Откровението на Йоан Богослов

Глава 1.

¹ Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан,

² който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово - и всичко що е видял.

³ Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.

⁴ Иоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол,

⁵ и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си,

⁶ и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.

⁷ Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.

⁸ Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.

⁹ Аз Иоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исуса [Христа], бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа].

¹⁰ В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:

¹¹ Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.

¹² И обърнах се да видя Този *, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

¹³ и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;

¹⁴ а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

¹⁵ и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води;

¹⁶ и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

¹⁷ И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;

¹⁸ бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

¹⁹ Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире,

²⁰ тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.
 

Тълкувание

Ст. 1-3. Тези стихове ни казват какво е съдържанието на книгата, източникът от където идва, и каква важност и стойност то има за читателите и слушателите. – Откровение, - разкритие на бъдещи и невидими неща, направено от Бога на Исуса Христа, за да го даде на всичките си раби чрез особенно възлюбленият му ученик и раб апостол Йоан. Тука Христос, макар и да е на небето, се показва, че приема съобщения от Бога. Като Ходатай, той е даже в прославеното си състояние подчинен на Отца; и по причина на човечеството си той е, макар и божествен, едно с човешките си братя (Евр. 2:10-18). “Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеците, човек Христос Исус” (1Тим. 2:5). Като Ходатай, той приема дарове от Бога за църквата си, действува като Божий наместник и Глава на ходатайственното си царство, и най-после ще предаде на Отца властта, която Отец му е дал (1Кор. 15:24-28). Апостолът не си е казал името като съчинител на Евангелието и Посланията си; но имало е важни причини дето той го казва в тази книга. – Времето е близо. Яков казва: Пришествието Господне наближи” (Як. 5:8). Откровението завършва с известието: “Ей, ида скоро”. При все това, това идване не е станало още. Времето е било наистина близо в най-точния смисъл за захващането на сбъдването на предсказанията; но те се простират до окончателното възтържествуване на Христовото царство, и обемат един период от хиляда години (гл. 20:2), които ще настанат след това тържество. В Лк. 18:7,8, Спасителят казва, че Бог “скоро” ще отдаде правото на своите избрани, макар и да “дълготърпи”, или да се бави дълго време да стори това, за тях. Очевидно е, че тука се мисли не за едно кратко време в точен или буквален смисъл, но че наистина наближават великите неща на Божието царство и на бъдещият ни живот, колкото далечни и да ни се виждат. Ние трябва да ги гледаме като че са близо до нас, колкото векове и да се изминат помежду това време; защото в няколко години, или дни, или минути, ние ще бъдем във вечност, и тогава няма да броим времето както го броим сега. Ние трябва да “чакаме” бъдещите събития, “да чакаме и бързаме” за тях, и да ги считаме, че са наблизо (2Пет. 3:12); защото що е животът ни, ако не пара, цвете което увехва в една минута? И що е най-дългият период от време през което изпитните и страданията на Богиите чада ще се продължават в сравнение с безкрайната слава, която ще бъде открита? Честити са тези, които така гледат на бъдещи и вечни неща като че са наблизо, и четат тези откровения, или ги слушат когато се четат в събрания за Християнско богослужение, и ги употребяват право и полезно?

Останалата част на тази глава с твърде прост, но тържествен стил представя видение на Човешкия Син, служи като въведение на откровенията, които следват, и дава най-голяма тежест и впечатлителност на поръчките, които се съдържат в посланията до църквите.

