмият печат сега се отваря. Това става посред дълбоко мълчание на небето, което мълчание се казва да е траяло “колкото до половин час”.

Принасянето на жертви в Еврейския храм се е придружавало с гласове и тръбене на тръби и други инструменти; но когато свещенникът влизал в храма да кади темян всички се смълчавали, и народът се молел мълчишком (2Лет. 29:25-28; Лк. 1:10). Това мълчание е било естественно по-голямо и по-тържественно, когато първосвещенникът служел като ходатай във великият Ден на Умилостивението. Казва се, че тази молитва и мълчаливото очакване за завръщането на първосвещенникът траело до половин час. Заради това, някои тълкуватели заключават, че зрелището, което се описва в този стих е било зрелище на мълчаливо благоговение и най-смиренно обожание на небето пред вид на първосвещеническото ходатайство на Божия Син, което е основа и осигуряване на вечната радост на изкупените, и че думите “колкото до половин час” са поместени, от една страна, като загатване за поклонението в земният храм, а от друга, страна, защото е трябвало някакво ограничение на време, през което да се премине на следващите видения.

По-обекновенно, обаче, мълчанието се счита като мълчание на голямо и благоговейно очакване, което се е продължавало за късо време; а когато то се изминало, зрелището се променя, и нов ред от чудесни събития се представлява под най-великолепно и впечатлително изображение.

Ст. 2-5 са като въведение на тръбите, както гл. 5 е въведение на печатите. Числото седем се употребява и в двата реда от видения: всеки ред е съвършенно цяло, и се простира до краят на църковната история на земята. Както между шестият и седмият печати се вмятат виденията в гл. 7, така има между шестата и седмата тръби две подчинени видения, - видението на книжката, и видението на измерването на храма и пророчеството на двамата свидетели. Печатите показват големите външни черти на течението на историята на светът и на църквата, - войните, препирните, гоненията, - с една дума, външното положение на работите, което кара Божиите люде да страдат, заедно с погибелта на неприятелите им, и окончателното блаженство на светиите. Тръбите, в главните видения, ни дават Божието Провидение в разни образи, което призовава светът да се подчини на Този, против когото светът се бунтува и бори; а добавъчните видения показват делото на истинните чада Божии като негови свидетели в светът, и духовното преуспяване на Христовата Църква. Печатите се завършват с мир и радост в присъствието Божие, което светиите са постигнали чрез страдание. Представянето на печатите е твърде общо: преставянето на тръбите е по-частно. Но то не е толкова пълно и определено, колкото другото в третият ред от видения, които се почват от гл. 12. – Седемте ангела. В апокрифната книга Товит (12:15) се казва: “Аз съм Рафаил, един от седемте святи ангели, които представят молитвите на светиите, и които влизат и излизат пред славата на Святият”. В Лк. 1:19 се казва също така: “Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога”. Този стих се съгласява с мнението на евреите, което е изразено в горните думи. Но понеже числото седем в тази книга трябва да се вземе като символично, а не буквално, по-добре е тука да го считаме, че означава всичките представители на Божията власт над светът. Виж. бел. на гл. 1:4, 5:6. Ангелите не са буквални, но символични, както ангелът, който хвърчи във въздухът и проповядва евангелието (гл. 14:6). Те означават всички онези сили – лични, или естественни, или свръхестественни – които се употребяват от Онзи, който седи на престолът. – Които стояха. Гръчката дума може да се преведе и “стоят”; и някои предпочитат това. – Седем тръби. Израилтяните употребявали тръби, за да свикват събранието за пътуването на станове, за даване на тревога, за веселие на празници, и за славословие на богослужение. Виж. Чис. 10:4-10, 29:1; Из. 19:19; Пс. 81:3. С тръби са провъзгласявали и война (Чис. 10:9). Стените на Ерихон паднали, когато свещенниците затръбили с тръби (И.Н. 6:5,20). Тези ангелски тръби затръбяват главно като тревога за война, и като известие на съд върху враговете на Бога и на Църквата Му. Те призовават хората да се покаят, и предупреждават с погибел тези, които разрушават земята ако не се покаят.

Олтарът в ст. 3, е олтарът на кадене, а не за всеизгаряне, за който се загатва в гл. 6:9. Последният е бил вън от храмовата сграда, на двора. Олтарът на кадене, покрит със злато, бил вътре в Светото Място. Свещеникът влизал (Лк. 1:8-11) да кади темян, а пък народът стоял отвън и се молел. Това представяло, че е имало нужда от нещо, което би могло да направи молитвата приемлива. Тази сладка миризма била първо дадена на ангела, а той я размесил с молитвите на светиите. Не можем да не докараме на ум тука за Оногоз, на когото приношението и жертвата стана “благовонна миризма” (Еф. 5:2), и който е едничкият Хосатай между Бога и човеците (1Тим. 2:5). Размесват се с молитви за възтържествуването на Божието царство и въззванията на мъчениците споменати в гл. 6:10 (виж. бел.); в отговор, на които гореща пепел от кадилницата се изсипва на земята, в знак на язвите, които ще дойдат. Срав. с Из. 9:8-10; Ез. 10:2, където пепел и въглени са също така белези на предстояща погибел. Действието на това, което ангелът прави е като действието описано в Пс. 18:7-17, “Тогава се поклати и потресе земята. Дим и огън възхождаше; въглища се разпалиха от него. От светкането пред него пройдоха облаците му, град и огнени въглища. И гръмна от небето Господ, и Вишния даде гласът си, град и огнени въглища. И проводи стрелите си и ги разпръсна; и светкавици умножи, и ги смути …. Избави ме от силният ми враг”. Божиите люде се молят за идването на царството му (Мт. 6:10); те го желаят да дойде мирно и с възтържествуването на любов; но както Князът на Мирът, по причина на нечестивото съпротивление и гонение на хората, често докарва меч, а не мир (Мт. 10:34), така и на молитвите за възтържествуването на истина и правда и любов Бог често отговаря с осъждения и присъди като неизбежните предтечи на осъществяването на това, за което се молят. Колко голяма е силата на истинна молитва (Як. 5:16-18)!

