Глава 12.

¹ И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.

² Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

³ И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

⁴ И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

⁵ И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

⁶ И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

⁷ И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

⁸ обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

⁹ И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

¹⁰ И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

¹¹ А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.

¹² Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

¹³ И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

¹⁴ И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея *.

¹⁵ И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

¹⁶ Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

¹⁷ Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.
 

Дванадесета глава ни дава това, което принадлежи на историята на миналото, а не някое пророчество, и то за да имаме по-пълен възглед от общият предмет на книгата. Големият неприятел на Христа и Църквата Му се показва готов да погуби евангелското дело в самото му още начало. Тайнственна борба в светът на духовете се появява, в която Сатана се побеждава и се хвърля от небето на земята, и повлича със себе си много небесни светила. Той, обаче, не се погубва, но има огромна власт на земята; и пълен с ярост за поражението си, и като знае, че времето през което може да действува е кратко, той употребява всичките си усилия да разруши Божието дело. Начините и действията чрез които той се мъчи да извърши пъкленната си цел, успехът, който донякъде си той придобива, и окончателното му поражение заедно със следствията му се изобразяват великолепно в следващите глави.

Ст. 1. Знамение, - не просто чудо, но чудо което има дълбоко духовно значение. – Жена. Никой от старите тълкуватели не разбирал това да се отнася за Дева Мария. Жената е “невеста” – дъщеря Сионска, Ерусалим, който е майка на всички християни (Пс. 9:14; Ис. 62:11; Гал. 4:26), сир., Божията църква. Видяна в духовната си слава като избрана невеста на Всевищния (Ис. 54:5), църквата на Божиите истински светии (която се обема във външната и видима църква, макар и да не се отъждествява с нея) е облечена със светлина на слънцето, е красива като луната (П.П. 6:10), която е под нозете й като се яви на небето, и звезди украсяват главата й. – Дванадесет звезди, - числото на Израилевите патриарси и племена.

Ст. 2-4. Старо-Заветната църква се мъчи посред болки да роди обещаното семе, Месия, и евангелската наредба. Църквата има всякога за длъжност да се мъчи с болки, за да роди Христа образуван в сърцата на човеците (Гал. 4:19). – Голям черен змей, - който се казва в ст. 9, че е Дяволът. Той има същото число глави и рога, които после се виждат на звярът (гл. 13:1), на когото той дава властта и престолът си. Той е един, и при това различен, - един като зъл дух, а различен по различията на властта си, понеже има седем глави за злобен разум и размишление, и десет рога като знакове на власт и средства, с които да изпълни волята си. Голямата му опашка помита небето и повлича една трета част от звездите. Срав. с Дан. 8:10, и виж. бел. на Отк. 9:1. – Третата част. Виж. бел. на гл. 8:6-9. Този змей стои пред жената, готов да погълне детето й щом се роди. Сатана надъхал Ирод да погуби детето Исус; и всичките гонители на младенческата Христова църква са били оръдия на Сатана.

Ст. 5. Срав. Ис. 66:7,8. За Христа, личният Месия, било предсказано, че той ще управлява непослушните народи с железен жезъл, и ще съсипе съпротивните му власти, както грънчарски съд се строшава на парчета (Пс. 2:9). – И нейното чадо бе грабнато, и пр. Делото на Месия било спасено от разрушение от змеевият гняв чрез божественно покровителство, което го задигнало тъй щото змеят не можал да го стигне.

Ст. 6. Как жената избягала се казва в ст. 14. Много мнения са били изказани за “пустинята”, където жената избягала. Достатъчно е да разберем с това убежището, което Бог й дал. Времето е символичната половина на седем изразена в дни. Виж. бел. на ст. 14.