Ст. 4. Седемте. Виж. Въведение, За числата. Имало е вероятно много повече църкви в Азия; но седем са избрани като представителки на всичките. – Поздравлението е еднакво с Павловото в много послания. Виж. бел. на 2Йн. ст. 3. – Азия. Не така наречената част на светът, нито Мала Азия, но областта която се управлявала от Римски проконсул, и обемала мизия, Лидия, Кария, и Фригия, заедно с крайморските острови. – Който иде. Цялото описание означава вечно самосъществуващият, великият Непроменим, който е следователно и верният Обещател (Из. 3:14, 6:3; Ос. 12:5). – Седемте духове, - не създадени ангели, защото не можем да си помислим, че създадени ангели биха били така сдружени с Бога и Христа (и поименувани пред Христа), и биха се считали за източници на благодат. В гл. 4:5, ние четем за “седем светила огнени, които горяха пред престолът, които са седемте духове Божии”, а в гл. 5:6, че Агнето имаше “седем очи, които са седемте духове Божии изпратени по цялата земя”. Този символ съответствува на Зах. 3:9 и 4:10, където се говори за седем очи начертани върху камък да представляват “очите Господни, които тичат през цялата земя”. В тези последни места символизмът означава божественно Всеведение и всемирно Промишление. Но тука и други места в тази книга се вижда да загатва за Св. Дух, който раздава всичките божественни дарове и благодати на сърцата на вярващите. Понеже седем означава пълнота, седемте духове означават Св. Дух в пълнотата на действията му. Той е “пред престолът”, готов за всяка благодатна работа, произхождащ от Отца, и пращан от Сина на любезни поръчки до грешниците, в които той действува с божественно действие, за да ги спаси. Виж. Йн. 14:16,26, 15:26, 16:7-14; 1Кор. 12:4-11. Една стара свещенна песен казва: “Ти си помазающий Дух, който даваш своите седмократни дарове”.

Ст. 5,6. Исус Христос се споменава след Св. Дух за да се сключи поздравлението със славословието, което Му се пада като на Спасител. – Верният свидетел. Той дойде на света с цел да засвидетелствува истината със слово и дело (Йн. 18:37); и той бе верен чак до смърт. – Първороденият, - не който пръв е възкръснал от мъртвите, но който е пръв като глава на възкръсналите, като един който е възкръснал чрез собственната си сила, и първият, който не ще да умре пак (Йн. 10:18). Гробът се счита за утроба на земята, а възкресението от него се счита за рождение. Той възкръснал победител и унищожител на смъртта (2Тим. 1:10), и за да бъде цар на земята. “Аз още ще го направя първороден мой, по-висок от земните царе (Пс. 89:27). Виж. и Ис. 55:4. Той си почнал царската служба, когато възкръснал. Срав. Пс. 2:6-8 с Д.А. 2:30-36 и 13:33. Виж. и Д.А. 17:7; Рим. 1:4. На него, не мъртъв, но жив и царствующ Спасител, Който е любил до смърт, и е вечно същият, Който ни е направил свещеници и царе на Бога Отца като ни е измил с кръвта от грехове, - на Него да отдадем слава и сила во веки веков! Виж. бел. на 1Йн. 1:7; 1Пет. 1:2,18,19, 2:24.

Ст. 7. Иде, - като че да го виждаме ей сега. Вижте го във величието, в което той ще се яви и бъдете мъдри (Пс. 2:10-12). – С облаците, като в Дан. 7:13,14 и Мт. 24:30. Павел казва, че вярващите ще бъдат грабнати да посрещнат Господа на въздухът (1Сол. 4:17). Тези, които са Го разпънали, и всички, които са Го гонили в лицата на последователите Му, ако продължават да не се покайват, ще потреперят от страх при идването Му (2Сол. 1:7-10). Но голяма ще бъде радостта на истинните Му ученици, макар и да бъде размесена с разкаятелно унижение и голям страх, защото дните на плаговете им ще се свършат. – Така е. Амин³⁹², - двойно уверение на упование. Нека считаме това събитие като наблизо, и продължаваме да се готвим за него. В Св. Писание облаците се казват, че са Божия колесница (Пс. 104:3, 18:11). Дръзката изобразителност на Библията добре се вижда в цялото описание на великолепна буря от гръм в Псалом 18. Виж. Из. 19:16, 40:34; Ис. 6:4, 19:1; Ез. 1:4. Н-м 1:3. Целта на този изобразителен език (в ст. 7), е да покаже, че Христос ще дойде по величествен и страшен начин, като че седи на облак пълен с гръмотевица, светкавица, и буря, и ще отмъсти на враговете си.

Ст. 8. Алфа е първата, а Омега последната буква в Гръцката азбука. Изречението “Аз съм Алфа и Омега”, значи че началото и края на всички неща е от Бога. Тука в този стих казаното служи като потвърждение от Бога на това, което е било казано за Христа. В гл. 22:13 същото изречение се употребява от Христа.