Ст. 6-13. Божиите ангели, назначени, за да отмъстят и предупредят, започват сега да си извършват всеки поръчката. Продължителното приготовление предозначава величината и тържественността на работата, която имат да правят. Между четвъртото и петото тръбения на тръбите един летящ ангел хвърчи през средата на небето и вика, “Горко, горко, горко на тези, които живеят на земята” по причина на по-големите язви, които трите последващи тръби ще докарат. От този вик първите четири тръби се поставят в отделна група, и също така (както първите четири печата поради викът от едно от животните, когато всекой се отваря) от общата им характеристика, че са присъди на естественни предмети: първата – присъда на сушата, втората – на морето, третата – на реки и извори, и четвъртата – на небесните светила. Освен това всяка разрушителна сила се ограничава на една трета част; което показва, че заедно с наказанието има и милост. Донякъде си, те се виждат да подражават язвите на Египет: първата, язва от град; втората, обръщение на водите в кръв; третата е подобна на втората; а четвъртата е прилична на язвата от тъмнина, но не толкова силна.

Ст. 7. Тази язва пада на сушата; град и огън размесен с кръв весто вода (виж. Из. 9:23-25) изгаря повърхността на една трета част от земята с всичко щото има по нея, една трета от всичките дървета, и всичката зелена трева. Тази беда ужасно притеснява хората; но тя е ограничена; тя не погубва всичко, като потопът във времето на Ной. Срав. с това казаното в Зах. 13:8,9. Виж. и Й-л 2:30 – “кръв, и огън, и стълбове от дим”, което Петър казва почнало да се изпълнява в Денят на Петдесетницата (Д.А. 2:16-21). Тогава, можем да кажем, бойната тръба за избавление затръбила, и тогава започнал периодът на скърби и съдове, които упоритата любов на хората за тъмнина нежели виделина ще им докара на главата, и чрез действието, на които Христовото царство ще се утвърди. Господният ден налита върху Ливанските кедрове, които са високи и възвишени, и върху всичките Васански дъбове; и когато височината на човека ще се наведе, тогава идолите съвсем ще се изгубят (Ис. 2:12-21; 1Пет. 1:24,25).

Ст. 8,9. Срав. с горящата планина в Ер. 51:25. Тя планина била Вавилон. Христос казал на учениците си, че ако имат вяра в него, те ще могат да хвърлят планини в морето (Мт. 21:21). Но когато горящи плонини от зли начала или учреждения или политически власти се хвърлят чрез Божията сила в ръцете на Христовите раби от твърдите им основи в морето (ср. с Ам. 7:4), големи злощастия се случват тогава; морето става кръв; кораби се разрушават; тези които живеят в морето загиват. Но както и по-преди, милостиво ограничение придружава съдът, злощастията, които придружават общественни вълнения преминават, а подире им дохождат блаженства на ново творение. Този символизъм може да се изпълни и по друг начин. Всяко развратено учреждение, което като някоя горяща планина изригва разрушително влияние, прави зло даже и когато се съкруши. Както планината отровила морето и го обърнала в кръв, когато потънала в него, така и когато поганството било съборено от политическата победа на Християнството, то вмъкнало някои от елементите си в Църквата и я развратило.

Ст. 10,11. Тръбният глас провъзгласява, че силните, които са били като светила в Държавата или в Църквата, и на които светът се е удивлявал и даже кланял, ще паднат. Успешният напредък на Християнството е отбелязан с много такива падания. Земните владетели, разпалени от жажда за завоевание или от гордост и ярост на фанатизъм, ще бъдат смъкнати от високите си съдилища (Авд. ст. 4); но зедно с падането им дохождат, както и в предишният случай, бедствия. Изворите и реките се заразяват: източниците на здраве и радост и потоците на благоденствие се повреждат. Горчивото и отвратително растение пелин се употребява да представи бедствия и мъки. Виж. Ер. 9:15; Вт. 29:18. Водата, която станала пелин станала не само горчива, но и отровна.

Ст. 12. Срав. с Из. 10:21-23. Израилтяните имали светлина, когато Египтяните били в съвършенна тъмнина. Тука тъмнината е само отчасти. То е като денят, за който се говори в Зах. 14:6,7, - нито ясен, нито твърде тъмен. Когато светилата, които са като водачи на хората издават само неверни блещукания, и силите небесни се потресват, и човешките сърца отпадат от страх от онези неща, които ще налетят на земята (виж. Лк. 21:25-29).

Ст. 13. Някои твърде стари ръкописи тука пишат “орел”, вместо “ангел”; но общия смисъл е същия. Този Божий пратеник като орел хвърчи нависоко, и с остър поглед гледа от небосклон до небосклон всичките белези на грядущите злощастия.

Първите четири тръбни съдове са представени под символи на естественни предмети, които действуват върху хората. Молитвите на светиите, които донасят мир на тези, които се молят, а бедствия на нечестивият свят, причиняват по-ужасни неща под тръбните звукове, които следват, и които налитат право върху хората.

Назад | Съдържание | Напред