Ст. 7-13. Тези стихове се вмятат, за да ни кажет нещо повече за змеят. На небето – светът на невидими духове – става голяма борба. Михаил, когото Юда нарича Архангел, се представя като водач на пълчището на Божиите верни; а змеят Сатана е последван от зли ангели. Как става войната, не знаем. Сатана и дружината му се побеждават и се хвърлят на земята. Може би Лк. 19:18 и Юд. ст. 6 да загатват за същото събитие. Названията, които се дават на предводителят на злите духове означават характерът му като клеветник на светиите, лъжец (Йн. 8:44), и голям противник на всичко добро. – Нищо зло не може да остане на небето: Сатана и ангелите му имат земята в границите на настоящия си затвор (виж. бел. на Юд. ст. 6 и 2Пет. 2:1), където воюват с царството Божие; но както те се побеждават на небето, или в светът, който сега не виждаме, така те се побеждават и тука на земята, макар отчасти и повидимому да са победители. Дали това място се отнася за някое особенно събитие в историята на християнството, е въпрос за който има разни мнения, и който нямаме средства да решим. Тука ни се представя само борба, победа за Христовото дело, и голяма радост за победата, която светиите спечелват чрез кръвта на умилостивение приета за очищение на душите им чрез вяра (гл. 7:14; 1Йн. 1:7), и чрез свидетелството, което са дали с думи и със страдание даже до смърт. Радостта на небесният свят, обаче, се умерява със съжаление за страданията, които яростта на злите духове ще докара върху хората в усилията им да изтребят доброто от земята. – Малко време. Виж. бел. на гл. 1:1-3. – Свален на земята, - поразен, свален от власт и управление.

Ст. 14. Жената е като голям орел с две крила, по силата и бързината, с които тя могла да избяга от преследването на змеят. Срав. с Ис. 40:31; Вт. 32:10-12. В убежището, което Бог й приготвил той я питае с грижата си през времето дадено на змеят да я преследва, както израилтяните били хранени с манна в пустинята. По въпросът за времето, виж. бел. на гл. 11:2,3, и Въведение.

Невъзможно е да се намери исторически период или от 1,260 години или от 31/2 години, който да отговаря на това описание, макар че мнозина са се трудили да сторят това. Тези временни означения трябва да се считат като просто част от поетическо изображение. Не трябва никога да забравяме предупреждението на Спасителя в Д.А. 1:7. Времето на страданието на Божиите люде е непознато, но ограничено, но колкото дълго или късо и да бъде, Бог във всеки век дава на чадата си хляб в денят на притеснение (Пс. 23:5).

Ст. 15. Неприятелят на жената, който се нарича змей за жестокостта и свирепостта си, е също така лукав като змия (Бит. 3:1-5). Като жената се отървава от първите нападения на гонения, змеят с яростта и лукавщината си излива из устата си порой от вода, за да я погуби. В Св. Писание, порои, реки, и морски вълни се употребяват да означат нашествия от големи войски, движения на народи, въстания от народно негодувание. Срав. с Ер. 46:7,8, 47:2; Ис. 8:7,8. Не само началници, но и разярени тълпи се повдигат против жената и семето й, сир., Църквата и истинните чада Божии, които тя ражда.

Ст. 16. Бог знае как да избави людете си по неочаквани начини. Земята се отваря и поглъща пороят. Законите на естеството се накарват да работят за Църквата. Неприятели и гонители се изтребват, а Божиите люде се избавят. Напредъкът в наука, художества, изобретения, търговия, образование, под естественните сили на човешкото общество се употребява от божието провидение за преуспяването на царството Му в света. По разни начини, и всякога, Той прави земята да помага на жената. Жената има и друго семе освен мъжкото дете; всички духовни християни са нейно семе (Ис. 54:1-3).

Ст. 17. Яростта на змеят и борбата му против жената и семето й се продължават непрестанно докато той се окончателно съкруши, както се описва в гл. 20. Образите на воюването му, и големите черти на борбата, се описват под разни образи в главите, които се намират изпомежду. Явно е, че гл. 12-20 дават картинни представления на целият напредък на християнството, от началото му до края на историята на света.

Назад | Съдържание | Напред