Ст. 9 Апостолът не утвърждава, че има власт, нито притезава почест на един апостол, както Павел прави понякога, защото не е било нужно за него да стори това заради истината. За това, той предпочита да се представи просто като брат и съучастник в страдание и в надеждите принадлежащи на царството, което се придобива с понасяне на страдание и упражнение на търпение от страна на вярващия, както е било придобито и от Исуса, който е негов Началник. – Патмос, - остров не далеч от Ефес, малък и каменист, - едно ужасно място за жилище, но който се е прочул за винаги от чудесното откровение, което е било дадено там. Йоан бил затворен в този остров като в тъмница, защото свидетелствувал за Исуса и проповядвал евангелието; но какво славно свидетелство е дал от там за Исуса, и ще дава до скончание на света! Често гонението на Божиите люде спомага на Божието дело.

Ст. 10,11. Неделен ден (Цгр.)³⁹³. Гръцката дума за Неделен е куриаке, и значи Господен. В Д.А. 20:7 и 1Кор. 16:2, означеният тука ден се нарича първият ден на седмицата. От тези места става явно, че във времето на апостолите, християните са се събирали за богомолство на този ден. Игнатий в посланието си до Магнесийците (около 109г. след Р.Х.), нарича Господният Ден “цар и княз на дните”; а Златоуст (в тълкуванието си на Пс. 119) казва: “Нарича се Господен Ден защото Господ възкръснал от мъртвите в този ден”. Евсевий (в тълкуванието си на Пс. 92) казва: “Словото (т.е., Христос), чрез новият завет, преместил съботният празник на утренната светлина, и ни е дал символ на истинна почивка, именно, спасителният Господен Ден, първият (ден) на светлина, в който Спасителят .… придоби победа над смъртта ….На този ден, който е първият (ден) на светлината и на истинното слънце, ние се събираме след изминаването на шест дни, и празнуваме святата и духовна Събота; даже всичките народи (се събират) изкупени от него по целият свят, и правят според духовният закон тези неща, които са били заповядани на свещениците да правят в Събота …. Всичките неща, които трябвало да се правят в Събота, ние сме ги преместили на Господния Ден, защото те по-приличат на този ден, защото той е най-пръв от всичките дни, и по-точен от Еврейската Събота”. Такъв един ден, който възпоменава Христовото възкресение от мъртвите, и е назначен за святи и духовни работи, е бил особенно подходящ за появяването на Спасителят в славата му. – Чрез Духа³⁹⁴, в състояние на пророческо възхищение, когато под влиянието на Св. Дух, умът му станал може би несъзнателен за външни неща, и е бил съвсем зает с нещата, които Духът му открил. Виж. Дан. 7:13-16, 10:4-19; Ез. 11:24. Срав. и с 2Кор. 12:1-4. – Зад себе си, - така че Йоан не можал да каже от къде иде гласът. Казало му се да пише каквото ще види. Всичкото щял да изпрати с писмата особенно отправени до седемте църкви. Избрани за тази цел църкви били забележителни църкви, и се различавали по характер и положение, и следователно, били подходящи да се вземат като представители на всичките църкви. – Глас, - ясен и висок като на тръба. Тръбата беше инструмент за радостни известия, и придружаваше божественни покази (Чис. 10:10; Из. 19:19; И-л 2:1; Мт. 24:31; 1Сол. 4:16

Ст. 12. Виж. Зах. 4:2-11. Старо-Заветният пророк видял един златен светилник със седем клони държащи светила както в скинията (Из. 25:37). Тука има седем отделни светилника, които представляват, както единият представлявал, цялата църква, но която сега не е свързана в едно външно единство и едно място. Тука всяка местна църква се представлява като отделен светилник.

Ст. 13-20. Ако сравним това чудно място с други места ще видим до колко особенности в описанието съответствуват с особенности в символизмът на Старо-Заветните пророци; но връзката е такава, че прави това описание ново и свойственно на Откровението. Човешкият Син е без съмнение Христос. Появлението е от неописуемо величие. Зрелищните особенности трябва да се считат, че са назначени всяка от тях да увеличи ужасното действие. Въображението трябва да си въобрази цялото представление като величественно и славно, което с думи не може да се изкаже и с картина не може да се представи. Образът е човешки; но свойствата са божественни. Никое око не може да гледа на лицето, което сияе със светлина по-голяма от светлината на слънцето. Гласът прилича на глас от морски вълни, когато буря ги тласка. Очите му са като огнен пламък, от които нищо не може да се укрие, и пред които нищо горимо не може да устои. Главата му е величественна. Силата на словото му е сила на сабя, която убива за да оживи, или погубва непоправимите. Срав. Еф. 6:17; Евр. 4:12; Ис. 11:4, 49:2: “Направи устата ми като остър меч”; “Ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите”; и Ос. 6:5, “За то ги изсекох чрез пророците: убих ги с думите на устата си”. Действието на тези видения върху пророка е било като действието на Данииловите видения върху Даниил. Никоя човешка сила не би могла да понесе това действие без божественна помощ. Срав. с Из. 20:19; Йов. 42:6; Ис. 6:5; Ез. 1:28; Дан. 8:17,27. Ръката на славният Изкупител съживила и усилила Йоана. Той се провъзгласил едно с безконечния и вечния Йеова, първия и последния, който бил умрял, и пак възкръснал, и станал като възкръснал Спасител Господар на живота, и на смърта, и на невидимият свят. Представлението на звездите и светилниците се разяснява в ст. 20. Когато църквите и пастирите им са наистина Христови представители, те биват светлината на света, и славни като звездите (Мт. 5:14,15; Дан. 12:3. – Ангелите на седемте църкви. Думата ангел тука и в гл. 2 и 3, очевидно означава главният пастир на някоя местна църква. Трудността свързана с това название е да знаем как тази дума е била употребена в този смисъл. И тази трудност произлиза от това, че нито в по-ранни, нито в по-късни времена думата не се среща така употребена. На това можем да кажем:

1. В първите дни на Християнските църкви не намираме никаква следа от главен пастир. Всичките старейшини са упражнявали пастирска грижа и надзор. Павел (Д.А. 20:28) нарича всичките старейшини на Ефеската църква епископи (надзиратели), и ги увещава да пасат (буквално, да пастируват) църквата; и Петър (1Пет. 5:1,2) увещава старейшините да пасат Божието стадо.

2. В разстояние на около 33 години, между смъртта на Петър, Павел и на Йоан, се вижда, че го намерили за износно за местните църкви да избират един от старейшините за главен пастир или надзирател на църквата, който да посвети всичкото си време (това, което другите старейшини не правеха) на проповядване и пастирски трудове, или, както Павел се изразява в 1Тим. 5:17, да се труди в словото и поучението.

3. След смъртта на Йоан (както Игнатиевите Послания свидетелствуват), този главен пастир се наричал епископ, а другите старейшини се казвали презвитери.

4. Старо-Заветните пророци се наричат пастири (Ер. 3:15, 17:16). Те се наричат и ангели, понеже са били пратени от Бога на хората. В Аг. 1:13, Агей се нарича Господен посланник (на Еврейски ангел – същата дума, която постоянно се употребява да означи небесни ангели); и в Мал. 3:1, същото име се дава на Христовия предтеча.

5. До тогава до когато думите епископ и презвитер следвали да се употребяват като еднозначни думи (както се употребяват в апостолските Послания), лесно можем да видим как думата ангел или пратеник е могла да означи този старейшина, който бил избран да бъде главен пастир.

От другите тълкувания, които ни се виждат неприемливи, главните са:

(1) Че това име произлиза от названието на някой си чиновник в Еврейската синагога, наречен шелиахъ или пратеник. Но най-добрите авторитети казват, че шелиахъ не бил главен чиновник на синагогата, но прост писар и разсилен.

(2) Че пастирите се наричат ангели просто защото те водят богомолствията на събранията, и следователно са техни пратеници до Бога.

(3) Че ангелите на църквите били небесни ангели, които са били поставени особенно да се грижат за тези църкви. Така тълкуват работата Ориген и мнозина стари тълкуватели.

(4) Че те са били прости пратеници от Йоана до седемте църкви, или от църквите до Йоана.

Достатъчно е да отговорим на всички тези теории, че съдържанието на писмата отправени до тези ангели ни дава да разберем, че са човеци, погрешими, и понякога твърде виновати; но при все това са били натоварени с отговорността да управляват църквите, и да поправят злоупотреби.

Назад | Съдържание | Напред